Захарий Стоянов

[6812008]

кога и защо Джендо Стоянов Джедев си сменя името

[Дидо]

За Захари Стоянов

Препрочитайки бесмъртните му записки "Джендо" като ли, че става Захари след като започва да прислугва при Никола Обретенов и Георги Икономов в читалище "Зора" в моя роден град Русе! Незнам защо, но предполагам по маниер на онова време Захари се "прекръства", което обаче после му е от полза при разкарването му по турските зандани след потъпкването на Априлското въстание. Понеже така остава в анонимност, благодарение на това, че в документите на въстанието, навсякаде се е подписвал Захари Стоянов, а не Джендо.
Така той расъждава в бесмъртните си записки!

[TypTyp]

Това май заслужава да се извади от забравата!?

Джендо идва от Гендо - видоизменено от Георги, което пък от гр. означава "земеделец". След напускането на роден дом и край това име вече не отговаря на новото амплоа на човека от Медвен. Може да са го прекръстили революционните дейци в Русе, но може това да е станало и в хода на подготовката за Априлското въстание. А защо не и самият Бенковски да му е дал името, "долавяйки" същността и заложбите му на летописец - Захари(й) от евр. "Бог спомня"... логично нали? Самият Бенковски също не си служи с действителното си име - като истински конспиратор...

[6812008]

а дали еврейското име има нещо общо с масонството

[pehotinec]

Вероятно има,щом Захари Стоянов и толкова много дейци от национално-освободителните борби са били масони.Това е известно .

[boilad]

През въстанието използва псевдонима Симеон(чети внимателно "Записки...").Захари се появява след Освобождението.

[pehotinec]

...

[pehotinec]

ЗАХАРИ СТОЯНОВ В РУСЕ: Той никъде не споменава името на своя майстор в терзийския занаят в Русе, макар че го обрисувал много добре. Според едни, сочи Боян Драганов, това е Некез Христо, според други е Златан Керчу, но това не е потвърдено с достоверни факти. Доказано е само, че "колоритният овчар" както го нарича Иван Вазов ,е чиракувал при един от двамата през 1870 - 1871 г. Работилницата на Некез Христо се намирала близо до къщата на баба Тонка. Там се намира шевна машина "Оптима" произведена от "Тисел и Нис" в гр. Зуефелд - Германия и внесена през Виена в Русе в годините след 1850. Първата шевна машина всъщност е внесена в града около 1840 г., но е открадната от дюкяна и хвърлена в Дунава, понеже шиела колкото 15 човека. Но на нейно място скоро се купуват две нови. Машината в музея, е открита като едно парче ръждиво желязо в старата работилница, но е ремонтирана и работи с обли игли система 399. Пак според Драганов на нея е твърде вероятно да е работил З. Стоянов, който се показал като умел шивач . Пристигнал да учи някоя наука, но останал гладен и жаден,по самите негови думи "гол и бос" - З.Стоянов едва бил взет в работилницата, понеже чорбаджията имал много лозя, а Джендо си бил вече порастнал и як чобанин, напълно годен за мотиката. Сложили го при чирачетата, които клечели край стената и бодяли върху някое парцалче с учебна цел, но само за шест месеца е станал калфа с триста гроша заплата, докато другите постигали това за многократно по - дълго време.........
Относно масонството на Захари Стоянов - Eлена Попниколова отбелязва: Свободното зидарство в България води началото си от Иван Ведър, който успял да получи патент ¹ 1831 за учредяване на ложата в Русе. Масонството на Захари Стоянов е факт от 1880 г., той е удостоен със символическите три степени. На 18.02.1880 Иван Ведър поставя началото на първата редовна свободна ложа "Балканска звезда" ¹ 134 в присъствието на чужди делегати. Включва 27 души сред които Захари Стоянов, Н. Обретенов, Т. Кърджиев. Неин посетител бил и Ал.Батенберг. Предполага се , че Захари Стоянов прекъсва всички връзки с нея през есента на 1882 г., когато напуска Русе. Масонската диплома, значка и престилка на З. Стоянов се съхраняват в Държавен архив - Русе.. Иначе за своето масонство З. Стоянов намеква в писмо до Анастасия Обретенова от 25.11.1880г. :" "Сърдита и начумерена тя /Петрана Обретенова/ дохажда в Русчук и казва на майка си: - Дод Тонке, наместо Коля/Н. Обретенов/ по - добре да си родила камък! Той продал вярата си на франкмасоните и сега обещал да се отрече от майка, сестри и роднини и пр. А за всичко това Парго го е научил". А Парго е прякорът на Захари Стоянов. Той намира това , заради което е зарязал овчарството и е дошъл в града - в книгите на читалище " Зора" и в хората, които намира там, за да се превърне един ден от овчар в летописец.