Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Хайдутите

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Страхил воевода.





    Предание за Страхил Войвода

    Преданието разказва, че родното място на Страхил войвода е село Овчарци. Тук е протекъл и първият период от хайдушката му дейност. От този период е може би и хайдушкия нож с инициалите СВ, пазен грижливо от учителя Васил Стоев от това село.

    С панагюрските овчари, които са пасли стадата си в Рила, в областта на Голямо пазар дере, Страхил войвода заминава за Пазарджишко, където става предводител на многобройна чета.

    Откъслечни известия от хрониста Силяхдар споменават за Страхил от село Ветрен Пазарджишко, който “развял байряк” и с 200 души извършвал дръзки нападения (виж История на България, т.4 стр. 237). През 1689 г. в Пазарджишко избухва въстание, а на следващата година и в Кюстендилско. Узнали за готвеното голямо настъпление на турската власт срещу тях, въстаниците се изтеглят заедно със семействата и добитъка си и намират убежище в окупираната от австрийците Нишка крепост.

    Сред хайдутските прояви, по време на въстанието, действията на Страхил войвода заемат централно място. Както свидетелства Силяхдар, Страхил войвода действа съвместно с 4 000 немци, маджари и хайдути в нападенията срещу Кюстендил на 20 март 1690 г.

    В ”История на България” се казва още, че при подготовката на османската офанзива срещу Ниш, Страхил войвода, който неведнъж бил нанасял щети на мюсюлманското население, затворен в крепостта, се опасявал, че ако турците обсадят града, австрийците ще го предадат. Той успял да излезе от града и изчезнал. При овладяването на Ниш от мюсюлманите семейството му е заловено и продадено в робство.

    Атмаджа дума Страхилу


    Атмаджа дума Страхилу:
    - Страхиле, страшен войводо,
    що тъй си толкоз кахърен?
    Дали ти пушка дотегна,
    или ти сабя омръзна,
    или ти старост потропа,
    или ти булче домиля?
    Страхил на Атмаджа думаше:
    - Нито ми пушка дотегна,
    нито ми сабя омръзна,
    нито ми старост потропа,
    нито ми булче домиля.
    Снощи си на връх замръкнах,
    на връх на Стара планина,
    на хайдушката равнина.
    Там ми се дрямка додряма,
    па легнах, та си позаспах
    на пушка, на тапанджата.
    Страшен си съня сънувах -
    отдолу иде потеря,
    до седемдесет татари,
    до седемдесет читаци,
    със седем сини байряци.
    Атмаджа дума Страхилу:
    - Страхиле, стара войвода,
    и туй ли да те науча?
    Съблечи дрехи юнашки,
    облечи дрехи просяшки,
    па земи блюдо просяшко,
    че иди долу на пътя,
    на пътя, на кръстопътя,
    на голям камък да седнеш,
    там ще потеря да мине.
    Всеки ще хвърли по пара,
    най-подир върви войвода,
    той ще ти хвърли пет пари,
    па ще те тихо попита:
    - Че видял ли си Страхила,
    Страхила, страшен войвода?
    Докат си дума издума,
    а ти на крака подскочи,
    извади сабя френгия,
    па се наляво завърти,
    дор се надясно обърнеш,
    сам ще войвода остане.
    Страхил на крака подскочи,
    съблече дрехи юнашки,
    облече дрехи просяшки,
    наложи калпак мечешки,
    препаса сабя френгия,
    наметна дрехи просешки,
    зема си блюдо просешко,
    па слезе долу на пътя,
    на пътя, на кръстопътя,
    на голям камък поседна,
    положи блюдо просешко,
    на зелената морава,
    под тая бука зелена,
    под тая сянка дебела,
    при тая вода студена.
    Чакал ни малко, ни много,
    тъкмо ми три дни, три нощи.
    Погледнал Страхил надолу -
    то не ми било потеря,
    от седемдесет юнаци
    със седем сини байряци,
    най ми е била потеря
    колко на небе звездите,
    колко на поле тревите,
    колко на гора листето.
    Всеки му хвърлил по пара,
    най-подир върви войвода -
    той му е хвърлил пет пари
    и си Страхила попита:
    - Видя ли нейде Страхила,
    Страхила страшен войвода?
    Докат войвода издума,
    Страхил на крака подскочи,
    извади сабя френгия,
    па си наляво завъртя,
    сал войводата остана.
    Страхил войводу думаше:
    - Войводо, робско плашило,
    иди да търсиш Страхила,
    Страхила страшна войвода.
    И му главата посече,
    главата барабар с чалмата!

    Comment


      Турско говорящите цигани от Пловдив викат на сокола ,освен шахън и атмаджа.

      Comment


        Те циганите говорят турски колкото и български. Атмаджа е ястреб.

        Comment


          Мисля, че средностатистическият турскоезичен пловдивски циганин прави толкова разлика между сокол и ястреб, колкото и средностатистическият българоезичен пловдивски българин. Просто градски чеда, повече от врабче и гълъб, евентуално врана и синигер, не са видяли. Бидейки един от тях (не турскоезичните пловдивски цигани разбира се) аз също не мога да направя разлика между ястреб и сокол.

          Comment


            Прав си ,но в случая става въпрос за гълъбари.Гледам гълъби и покрай тях имам приятели цигани.Атмаджа е ястреб, а шахъна трябва да е сокол ? А и в града е пълно с диви животни ,просто човек трябва да се загледа.

            Comment


              Гълъбари - може, те невлизат в категорията "средностатистически", поне по отношение на птиците. Малко извън темата - аз също съм забелязал, че сред пловдивските цигани има гълъбари (сещам се за поне два случая). Винаги съм се чудил от къде този интерес?
              ПП (много извън темата) - градът наистина е пълен с диви животни. Аз преди 10-на години видях на една топола зад ТЕЕ (бившият ТЕТ Ленин) накацали поне едно 30-40 нощни грабливи птици, ама сови ли бяха или нещо друго, идея си нямам.

              Comment


                В Пазарджишкия район е имало турски села и явно затова в тази песен ,ястреба е наречен -атмаджа. Но интересното е ,че в моето село Красново (близо до Старосел и Стрелча) на гробищата от страни има много стари ,безименни гробове,някои само с по един голям камък.И там между тях има гроб с плоча и надпис -"Страхил Воевода". По памет мисля ,че плочата беше от мрамор ,от по старите (не добре полирани),значи не е много стара.Да е но 100 години максимум.Подробности не знам ,може заради някое предание или легенда да е поставена.( и в кръга на шегата-"Морен шахън пие вода на Върдаро" или " Атмаджа ти юнашко пиле") ПП -(извън темата)- Гълъбарството е привнесено от Турците по нашите земи и много от термините са на турски език.А пък Пловдивските цигани нали се турчеят ,пък като става дума за някаква краста или дивотия като гълъбарството- нямат равни.

                Comment


                  Така описаните от теб гробища - само големи неоформени камъни, мязат на турски. Мраморната плочата, за която говориш, може да се датира както по самата й изработка, така и по правопис и шрифт. Може и да е поставена във връзка с някакви местни легенди, ама малко вероятно е те да имат някаква достоверност - все пак Страхил войвода е живял доста отдавна.

                  Колкото до Атмаджа - това в случая е име. Името е тюркско по произход и подобно на редица други тюркски имена, се среща сред християните. Все пак през 11 - 14 в. не малко печенежка, узска, куманска и татарска кръв се е вляла във вените на населението по нашите земи.

                  Comment


                    Стан е прав, в регистрите от 15 в. Атмаджа си е съвсем редовно име сред мюсюлманите (не съм виждал християнин с това име, но никак не изключено), по-късно сунификацията го поглъща.

                    Comment


                      Когато чух ,че циганите наричат така въпросната птица,помислих ,че е някакъв неин прякор. Защото нали АТ -означава кон.Гробищата не са турски ,камъните не са дялани,просто са избрани по кръгли или четвъртити.В Красново е нямало турци,може би защото хората са много диви и проклети.Съседното село Кръстевич (Османово - Дядо ми си ги нарича със старите имена) е било турско , Крушево (пак съседно) е било черкезко.Сега такива етнически групи няма.

                      Comment


                        Сега се сетих ,че и едната почивна база в Красновски бани ,на 2 километра от селото се казва "Страхил"

                        Comment


                          mokria написа Виж мнение
                          Когато чух ,че циганите наричат така въпросната птица,помислих ,че е някакъв неин прякор. Защото нали АТ -означава кон.Гробищата не са турски ,камъните не са дялани,просто са избрани по кръгли или четвъртити.
                          .
                          Ами именно - турците са слагали на гробищата си каквито камънаци набарат - колони, стари надписи (половината от т.нар. "прабългарски" надписи са от турски гробища), а най-често най-обикновени камъни без никаква обработка.


                          mokria написа Виж мнение
                          В Красново е нямало турци,може би защото хората са много диви и проклети.Съседното село Кръстевич (Османово - Дядо ми си ги нарича със старите имена) е било турско , Крушево (пак съседно) е било черкезко.Сега такива етнически групи няма.
                          Местните спомени рядко се простират по-назад от 200 - 300 години. Какъв е проблемът това гробище да е примерно от 15-17 в. като тогава тук да са живеели турци, които впоследствие да са се изселили.

                          Comment


                            Сигурно си прав. Ходил съм за риба на Доспат или Кърджали.Точно на брега имаше залети стари турски гробища.Всички бяха с тънки издължени плочи, някои правоъгълни ,други с изрязани форми в горния край.Та изобщо не приличат на другите.Но аз не сам компетентен.Пак и в селото ,циганите си имат отделно гробище .Значи има разделение на вярата и етносите.А тези стари гробове се намират в непосредствена близост до сегашните гробища.Та ако си прав ,може да са сложили паметна плоча на хайдутин на турски гроб.

                            Comment


                              Пеньо войвода
                              Пеньо Чернеоолу, при когото е чиракувал Филип Тотю. Пеньо бил ратай у някой

                              богат турчин от с. Крън, на когото работил няколко години. Турчинът освен че не

                              му платил, а го набил отгоре. След време Пеньо го среща в гората, насича го с

                              брадвата, натоварва го на колата и натирва воловете към дома му, а той образува

                              малка чета от Кольо Аджара, Дянко Стамата, Матьо Руканя, Неделчо Бързела, все

                              шипчанци, Кольо Дзъна от Енина, Неделчо от Милево, Иван Асана от Габровско и

                              Петко Ракаджията и Иван Донкоолу от с. Розово. Смел, бърз и съобразителен,

                              подв изите на Пеня са безбройни. Закрилял бедните. Така например на

                              Благовещение всяка година той задължавал кръчмаря дядо Стайко от Шипка да

                              раздаде на бедните в селото риба и после лично проверявал как е изпълнено

                              нареждането му. Вземал добитък от богати турци и го раздавал на бедните

                              българи, придружавал кервани със стоки до Цариград, пазел жетварки по полето.

                              Пратена била специална войскова част да го улови, но главатарят й Риза ефенди

                              сам попада в неговите ръце. Най-после чрез хитрост, че нищо не ще му сторят,

                              ако се прибере и заживее мирно в селото, турците го примамват, той слиза,

                              почва да си строи къща и когато била готова и се навел да види тегли ли коминът,

                              подкупеният майстор го убил. За подвизите на Пеня Чернеоолу народът също е

                              съчинил няколко песни, които също са съхранени в казанлъшкия музей.

                              Comment


                                Конна чета на Стоян Бусев

                                Съставена през 1812 г. от 100 доброволци,повечето родом от гр.Калофер.Предводителят на четата Стоян Митев Брусев бил познат като войвода на българска чета против кърджалиите.
                                . Четата се формирала в Калофер,преминала Стара планина и се присъединила към русите;участвала в бойните действия на руските войски срещу турските сили.
                                След завършването на руско-турската война от 1806-1812 г. предводителят на четата и почти всичките му другари били принудени да останат в Бесарабия и да се заселят на различни места:в Кишинев,Бендери,Акреман(дн.Белгород-Днестровский)и другаде,където прибрали и семействата си от Калофер.
                                . В конната чета на Стоян Брусев влизали доброволците:
                                . 1. Стоян Митев Брусев-роден в Калофер,войвода,предводител,"стотник"на четата.След войната се установил в Кишинев,Молдова;2. Васил Стаматов;Генко Балтаджийски; 4. Генко Гюров; 5. Генко Тодоров; 6. Георги Дебеляков; 7. Диаманди х. Недялков; 8. Димитър Пушкарът; 9. Еньо Самоилов; 10. Иван Стоянов Бацов; 11. Митьо Крачолов; 12. Константин Ангелов; 13. Наньо Генчов; 14. Недялко х. Димитров; 15. Неньо Николов; 16-17. Новаковите двама синове; 18. Пеньо Петров Беглички; 19. Петър Гьоргов(Георгиев); 20. Петър Станьов; 21. Петър Стаматов; 22. Стойчо Попович(Кокаланов зет); 23. Стою Ангелов; 24. Стоян-сестрин син на войводата Стоян Брусев; 25. Стоян Голчев; 26. Стоян стаматов; 27. Тодор Мингеров; 28. Тодор Червенков; 29. Христо Ангелов; 30. Христо Велата; 31. Христо Калдъранов; 32. Христо Пушкарът; 33. Чоно Грънчаров.

                                Comment

                                Working...
                                X