Амбициран от това, че почти никъде в Интернет няма информация за подвига на тази чета написах един кратък текст за тази чета, с помоща на спомените на Никола Обретенов ( "Спомени за българските въстания").
Предлагам ви, ако съм сгрешил някъде в този мой опит за пресъздаване на събитията от септември 1875 г., да ме поправите.
Червеноводската чета
През месец август 1875 г., БРЦК начело с Христо Ботев решава да се вдигне повсеместно въстание през месец септември 1875 г.
В изпълнение на този план, за Стара Загора заминава като апостол Стефан Стамболов, за Троян Панайот Волов, а в Русенския край основни организатори ще са Никола Обретенов и Тома Кърджиев.
В Букуреш е решено поради големината на турския гарнизон в Русчук, въстание да се вдигне в село Червена вода, където дълги години е работил Тома Кърджиев като учител и подготвил народа за борба. Русенските въстанници би трябвало да се присъединят към четата организирана в Червена вода. Плана е бил четата от Русенско да се обедини, както са се надявали организаторите с голямата Търновска чета.
В последния момент малко преди въстанието Кърджиев е арестуван по донос на Русенския митрополит Григорий, “че готви бунт против султана”.
Задържането на Кърджиев внесло смут сред бъдещите четници, но за кратко.
Истинските родолюбци на 21-ви септември 1875 г. излизат с оръжие в ръка да търсят свободата. Знамето на въстанниците осветено в местната църква и ушито от Петрана Обретенова се веело над главите на юнаците.
Четата има следния състав: войвода Върбан Юрданов от Шумен и юнаците от Червена Вода – Георги , Никола и Иван Цончеви (братя), Никола Попмартинов, Христо Юрданов, Тодор Петков, Тодор Пенчов, Мирчо Милев и Продан Николов.
Русенци в тая чета бяха: Велко Абаджиев, Стати Попов, Атанас М. Узунов и Андон Данев. Към тях се присъединяват от село Табачка русенците Петър Хаджи Драганов и Стоян Калчов Маджаров.
Четата от 17 души се упътила към селото Табачка, като се надявали да се присъединят към тях четници, но остават излъгани. Почти никой от селото не се присъединява към тях.
След това минават край село Чаиркьой, където нощували край казаното село.
Лутайки се из горите между Табачка и река Янтра достигнали до село Широково, където разбрали, че никъде не е избухнало въстание.
След няколко дневно скитане гладни из горите, четниците решили да се разпръснат и минат в нелегалност, а за войводата Върбан Юрданов да се намери водач, който да му помогне да стигне Търново. Така Върбан Юрданов остава в Широково, където казания “водач” вместо да го укрие, го предава в ръцете на турците.
Но когато го карали вързан към село Широково, заптиите му позволили да пие вода от близката чешма до пътя, възползвайки се от това войводата вади скрития си револер и убива двама заптии на място, но останалите го съсичат. Днес край тази чешма край село Широково се издига паметник на войводата и четниците.
Червеноводската чета, макар и да не направила нещо значително, повдига духа на народа. Тя му показва, че дори и неподготвен и без оръжие, той може да се бори за свободата си.
Източници: Никола Обретенов "Спомени за българските въстания"
Предлагам ви, ако съм сгрешил някъде в този мой опит за пресъздаване на събитията от септември 1875 г., да ме поправите.
Червеноводската чета
През месец август 1875 г., БРЦК начело с Христо Ботев решава да се вдигне повсеместно въстание през месец септември 1875 г.
В изпълнение на този план, за Стара Загора заминава като апостол Стефан Стамболов, за Троян Панайот Волов, а в Русенския край основни организатори ще са Никола Обретенов и Тома Кърджиев.
В Букуреш е решено поради големината на турския гарнизон в Русчук, въстание да се вдигне в село Червена вода, където дълги години е работил Тома Кърджиев като учител и подготвил народа за борба. Русенските въстанници би трябвало да се присъединят към четата организирана в Червена вода. Плана е бил четата от Русенско да се обедини, както са се надявали организаторите с голямата Търновска чета.
В последния момент малко преди въстанието Кърджиев е арестуван по донос на Русенския митрополит Григорий, “че готви бунт против султана”.
Задържането на Кърджиев внесло смут сред бъдещите четници, но за кратко.
Истинските родолюбци на 21-ви септември 1875 г. излизат с оръжие в ръка да търсят свободата. Знамето на въстанниците осветено в местната църква и ушито от Петрана Обретенова се веело над главите на юнаците.
Четата има следния състав: войвода Върбан Юрданов от Шумен и юнаците от Червена Вода – Георги , Никола и Иван Цончеви (братя), Никола Попмартинов, Христо Юрданов, Тодор Петков, Тодор Пенчов, Мирчо Милев и Продан Николов.
Русенци в тая чета бяха: Велко Абаджиев, Стати Попов, Атанас М. Узунов и Андон Данев. Към тях се присъединяват от село Табачка русенците Петър Хаджи Драганов и Стоян Калчов Маджаров.
Четата от 17 души се упътила към селото Табачка, като се надявали да се присъединят към тях четници, но остават излъгани. Почти никой от селото не се присъединява към тях.
След това минават край село Чаиркьой, където нощували край казаното село.
Лутайки се из горите между Табачка и река Янтра достигнали до село Широково, където разбрали, че никъде не е избухнало въстание.
След няколко дневно скитане гладни из горите, четниците решили да се разпръснат и минат в нелегалност, а за войводата Върбан Юрданов да се намери водач, който да му помогне да стигне Търново. Така Върбан Юрданов остава в Широково, където казания “водач” вместо да го укрие, го предава в ръцете на турците.
Но когато го карали вързан към село Широково, заптиите му позволили да пие вода от близката чешма до пътя, възползвайки се от това войводата вади скрития си револер и убива двама заптии на място, но останалите го съсичат. Днес край тази чешма край село Широково се издига паметник на войводата и четниците.
Червеноводската чета, макар и да не направила нещо значително, повдига духа на народа. Тя му показва, че дори и неподготвен и без оръжие, той може да се бори за свободата си.
Източници: Никола Обретенов "Спомени за българските въстания"
Comment