Материали по темата можете да намерите и във форума "Българска история" на НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ "ТРАДИЦИЯ".
-
Аз съм селянин по рождение, но не всички селяни са мои братя! -
Темата е наистина интересна. Войната 1828 - 1829 ( както и другите руско - турски войни ) като че ли остава в сянката на Освободителната война. Спомням си, чел съм един исторически роман, написан от български автор за събитията от 1828 - 1829. Не съм сигурен, но мисля, че в тази кампания е участвал и император Николай ². Неговият щаб е бил в Добрич ( тогава Хаджи - оглу Базарджик ). Активни действия се водят и по море. Доколкото си спомням по време на тази кампания една руска фрегата капитулира пред турския флот..SEMPER AGRESSUSComment
-
ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ:
Уведомяваме ръководството на форума и всички, които се интересуват от настоящата тема, че днес по поръчение на генералния консул на Русия във Варна вицеконсулът Дмитрий Бузин посети “бойното” поле при с. Староселец, запозна се най-внимателно с въросите по осветляването на историята около сражението и изрази благодарност към форума за поставянето и развитието на темата. По всяка вероятност ще се направят постъпки по съответния ред за изработване и поставяне на мемориален знак в памет на загиналите и погребани руски воини.
16.03.2006 г.
с. СтароселецАз съм селянин по рождение, но не всички селяни са мои братя!Comment
-
СЛОВО
пред Паметника на загиналите във войните девненци по повод посрещането на делегацията от село Валя Пержей, Република Молдова
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ГОСПОДИНОВА,
УВАЖАЕМИ ДЕВНЕНЦИ,
Позволете ми от свое и от Ваше име да приветствам нашите скъпи гости от село Валя Пержей, Република Молдова с нашето ДОБРЕ ДОШЛИ БРАТЯ!
Уважаеми г-н Примар, проф. д-р Николай Димитров Куртев; уважаеми членове на делегацията от сродното на Девня село Валя Пержей – д-р Николай Тодоров и д-р Атанас Стоянов: Добре дошли в Девня! Добре дошли във Вашата прародина България!
... Преди 177 години, най-вероятно през месец Април на 1830 г., село Девне опустяло. След тежките бойни действия между руските и турските войски в девненския район и селата Ески-Арнаутлар и Кюлевча, и след жестоката чума, девненци поели пътя към Бесарабия, поели горчивия изгнаннически път към жадуваната свобода. Над 100000 българи от Ямболско, Старозагорско, Сливенско и сегашна Североизточна България изоставили своите домове, своите ниви, градини, лозя, кладенци и чешми... Изоставили гробовете и земята на своите деди... Те отишли отвъд Дунава, разпилели се по най-различни райони, преживели години на огромни трудности, неуспехи, глад, мор, войни и радости от живота.
Преди няколко месеца открихме, че в село Валя Пержей живеят част от потомците на нашето село Девне, кааза Провадия. Това стана благодарение на адреса на починалия вече инженер Стефан Василев Стоянов – потомък на валя-пержейския и девненски Стоянов род. Преди около 30 години този буден човек е идвал в Девня и е намерил своите роднини тук. Както е вече широко известно, неговите роднини са от рода Дукоолар. Адресът на този човек ми беше предоставен от
г-н Лазар Василев Лазаров, за което искам още веднъж да му благодаря пред всички Вас.
Уважаеми приятели,
Не е удобно тук и сега да преразказвам макар и оскъдните известни нам факти от тази тъй близка, и тъй слабо позната ни, част от девненската история. Само ще маркирам, че село Девня е възродено от завърналите се от Бесарабия, вероятно около 1831-1833 г., четири стари девненски и дванадесет ямболски семейства. Те били предвождани от Вълюв Дука, който се разделил завинаги с брат си Стоян. Брат му Стоян останал завинаги във Валя Пержей и сложил началото на тъй наречения там Стоянов род. Дали там има и други девненски родове предстои тепърва да узнаем.
Известно е, че Дядо Дука станал кмет на възстановеното село Девне, кааза Провадия. Българският писател Илия Рашков Блъсков, който е учил в девненското училище, в книжката си „Зюмбюл цвете” издадена през 1882 г., е описал подробно живота, делата и заслугите на Дядо Дука. Под ръководството на Дядо Дука в с. Девне са създадени едни от първите във Варненския район българска църква и българско училище. Дядо Дука е първият девненец, който се е ограмотил, научил се на четмо и писмо. Той е бил голям поборник за самостойна българска църква. Дядо Дука има огромни заслуги в изграждането на темелите на село Девне и на всички нас. Ето защо днес можем високо и отговорно да заявим, че ние, сегашните девнеци, сме в дълг към паметта и заслугите на Дядо Дука и вече е крайно време с решение на Общинския съвет на Девня да наименуваме ей този наш площад с историческото име „ВЪЛЮВ ДУКА”, или „ДЯДО ДУКА”.
Уважаеми гости,
Драги девненци,
Съвместно с нашите приятели от село Валя Пержей, ние тепърва ще издирим всички налични документи по заселването на девненци в това село, а и по другите райони на Молдова, Украйна и Румъния. Благодарение на „Солвей Соди” АД, и лично на Изпълнителния директор инж. Иван Бочуков, са осигурени средства за авансовото заплащане по издирването на документите в молдовския държавен архив. Тук, в нашето Народно Читалище „Просвета”, по примера на читалището в село Добрина, ще се учреди зала за експониране на документи, снимки, облекла и др. свързани с девненската история. Десетки будни девненци, в това число учители и ученици, ще подемат едно масово събиране на предания и спомени свързани с историята на Девня. Ако има нужда, ще съберем стотици български книги и учебници и ще ги подарим на децата, и на библиотеката на село Валя Пержей. Голяма и деликатна задача пред общината е вземането на архива на починалия наш учител и девненски краевед Димитър Драголов. Той беше голям девненски родолюбец, български и девненски патриот; той много години се занимаваше с историята на село Девня, но архивите му може би ще се пропилеят, ако ние продължаваме с нашето нехайство по този въпрос.
Тук, на Паметника на загиналите във войните девненци, е записана за вечни времена част от нашата девненска и българска история! Девненските войници и офицери са се сражавали, а тези чиито имена са на този прекрасен паметник, са загинали в люти боеве при Одрин, Люлебургас, Чонгора, Завоя на Черна, Добро поле, Тутракан, Сърбия, Унгария и по други места.Ние нямаме право да ги забравим!... Наши девненци са били кавалеристи в конната дивизия командвана от славния бесарабски българин ГЕНЕРАЛ ИВАН КОЛЕВ! През първата световна война генерал Колев със своя талант и патриотизъм, и със себеотрицанието на своите войници и офицери, стигнал чак до устието на Дунав! Той е стигнал чак до Вас, приятели от село Валя Пержей! С кавалерийския си огнен меч в едната си ръка той е протягал през Дунав другата си ръка към Вашите деди, за да ги докосне и спаси. Уви, славните, героични победи на нашата армия, на нашите бащи и деди почти винаги са завършвали с огромни загуби.За голямо съжаление, България е загубила и Беломорска Тракия, и Македония, и Западните покрайнини. Загубили сме и Северна Добруджа...
Като председател на Общинското дружество на ветераните от войните на България, без да се стеснявам от присъстващите гости, искам да отправя едно поръчение към бъдещия Общински съвет на Девня, и към бъдещия й Кмет, да проявят безотлагателни и непрестанни грижи за всички паметници на загиналите от девненската община. Сега, когато в цялата ни страна се провежда патриотична кампания по отбелязването на 95-тата годишнина от началото на Балканската война, ние трябва да благоговеем пред подвига на нашите деди, чиито имена са изписани на този и на останалите наши паметници. Те са загинали, за да я има България! Те са загинали, за да живеем ние!
Позволявам си да се обърна и към младежите с едно пожелание не да рушат тези паметници-светини, а да ги уважават, да ги изучават, и най-важното – да ги пазят! Зад изсечените тук на паметника имена стоят подвизите, животът и кръвта на нашите деди и родители. След тяхната героична смърт са останали стотици сиротни семейства, майки-вдовици, деца-сираци... Те са преживели огромни трудности в живота и ние никога не трябва да забравяме това!
Девненски младежи! Търсете и четете в интернет и разпространявайте богатите публикации и материали свързани с историята на Девня. Днес историята на девненската община, благодарение на г-н Анастас Ангелов, е най-сриозно представена в интернет от всичси общини на варненска област. Ние само можем да се гордеем с това.
Уважаеми гости,
Драги девненци,
След 1833 година към село Девне прииждат много българи от Ямболските села Чомлекьой, Гюбел, и Бояджик. Постепенно идват още хора от град Казан, от Беломорието, от Габровско и от много други места. Ние трябва да проучим и тази част от девненската ни история.
Там, на Север от Дунав, живеят наши братя-българи. Те никога не са забравяли род и Родина! Те са се били в редовете на руската армия и българското опълчение за освобождението на България от турско робство. От село Валя Пержей е имало четирима опълченци! Какво ли чудо ще бъде, ако един ден се докаже, че е имало девненски потомък-опълченец на Шипка!?...
Освен за село Валя Пержей, има литературни сведения, че девненски българи са се заселили в селата Татар Копчак и Чумлекiой.
А девненски арнаути и до днес живеят в Жовтневое, Девнинскiе, Георгиевка и Гамовка.
Накрая, позволете ми драги девненски родолюбци, от Ваше име да помоля г-н Примара (Кмета) на село Валя Пержей да предаде на хората от цялото си село нашите най-топли, искрени, братски, български, девненски поздрави и пожелания за здраве и успехи в работата и живота! Това няма да е последната ни среща. Това е началота на една ползотворна, братска дружба.
... Има една книга за историята на село Валя Пержей. Трима са нейните автори: Анна Малешкова и проф. д-р Николай Куртев (брат и сестра) и починалият вече Димитър Димов. Тази книга завършва със следния многозначителен текст:
„... И когато над Бесарабия пада нощта, някъде отдолу, от недрата на степта се чуват стонове на мъже и нареждания на жени... Това са душите на първите преселници, които все още не могат да прежалят своите родни огнища... Степта притихва... небето рони едри звезди... Те порят хоризонта и изгарят някъде над България…”
Днес небето над България е щедро към нашата Девня: То пусна при нас звездата на село Валя Пержей!!!...
Благодаря за вниманието.
12,00 ч.
31.10.2007г. инж. Драгия Драгиев
Гр. ДевняАз съм селянин по рождение, но не всички селяни са мои братя!Comment
-
Да, капитулираталата фрегата е Рафаил - 44 оръдия. Ето откъс от историята й:
На 11 май 1829г. 44 оръдейната фрегата “Рафаил” под командването на капитан С.М. Стройников е настигната от превъзхождащи я сили / 6 линейни кораба, 2 фрегати, 5 корвети и 2 брига/. Поради маловетрие фрегатата не успява да се оттегли и е обкръжена. На свикания съвет офицерите решават да се бият “до последна капка кръв”, но Стройников проявява малодушие и предава кораба на турците. Николай ² издава заповед: “Ако някога “Рафаил” попадне в наши ръце да бъде изгорен незабавно като недостоен да носи Андреевския флаг”. Офицерите са разжалвани в матроси, а на Стройников е забранено да се жени в Русия, за да няма потомство от “страхливци и изменници”. Корабът е преименуван във “Фазли Аллах” /"Божи дар"/. През 1853г. същата фрегата е унищожена от руския флот при Синоп.П.В.Comment
-
Битката при Эски-Арнаутлар, 5.05.1829 г.
Колеги форумци,
Отдавна не съм писал в този форум. Сега искам да Ви информирам, че от тази тема, която поставих преди много... много време, ще се създаде и открие паметен знак в село Староселец, Варненска област. Той ще напомня за хилядите загинали тук руски войници, офицери и един генерал. Всичко протича прекрасно, само дето никой няма да спомене с две думи, че именно този форум постави началото на тази идея...
Какво да се прави... Това е положението... То и в Шумен откриха паметник на генерал Мадатов... Идеята пак дойде от... Колко много... много тъжно...Аз съм селянин по рождение, но не всички селяни са мои братя!Comment
-
Аз пък виждам разминаване в картата която си прикачил село Мадара през 1829 нее съществувалоxr100 написа Виж мнениеComment
-
-
Паметниците на руските войни
в Североизточна България навремето (средата на 60-те - края на 80 те години) задължително се консултираха с тогавашното съветско консулство във Варна. За повечето от тях трябваше съгласието и на др.Тодор Стойчев, повече от 20 години Първи Секретар на ОК на БКП-Варна, кандидат член на ПБ на ЦК на БКП и член на Държавния съвет на НРБ.
Имаше план за възстановяването им тогава, вкл. и за споменатия тук случай - но не се получи, нито за него нито за доста други. Консулите са били все против, защо ?!-те са си знаели тогава. Единствено, с намесата на силистренския първи секретар (забравих му името сега) и МНО (там още министър Панчевски бе разрешил), без да питат тогава, група ентусиасти (участвах лично) издействахме разрешение и от Павел Матев - Председател Комитет за култура за паметна плоча на мястото където е бил Щабът на руската армия в селото Кючюк-Кайнарджа, където именно е подписан прочутия договор. Никой от Варна и София не дойде официално, само военните от гарнизона в Русе отдадоха почит. После научих, че следвали партийни наказания, но не посмяха да махнат плочата. Преди години минах оттам, преместена е сега и е подменена с по-добър текст, стария беше за българо-съветската дружба...все пак, нямаше как тогава...
Така беше и с паметника на Съветската армия във Варна. Отдолу имаше пет изречения и първото беше, че тук на това място (Турна-тепе) е бил щабът на армията а по-назад е битувал и лично император Николай Първи. Той е живял във Варна около 6-8 месеца, а после, след войната Варна си остава руска крепост за две-три години. Е-е-, да има или да няма такъв надпис в началото ?! Сложен въпрос. И др.Стойчев не иска да вземе отношение. А група активни борци против фашизма и капитализма (днес децата и внуците им са първи капиталисти ?!) се запънаха да не е така, защото "...Ленин бил писал, че Николай ² Палкин - управлявал с палката - бил против революцията..." и пр. В първия вариант нямаше, а после добавиха верния факт че императорът е живял на това място, а в 1944 г. съветската армия вече ни е освободила окончателно. Днес надписите личат само по дупките на железата, защото циганите са ги прибрали на сигурно място. Който мине да отбие от пътя и да види.
Така и сега - руският днешен консул одобрил, но въпросът не е исторически. винаги, подобни въпроси са и политически. Ами сещате ли се примерно за турските войници, дето са загинали там ?! Тяхната смърт кой ще почете ?! И...ще стане както с Шипка, издигна се претенция там да има и паметник на турската армия и те са хора, и те са дали жертви - така ще Ви кажат - че има и политическа партия, която ще се обади в тяхна защита, а пък има и друга, която ще е против и пр.
Не съм минавал скоро през Шипка може и да има паметник на турските войници и Сюлейман паша, кой знае ?! Ако някой е минавал и заснел, моля, нека го постави тук за да го видим всички.
Иначе - големи групи хора, наши съграждан, се дразнят . Трябва да бъдат привлечени за подобни идеи, под някаква форма и те да се почустват съпричастни - все едно, нещастието е било общо. Че са и мандатоносители сега...Не само защото има испански примери в тази посока. Общоевропейската натовареност е такава. Ходили ли сте в Ел-аламейн примерно, аз минавах преди много години. Паметниците са общи на английски и немски езици., а -тогава-ежегодно се събираха и двете страни. Едната година плащат масрафите едните, другата -другите. Пият бира и пеят и плачат и скърбят и си припомнят и пр. Европейска работа !Заедно с боевете, заедно с мъките и почитта !
Ние сега, европейци ли сме, или по Алековски - не дотам, все още ?!Comment
-
Това не го знаех каде се намира Турна-тепе,Пантеона ли е Турна- тепе?Comment
-
Имам книгата История на Шуменската крепост.на Георги Джумалиев там доста добре я е описал автора,битката при с.Ески Арнаутлар.Първо и второ настъпателно движение на Шуменския гарнизон към Провадия.
Руснаците дават около 6000 жертвиComment
-
Още за битката при Ески Арнаутлар - четете тук:
Аз съм селянин по рождение, но не всички селяни са мои братя!Comment
Comment