Политиката на Бенковски

[rainmak9r]

Историята ни предлага много примери както за отговорна, така и за безотговорна политика. Разликата между едната и другата е в това, че първата е насочена към общата полза и съгласието на хората, а втората към егоистични цели и противопоставяне на хората. Безотговорната политика също е погазване на правата на хората.
Естествено в политиката се налага да се правят компромиси. За да се направи нещо за някои хора, много често се засягат интересите на други хора. Та въпросът ми беше: Отговорна или безотговорна е политиката на Бенковски като започва Априлското въстание,за да предизвика състраданието и подкрепата на европейските нации?
Белег на отговорната политика е съответствието между целите и средствата в нея. Добрите цели и намерения не могат да бъдат оправдание за насилие и беззаконие.

[albireo]

Абсолютно, максимално възможно най-отговорната политика. Не само неговата, но и на целия революционен комитет. Няма нищо безотговорно в решението да търсиш политическа независимост.

[Warlord]

Белег на отговорната политика е съответствието между целите и средствата в нея. Добрите цели и намерения не могат да бъдат оправдание за насилие и беззаконие.

Целта е да се вдигне бунт, който да привлече вниманието на европейската общественост и Великите сили. Водачите му, са имали добър поглед върху реалната ситуация и прекрасно са знаели, че нямат никакъв шанс срещу редовната турска армия и въстанието ще бъде жестоко потушено с кръвта на бунтовниците, а и много невинни. Целта им е тази кръв да покапе на масата за преговори и да натежи в полза на освобождението на България. Така и става, въстанието е жестоко потушено с кръвта на над 30 000 души, Европа е възмутена от този ужас и Великите сили свикват конференция и взимат решението на Балканите да бъде създадена нова държава - България и налагат на Русия да изпълни тази задача. Така, че смъртта на всичките пострадали при Априлското въстание е оправдана и не е напразна, а отива за една велика кауза!

А Бенковски и организаторите на революционния комитет са най-успешните политици, които сме имали в новата ни история, защото постигат целите, които си поставят за бъдещето и доброто на родината, макар и повечето от тях да заплащат с живота си за това. :nworthy: :nworthy: :nworthy:

[Гост]

В първата история на априлското въстание от 1907 год. Бенковски се критикува като твърде радикален.

Има мнения, че тези въстания и бунтове са вдигани рано, и наистина, в края на краищата България получава свобода отвън и с цената на повеждане на народа на заколение. Затова и в повечето революционни окръзи не въстават. .....

Сложен въпрос, аз не се наемам да взимам страна.
Такъв радикализъм ли му трябва на българина, за да го мръдне напред, или пък през 1876-та радикалите по случайност са успели да докарат външна намеса?

[Warlord]

Бенковски се критикува като твърде радикален.

Именно такъв радикален, решителен и жертвоготовен човек е бил нужен тогава на България.

Такъв радикализъм ли му трябва на българина, за да го мръдне напред, или пък през 1876-та радикалите по случайност са успели да докарат външна намеса?

Ами съвсем не е случайно. Намесата на Великите сили никога не е случайна. Именно вдигането на национална революция и грубото и кърваво потушаване популяризират проблема на българския народ и пораждат необходимостта от разрешаване на Източния въпрос.
А иначе до никъде е нямало да го докараме ако сме били тръгнали по акъла на "старите" да си седим кротко и постепенно да придобиваме все повече права и автономност в рамките на империята.
Аз мисля, че 500-те години са напълно достатъчни и чуждото владичество не е трябвало да продължава нито ден повече, независимо от цената, която трябва да се плати.
А и на фона на ежедневните насилия и терор от страна на турците над българското население в мирно време, (където също биват избивани цели села без после никой да търси сметка за това) тези 30 000 жертви, които е трябвало да дадем за каузата не изглеждат чак толкова много и са напълно оправдани.

[rainmak9r]

Абсолютно, максимално възможно най-отговорната политика. Не само неговата, но и на целия революционен комитет.

Революционния комитет наистина знае, че победа над турция чрез сражения е невъзможна. Надеждата им е била състраданието на Великите сили. Но те не са били сигурни как ще се стекат нещата след края на въстанието, те просто са предположили какво може да стане. И Наистина преценката им се оказва вярна - започва XI Руско-Турска (освободителна) война. А ако не беше станало така? Това ли е отговорната политика?

[Гост]

Именно такъв радикален, решителен и жертвоготовен човек е бил нужен тогава на България.
...А и на фона на ежедневните насилия и терор от страна на турците над българското население в мирно време, (където също биват избивани цели села без после никой да търси сметка за това) тези 30 000 жертви, които е трябвало да дадем за каузата не изглеждат чак толкова много и са напълно оправдани.

Има много основания в това. И все пак ми се струва, че противоречията между "старите" и "младите" са били доста пагубни, както и пренебрегването на първите. Коклто повече национална енергия се натрупва, а този процес не е бил завършен и става чрез образование и развитие на капитализъм, толкова повече хора щяха твърдо и енергично да са против властта и евентуалното въстание- по-масово.

"Младите" подпалват огъня, но идва чужда военна сила, освобождението става отвънка и това дава сериозен отпечатък върху последващото развитие. Да не говорим, че нещата станаха на половина - половин България остава в турско, Добруджа става румънска (румънците ни освонождават и те!) и т.н. ....
По-добре да бяха отстоявали решенията на Цариградската конференция и да бяха ходили да пропагандират (имало е почва за това) българските страдания, пък тогава да мислят за въоръжено отцепване.

От друга страна, чисто исторически крайно време е било - от целите Балкани само България е останала...

ПП
Турски изстъпления е имало много, наистина; освен башибозука /и редовната войска по-малко/ след бунтовете, те са главно на феодална почва, на "бабаитска" такава и на почвата на преселените след Кримската война чеченци (поп Минчо Кънчев интересно ги нарича "голи черкези"); има обаче и много примери в обратия смисъл; има и факти за български натиск върху турците, най-вече на хайдушка основа.
Като цяло в мирно време тези неща са съпътствали живота на феодалната азиатска мюсюлманска и разпадаща се държава, но като цяло българите са живеели икономически добре. Точно противоречието между това сериозно замогване и положението на по-нисък по статус народ дава национално-освободителните движения, в съчетание с други фактори, естествено.
Но през 1876-та тоя процес не е бил завършен докрай.


Това са тези на Иван Хаджийски, аз лично не мога да реша правилни или не са те.

[simple_stupid]

Зависи какво се разбира под политика. Дали се гледа резултата, дали се се дава предимство на принципи, или всичко се извежда от ценности и идеали. Тема дащна.

След смъртта на Левски, отчаянието и очевидната липса на смислена стратегия са освобождение довежда до идеята до ритални курбани, та като ни забележат и ни видят теглото, да се смилят и ни освободят. Върховна наивност. Щото дори на индийските мъдреци, се чудели върху какво стоят слоновете, които подпират земята, а нашите не се питали кой ще ни освободи от освободителите.

Политиката е народно дело, и това е нещо дето явно още не щем да признаем, щото осъзнаваме, че като народ сме нефелни, нито тогава, нито днес, да формираме някаква смислен общ проект и воля за неговото осъществяване.

Захари е гениален. Няма нужда от философстване, само трябва да се чете всичко е там.

1. народно действие

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=149&WorkID=4440&Level=3

Часът удари два - уреченото време за нашето излязвание, - мелодичните гласове на ходжите екнаха от викалата на градските джамии и ние се простихме за последен път с къщата на братя Жекови в Акарджа... Наредени двама по двама, с пушки на рамо, с отворено знаме, на число около двадесят души всичко, хванахме една от улиците, които водеха към Чадър могила. Портите на къщата се затвориха подире ни, но дълго време се слушаха благославяния, охкания и тънки гласове.

Ние вървехме мълчешката, да не дигаме още врявата, но махленските кучета не се забавиха да ни подушат, които лавнаха гръмогласно из близо съседните дворове, като се изправяха на краката си по стените. По пътя, докато не бяхме излезли още из града, срещнахме мнозина българи и турци, които ни отваряха път мълчешката, но уверен съм, че никой от тях не можа да ни познае. Тия ни поглеждаха само с голямо любопитство.

Когато излязохме на края и прегазихме Бидечка, запяхме бунтовническия марш на Стамболова:

Не щеме ний богатство,

не щеме ний жени -

но искаме свобода,

човешки правдини!

- И пр.

Скоро ние се озовахме на Чадър могила, гдето бързахме да пристигнем с голямо нетърпение, като мислехме, че навярно ще бъдем честити да се прегърнем там с други нови братя както от града, така и от селата. Уви! Напусто подсвирвахме на хайдушки маниер, напусто паролата орел се повтаряше от мнозина, напусто лягахме на земята да гледаме не иде ли някой -жива душа нямаше!

Но надеждата не беше изчезнала от нас съвършено. Побихме байрака навръх на могилата, поставихме стража по всичките пътеки и налягахме из тревата да чакаме вярна дружина. После един час една от стражите захвана да разменява думите "лев" и "орел". Убийственото нетърпение и любопитство, от което страдаеше всичката дружина, нещо твърде обяснимо в такива минути, когато всеки иска да се покаже и да срещне своя приятел или познайник с пушката на рамо, събра цялата дружина към онова място, отгдето се чуваха гласовете. Напредя ни стоеше дядо Колю Райнов, заедно с по-малкия си син и други още 2-3 момчета, на които той едвам преди няколко часа бе открил, че в Заара има комитет, който ще дига тая вечер въстание. Тия нови другари, с изключение на дяда Коля, млади момчета, като че отиваха на сватба: бяха обути на прябош, с калеври на краката, по риза и тънко елече отгоре, с габровски нож и малко евзалия пищовче на кръста! При всичко това обаче нашата радост пак нямаше граница, че числото ни се увеличава с няколко души още. Дядо Колю Райнов, стар, 60-годишен старец, ронеше сълзи като малко дете.

Тая наша радост обаче не отиде за дълго време. Неприиждането на нови другари, от една страна, а, от друга - ехтението на тъпаните, зурлите, цигулките и песните в града, с които турците като че напук, нарочно правеха това, за да покажат, че малко ги е грижа от 20-30 души хлапета, не бяха от естество да ни веселят. Тук съм длъжен да ви кажа, че тая вечер турците влязоха в рамазан, та затова именно се веселяха с тъпани и зурли, за което свидетелствуваха и осветлените им джамии. Чакахме час, чакахме два, а числото на "незадоволните" се колебаеше между 20-25 души. Нямаше ни Петър Иванов, ни Господин Михайловски, които обещаваха да ни намерят на Чадър могила. Оставаше още малко време до определения час, т. е. часа 5, когато трябваше да ударим на града. За да направим това, само с 25 души бе невъзможно. Да се върнем преспокойно назад, така също не беше удобно, именно за нас странните, защото всеки от останалите щеше да си отиде на къщата, а ние оставахме сред пътя. Освен това не беше бунтовническа доблест да сложим дигнатите вече един път пушки и като жени да се върнем на местата си. Това начало се поддържа и от някои местни въстаници: Георги Апостолов, братя Жекови, Стойчо Петков и др. Ние решихме, както казах по-горе, да отидем при дядо Никола на Хаинето. Но за да не остане някое средство неизпитано, докато удари часът 5, изпратиха се двама души - Георги Жеков и Георги Кюмюра - да отидат да видят на другите пунктове дали не са дошли някои от селските въстаници. Тия последните се завърнаха след малко заедно с Петка Пояса, който беше поставен от по-напред да пази на определеното място, за да доведе при нас селските бунтовници.

Той ни разказа, че преди малко дошли 40-50 души селяни, но щом видели, че няма никой, върнали се още на часа, без да го слушат, като ги уверявал, че хората са събрани на друго място.


2. след горното единствената политика за революционизиране на българите е да им палиш къщите и да ги правиш курбан.

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=149&WorkID=5777&Level=3

Най-после Бенковски сполучи със своето огнено слово, както и другите лица от щаба да убедят петричени, че тия и сами можат да останат за няколко деня, докато нашата чета осигури безопасността на населението в Еледжикската гора, а после пак може да се завърне. И петричени пак се засмяха, пак дойдоха на себе си. Бедните! Тия държат първо място между ония села, които изградиха темела на българската свобода с пепелището на своето село.

Преди да заминем обаче от Петрич, ние решихме тайно помежду си, само двама с Бенковски, да направим няколко села насилствено бунтовници; ние решихме да изгорим селата Смолско, Каменица и Раково. Причината, за да направим тая жестокост, бе оплакването на петричени, че жителите от поменатите села твърде начесто оставяли своите позиции и отивали в селата си да нагледват добитъка и хамбарите си с житото, да не би да ги ограбят турците. Тая тяхна постъпка не водеше към добри следствия; тия можеха да напакостят на работата в най-критическите минути, а други средства нямаше за изкоренявание на злото. Никой не знаеше от нашия план, който аз щях да турям в действие. Взех със себе си дяда Цвятка от Церово, познат по своята храброст, и други още десятина души момчета от хвърковатата чета, всичките конници, с които се отправих за Смолско, без да им съобщя целта на нашето пътувание. В същото това време Бенковски потегли с двете чети - хвърковатата и оная на Ворча войвода - за Еледжик, през Поибрене. Пладне минуваше, когато ние тръгнахме от Петрич за Смолско. Времето беше хубаво, слънцето печеше на пропада. Много жени и деца срещнахме по пътя от поменатото село, които пренасяха едно-друго за в Петрич.

- На добър час, синко! Като отивате нататък, заобиколете и нашето село да го запазите от душмани - говореха тил, като се отбиваха настрана да ни правят път.

Като минахме покрай укрепленията, мнозина смолчени поискаха да ни придружат - сгоден случай да заобиколят селото си, защото се научили, че имало наблизо черкези; но ние ги придумахме да останат, защото това е наша грижа. Село Смолско е чисто българско село, на един час разстояние от Петрич, откъм северна страна, със 150 къщи. То е разположено над една долина в Средня гора; имаше си черковица, помазана със синя боя, и училище, доволно хубавичко здание, построено до самата черкова.

Ние го гледахме вече отдалеч и не можехме да се нарадваме на неговите спретнати къщици и заградени дворове, които след малко трябваше да рухнат под опустошителния огън. Жестока мисия!

Когато влязахме чак в селото, тогава аз съобщих на моята дружина где отиваме ние и що ни предстои да вършим. Мнозина от тях се стреснаха и поискаха да се откажат от тая работа, че било грехота и пр.

- Где ще да ни отидат нас душите - говореше един стар калугеровчанин, - когато ние се осмелим да палим и християнските села заедно с черковите?

- Пък черкова ли е холам? Да й се ненагледаш! - възрази други.

- Ох, по-добре да не съм се раждал на тоя свят, като ми е било писано да горя на брата си къщата! - каза трети и въздъхна от всичкото си сърце и душа.

Въздъхнахме всинца.

Раздадох на всичките от приготвените запалителни вещества и се разпръснахме из разни улици на селото да палим наред, покрай която къща минем. Жива човешка душа не се виждаше из селото. Само разсърдените кучета тичаха по улицата и лаеха отчаяно. Моите другари, които аз мислех, че се решиха вече да палят, не смееха да турят още огън ни на едно здание. Тия не захванаха дотогава, докато аз не направих начало.

Подир няколко минути в селото беше вече буря. Буйни червени пламъци, размесени с дим и всякакви прегорели материали, които затуляха ясното пролетно слънце, чупеха се надолу-нагоре и най-после вземаха направление към небото. Затрещя и заплющя, рухнаха да се събарят здания, потъмня всичкото село, уплашихме се и ние сами от своите действия! Всички животни, които се намериха още из нещастното село, бягаха напредя ни, уплашени от страшния пожар, към неподпалената още махала; кучетата лаеха и виеха с дигнати към небето глави, които като да искаха пощада, жално и подозрително ни изглеждаха тия и с подгънати опашки между краката, знак на покорство, отстъпаха безсъзнателно. Биволи, биволици, волове, крави и телета, които, макар и да бяха откарани вече един път при техните стопани, но като не можеха да забравят така лесно своето жилище, бяха се върнали в селото, в старите си свърталища, сега тичаха омаяни надолу-нагоре, ревяха сърцераздирателно и като не можеха да намерят изход, хвърляха се безсъзнателно в буйните пламъци. Видях един вол, когато се метна да прескочи през оградата, натъкна се в сърцето на един остър кол и увисна на земята, заедно с плета, гдето си и остана. Патки, кокошки и други хвърковати гадини хвърчаха заедно с дима нависоко над пламъците, да търсят спасение, но задушени от гъстия дим и отмалели, падаха с главата надолу в бучащия пламък


3. Дори забелязани от Царя и Братята освободители, и освободени, не можеш да имаш друга съдба освен съдбата на дарения със свобода, с всички "екстрите" от това "даряване".

[Warlord]

След смъртта на Левски, отчаянието и очевидната липса на смислена стратегия са освобождение довежда до идеята до ритални курбани, та като ни забележат и ни видят теглото, да се смилят и ни освободят. Върховна наивност. Щото дори на индийските мъдреци, се чудели върху какво стоят слоновете, които подпират земята, а нашите не се питали кой ще ни освободи от освободителите.

Ами много добре са знаели, че това ще бъде Русия, дори и децата (справка - "Радини вълнения", в този дух ) Русия в продължение на векове води войни срещу Османската империя и я изтласква все по-на юг приближавайки се до българските земи. След неуспеха на Кримската война тя е търсела удобен момент за нова война одобрена и от другите Велики сили.

По-добре да бяха отстоявали решенията на Цариградската конференция и да бяха ходили да пропагандират (имало е почва за това) българските страдания, пък тогава да мислят за въоръжено отцепване.

С такова продължително чакане до никъде е нямало да стигнем. Както вече казах 500 години са напълно достатъчни и не може да се чака нито ден повече. Ако чакахме Високата порта да ни дава права и свободи с времето под натиск от Запада, можеше да се освободим много по-късно, чак през ХХ век и да излезнем на историческата сцена съвсем изостанали и слаби и в крайно неизгодно положение спрямо хищните ни съседи. А така е можело и никога да не се освободим (като кюрдите).
Много добре е станало, че сме се освободили възможно най-рано и вече сме били готови да посрещнем дори и пожара на световните войни и да оцелеем в него въпреки, че сме били от губещата страна.

А на критиките относно "безотговорността" и несигурността на начинанието подето от БРЦК, ще отговоря с един цитат от същите тези записки на Захари, по които беше направен и сериен филм. Когато на събрание на комитета към Стамболов, обявен вече за главен апостол, отвсякъде се сипеха същите тези критики и упреци, той накара всички да замлъкнат с думите:

"Братя, без капка лудост във всеки от нас, никога няма да освободим това отечество!"

[Гост]

Пак казваам, че като цяло си прав. Ще ми се обаче да е имало и малко корекция в посока "старата" тенденция. Тя е незаслужено ругана, особено след 44-та, а пък така се замъглява диалектиката на тоя период, реалната картина.

Факт е, че въстанието не е масово.

Въпросът е много спекулативен, обаче. За разлика от 1912-13 тука не можем да упрекнем някого в груба грешка.

Факт е, че османската империя е била в пълна неспособност за модернизация до Ататюрк, за който пък арменците знаят, как е решил националния въпрос ....

Пак ми иде на ума, дали на българина не му трябва радикален тласък, за да "мине на следващото ниво на играта", казано на геймърски език

ПП

Думиоте на Стамболов са думи на разпален младеж тогава. После политиката му показва колко разумно и отдалеч е действал ...

Ами много добре са знаели, че това ще бъде Русия, дори и децата (справка - "Радини вълнения", в този дух ) Русия в продължение на векове води войни срещу Османската империя и я изтласква все по-на юг приближавайки се до българските земи. След неуспеха на Кримската война тя е търсела удобен момент за нова война одобрена и от другите Велики сили.

Обаче има и един друг момент - освобождението на България всъщност продължава и след 1878 год. и всъщност никога не успява напълно. След 78-ма започва нещо като конфликт между опитващата се да следва модерния капитализъм България и Имперска Русия - периодът, наречен "разрви с Русия" /точно както вътре в самата Русия има такъв конфликт между демократи и империя/.

Грешката на Бенковски е може би не в тенденцията на политиката му, а в радикализма й - тия палежи на села, та да нямали хората за какво да милеят /ами че да избие и семействата им тогава!/, тоя опит да превърне трудолюбивия българин в яростен борец срещу султана остава ялов ...

[rainmak9r]

Грешката на Бенковски е може би не в тенденцията на политиката му, а в радикализма й - тия палежи на села, та да нямали хората за какво да милеят /ами че да избие и семействата им тогава!/, тоя опит да превърне трудолюбивия българин в яростен борец срещу султана остава ялов ...

Спорна работа. Аз мисля че Бенковски тук е постъпил правилно. Ето какво пише Захари Стоянов:
"Представете си, че вие сте един от горещите патриоти, живеете с цел, имате си незавидно положение, имате си в допълнение на семейната и общежитейска картина и млада женица, с която, ако и да не се обичате идеално, живеете мирно, не се карате един други; имате си още една или две рожбици, които съставляват и за двама ви скъпоценно богатство, които са щастие и веселба за къщата ви. Поискали го обстоятелствата, ударил вече определеният час — вика ви отечеството да му заплатите дълга си. Песни се пеят, пушки гърмят, другари бързат, неприятелят настъпя, положение опасно. Дали сте клетва, трябва да вървите. Когато се готвите вече да излезете из вратата, вашата млада жена, на която било припаднало от по-напред, дохожда в съзнание, пробудена от дрънканието на саблята ви. Тя се изпреча напредя ви, кърши ръце, подава ви да прегърнете за последен път рожбата си и със сълзи на очите говори ви:

— Ако не за мене, то поне за Иванка и Марийка се смили! Убий по-напред мене, после тях, тогава върви свободен!... — Говори тя това, а Иванка или Марийка си играе с дръжката на пушката ви; хили се насреща ви невинно и иска да ви опъне подсукания за бой мустак.

Всеки е свободен да говори, щото ще, но аз утвърдявам, че пред подобни семейни картини едва ли на десеттях един би се намерил, който да подритне настрана наскърбената жена и майка и да се присъедини в редовете на борците, без да му тежи на съвестта"

Успеха на Гърция се дължи донякъде и до икономическото състояние на населението и. Така наречените "майнати и клефтета" са нямали никаква земя,никакво богатство и семейство, за което да мислят и именно затова са се хврърляли най-смело в боевете. Тук отново ще се опра на думите на очевидеца на развитието Априлското въстание. "Човек, който има, който владее, който не е петимен, мъчно се решава да грабне пушката."
(З.Стоянов)
Въз основа на това смея да твърдя че Бенковски е постъпил правилно като е поръчал запалването на няколко български села.

[albireo]

rainmak9r, все пак има доста голяма разлика между

Отговорна или безотговорна е политиката на Бенковски като започва Априлското въстание,за да предизвика състраданието и подкрепата на европейските нации?

от една страна
и

Това ли е възможно най-отговорната политика?

от друга.
Абсурд е да се мисли, че идеята за постигане на национална свобода е безотговорна. Но относно пътя до там, средствата и пр. може да се помисли (което ми се струва и че ти всъщност питаше).
Факт е, че първият си крах нашата национална идея преживява с неуспеха ни сами да си извоюваме политическа свобода. Освобождението отвън и наполовина, заражда доста беди и поставя доста пречки по пътя на историческото ни развитие. Но друга страна, все пак макар и само за една известна част, то наистина е освобождение, нормалност, възможност за самостоятелно развитие и осъществяване на българщината. Така че много ми е трудно да съдя. Но в едно съм сигурен, не бих нарекъл Бенковски и другите революционери "най-успешните политици в новата ни история" и определено не бих отричал ролята на т.нар. "стари" и тяхната визия за развититето на българския народ, както това прави Warlord. Напротив даже, като политици, като поборници за добруването на нацията, като хора с визия "старите", не само не поадат по-долу от "младите", но бих казал че ги превъзхождат. Кей Джи е прав да пише по Хаджийски, вземи да го четеш него Warlord-е, а не учебниците по история отпреди 15-на и повече години.
Още едно добро, даже великолепно четиво е статията "Народът" на Ст. Попов. Има я в неговата "Българската идея" и в том I на сборника "Консерватизмът".

[Warlord]

Но в едно съм сигурен, не бих нарекъл Бенковски и другите революционери "най-успешните политици в новата ни история" и определено не бих отричал ролята на т.нар. "стари" и тяхната визия за развититето на българския народ, както това прави Warlord. Напротив даже, като политици, като поборници за добруването на нацията, като хора с визия "старите", не само не поадат по-долу от "младите", но бих казал че ги превъзхождат. Кей Джи е прав да пише по Хаджийски, вземи да го четеш него Warlord-е, а не учебниците по история отпреди 15-на и повече години.

Ами тяхната цел е освобождението на България, те все още не са мислели за евентуален варянт то да бъде само наполовина. А и ако това стане, неговото довършване трябва да бъде задача на следващите поколения, така че Бенковски и БРЦК са изпълнили успешно задачата си.
Не отричам напълно и предимствата излагани от политиката на "старите", но вече казах защо според мен по-изгодно е другия тип мислене и защо ще донесе повече полза и успех за България.

А, и държа да уточня, че учебниците по история са последното нещо, от което да черпя информация.

[Гост]

Успеха на Гърция се дължи донякъде и до икономическото състояние на населението и. Така наречените "майнати и клефтета" са нямали никаква земя,никакво богатство и семейство, за което да мислят и именно затова са се хврърляли най-смело в боевете. Тук отново ще се опра на думите на очевидеца на развитието Априлското въстание. "Човек, който има, който владее, който не е петимен, мъчно се решава да грабне пушката."
(З.Стоянов)
Въз основа на това смея да твърдя че Бенковски е постъпил правилно като е поръчал запалването на няколко български села.

За какво хората искат свобода? За по-добър в последна сметка в икономическия смисъл живот и за това да не им унижават националното и лично достойнство. Тези неща правят хората достойни човешки същества.

Когато икономически българите са били добре, собствените им водачи да унищожават един от горните компоненти на тяханата житейска сила, богатството им в името на останалото си е доста радикално.

Единственото, единственото, което ги оправдава е това, че може би е идвал последния влак и че ако се чака икономическото "натрупване" да стигне тази фаза, че старите турски азиатски обичаи да станат истински нетърпими за МНОЗИНСТВОТО (защото през 1876-та това не е така и затова въстава малка част от България, и то само там, където Бенковски лично присъства, пали и вдъхновява), е можело политически обстановката да не позволи освобождение (справка Ататюрк и арменците).

Иначе пътят към истинската свобода има няколко етапа, единият, и то може би първият, е, когато българите стъпка по стъпка стават като народ първа икономическа сила на империята. Минава се през църквата 1871-ва, 1878-ма, събитията от 1885-то началото на века и последният завършва трагично през 1913 - 1918.


Интересно, ако Бенковски беше оживял, какъв ли лидер на България щеше да бъде? Диктатор, глупак, и двете или пък изключително успешен?

[Warlord]

Единственото, единственото, което ги оправдава е това, че може би е идвал последния влак и че ако се чака икономическото "натрупване" да стигне тази фаза, че старите турски азиатски обичаи да станат истински нетърпими за МНОЗИНСТВОТО (защото през 1876-та това не е така и затова въстава малка част от България, и то само там, където Бенковски лично присъства, пали и вдъхновява), е можело политически обстановката да не позволи освобождение (справка Ататюрк и арменците).

Ами това казвам и аз. Възможно е било по-късно турците да разрешат проблема с нас както са го направили с арменците - геноцид! Предполагам, че и арменците са се мъчели и са очаквали да добият повече права и привилегии в рамките на империята, но накрая всичко завършва със страшни погроми над целия им народ.

Интересно, ако Бенковски беше оживял, какъв ли лидер на България щеше да бъде? Диктатор, глупак, и двете или пък изключително успешен?

Ами като се има в предвид, неговия организаторски талант, крайност, строгост, решителност и жертвоготовност в името на каузата, по моите представи щеше да бъде - диктатор и то изключително успешен. Подобно на Стамболов, с който си приличат до голяма степен.