Тук съм събрала синтезирано горе-долу всичко, което успях да открия за бойната светиня.
Самарското знаме е един от символите на Освобождението.
Знамето е ушито от монахините на Самарския девически манастир. От едната страна е украсено с лика на чудотворната Казанска Богородица (!), а от другата са извезани образите на светите братя Кирил и Методий.
На 6 май 1877 г. на специална церемония в Плоещ знамето е връчено на българските опълченци от кмета на волжкия град Самара Кожевников.
В речта по този повод се казва: “Юнаци! С вас наедно ние днес празнуваме първата година на това знаменито и първо българско знаме, върху което са изображени славянските апостоли Кирил и Методий, паметта на които днес тържествено се слави по сичка Русия и целия славянски свят. Както в деветото столетие Кирил и Методий са освободили славянството, а особено нас, българите, от идолопоклонството и невежеството, така също и днес ще се намерят посред българското опълчение, ще го насърчат в сраженията и ще му помагат най-сетне да избави България и отечеството им от турското робство."
Казанската Богородица е също мощен символ. Тя е донесена в Москва след като Иван Грозни завладява Казан и оттогава се счита за покровителка на града и руската армия.
По време на Руско-турската война Самарското знаме е поверено на Трета дружина от Българското опълчение. Бойното му кръщение е в боевете при Стара Загора 19-31 юли 1877 г. Тогава в защита на бойната светиня в един-единствен ден живота си губят пет знаменосци, включително командирът на Трета опълченска дружина – подполк. Павел Калитин. Спасено е от българския опълченец Никола Корчев. Когато вижда, че командирът пада, пронизан от щикове, той грабнал знамето, дръпнал плата от дръжката и го скътал под куртката до гърдите си. Така и в новата ни история се слагат основите на традицията нито едно българско бойно знаме да не падне в плен!!!
Самарското знаме се развява гордо и по време на епичните боевете на Шипка месец по-късно.
След Освобождението Самарското знаме е отнесено в Радомир (Корчев е родом от Радомирско) и престоява там до 1882 г.
Понастоящем знамето се съхранява в Националния военноисторически музей в София. То е единственото знаме, наградено с орден “За храброст” първа степен. Орденът е вграден в пика на знамето.
Прикачените картини са:
1. Връчване на Самарското знаме на българското Опълчение в Плоещ, худ. Оренбургски
2. Самарското знаме, худ. Ярослав Вешин - картината изобразява опълченецът Никола Корчев
3. Пика на Самарското знаме с вграден орден "За храброст"
всъщност това, което не успях да открия, а ми се струва много интересно е, защо точно жителите на град Самара даряват знаме на българските опълченци...дали волжките българи са търсили някаква приемственост с дунавските българи? как мислите?
Самарското знаме е един от символите на Освобождението.
Знамето е ушито от монахините на Самарския девически манастир. От едната страна е украсено с лика на чудотворната Казанска Богородица (!), а от другата са извезани образите на светите братя Кирил и Методий.
На 6 май 1877 г. на специална церемония в Плоещ знамето е връчено на българските опълченци от кмета на волжкия град Самара Кожевников.
В речта по този повод се казва: “Юнаци! С вас наедно ние днес празнуваме първата година на това знаменито и първо българско знаме, върху което са изображени славянските апостоли Кирил и Методий, паметта на които днес тържествено се слави по сичка Русия и целия славянски свят. Както в деветото столетие Кирил и Методий са освободили славянството, а особено нас, българите, от идолопоклонството и невежеството, така също и днес ще се намерят посред българското опълчение, ще го насърчат в сраженията и ще му помагат най-сетне да избави България и отечеството им от турското робство."
Казанската Богородица е също мощен символ. Тя е донесена в Москва след като Иван Грозни завладява Казан и оттогава се счита за покровителка на града и руската армия.
По време на Руско-турската война Самарското знаме е поверено на Трета дружина от Българското опълчение. Бойното му кръщение е в боевете при Стара Загора 19-31 юли 1877 г. Тогава в защита на бойната светиня в един-единствен ден живота си губят пет знаменосци, включително командирът на Трета опълченска дружина – подполк. Павел Калитин. Спасено е от българския опълченец Никола Корчев. Когато вижда, че командирът пада, пронизан от щикове, той грабнал знамето, дръпнал плата от дръжката и го скътал под куртката до гърдите си. Така и в новата ни история се слагат основите на традицията нито едно българско бойно знаме да не падне в плен!!!
Самарското знаме се развява гордо и по време на епичните боевете на Шипка месец по-късно.
След Освобождението Самарското знаме е отнесено в Радомир (Корчев е родом от Радомирско) и престоява там до 1882 г.
Понастоящем знамето се съхранява в Националния военноисторически музей в София. То е единственото знаме, наградено с орден “За храброст” първа степен. Орденът е вграден в пика на знамето.
Прикачените картини са:
1. Връчване на Самарското знаме на българското Опълчение в Плоещ, худ. Оренбургски
2. Самарското знаме, худ. Ярослав Вешин - картината изобразява опълченецът Никола Корчев
3. Пика на Самарското знаме с вграден орден "За храброст"
всъщност това, което не успях да открия, а ми се струва много интересно е, защо точно жителите на град Самара даряват знаме на българските опълченци...дали волжките българи са търсили някаква приемственост с дунавските българи? как мислите?
Comment