Опълченецът Ради Кавалджиев
Красимир Кънчев
Наближава времето, когато ще отпразнуваме кръглата 130 годишнина от Освобождението на България от турско владичество. Наш дълг е да помним и уважаваме паметта на нашите освободители руските войни и българските опълченци. В Освободителната Руско-турска война през 1877-78 г. вземат участие над 100 шуменци, които дават своя принос за победния ход на опълченските дружини.
Един от тези герои е Ради Стоянов Кавалджиев. Той е роден на 29 юни 1856 г. в будния възрожденски град Шумен. Баща му бил заможен овчар, преселник от карнобатските села, установил се в Долната махала на града. В ранна детска възраст, когато е едва петгодишен, умира майка му и грижата по възпитанието е поето от по-голямата сестра Пенка и лелята Йордана. Ради пораства палаво и буйно дете. Като младеж е привлечен за член на местния революционен комитет от своя приятел Атанас Стойков. Последният не е просто комитетски член, а е в ръководството на комитета, един от организаторите и участниците в Шуменската чета, сформирана в помощ на Старозагорското въстание през 1875 г. Шуменските въстаници са заловени и осъдени на заточение в Мала Азия. Животът на Ради Кавалджиев се развива по друг сценарий, твърде различен от този на приятеля му Ат. Стойков.
На 17 годишна възраст Ради напуска Шумен. Историята не е запазила сведения за причините, които го принуждават да се махне, но знаем маршрута на скитничеството му. Отначало живее в Добрич, а след това отива в Румъния в гр. Браила и накрая се установява в столицата Букурещ, където попада под идейното влияние на хъшовската емиграция. Вестта за манифеста на император Александър, с който се обявява война на Турция е посрещната с радост от хъшовете. Кавалджиев се отправя за Кишинев и е зачислен в І-ва опълченска дружина на Българското опълчение с името Радион Степанов. През време на войната изминава целия боен път на опълчението. Взема участия в сраженията, водени от дружината при Стара Загора, Шипка и Шейново. В боя при Стара Загора на 19 юли 1877 г. е ранен. Без да оздравее напълно, продължава да следва пътя на дружината. На връх Шипка показва храбростта си, но от не зарасналите рани здравето му бързо се влошава и се налага да постъпи в болница в Русия. В нея престоява до 20 май 1878 г.
Оздравял напълно Ради Кавалджиев се завръща в България и е уволнен от Опълчението на 1 юли 1878 г. Бунтар по дух и сърце той не изоставя оръжието и допринася за разгромяване на две турски банди (край селата Веселиново и Капитан Петко), тероризиращи мирното население в Шуменския край. В Сръбско-българската война през 1885 г. участва като доброволец в защита на обединена България. След края на Сръбско-българската война се установява окончателно в Шумен. Работи като надзирател в затвора, а по-късно като дребен чиновник. Активен член е на Поборническото дружество. През 1923 г. е обявен за почетен гражданин на гр. Габрово.
Ради Кавалджиев хъшът, опълченецът, кавалерът на ордени и медали, строителят на свободна Бългрия умира в родния си град на 10 декември 1939 г.
Красимир Кънчев
Наближава времето, когато ще отпразнуваме кръглата 130 годишнина от Освобождението на България от турско владичество. Наш дълг е да помним и уважаваме паметта на нашите освободители руските войни и българските опълченци. В Освободителната Руско-турска война през 1877-78 г. вземат участие над 100 шуменци, които дават своя принос за победния ход на опълченските дружини.
Един от тези герои е Ради Стоянов Кавалджиев. Той е роден на 29 юни 1856 г. в будния възрожденски град Шумен. Баща му бил заможен овчар, преселник от карнобатските села, установил се в Долната махала на града. В ранна детска възраст, когато е едва петгодишен, умира майка му и грижата по възпитанието е поето от по-голямата сестра Пенка и лелята Йордана. Ради пораства палаво и буйно дете. Като младеж е привлечен за член на местния революционен комитет от своя приятел Атанас Стойков. Последният не е просто комитетски член, а е в ръководството на комитета, един от организаторите и участниците в Шуменската чета, сформирана в помощ на Старозагорското въстание през 1875 г. Шуменските въстаници са заловени и осъдени на заточение в Мала Азия. Животът на Ради Кавалджиев се развива по друг сценарий, твърде различен от този на приятеля му Ат. Стойков.
На 17 годишна възраст Ради напуска Шумен. Историята не е запазила сведения за причините, които го принуждават да се махне, но знаем маршрута на скитничеството му. Отначало живее в Добрич, а след това отива в Румъния в гр. Браила и накрая се установява в столицата Букурещ, където попада под идейното влияние на хъшовската емиграция. Вестта за манифеста на император Александър, с който се обявява война на Турция е посрещната с радост от хъшовете. Кавалджиев се отправя за Кишинев и е зачислен в І-ва опълченска дружина на Българското опълчение с името Радион Степанов. През време на войната изминава целия боен път на опълчението. Взема участия в сраженията, водени от дружината при Стара Загора, Шипка и Шейново. В боя при Стара Загора на 19 юли 1877 г. е ранен. Без да оздравее напълно, продължава да следва пътя на дружината. На връх Шипка показва храбростта си, но от не зарасналите рани здравето му бързо се влошава и се налага да постъпи в болница в Русия. В нея престоява до 20 май 1878 г.
Оздравял напълно Ради Кавалджиев се завръща в България и е уволнен от Опълчението на 1 юли 1878 г. Бунтар по дух и сърце той не изоставя оръжието и допринася за разгромяване на две турски банди (край селата Веселиново и Капитан Петко), тероризиращи мирното население в Шуменския край. В Сръбско-българската война през 1885 г. участва като доброволец в защита на обединена България. След края на Сръбско-българската война се установява окончателно в Шумен. Работи като надзирател в затвора, а по-късно като дребен чиновник. Активен член е на Поборническото дружество. През 1923 г. е обявен за почетен гражданин на гр. Габрово.
Ради Кавалджиев хъшът, опълченецът, кавалерът на ордени и медали, строителят на свободна Бългрия умира в родния си град на 10 декември 1939 г.
Comment