Хайдутите

[wesko]

Мисля, че тук е мястото да засегнем темата за хайдушките движения. Не само в България но и на Балканите. Защото както е извесно нашите хайдушки чети са действали по целия балкански полуостров.

[Warlord]

Какво по-точно искаш да обсъждаме?

[wesko]

Да обсъдим подвизите, на нашите хайдути, тяхното израстване и защо такива големи родолюбци каквито са били повечето войводи, сега тънат в забрава и младите поколения нищо не знаят за тях.

[plamen_starbov]

Нека и аз се намеся. Ето един материал за капитан Петко войвода: Истинското му име е Петко Киряков Калоянов. През 1861 година организира хайдушка чета в Родопите. Участва с дружина от около 150-200 човека в Критското въстание /1866/. През Освободителната война действа с отряд в тила на турските войски в Беломорието. Бори се срещу инсценирания от турското правителство така наречено "Родопско въстание" /2.-10. 1878/. След Освобождението е преследван от правителството на Стефан Стамболов като русофил.
Тук искам да попитам дали е преследван наистина. В действителност убит ли е по същия начин като във филма?

[wesko]

Наистина е бил преследван, всичко от филма е направено по книгата на Николай Хайтов. Но самото убийство не е станало както по филма, там е показано малко като за филм. Но е факт че е убит от български войник.

[Warlord]

Много ми харесва характеристиката направена му от Николай Хайтов: "Последният рицар на хайдушкия Х²Х век! Един гигант, който попада в света на дребните и коварни джуджета, които в крайна сметка успяват да го съборят..."

[Mauser]

Много ми харесва характеристиката направена му от Николай Хайтов: "Последният рицар на хайдушкия Х²Х век! Един гигант, който попада в света на дребните и коварни джуджета, които в крайна сметка успяват да го съборят..."

Примери много. Тези наши революционери, които са доживели Освобождението, но не са били така добри да се откажат от идеализма си, са свършвали в забрава или гонения. А загиналите за свободата са били хвалени и използвани от политиците (често бивши поборници или псевдо-такива), щото вече не са били опасни, не са можели да критикуват. За съжаление филма по книгата на Хайтов пресъздава (е, на моменти пресилено, но в такива времена е правен) доста добре нашата следосвобожденска действителност.

[анна]

аз винаги съм се опитвала да формулирам за себе си разликата между хайдути и революционери...защото доста често се припокриват (пример - Панайот Хитов)...как мислите? за себе си съм решила, че хайдутите са до 18 век, след това са революционери, четници...

защото първите сведения за хайдути са още от 1454 г, когато бил пленен войводата Радич в София...та според мен до Възраждането нещата доста са се променили и хайдути по-подхожда за началната форма на съпротива

но това е по-скоро емоционално отколкото професионално мнение

[gollum]

аз винаги съм се опитвала да формулирам за себе си разликата между хайдути и революционери...

Разликата между "хайдут" и "революционер" е от същото естество като таци между "разузнавач" и "шипонин" - т.е., съдържа се изцяло в съзнанието на наблюдателя, а не в обекат на наблюдението.

[Warlord]

Според мен все пак има разлика - под "хайдутин" се разбира най-вече разбойник бродещ по горите, който е възможно да навреди и на християнското население. А за "революционер" може вече да говорим когато борбата преминава в стадий на организирана национална съпротива.

[анна]

добре казано!

а между другото да се извиня на wesko, че ще използвам темата, без да с отклонявам от нея, за да помоля някой ако има някаква картина/литография на хайдутска тематика, да я сподели или снимка на оръжие от онези години

благодаря и се извинявам за офф-а

[gollum]

Да, Warlord, ти съвсем точно формулира тази разлика, за която писах и аз. "Шпионин" е чужд агент, който работи в наша вреда на нашата територия. Същият субект, когото ние сме партили вече е "разузнавач". Т.е., до голяма степен използването на понятията "хайдутин" и "революционер" е свързано с качествената натовареност, която пишещия (историк, публицист и т.н.) иска да придаде на явлението. Подобно разграничение много трудно се наблюдава в пракитката (впрочем, въобще натоварването на понятието "революционер" с положителен смисъл е пряко свързано с един специфичен доскорошен период в нашата история и разпространените през него разбирания за добро и лошо).

[wesko]

[QUOTE=анна]аз винаги съм се опитвала да формулирам за себе си разликата между хайдути и революционери...защото доста често се припокриват (пример - Панайот Хитов)...как мислите? за себе си съм решила, че хайдутите са до 18 век, след това са революционери, четници...

защото първите сведения за хайдути са още от 1454 г, когато бил пленен войводата Радич в София...та според мен до Възраждането нещата доста са се променили и хайдути по-подхожда за началната форма на съпротива

но това е по-скоро емоционално отколкото професионално мнение [/QUOTE

Разлика може да се прави, в това че хайдутите излизат за да търсят отмъщение за някоя обида или зверство извършено от турците. По-късно някой Войводи като споменатия вече Капитан Петко Войвода и Дядо Ильо Марков и други, приемат идята за освобождението и един вид стават революционери.

[Гост]

Книгата на Хайтов за Капитан Петко все пак съдържа известен художествен елемент. /там например има сцени, приписани на Петко Киряков, които едно към едно се срещат в спомените на Филип Тотю ...например историята как избягва от една засада криейки се зад чували с вълна./

Може да се погледнат първоизточници, като тези спомени на Филип Тотю (идеален източник) и първите части на "Видрица" на поп Минчо Кънчев, който описва разкази на дядо си за неговия прадядо, т.е. събития някъде от 17-ти-18-ти век. Ценното е, че текстът е абсолютно първичен. Има и няколко разказа за генезиса на някои чети, как точно решават да вървят в Балкана и какви са проявите им - от чисто криминални, до по-сериозни.

При хайдутите криминалният, бунтарският и националният елемент са тясно преплетени, особено до средата на 19 век и при различните случаи едното доминира над другото. Чести техни жертви /обективността го изисква/ стават и богати и не толкова богати българи, повече разбира се турци, поради факта, че всеки бунт в държава, където единият етнос/религия са потиснати става национален и религиозен донякъде.

Иначе хайдутството е траен елемент от българския живот през робството, със своите обичаи и правила, флклор и т.н.

Много важно нещо е и помощта, оказвана им от хората - къде по роднинска линия, къде под заплаха, къде съзнателно - без ятаците са били загубени. Често ятаците играят роля на истинска "агентура", вкл. и за психологическо въздействие над врага (обикновено местни турски феодали). Така се ражда например легендата за крилата на Филип Тотю. Турците чак назначават комисия и разпитват официално (властта, не местните бабаити) бабата, която го е израждала; тя потвърждава, явно баламосвайки ги

[wesko]

Да хайдутите без своите ятаци са били изгубени, това са го знаели и турците, които са ги измъчвали за да издадат дружините. Най-голяма помощ на четите са оказвали свещениците, те са ги снабдявали с информация, провизии и покрив. Не са и малко случаите свещеници, да стават хайдути или хайдути свещеници. (под свещеници имам предвид български духовници т.е. всички които са се отдали на бог. Извинявам се за моята некомпетентност на тази тема за свещениците.)