Черешовото топче

[Todor Pavlov]

Досега не се бях замислял, но наскоро ми хрумна въпроса за подробностите около измайсторяването и значението му. Има ли друг известен случай за опит за конструиране на артилерия от дървен материал? Колко мм е било?
До колкото знам при първото тестване на оръдието дулото му се е пръснало след това са го стегнали с жлезни обръчи подобно на буре. А снарядите всъщност са били събрани на топка криви пирони.
Ясно е, че практически това оръжие е безполезно срещу модерната артилерия на турците, но пък постига окуражаване и психологически ефект върху въстаниците.

Идеята за създаване на българска възстанническа артилерия е заимствана от възстанието в Босна и Херцеговина където такъв вид дървени топове се използват масово . Основния фактор наложил избора им е простотата и непретенциозността на изработката , достъпна за всяка дърводелска,бъчварска или коларска работилница.Т.е. наблягало се е на количеството , вместо на качеството /последното е изисквало квалификация за изработката и обслужването каквито градските и селските комитети не са могли да си позволят/.

Намирам всякакви сравнения с бурите за неуместни , защото и бегъл поглед върху стрелковото им оръжие ще даде отговор на въпроса :коя Велика сила ги подкрепя.

А иначе , освен казаното от Пара ,ще предложа да съпоставите числеността на възстанниците ,колкото и условна да е ,с безусловните цифри за гарнизоните на територията на Румелия преди започването на Руско-Турската война 1877-1878г.

[Dinain]

Въпроси?

Да. Интересно ми е колко горе-долу е струвала една пушка средна ръка по това време (да речем последната четвърт на 19-и век). Не някой древен мускет, нито последната дума за техниката, но оръжие, което "стреля и уцелва". За да не почваме да се ровим в паричните деноминации от епохата, дайте някаква сравнителна цена - в сравнение с една овца или кон да речем.

[Parabellum]

Да. Интересно ми е колко горе-долу е струвала една пушка средна ръка по това време (да речем последната четвърт на 19-и век). Не някой древен мускет, нито последната дума за техниката, но оръжие, което "стреля и уцелва". За да не почваме да се ровим в паричните деноминации от епохата, дайте някаква сравнителна цена - в сравнение с една овца или кон да речем.

В своето писмо от 15 юли 1872 г. Левски настоява частните
комитети да побързат с въоръжаването .
“Нужно е всеки действителен член отсега да се приготви с най-добро
оръжие . Казвали сме навсякъде, пишем и вам: вижте и забележете в околността
ви колко души ще се намерят , гдето да мажат сега да се подпишат по за една
иглянечна пушка, които сме прегледали и одобрили за наша работа. То колкото по-
много се поръчат, толкова по-евтино ще ни паднат. От тия пушки една по една
се купуват по девет лири турски, ако се поръчат две хиляди, можат да ни паднат
по шест, седем лири турски без куршуми. Куршумите ще можем да си ги правим
тук, а само ще се купят фишеците празни. Хилядата фишека можат да сторят
две лири турски до три. А изпитали сме ги , че бият добре - хиляда и двеста
метра - с байонети са.
До петнадесет дена може да дойда, затова дано приготвите за което ви
пиша - пари и за пушките.”
Става въпрос за пушките система "Шаспо"
А на какво се равняват тези шест-седем турски лири това незнам

[Dinain]

А на какво се равняват тези шест-седем турски лири това незнам

Ех, това беше най-важното И аз се опасявах че е лесно да се изрови информация от рода на "10 златни франка" или "6-7 турски лири", но какво значи това... може един кон да струва 10 лири, а може да струва и 100

[Parabellum]

Ей, я си пишете за бурите в темата за бурите и оставете "Восточний вопрос " на мира

[Todor Pavlov]

Ей, я си пишете за бурите в темата за бурите и оставете "Восточний вопрос " на мира

В такъв случай , и във връзка с черешовий топ -дядо Вазов:

"Тайната бе обща,мракът и нощта
свидетели бяха на много неща
и кат някой демон подземен и мощен ,
чукът на ковача не спираше нощем
желязото меко из светлия жар
излизаше утром на лъскав ханджар ;
младите крояха опинци хайдушки ,
продаваха всичко ,купуваха пушки,
търговците бледи в застоя голям
оловото само продаваха там!
И в избите скришом със шъпот и глуми
малките хлапаци леяха куршуми.
Булките печаха пексемед тогаз.
Селяните хитри стягаха без глас
черешовий дънер с обръчи железни
и гледаха важно ,мислейки се трезни...
И върху гергьофа балканският лев
излазяше златен и зинал за рев.
И с тез сили малки , и с тез средства смешни ,
и с тез глави руси , и с тез пръсти нежни ,
и с тоз възторг луди , и с тоз дребен стан
искаха да бутнат страшний великан! "

Ех, това беше най-важното И аз се опасявах че е лесно да се изрови информация от рода на "10 златни франка" или "6-7 турски лири", но какво значи това... може един кон да струва 10 лири, а може да струва и 100

Поп Минчо Кънчев в своята "Видрица" дава точна оценка на съотношението на паричните единици в тогавашната Османска империя.Цитирам по памет , защото не разполагам с четивото : учителската заплата е варирала м/у 1000-2000 гроша годишно . 1лира по онова време е била около 140 гроша.

[Dinain]

учителската заплата е варирала м/у 1000-2000 гроша годишно . 1лира по онова време е била около 140 гроша.

Брех! Бая скъпи са били пушките значи. Благодаря.

[Хана]

Според Н. Геров 1 турска лира е равна на 100 гроша.
Според М.Кънчев (тук набързо го разгърнах)
един кон, ат е 70 турски лири;
35 до 65 гроша е кило жито в зависимост от годината;
една телеграма - 800 гроша;

[Dinain]

Излиза че един кон е струвал грубо колкото 10 пушки. Дотук добре, но по-нататък нещо никак не се връзва: щом

учителската заплата е варирала м/у 1000-2000 гроша годишно

, а

35 до 65 гроша е кило жито в зависимост от годината;
една телеграма - 800 гроша;

излиза че един учител е можел с цялата си годишна заплата да (най-много):
1/прати 2 телеграми

или

2/ да си купи 30-57 кг жито

???

ПП Todor Pavlov, може би имате предвид, че учителската заплата е била 1000-2000 гроша месечно?

[Todor Pavlov]

Излиза че един кон е струвал грубо колкото 10 пушки. Дотук добре, но по-нататък нещо никак не се връзва: щом

, а

излиза че един учител е можел с цялата си годишна заплата да (най-много):
1/прати 2 телеграми

или

2/ да си купи 30-57 кг жито

???

ПП Todor Pavlov, може би имате предвид, че учителската заплата е била 1000-2000 гроша месечно?

Едно сегашно кило е имало за еквивалент тогава една ОКА!/поправям се -оката=1282гр./ А килото е било тегловна единица ,равняваща се на няколко оки/колко точно не мога да кажа , но ми се струва , че беше около 6 оки/. Отделно от парите в брой , които учителите са получавали от общината във всяко българско селище , са им били отпускани и стоки в натура , т.е. когато са се главявали за такива , пазарлъка е бил: толкова и толкова гроша и толкова КИЛА жито ...

[Хана]

излиза че един учител е можел с цялата си годишна заплата да (най-много):
1/прати 2 телеграми
или
2/ да си купи 30-57 кг жито

Все пак телеграмата тогава е била мнооооого скъпо удоволствие.
Както каза Павлов, учителите са получавали част от заплатата си в натура.
Една учителска заплата (цитирам) е била 19 турски лири, 10 кила пшеница и 10 оки вълна. Пак същият учител на друго мусто се споменава, че е получавал 1976 гроша, 10 кила жито и 10 оки вълна.

Намерих разни други цени, ама да не се засипваме с подробности. Проблемът на Османската империя е, че в едно историческо време, когато навсякъде другаде има изградено стоково-парично стопанство, там все още се кара на натурална размяна. Османската империя поради геополитическито си и търговско положение е ориентирана само към Средиземно море и Азия и няма никакъв достъп до благородни метали, тя може само да ги купува, а срещу какво? Има няколко реформи, в които процентното съдържание на среброто в паричната единица се намалява за спасяване на дефицита в хазната. От всичко това следва забавеното фискално развитие на държавата, което е една от сериозните пречки за икономическото й развитие, а от там и социалното и общополитическото. Липсата на парична маса в централната власт и в населението прави закупуването на оръжие голям проблем, а оръжие само се купува отвън, то не може да се размени срещу вълна или друга натурална стока. От там и принудата да се справят с наличните средства и материали и черешовото топче. Това е и разликата с много други въстания по света, които са организирани в ситуация на нормално функционираща парична система.

[Dinain]

Благодаря че ми отговорихте на отклонението

[Todor Pavlov]

По темата - Захари Стоянов в "Записките " си , по време на пребиваването на хвърковатата чета в с. Петрич , разказва : " ...Всички майстори железари и дърводелци бяха събрани на едно място , на които се дадоха наставления незабавно да приготвят 3-4 дървени топове , нуждата от които скоро щеше да се усети ....Един от черешовите топове беше готов надвечер.Бенковски заповяда на Нено Гугов ,един от петришките въстанически главатари , да изкара през нощта готовия топ на най-близката долина над златишкото поле , т.е. дето се беше разположила турската войска и от там да пусне няколко кантарени топуза , които немалко ще смутят както войската така и ближните турски села .Освен това трябваше и да се опитат тези топове ,на какво разстояние ще карат гюлле и как ще гърмят...."