Характеристика и извори на правото по време на османския период

[v12345s]

Заинтересувахте ме.
Неможах да разбера с какво Токушев е влязъл във вашите уста ?
Учебникът му според мен беше много добър.
Написан на разбираем език.
Някой неща от писаното от него не споделям, но всеки има свой възгледи. Особенно в следосвобожденска българия.
При нас се държа изключително добре..... и на лекциите и на изпита.
Беше изключително коректен.
Няма заяждане, няма провокиране.... много беше търпелив.
Вярно е - беше сухар, бих казал без никакви емоции, особенно на лекциите, но много бавно и спокойно говорише, така, че част от колегите записваха буквално всичко.
Аз минах с особенна лекота. И колегите преди мен, доколкото си спомням вече, бяха останала с добри впечатления.
Всички бяха чували, че е бил прокурор. Но поне аз не съм се интересувал, къде, какъв и не съм чувал тези легенди за смъртни присъди.
Смятам, че е редно да му пожелая само успехи.
Поздрави

През осемдесетте години на миналия век Токушев ми беше асистент и беше много коректен със студентите но покойната доц.Фани Милкова се държеше строго с него.

[TypTyp]

Темата нали не е за Токушев, при който между другото и аз съм държал изпит?
Дано съм полезен с информацията си по-долу!
Виж: Хр. С. Арнаудов, "Пълно събрание на държавните закони, устави, наставления и високи заповеди на Османската империя", т. ²V, С. 1886 г. (Арнаудов превежда турските закони на бълг. език и ги издава както следва: през 1871 г. - т. ², през 1872 г. - т. ²², а останалите два тома - по-късно).
Виж още: "Отомански закон за наказанията", в превод от Стоян Д. Попов, ²² издание, Русе, 1881 г., НБКМ - сигн. 93 228.
На 23. ²V. 1869 г. в Осм. империя излиза Закон за устройството на редовните съдилища (махкемеи-низамие) и с него се дооформя съдоустройството в държавата през втората половина на Х²Х в. Редовните съдилища се делят на две степени: първоначални и апелативни. Първите имат седалището си в казите (околийските градове) и се наричат казалийски съдилища (меджлиси даави). Вторите от своя страна се делят на две степени: санджакски (меджлиси темиз) и вилаетски (дивани темиз). Съществували са и отделни търговски съдилища, а със закон от 1870 г. се създават и специални столични съдилища със седалище - Цариград. Към всичко това следва да се прибавят и шериатските съдилища, както и църковните общински съдилища за християните. На казалийските съдилища по-горе са били подсъдни дела за престъпления и нарушения, наказуеми със затвор до 3 месеца и глоба до 500 гроша. Санджакските съдилища са се занимавали с дела за престъпления, наказуеми с по-тежки наказания, а на вилаетските подсъдни са т. нар. "злодеяния", за които се налага смъртно наказание, вечно или временно заточение. Това е най-общо за съдоустройството и правосъдието в Осм. империя за този период. Ще се опитам да изровя по-нататък още нещо.

[Гост]

изрева: "Стани !!!".
.... че от този ден до края на юридическата ни кариера трябва да стоим прави пред нашите преподаватели и пред съда.

ОТ: Дълбокото познаване на материята далеч не е нужно да се свързва с такова поведение. Я прави, я седнали, никой не знае къде и как ще стои. В практиката рядко ства дума за османското право... ОТ.

Османско право има и отпреди реформите през 19 век, когато империята се опитва да се модернизира, да се отвори пред света и въвежда европейски тип законодателство. Дотогава източниците му са си "османско - средновековен" тип, препис от Византия (и от други) - "кануннаме"-та и пр.
Законите са били доста на ниво, друг е въпросът как са прилагани..... Наказателния закон на Османската империя например е използван в България до края на 19 век, до приемането на първия наш Наказателен закон и е вършел доста добра работа. Въз основа на него има съвсем модерна практика на ВКС.

БТВ, един от най-големите юристи на Османската империя е бил незаслужено известният с прозвището "треперко паша" Гаврил Кръстевич. Друг, също на турска служба, е Илия Цанов, спасил десетки въстаници от смъртна присъда и заточение и платил за това със службата си.

[TypTyp]

"Османски извори за историята на правото в българските земи", т. ², 1961 г.

[Арслан]

Видях, че тук обсъждате изворите (общо казано). Днес ми попадна това .... (годината ми е ясна, написаното на старобългарски също, но останалата част не мога да я видя). Ако случайно, някои може да помогне, ще го черпя

[KIZIL DELI]

Е тука една камара акълии са се изказали

http://www.facebook.com/photo.php?fbid=468685836497076&set=a.336752813023713.84167.253530681345927&type=1&relevant_count=1

[Stan]

Кажете аджеба за простосмъртните да какво иде реч. Казано с две думи, ако някой може да преразкаже на кратко документа и какъв го търси там този славянски кирилски текст?

[KIZIL DELI]

Идея си нямам, обикаля из FB Първата ми мисъл беше за документ от някой Атонски манастир, но ако Арслан да каже кво чете от Кирилския текст може и по-ясно да стане.

[Арслан]

Това е берат ( но като не чата, така е ). Сори за занимавката .

П.П Иначе, бързо ме хвана от къде съм "взаимствала". Лични поздравления за което !!!