В средата на ХІХ в борбата за независима българска църква вече набирала мощ, но успехите не дошли така бързо, както би се желало. Тогава една група решава да потърси алтернативен път - в уния с Рим. В това отношение административно нещата се развили бързо, но низините далеч не били така готови дасе преобърнат във вярата. От този интересен епизод в борбата на за църковна независимост е доста забавна историята с гафовете на избрания за униатски архиепископ Йосиф Соколски.
Според това, което лидерът на униатите Цанков е споделил с Т. Бурмов (а той пък го описал в мемоарите си) изборът на духовния униатски глава - дядо Йосиф била "простотията на този последния и възможността да се води от другиго по-лесно и по-много". Но тези ценни качества, от които Цанков смятал да се възползва за да влияе на църковния живот скоро направили униатите за резил.
Но в началото всичко звучи тържествено:
На 15 март 1861г. депутацията потеглила с френски кораб за Рим да моли папа Пий ІХ да ръкоположи дядо Йосиф за бълг. духовен глава. Бъдещият архиерей бил придружаван от дякон Рафаил, Драган Цанков,Г. Миркович и папския мисионер Евгений Боре. Пристигнали на 22 и били посрещнати от кардинал Барнабо. Папата обаче бил заболял и се наложило да изчакат 4 дни. След това още ненапълно възстановил се, папата устроил тържествен прием на дядо Йосиф. Бъдещия духовен глава произнесъл слово на български, което папата изслушал с насълзени очи (бил му даден текста преведен на френски). В края на аудиенцията папата произнесъл: "Сбогом, сботом, български патриарше", като последните 2 думи предвалително бил заучил на български. После обиколка на Рим, приветствия като бълг. патриарх... И с това свършва тържествената част и почва комичната. Папата поканил Йосиф Соколски на обяд, заедно с бившия крал и кралица на Неапол. Било петъчен ден, но на обяда поднесли месо. Йосиф Соколски с възмущение забелязал, че Светия отец се облажил в петък. Той решително се възпротивил да го последва, като зоявил, че не е католик, та да блажи в петък. Ако светиня му се оказал сдържане в храненето, не може да се каже, че проявил същото въздържание и в останалите 2 неща. На първо място показал, че не е никак равнодушен към напитките и се отпуснал. Това му отвързало езика и се впуснал в разкази за хайдушките си години, когато се подвизавал като Стоян войвода. Разгорещен от разказите се, така взел да размахва ръце, че обърнал подноса със сладките. Това разбира се не охладило ентусиазма му и той простодушно и откровено взел да разглежда тънката снага на бившата неаполитанска кралица и взел да изразява гласно радостта си от гледката.
При ръкополагането му поискали да острижат брадата му, но Йосиф категорично се противопоставил, с мотив, че не искал да го направят обръснато плашило като католическите свещеници. Разбира се официалната титла, която получил била "Архиепископ и наместник на съединените българи", но униатите се опиталида я представят за патриаршеска.
Папското облажаване и мераците да го обръснат поохладили униатския дух на дядо Йосиф. Известна утеха били салтанатите при завръщавеното му в Цариград. В събота срещу Връбница облечен в тържествени одежди и съпровождан от 10-15 конни гавази и пеши гавази от турската войска той извършил обиколка на турските министри, папския наместник в Цариград архиепископ Брюнони и арменско-католическия прелат Хасун. След това отслужил тържествена службав малкия униатски столичен храм и се завърнал в резиденцията си.
На 6 юни обаче духовния глава на българите униати изчезнал. Френската дипломация положила големи усилия да издири тази физическа връзка на българите с католицизма, но на 11 юни фр. вестник "Курие д,Ориан" нрябвало да оповести, че все още този "човек добър, прост и лесен за измамване" все още го нямало.
Та какво станало - светиня му забягнал в руската легация, от там заминал с кораб за Русия. Завършил живота си в Киевско-печорската лавра.
Според това, което лидерът на униатите Цанков е споделил с Т. Бурмов (а той пък го описал в мемоарите си) изборът на духовния униатски глава - дядо Йосиф била "простотията на този последния и възможността да се води от другиго по-лесно и по-много". Но тези ценни качества, от които Цанков смятал да се възползва за да влияе на църковния живот скоро направили униатите за резил.
Но в началото всичко звучи тържествено:
На 15 март 1861г. депутацията потеглила с френски кораб за Рим да моли папа Пий ІХ да ръкоположи дядо Йосиф за бълг. духовен глава. Бъдещият архиерей бил придружаван от дякон Рафаил, Драган Цанков,Г. Миркович и папския мисионер Евгений Боре. Пристигнали на 22 и били посрещнати от кардинал Барнабо. Папата обаче бил заболял и се наложило да изчакат 4 дни. След това още ненапълно възстановил се, папата устроил тържествен прием на дядо Йосиф. Бъдещия духовен глава произнесъл слово на български, което папата изслушал с насълзени очи (бил му даден текста преведен на френски). В края на аудиенцията папата произнесъл: "Сбогом, сботом, български патриарше", като последните 2 думи предвалително бил заучил на български. После обиколка на Рим, приветствия като бълг. патриарх... И с това свършва тържествената част и почва комичната. Папата поканил Йосиф Соколски на обяд, заедно с бившия крал и кралица на Неапол. Било петъчен ден, но на обяда поднесли месо. Йосиф Соколски с възмущение забелязал, че Светия отец се облажил в петък. Той решително се възпротивил да го последва, като зоявил, че не е католик, та да блажи в петък. Ако светиня му се оказал сдържане в храненето, не може да се каже, че проявил същото въздържание и в останалите 2 неща. На първо място показал, че не е никак равнодушен към напитките и се отпуснал. Това му отвързало езика и се впуснал в разкази за хайдушките си години, когато се подвизавал като Стоян войвода. Разгорещен от разказите се, така взел да размахва ръце, че обърнал подноса със сладките. Това разбира се не охладило ентусиазма му и той простодушно и откровено взел да разглежда тънката снага на бившата неаполитанска кралица и взел да изразява гласно радостта си от гледката.
При ръкополагането му поискали да острижат брадата му, но Йосиф категорично се противопоставил, с мотив, че не искал да го направят обръснато плашило като католическите свещеници. Разбира се официалната титла, която получил била "Архиепископ и наместник на съединените българи", но униатите се опиталида я представят за патриаршеска.
Папското облажаване и мераците да го обръснат поохладили униатския дух на дядо Йосиф. Известна утеха били салтанатите при завръщавеното му в Цариград. В събота срещу Връбница облечен в тържествени одежди и съпровождан от 10-15 конни гавази и пеши гавази от турската войска той извършил обиколка на турските министри, папския наместник в Цариград архиепископ Брюнони и арменско-католическия прелат Хасун. След това отслужил тържествена службав малкия униатски столичен храм и се завърнал в резиденцията си.
На 6 юни обаче духовния глава на българите униати изчезнал. Френската дипломация положила големи усилия да издири тази физическа връзка на българите с католицизма, но на 11 юни фр. вестник "Курие д,Ориан" нрябвало да оповести, че все още този "човек добър, прост и лесен за измамване" все още го нямало.
Та какво станало - светиня му забягнал в руската легация, от там заминал с кораб за Русия. Завършил живота си в Киевско-печорската лавра.
Comment