If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
"Моята крепост беше българската нация, българският народ, моят български произход."
- МУСТАФА ШАРКОВ -
---------------------------------------------------------------------
Ами Буе – френски пътешественик, роден през 1774 г. В Ловеч през 1836 – 1838 г.
“… Ловеч е град с не по-малко от 12 000 до 15 000 жители. Къщите са разположени най-вече по западния бряг на р. Осъм. Двата бряга на реката се свързват с каменен мост, покрит и украсен с дюкянчета. В града има голям часовник…” Феликс Каниц – австроунгарски етнограф, археолог и географ (1828 – 1924 г)
През Ловеч той минава през 1871 г. и съобщава следното: “…Според официалните данни, които ми ги съобщи каймаканина, през 1870 г. в Ловеч е имало: 36 търговски складове на едро, 603 мази /повечето от които на обущари, терзии, сарачи и прочее в дъсчените дюкяни на пазара – моста/, 14 хана, 33 кафенета, 2 бани, 1 кула с часовник, 20 джамии, 4 текета и 3 медресета, мюсюлманско руджидие /императорско класно училище/ и 10 мектеба /първоначални училища/, 3 черкви, 1 влашки конак, 1 християнско класно, 2 първоначални мъжки и 2 девически училища, 1 окръжно здание, 1 телеграфна станция, 1 заптийска /стражарска/ казарми, 1 барутчийница, 2 моста, 11 чешми, 5 ледници, 1 хамбар /за държавни храни/, 16 воденици, 23 фурни, 1 касапница, 5 кошари за овце, 46 табаци, 12 сапунджии, 2 восъколеярници, 8 грънчари, 1 ножар и т.н. Това заедно с къщите за живеене дава порядъчно число – повече от 3 000 здания…”
Със сигурност кулата е съществувала в периода 1838 - 1874. За съжаление годината на построяване е неизвестна, за Ловеч има много малко информация за периода. От сравнение с публикуваните снимки на подобни кули можем да предположим че е построена през втората половина на XVIII в.
Снимките са взети от http://oldlovech.blogspot.com/.
cven, добре дошъл много мощно включване и прекрасни и интересни снимки. Определено вкарваме Ловеч в списъка. Всъщност трябва да се върна назад из темата и да огледам добавките, за да направим един нов списък, че бая нещо остана извън него вече. Скоро като се видя с малко повече време
П.П. Между другото събрали сме не малко информация вече, със сигурност темата се превърна най-информативното място по въпроса в нета, ако не и изобщо.
Donau-Bulgarien und der Balkan (1882) Felix Philipp Emanuel Kanitz
Nikopoli's unbedeutende Stellung im Donauhandel und sein ungebrochener orientalischer Anstrich erklären sich durch dessen vorherrschend türkische Bevölkerung. Es zählt neben 900 osmanischen und 25 israelitischen, nur 30 Bulgarenhäuser. Trotz ihrer geringen Zahl, besitzt die kleine christliche Gemeinde eine nette Kirche und ziemlich gute Schule, beide entbehren natürlich aller architektonischen Zier, aber auch unter den türkischen Moscheen sah ich keine von irgend welcher monumentalen Bedeutung. Nur ein Brunnen im Türkenviertel fiel mir durch die bizarre Form seines kioskartigen Gehäuses auf, welches mit den nahen Cafö's u. s. w. einen lohnenden Vorwurf dem Maler bieten könnte. Der Uhrthurm steht isolirt auf der nackten Höhe im Osten der Stadt als ihr weithin sichtbares Wahrzeichen.
"... Часовниковата кула стои изолирано на гол хълм на изток от града ... "
Превода е любителски. За съжаление не мога да намеря текста в мрежата на български а на немски не излиза коректно. Илюстрациите са от "Иллюстрированная хроника войны" ¹19 и ¹40
Иллюстрированная хроника войны 1877 - 1878гг. В 2-х томах Название: Иллюстрированная хроника войны 1877 - 1878гг. В 2-х томах том 1 - №№ 11-24, №№ 26-50 том 2 - №№ 51-105 Глав.ред.: Г.Д. Гоп
Струва ми се че за разлика от България, в Русия популяризирането на изворите за тяхната история и култура е държавна политика
Цена нямаш! Големи благодарности. Много си прав за изворите и по-точно за тоталната липса на държавна политика по този въпрос след преминаването на тумба-лумба 1300 години България.
Comment