На 31.07.2006г. в Стара Загора/родния ми град/ ще се проведе честване на събитията, свързани с боевете при Стара Загора, на 19/31.07.1877г. По този повод бих искал да напиша няколко реда за ожесточените сражения станали на посочената дата преди 129г., когато нашите опълченци получиха първото си бойно кръщение. Ще бъда благодарен на онези от вас, които допълнят темата, или внесат корекции ако се нуждае от такива.
Докато главните сили на Предния отряд водят бой с таборите на Реуф паша при село Джуранли, дясната колона преживява тежки часове. Разчитайки на помоща на генерал Гурко, Николай Максимилиянович решава да задържи Стара Загора. Сюлейман паша настъпва към града и на 19/31.07.1877г. към 11 часа руския отряд, който за известно време задържа настъплението на противника, се оттегля. Бойците донасят на Максимилиянович, че турците имат голямо превъзходство в жива сила. Реално силите на Сюлейман съставляват 41 табора, 2 ескадрона кавалерия, около 200 черкези, водени от Мухлис паша и Дагестани Мехмед, 5 батареи, без да се числят към тях башибозушките отряди, чиято численост трудно може да бъде определена.
Генерал Столетов пристига в Стара Загора и поема командването на руските и опълченските войски, като дава заповед да се заемат отбранителни позиции в южната част на града. Там заедно с русите са дислоцирани 1-ва, 3-та и 5-та опълченски дружи. Западната част на града се брани от 2-ра опълченска дружина и кавалерия от казаци.
В източната част на града заемат позиции 8-ми Астрахански, 9-ти Хусарски и 9-ти Казашки полк.
Пътя на армията на Сюлейман паша от Одрин до Тракия е осеян с масови кланета и грабежи. Хиляди хора, от селата разположени по долината на Марица и Тракийското поле, заедно с най-ценното бягат към града с надежда да получат спасение от развилнелите се башибозушки орди. Стара Загора е претъпкан и от бягащи хора от Новозагорско и Ямболско.
Като предполага, че градът е зает от силни руски части, Сюлейман паша настъпва съвсем предпазливо. Героичните боеве започват в 08.00 часа на 19/31.07.1877г., след атака на като турците, които се опитват да обхванат с конница двата фланга на отбраната. Срещайки твърда съпротива конницата отстъпва, със значителни загуби. Около 10.00 часа открива огън турската артилерия и след кратък арт обстрел турската пехота тръгва смело в атака с викове "Аллах". Един очевидец пише: .. неприятелят настъпваше от южната страна на града, на гъсти вериги в няколко реда, със силна артилерия. Гледайки тази сила , можеше изведнъж да се определи, че ние не бяхме в състояние да приемем бой на откритото поле. Цялата ни надежда падаше на отряда на генерал Гурко."
Започват ожесточени атаки на турците по целия фронт на отбраната. Руските войни и българските опълченци се бият смело и енергично, въпреки числения превес на врага. В турските редици настъпва известно колебание. Командирът на 3-та опълченска дружина подполковник Калитин забелязва този момент и моментално заповядва контраатака. Опълченците тръгват напред и се вклиняват в турския боен ред. На някои места турците започват да отсъпват в безредие, стреснати от устрема на българи и руси. Калитин допуска грешка извеждайки дружината много напред, тъй като скоро флканговете и са застрашени от турска кавалерия и пехота. На помощ на 3-та дружина се притичват опълченците от 1-ва дружина. Тук започват наистина крайно ожесточени боеве, тъй като и двете страни се бият фанатично и самоотвержено. В тежката битка, в която числения превес на турците е повече от огромен падат 5 български знаменосци, включително и командира на тази славна част - подполковник Калитин.
Въпреки смъртта му боят продължава с по-голямо ожесточение. Скоро положението на опълченците става критично, а редиците им са буквално премазвани от противника. Войските от десния фланг и центъра започват да се оттеглят под прикритието на 1-ва и 3-та опълченски дружини. С русите побягва и населението на града, но голяма част от него остава блокирано от нахлуващите от всички страни турски редовни войски и башибозук. Зверствата извършени от османците в Стара Загора на 31.07. и 01.08.1877г. са неописуеми и се равняват на тези в Батак. Само, че тук броя им е значително по-голям. Най-хладнокръвно са изклани около 8 000 цивилни/главно жени, деца и старци/, около 1500 умират живи изгорени, стотици девойки са зверски изнасилени и изклани. Най-хубавите от тях след това са заделяни за харемите на по-богатите. След убийствата града е разграбен и напълно опожарен. Странно защо в учебниците ни по история за тези събития се споменава много бегло и общо?/ Сюлейман паша не праща войските си срещу отеглящите се руси и българи, а тръгва на изток и на 06.08. влиза с войските си в Нова Загора. Едва на 18.08. армията му потегля към славната Шипка.
В тежките боеве опълченците дават ценни жертви: 302 убити, 172 ранени и 60 безследно изчезнали.
Войските на Гурко се оттеглят към Хаинбоаз и скоро целия Преден отряд и разформирован. Гурко се обръща към оцелелите опълченци с думите:
" В това дело вие се показахте такива герои, че цялата руска армия може да се гордее с вас. Вие сте ядрото на бъдещата българска армия. Ще минат години и тази бъдеща българска армия с гордост ще казва: ние сме потомци на славните защитници при Стара Загора. Ген. Столетов отбелязва:" В боя при Стара Загора българите показаха, че могат да се сражават и умират като герои."
Докато главните сили на Предния отряд водят бой с таборите на Реуф паша при село Джуранли, дясната колона преживява тежки часове. Разчитайки на помоща на генерал Гурко, Николай Максимилиянович решава да задържи Стара Загора. Сюлейман паша настъпва към града и на 19/31.07.1877г. към 11 часа руския отряд, който за известно време задържа настъплението на противника, се оттегля. Бойците донасят на Максимилиянович, че турците имат голямо превъзходство в жива сила. Реално силите на Сюлейман съставляват 41 табора, 2 ескадрона кавалерия, около 200 черкези, водени от Мухлис паша и Дагестани Мехмед, 5 батареи, без да се числят към тях башибозушките отряди, чиято численост трудно може да бъде определена.
Генерал Столетов пристига в Стара Загора и поема командването на руските и опълченските войски, като дава заповед да се заемат отбранителни позиции в южната част на града. Там заедно с русите са дислоцирани 1-ва, 3-та и 5-та опълченски дружи. Западната част на града се брани от 2-ра опълченска дружина и кавалерия от казаци.
В източната част на града заемат позиции 8-ми Астрахански, 9-ти Хусарски и 9-ти Казашки полк.
Пътя на армията на Сюлейман паша от Одрин до Тракия е осеян с масови кланета и грабежи. Хиляди хора, от селата разположени по долината на Марица и Тракийското поле, заедно с най-ценното бягат към града с надежда да получат спасение от развилнелите се башибозушки орди. Стара Загора е претъпкан и от бягащи хора от Новозагорско и Ямболско.
Като предполага, че градът е зает от силни руски части, Сюлейман паша настъпва съвсем предпазливо. Героичните боеве започват в 08.00 часа на 19/31.07.1877г., след атака на като турците, които се опитват да обхванат с конница двата фланга на отбраната. Срещайки твърда съпротива конницата отстъпва, със значителни загуби. Около 10.00 часа открива огън турската артилерия и след кратък арт обстрел турската пехота тръгва смело в атака с викове "Аллах". Един очевидец пише: .. неприятелят настъпваше от южната страна на града, на гъсти вериги в няколко реда, със силна артилерия. Гледайки тази сила , можеше изведнъж да се определи, че ние не бяхме в състояние да приемем бой на откритото поле. Цялата ни надежда падаше на отряда на генерал Гурко."
Започват ожесточени атаки на турците по целия фронт на отбраната. Руските войни и българските опълченци се бият смело и енергично, въпреки числения превес на врага. В турските редици настъпва известно колебание. Командирът на 3-та опълченска дружина подполковник Калитин забелязва този момент и моментално заповядва контраатака. Опълченците тръгват напред и се вклиняват в турския боен ред. На някои места турците започват да отсъпват в безредие, стреснати от устрема на българи и руси. Калитин допуска грешка извеждайки дружината много напред, тъй като скоро флканговете и са застрашени от турска кавалерия и пехота. На помощ на 3-та дружина се притичват опълченците от 1-ва дружина. Тук започват наистина крайно ожесточени боеве, тъй като и двете страни се бият фанатично и самоотвержено. В тежката битка, в която числения превес на турците е повече от огромен падат 5 български знаменосци, включително и командира на тази славна част - подполковник Калитин.
Въпреки смъртта му боят продължава с по-голямо ожесточение. Скоро положението на опълченците става критично, а редиците им са буквално премазвани от противника. Войските от десния фланг и центъра започват да се оттеглят под прикритието на 1-ва и 3-та опълченски дружини. С русите побягва и населението на града, но голяма част от него остава блокирано от нахлуващите от всички страни турски редовни войски и башибозук. Зверствата извършени от османците в Стара Загора на 31.07. и 01.08.1877г. са неописуеми и се равняват на тези в Батак. Само, че тук броя им е значително по-голям. Най-хладнокръвно са изклани около 8 000 цивилни/главно жени, деца и старци/, около 1500 умират живи изгорени, стотици девойки са зверски изнасилени и изклани. Най-хубавите от тях след това са заделяни за харемите на по-богатите. След убийствата града е разграбен и напълно опожарен. Странно защо в учебниците ни по история за тези събития се споменава много бегло и общо?/ Сюлейман паша не праща войските си срещу отеглящите се руси и българи, а тръгва на изток и на 06.08. влиза с войските си в Нова Загора. Едва на 18.08. армията му потегля към славната Шипка.
В тежките боеве опълченците дават ценни жертви: 302 убити, 172 ранени и 60 безследно изчезнали.
Войските на Гурко се оттеглят към Хаинбоаз и скоро целия Преден отряд и разформирован. Гурко се обръща към оцелелите опълченци с думите:
" В това дело вие се показахте такива герои, че цялата руска армия може да се гордее с вас. Вие сте ядрото на бъдещата българска армия. Ще минат години и тази бъдеща българска армия с гордост ще казва: ние сме потомци на славните защитници при Стара Загора. Ген. Столетов отбелязва:" В боя при Стара Загора българите показаха, че могат да се сражават и умират като герои."
Comment