Още моменти от книгата за Левски.
-Ловечъ, за да спре предателството, а отъ друга страна кроелъ планове за да организира една дружина отъ тракийски съзаклетници, за да заварди софийския пѫть около Пазарджикъ и да освободи осѫденитѣ затворници, когато ги каратъ за Цариградъ.
-Гледайте какви българи е имало навремето само:За другарь презъ планината той е взелъ Никола Рѫженкова отъ Татаръ Пазарджикъ, който по собствено желание искалъ да отиде, понеже ималъ гръдна болесть и, като се чувствувалъ, че наскоро ще умре, казалъ, че предпочита да стане това умиране поне на вѫжето.
-Председательтъ на революционния комитетъ бѣше по това време попъ Кръстю [140] отъ Ловечъ, на когото комитетътъ, отъ признателность, бѣше му подпомогналъ да си направи една кѫща. Той бѣше лице твърде.
----- Тука З. Стоянов ни хвана за големи будали, както са викали по онова време. Този комитет бил направил къща на поп Кръстю - те да не са били от комитета по подпомагане на нуждаещите се?
- Следъ признаването си Левски казалъ следующето на пашата.
— Азъ съмъ Василъ Левски, мене казватъ Дяконътъ. Не съмъ хайдутинъ, както вие ме наричате, но човѣкъ като всичкитѣ ваши раи, съ тая само разлика, че обичамъ народа си, което не е грѣхъ за никого. Времената, теглилата на тоя народъ и нахлуването въ земята ни на различни европейски спекуланти, които малко по малко завладѣха вече отоманската империя съ желѣзници и фабрики; отъ тѣхъ се предпочитатъ доктори, инженери и прочее, когато толкова наши българи има достойни, но правителството ги презира — принудиха ме да тръгна измежду народа, за да му отвора очитѣ предъ пропастьта, която отдавна зѣе[*] вече. Правителството, вмѣсто да ме подпомогне, захвана да ме преследва като разбойникъ и хайдутинъ. Отъ тамъ гоненъ, отъ тукъ преследванъ, малко по малко взеха ме на очи, станахъ човѣкъ опасенъ за всѣкиго, когато всѫщность азъ не правя никому зло; а само поискахъ да свѣстя народа си, докато не сѫ го купили хитритѣ европейци. Отъ най-напредъ имахъ намѣрение да излѣза предъ султана, да му кажа болкитѣ на народа, но щомъ ми излѣзе лошаво име, напуснахъ се отъ тая мисъль. Тази е моята цель, така мисли цѣлиятъ български народъ, а ако всичко това е престѫпление, то вамъ остава да се разпоредите!
-Ловечъ, за да спре предателството, а отъ друга страна кроелъ планове за да организира една дружина отъ тракийски съзаклетници, за да заварди софийския пѫть около Пазарджикъ и да освободи осѫденитѣ затворници, когато ги каратъ за Цариградъ.
-Гледайте какви българи е имало навремето само:За другарь презъ планината той е взелъ Никола Рѫженкова отъ Татаръ Пазарджикъ, който по собствено желание искалъ да отиде, понеже ималъ гръдна болесть и, като се чувствувалъ, че наскоро ще умре, казалъ, че предпочита да стане това умиране поне на вѫжето.
-Председательтъ на революционния комитетъ бѣше по това време попъ Кръстю [140] отъ Ловечъ, на когото комитетътъ, отъ признателность, бѣше му подпомогналъ да си направи една кѫща. Той бѣше лице твърде.
----- Тука З. Стоянов ни хвана за големи будали, както са викали по онова време. Този комитет бил направил къща на поп Кръстю - те да не са били от комитета по подпомагане на нуждаещите се?
- Следъ признаването си Левски казалъ следующето на пашата.
— Азъ съмъ Василъ Левски, мене казватъ Дяконътъ. Не съмъ хайдутинъ, както вие ме наричате, но човѣкъ като всичкитѣ ваши раи, съ тая само разлика, че обичамъ народа си, което не е грѣхъ за никого. Времената, теглилата на тоя народъ и нахлуването въ земята ни на различни европейски спекуланти, които малко по малко завладѣха вече отоманската империя съ желѣзници и фабрики; отъ тѣхъ се предпочитатъ доктори, инженери и прочее, когато толкова наши българи има достойни, но правителството ги презира — принудиха ме да тръгна измежду народа, за да му отвора очитѣ предъ пропастьта, която отдавна зѣе[*] вече. Правителството, вмѣсто да ме подпомогне, захвана да ме преследва като разбойникъ и хайдутинъ. Отъ тамъ гоненъ, отъ тукъ преследванъ, малко по малко взеха ме на очи, станахъ човѣкъ опасенъ за всѣкиго, когато всѫщность азъ не правя никому зло; а само поискахъ да свѣстя народа си, докато не сѫ го купили хитритѣ европейци. Отъ най-напредъ имахъ намѣрение да излѣза предъ султана, да му кажа болкитѣ на народа, но щомъ ми излѣзе лошаво име, напуснахъ се отъ тая мисъль. Тази е моята цель, така мисли цѣлиятъ български народъ, а ако всичко това е престѫпление, то вамъ остава да се разпоредите!
Comment