През 1867 Иван Касабов и Д.Диамандиев изпращат мемоар до султана за дуализъм на българите с Турция по подобие на Австро-Унгария.Мемоарът бил написан на турски и френски и бил от името на Касабовският комитет,който по-това време бил най-силната ревюлюционна организация на българите,въпреки че бил съставен само от 6 човека(Раковски бил в Русия).В мемоара се казвало-
"Мислите и намеренията на съседните свободни народи на империята не са тайна за никого.Гърците работят за възобновяването на Византийската империя,сърбите за разширяването на собствената си земя.И едните и другите търсят помощта на българския народ.Това не може да не възбужда народното чуство,щом му се обещава свобода.Ала ние българите добре знаем,че разширението на сърби и гърци ще стане за наша сметка,защото те ще обсебят българските земи.Това е очевидно.но простодушният български народ не може да не съчувствува и да не взима участие за готвените военни действия,защото му се показват освободители като негови едноверци и съплеменници.Шест милиона българи,деятелни,здрави,юнаци,които населяват империята и произвеждат всичко,от което държавата има нужда,не бива да се пропилеят между съседите.Те трябва да се привържат към общото отечество и заедно с отоманците да запазят земите си.Това може да стане ако Ваше Величество,освен падишах на мусулманите,се провъзгласи и за цар на българите,като им отдели тяхната територия и им създаде цялата оная автономна управа,каквато получиха маджарите от Австрия(отделно ново събрание,правосъдие,народна войска,църква и администрация."
Мемоарът е предоставен на султана през февруари 1867.Той имал по-голяма тежест от колкото се очаквало.Руският посланник,като научил за него веднага отишъл при най-видните българи в Цариград(които водели борбата за църковна независимост тогава) и ги убедил да обявят мемоара за подаден от самозванци и не подкрепен от българския народ.При всички положения мемоарът повлиял на султана и той заповядал да се съдаде Дунаски вилает под ръководството на Мидхат Паша и в него да се направят някой реформи(те обаче съвсем не били достатъчни както казва и Раковски).
"Мислите и намеренията на съседните свободни народи на империята не са тайна за никого.Гърците работят за възобновяването на Византийската империя,сърбите за разширяването на собствената си земя.И едните и другите търсят помощта на българския народ.Това не може да не възбужда народното чуство,щом му се обещава свобода.Ала ние българите добре знаем,че разширението на сърби и гърци ще стане за наша сметка,защото те ще обсебят българските земи.Това е очевидно.но простодушният български народ не може да не съчувствува и да не взима участие за готвените военни действия,защото му се показват освободители като негови едноверци и съплеменници.Шест милиона българи,деятелни,здрави,юнаци,които населяват империята и произвеждат всичко,от което държавата има нужда,не бива да се пропилеят между съседите.Те трябва да се привържат към общото отечество и заедно с отоманците да запазят земите си.Това може да стане ако Ваше Величество,освен падишах на мусулманите,се провъзгласи и за цар на българите,като им отдели тяхната територия и им създаде цялата оная автономна управа,каквато получиха маджарите от Австрия(отделно ново събрание,правосъдие,народна войска,църква и администрация."
Мемоарът е предоставен на султана през февруари 1867.Той имал по-голяма тежест от колкото се очаквало.Руският посланник,като научил за него веднага отишъл при най-видните българи в Цариград(които водели борбата за църковна независимост тогава) и ги убедил да обявят мемоара за подаден от самозванци и не подкрепен от българския народ.При всички положения мемоарът повлиял на султана и той заповядал да се съдаде Дунаски вилает под ръководството на Мидхат Паша и в него да се направят някой реформи(те обаче съвсем не били достатъчни както казва и Раковски).
Comment