andreev написа
За съжаление един от много добър сайт е изчезнал от нета, а на него разликите между пеша и конна артилерия бяха обяснени много добре, така че сега ще карам по памет. По принцип конната артилерия е въоръжена с по-леки оръдия (калибър, конструкция на лафета и т.н.) от пешата. Освен това една конна батарея по щат разполага с много повече коне - всеки един артилерист разполага с кон, освен че обоза като цяло също има повече коне сравнено с една пеша батарея. Също така самите артилеристи са въоръжени много по-добре. Ако не ме лъже паметта въоръжението им не отстъпва на това на драгуните. Колкото до пешата артилерия, част от артилеристите се придвижват на лафета (ако не се лъжа 2-3ма), други на коне, а останалите в обоза. По време на бой - сам можеш да се досетиш, че повечето са се придвижвали пеша. Тези разлики са принципни, валидни са за всички европейски армии от епохата. Нямам основания да се съмнявам, че при руснаците е било нещо различно.
На въоръжение в полската артилерия на руската армия са били приети 9 фунтови /106.7мм/ и 4 фунтови /86.8мм/ оръдия обр. 1867г., а в планинската 3 фунтови /76.2мм/ обр.1867г. В случая обр. 1867г. означава не годината на приемане на въоръжение, а нарезната система прилагана в този модел. Иначе на въоръжение тези оръдия са постъпвали от 1865 до 1877г. Моделът е круповски - с хоризонтален клиновиден затвор. Първоначално оръдията доставяни от Круп са били стоманени - 100бр. 4 фунтови оръдия (получени безвъзмездно) през 1864, след това още 350бр. 4 фунтови за периода 1866-1867. През 1867 руснаците правят поръчка и за 250 9 фунтови оръдия. Бройката е крайно недостатъчна, но самият Круп е бил толкова затрупан с поръчки отвсякъде, че просто не е могъл да се ангажира с по-големи количества. Руснаците се опитват сами да си произведат стоманени ордъия по образци на Круп, но качеството на стоманата произвеждана в руските заводи е било значително по-лошо от немската и експериментите не излизат особено успешни. Като резултат руснаците се връщат към прозиводството на медни оръдия по круповски образци и за периода 1867-1878 са произведни към 4400 броя медни оръдия обр.1867 от трите вида (9, 4 и 3 фунтови). Началната скорост с различните видове снаряди не е превишавала 350м/с, което е доста слаб показател. Лафетът е метален, модел Фишер обр. 1873, до 1874 зарядните кутии са били колесни, а от тази година започва превъоражаването с 4 колесни, но до 1877г. все още в някои части се е ползвал старият 2 колесен модел.
Позлват се 3 вида снаряди - граната, шрапнел и картеч. Гранатата за 9фунтвоото оръдие тежи към 13кг., а на 4фунтовото към 6кг. С малката начална скорост това е било доста неефикасно средство за бой - с нищожно действие по земни насипи и не особено ефективни с/у пехотата при това на дистанции до 1800м за 9 фунтовата и 1400м за 4 фунтовата.
При шрапнела нещата са били малко по-добре, но пък руснаците в началото на войната са разполагали само с 7.5 сек запалки, което го прави ефективен само до 1600-1800 м. По време на войната са получени неголямо количесто 10сек. запалки /2200м/ и 15сек/2800м/, но личния състав не е бил обучен да ги използва максимално ефективно, освен това при такава ниска скорост на снаряда, де факто пораженията от шрапнел на дистанции над 2000м са били много слаби.
Картеча действа до 400м. (отново заради слабата начална скорост).
Онщо взето материалната част на руската артилерия не е била на особено високо ниво.
Организация - към 1877г. пешата артилерия се е състояла от 48 бригади (за всяка пехотна дивизия по 1) + три бригади от осоебн състав (1-ва и 2-ра Туркестански и една Източно-Сибирска) + 1 отделна Западно- Сибирска батарея. Или общо 299 батареи с 2392 оръдия. Всяка от 48тебригади е имала по 6 батареи с 8 оръдия - 3 9фунт. и 3 4 фунт.
(Забележка: До 1876г. руската армия е имала във всяка артилерийска бригада по една скорострелна батарея въоражена с картечници Гатлинг. Но една година преди войната картечниците са предадени на крепостната артилерия, а на тяхно място бива сформирана още една батарея 4 фунтови оръдия. Голяма глупост ако питате мен.)
Четирите бригади на Кавказкия театър имат малко по-различен състав. Първите 2 имат по 5 полски и 1 планинска (3 фунтова) батарея, а вторите 2, по 4 полски и 2 планински. Отделно от това, след мобилизацията се формират още 2 планински батареи за действащата армия.
Конната артилерия се е състояла от 26 регулярни (от тях 5 гвардейски) и 1 планинска батареи и 21 казашки (от тях 1 гвардейска) батареи. Донските казашки батареи имат по 6 оръдия, а останалите по 8.
Отделно във военно време казашките войски формират още 18 батареи, така че общо конната артилерия разполага с 66 батареи и 416 оръдия (всички 4 фунтови). Или общо за полската артилерия имаме 365 батареи и 2808 оръдия. Съотношението е 4 оръдия на 1000 щика. На 1000 саби се падат по 4 оръдия (в Донско казашката дивизия), по 5 (в армейските дивизии) и по 6 (в Гвардейската дивизия).
Тактическата подготовка на руската артилерия е била слаба. Не стига че оръдията са им били не особено качествени, но и по собствени руски преценки артилеристите им не са били особено добри стрелци и не са умеели да речем да оказват добра флангова поддръжка. Освен това, нещата явно не са били избистрени докрай на доктринално ниво, защото се е наблюдавало едно прекалено разхвърляне и разпиляване на артилерията, както по фронта, така и в дълбочина. Което е в пряко противоречие с молткевата доктрина на Artillerie-Massen, придържането към която върши такава страхотна работа на немците през 1870. А след Френско-Пруската война, всеки в Европа копира от прусаците, (е..освен англичаните, но те така или иначе не са в Европа тогава, а и не им пука особено
) в т.ч. особено и руснаците, що се отнася до пехота и артилерия, но пък те не се оказват особено добри ученици.
Comment