Старото име на Клисура?

[KIZIL DELI]

Работя върху един осм. документ от ХV² в., в който е описано село, което според мен без съмнение трябва да е известната Клисура (Карловско). Според написаното става дума за село, което е дербенд и населението му пази прохода водещ от Гьопсу (Гьопса), т.е. Карловското поле към Златица и София. Ясно е, че става въпрос за днешната Клисура, но името, което използва османският чиновник със сигурност не е Клисура. Проблемът е, че не мога да разчета името, което е използвал, трябва да е нещо от типа на "Берсар/Пресар", "Берсад/Пресад" или "Берсалар"
Някой знае ли какво би могло да е това старо име. Аз за пръв път виждам друго име за селището освен Клисура?

[Гост]

Ето ти някои от имената на села от този район за които се сещам,но никое от тях не прилича да е.
Дерелии-Богдан
Кочмаларе-Отец Паисиево
Татаре-Московец
Кьоселери-Каравелово
Аблалардан-Анево
Йени Обаси,Калаброво-Иганово
Окчуларе,Овчиларе,(Свети Климент)-Климент
Рахманларе-Розино
Чукурлии-Песнопой
Теке,Текия-Христо Даново
Алтъново-Слатина
Ашикларе-Певците
Береде,Беренде-Войнягово
Карасарлии-Столетово
Сушиче баня,Илидже,Лъджа-Баня

[KIZIL DELI]

Божилов, благодаря ти много , но тези са турски (повечето юрушки) села и наистина сменят бая имена. Това, което си сложил като имена е каквото се е дотътрило до Х²Х в. Аз питам за Клисура, която винаги е била чисто българско село и по тая причина не съм чувал да се е казвала друго освен Клисура. Чудех се дали не бъркам по тоя въпрос и някой дали не знае за по-старо име?

[SRH]

В немски пътеписи за Балканите, Курипешич пише:
"На 1 октомври, събота, пристигнахме в една долина, наречена Клисура, а сетне в хубавото Софийско поле." Записано е Clissura. Вероятно обаче не става дума за търсената Клисура, понеже се движи от Брезник към София.

Антон Вранчич пише за село Клисура, като го нарича Суха Клисура. В бележката под линия се казва също, че от по-късно до Освобождението това място се нарича Капуджик. (Петър Мунафчиев, Старият друм през Траянови врата, спБАН, кн. 55, С., 1937)

Герлах пък пише за село Капидервент, като има предвид същото село Клисура при Траянови врата. Същото село Саломон Швайцер нарича просто Дервент.

Волф Андреас фон Щайнах нарича селото Дебел Новак, а пък Родопите Капидервент. За това име на село Клисура споменават също Курипешич и Герлах, защото и по този начин си наричали селото местните във връзка със сръбския разбойник Новак, който бил победил някаква турска войска в района (Х²V век). За името на Родопите (Капидервент) свидетелства също Райнхолд Лубенау, като казва, че местните така си наричали планината.

Пиша ги тия неща да не би тоя документ да се отнася до това село - Клисура, Суха Клисура, Капидервент, Дервент, Новак Дебелия/Крали Малко. С много имена стана, но пък е пази проход (Курипешич) от край време.

[KIZIL DELI]

Пиша ги тия неща да не би тоя документ да се отнася до това село - Клисура, Суха Клисура, Капидервент, Дервент, Новак Дебелия/Крали Малко. С много имена стана, но пък е пази проход (Курипешич) от край време.

Мерси за информацията, но тия са по Via Militaris са ясни щото много народ се е извървял от там.
Селото, за което аз питам лежи на подбалканския път водещ от Карлово (по това време нещастно село с 20 къщи) към Златица и София. Днешният град Клисура (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%...83%D1%80%D0%B0) се намира в източната страна на прохода, който слиза в Златишкото поле. От написаното в документа става ясно, че става въпрос за това селище, но е използвано друго име. Питам за старо име на дн. гр. Клисура, ако някой знае за такова. Прочее мисля, че селището трябва да е предосманско - средновековно.

[dibo]

Следи от праисторически живот са открити в пещерата Меча дупка на 2 км от Клисура. В околностите има останки от тракийска, римска и славянска крепост. Клисура възниква в близката местност "Селище", а от 16 век се мести на днешното място.

Обаче няма име

[pnp5q]

"Клисура е регистрирана в османотурски регистри от 1576 година с името Прасадим дербенд." - За съжаление копирам от туристически сайт и няма източник (в см. - къде е публикувано).

[SRH]

Информация без позовавания от сайта на община Карлово:

Предполага се, че Клисура е създадена по време на Второто българско царство /около XIV в./, като част от владенията на братя-боляри Смилец, Радослав и Воисил. Първоначално т.н. Стара Клисура е била разположена на 4 км западно от сегашния град. Повратен момент в съдбата на селището е пренасянето му през XVI век на мястото на днешния град. Раждат се и новите му имена: "Харба", "Присадин Дервент" и последно - Клисура, което получава от особеното си месторазположение.

[KIZIL DELI]

dibo, pnp5q, SHR,
Благодаря много, това върши работа, значи все пак има някакво по-старо име.

"Клисура е регистрирана в османотурски регистри от 1576 година с името Прасадим дербенд."

Изворът най-вероятно да е джелепкешански регистър от тази дата, публикуван в ТИБИ, т. ²²², С., 1972.

[Хана]

В "Полжението на бълг. народ през турско робство" на Николай Тодоров за Клисура е дадено Прасадин и Прасадум (дервент).
В "Бълг. общини през Възраждането" е Прасадин дервент.
Също Прасадин (дервент) е в "Принос към историческата география на Тракия" от Павел Делирадев.

[KIZIL DELI]

Хана ,
а дали имаш Делирадев под ръка и можеш да ми кажеш страница? Аз имам снимани части и нещо не я намерих Клисура, сигурно ще да е в частта, която не съм снимал.

[KIZIL DELI]

Пу, къде са ми очите не знам. Ето какво казва Делирадев:

Павел Делирадев. Принос към историческата география на Тракия, с. 165 -
"Клисура, Каменна Клисура, Прасадин Дервент
Клисура е било винаги будно селище. Според Хр. Г. Данов, в него е имало килийно училище от втората по¬ловина на XVIII в. Учители или даскали са били предимно попове. Същият просветител сочи поп Войно като пръв килиен учител, около 1785 г. След него са даскалували свещениците Стойчо, Макавей и Филип.
В една приписка от 1690 г. четем за „Исаю йеромонах... рожден от предели Гипси от село Клисура сиреч Пресадин”
На 4 клм. западно от градеца е селището Стара Клисура. Както старата, така и сегашната Клисура през турското господство са били дервенджийски села, пазели са прочутия Кознишки проход, по-късно предоста¬вен на черкезките поселенци.
Източно край шосето за Карлово има следи от турска караулница Кулата.
На 5 клм. юиз. от северната страна на вр. Богдан и на левия бряг на р. Подещница има следи от стара кре¬пост — Градище. В Хайдушки дол, сиз. от градеца, се намират скални дупки, в някои от които (Меча дупка) са открити останки от първобитния човек (Петков, ГНБП, 1924—26, с. 175—179)."
Благодарности на всички.

[tonev]

Какво би означавало това име?

[Хана]

Къзъл, виж това:

http://books.google.com/books?hl=bg&q=prasadin+dervent&btnG=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8

и това:

http://books.google.com/books?hl=bg&q=prasadum+dervent&btnG=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8

Ако ти трябва точно позоваване, Бърк със сигурност го има в оригинал в нета. Макар че английските източници може и да преиначават произношението.

Rasadin dervent би трябвало да е "наблюдаван проход", доколкото ми показва речника. Със сигурност Клисура е по-старото име, защото е още латинско. Това е една от сравнително малкото латински думи, навлезли директно в българския. Вероятно Прасадин дервен е ползвано предимно от турците в един определен период от време.

[napoletano]

Информация без позовавания от сайта на община Карлово: Раждат се и новите му имена: "Харба", "Присадин Дервент" и последно - Клисура, което получава от особеното си месторазположение.

Според мен името Клисура едва ли датира от предосманско време, щеше да е записано с някакво подобно име в регистрите, но не е. Възможно ли е Присадин да е объркана българска дума (присад)? За думата клисура в БЕР т.2, с.459 твърдят, че е заета през гръцки, защото е уподобена по народоетимология с гръцки глагол. Това допълнително намалява вероятността да имаме такова име преди 15 век. А какво ли означава "харба"?