Ако през през 1877г. Осман паша бе настъпил в Румъния

[Parabellum]

Грешиш друже! Тук не съм съгласен с Теб!
При едно настъпление на север от Дунав турците щяха доста да се поозорят. Какво имам в предвид?
Австро-Унгария щеше да се намеси на страната на русия и Румъния открито.до този момент тя вече е дала картбланш на Русия-спомни си Райхщадт януари 1877 какво са си хротували Франц-Йозеф и Александър и кой какво ще получи след бъдещата война.
Второ , владетелят на Румъния Карол Хохенцолерн е в преки Роднински връзки с Вилхелм , а Германският райх не би бил съгласен, той да напусне тронът си.
Трето,Сърбия, която нищо не прави във войната изчаквайки удобен за нея момент, след бъдещ десант на турските сили на север от Дунав и след намесата на Германия и Австро-Унгария, веднага би нахлула по направление Трън-София и Видин-Лом, отколешна мечта на нейното правителство. В този момент с подкрепата на местното българско население, тя би отрязала веднага доставките -военни и хранителни, на турската армия отвъд Дунав и войната би би завършила още през август-септември 1877 с по-малко жертви от Съюзническа страна и с безусловната капитулация на окло 50-60 000 души аскер.
добре че това не е станало-Турска армия да прецапа Дунава, защото в момента границата ни със Сърбия щеше да минава по поречието на река Искър, а може би и по на Изток.
да не забравяме, че през този период Австрийската дипломация се е целела в Македония и Солун и като нищо те биха обещали изконни български територии на Сърбия само и само тя да не се залисва на юг.
Нещо което не е по темата точно.............
Възстановката на Шипка тази събота 20 август

http://forum.traditzia-bg.com/showthread.php?p=804#post804

[Гост]

Ако Австро-Унгария се намсела открито срещу Турция, то Англия и Франция биха пък подкрепили открито Осм. империя. Никой няма да остави руснаци и австроунгарци сами да се поделят Болния човек, особено ако в Турция се държи на интересите им. Пък на Бисмарк е добре известна позицията: по-близо до Русия.

Черна гора си е и воювала успешно срещу Турция (и по време на сръбско-турската, и по време на руско-турската война), а Сърбия не е шавала много не защото не е имало настъпление на север от Дунав, а защото наскоро е била яла здрав турски пердах.

От всичко което казваш е ясно, че евентуалните турски противници са имали доста взаимноизключващи се интереси. При едно настъпление настъпление на север от Дунав те е било възможно да ескалират и де се получи една ²² Балканска в аванс.

[Parabellum]

Ако Австро-Унгария се намсела открито срещу Турция, то Англия и Франция биха пък подкрепили открито Осм. империя. Никой няма да остави руснаци и австроунгарци сами да се поделят Болния човек, особено ако в Турция се държи на интересите им. Пък на Бисмарк е добре известна позицията: по-близо до Русия..

Тц. Франция е токущо загубила война от Германия. Тя е аут и то за доста дълго време. През 1874 година във френската преса избухва скандал, а именно, че Германия, ще напада отново Франция.Паниката, която обзема франсетата е била доста голяма, защото те молят Русия да им помогне, това пък от своя страна довежда до първото от Кримската война насам разведряване на отношенията между двете държави, а като цяло на края на Изолационната политика на Запада срещу Мечката от Париж 56-та.
Така че само Англия би се застъпила за Туркия

Черна гора си е и воювала успешно срещу Турция (и по време на сръбско-турската, и по време на руско-турската война), а Сърбия не е шавала много не защото не е имало настъпление на север от Дунав, а защото наскоро е била яла здрав турски пердах..

И тук не съм съгласен с Теб. Я погледни кога черногроската армия започва настъпление?
когато през юли 1877 армията на Сюлейман паша е изтеглена оттам и по море е отправена в Тракия.От този момент черногорските юнаци минават в настъпление.

[Гост]

Второ , владетелят на Румъния Карол Хохенцолерн е в преки Роднински връзки с Вилхелм , а Германският райх не би бил съгласен, той да напусне тронът си.

:o

Франция е токущо загубила война от Германия. Тя е аут и то за доста дълго време. През 1874 година във френската преса избухва скандал, а именно, че Германия, ще напада отново Франция.Паниката, която обзема франсетата е била доста голяма, защото те молят Русия да им помогне,

:sm186: Виж сега, получава се малко противоречие. При това положение или Германия ще е с Русия, или Франция. Е не може и двете. Иначе при разгром на Турция от Германия, Русия и Австро-унгария при създалото се пологение на французите им се пише лошо, много лошо. Ясно като бял ден е коя ще е следващата обрулена Велика сила.

погледни кога черногроската армия започва настъпление?
когато през юли 1877 армията на Сюлейман паша е изтеглена оттам и по море е отправена в Тракия.От този момент черногорските юнаци минават в настъпление.

:sm186: А защо и сръбските юнаци не са минали в настъпление? И то когато турската се прегрупира назад, а защо би го направила когато настъпва напред?

[Parabellum]

:o :sm186: Виж сега, получава се малко противоречие. При това положение или Германия ще е с Русия, или Франция. Е не може и двете. Иначе при разгром на Турция от Германия, Русия и Австро-унгария при създалото се пологение на французите им се пише лошо, много лошо. Ясно като бял ден е коя ще е следващата обрулена Велика сила.

Франция е бита от германците и има мирен договор с тях.Те са си взели това което им е трябвало и претенции към нея за сега нямат.Все още германският Райх е в зародиш и тепърва му предстои да си оправи голямата държава, но вече е Велика Сила с която се съобразяват другите държави с нея.Приятелски отношения с Русия-да не забравяме, че през целият период на т.нар.политическа изолация,само немеца съчувства на нея.За да може да бъде разчупено статуквото на Русия не й стига само немска подкрепа.На нея й трябва подкрепа от велика Сила, която я е принудила да подпише унизителният договор в Париж-т.е. Англия или Франция. Англия няма да е, защото те имат спор за Афганистан.Значи остава само Францата-тя пък е разпердушинена от войната през 70-71-ва, така че Русия след Версайският мирен договор от 71-ва , започва лека-полека да строи Черноморски флот.За окончатленото излизане от изолацията на нея й трябва война с Турция.Одобрението на съседите го има,включително и на Франция.
До този момент само Англия е на страната на Турция, и самата тя не би устояла на натиск от страна на Трите най-големи империи, ако Турция пренесе военните действия отвъд Дунав

: :sm186: А защо и сръбските юнаци не са минали в настъпление? И то когато турската се прегрупира назад, а защо би го направила когато настъпва напред?

Сърбите както ти сам каза по-горе са яли достатъчно много попарата на турците през войната 1876 и затова си траят.
Руско-Турската война събужда надеждата в сърбите да се доберат до своята заветна мечта - разширение на Изток за сметка на България - без да излагат на риск не само държавното си съществуване, но и бъдещите си възможности за териториално разширение към долините на Вардар, Струма и Искър. Предвиждайки предстоящия конфликт между Русия и Турция, сръбското правителство изпраща свой представител в Петербург със следните упътвания:
1) Русия своевременно да окаже помощ на Сърбия, за да може тя да се приготви за война
2) Да бъде съобщено на Сърбия кои части от Османската Империя ще й бъдат отстъпени
3) Да се вземат веднага мерки срещу възможността да бъде окупиран от Турция, Крайнският окръг към Видин, за да не се прекъснат с това връзките между Сърбия и Русия

Сръбското правителство не получава точни и категорични отговори от ръководителите на руската политика. Но въпреки това то не се отказва от своите настоявания. Сърбия едва ли не иска да воюва с Турция на всяка цена, за да повдигне отново сръбският дух, обаче тази сръбска готовност е само привидна. Всъщност Сърбия няма намерение да се меси във войната преди да разбере със сигурност дали тя ще бъде спечелена от Русия. На Сърбия са й необходими земи и лесни успехи, добити за чужда сметка, домогвания, които тя старателно прикрива. Когато на 14ти юли 1877г, в разгара на Руско-Турската война, представителят на сръбското правителство в Руската Главна Квартира телеграфира от Търново, че по мнението на царя и граф Игнатиев Сърбия трябва да се намеси до 12 дена, сръбското правителство отказва да се отзове на тази покана. То постъпва така, защото се опасява да не би Русия да бъде изтласкана зад Дунав и Сърбия да остане сама срещу Турция.

Сърбия не се намесва във войната и след писмото на главнокомандващият руските войски, което е изпратено с полковник Бобриков. По негова молба тя решава да струпа войски на югоизточната си граница, но това тя прави след продължителни настоявания и то не в исканите размери: вместо 25-30 000 души, тя праща само 20 000. Като повод да забави своята намеса й служи обстоятелството, че паричната помощ от страна на Русия не била уредена както трябва и че по въпроса за нея станало някакво заплитане. С падането на Плевен (28 Ноември) обаче руската победа става сигурна без сръбска помощ и Сърбия решава веднага да премине турската граница на 1 декември 1877 година. Неуреждането на паричният въпрос не спира вече сръбското правителство. Освен това, голяма част от турската армия по сръбската граница вече е била изтеглена и пратена в помощ на отстъпващата армия, така че срещу сърбите турското главно командване не може да остави повече от 46 000 души, разположени на един дълъг фронт.

Намесата на Сърбия вече е без значение. Тя идва след като пада най-голямата турска крепост, следователно когато се открива пътят на руските войски към Цариград и когато останалата без дух турска армия не представлява боеспособен елемент. Сръбската намеса не улеснява и значително трудните операции на руската армия в Софийско (Араба-Конак и Саранци), защото след като Сърбия окупира Ниш, Пирот, Бяла-Паланка и Враня, праща войските си към Косово, което вече е било изпразнено от турската армия, вместо да се съедини с руските войски в София.
Когато наближава времето да се преговаря за мир, сръбското правителство изпраща в руската Главна Квартира полковник Катарджиу да защитава сръбските интереси. По същото време в Петербург е пратен Милослав Протич със задачата да го държи в течение за намеренията на руското правителство, както и да застъпва за сръбските интереси. Интересите на Сърбия са:
1) Да се признае независимостта на Сърбия
2) Да се присъединят към нея Косовският и Новопазарският санджак,като се придаде и Видин
Или по-точно, според картата на бъдеща Сърбия, която прилага сръбското правителство към исканията си, да бъдат присъединени Вишеград, Фоча, Бялополе, Берана, Дебър, Велес, Щип, Джумая, Радомир, Драгоман, Гинският проход, Комщица, Западна Стара Планина, проходът Свети Никола до Белоградчик и Кула с Видин. Всички тези пунктове се намират в периферията на исканата територия. В нея влизат освен тях и следните:
1) Нишки санджак с околии: Нишка, Пиротска, Вранска, Лясковска, Прокупленска, Куршумлийска и Трънска
2)Призренски санджак с околии: Призренска, Люмска, Дяковска, Ипекска, Тетовска
3)Скопски санджак с околии: Скопска, Кумановска, Кратовска, Егрипаланска, Кочанска, Радовишка, Щипска
4)Новопазарски санджак с околии: Новопазарска, Митровишка, Търновишка, Белополска, Преполска, Калотинска, Санишка, Нововарошка и Плевенска.

Граф Игнатиев преговаря с турското правителство да се даде Ниш на България, към която винаги е принадлежал, като на Сърбия се отстъпи Нови пазар, а сръбското правителство изпраща в Руската Главна Квартира посланика Лешанин в подкрепа на Катарджиу. Лешанин дава писма от княз Милан до великия княз Николай и до граф Игнатиев. В тези писма княз Милан основава своите претенции на факта, че сърбите са се борели дълги години срещу турците, когато българите са носили игото безропотно и с пасивни страдания. Също така, твърди князът, Ниш е населен само от чисти сърби и е бил необходим за защитата на сръбската югоизточна граница. В случай, че руската главна квартира не отстъпи от решението си и не отмени заповедта до Бобриков да предаде Ниш и управлението му на българите, полковник Лешанин е бил натоварен да съобщи, че сърбите с оръжие в ръка ще защитават от руските войски тази своя придобивка. Граф Игнатиев отговаря на Лешанин, че сръбските искания са много преувеличени и че той ще се помъчи да ги проучи.

Не по-топло са посрещнати домогванията на сръбското правителство и в Петербург. Гирс съобщава на Протич да не се надяват събите не само за Видин и Ниш, но и за другите градове, означени в картата на техните искания. Най-много което може да им се даде, е нещо около Куршумлие, Прокупле и части земя край Увец и Люм. Руският мотив на тази постъпка се дължи на факта, че е несправедливо да се дават земи, които се наричат български и с българско население в тях на Сърбия.

Едновременно с претенциите си над посочените земи, Сърбия не се отказва и от Босна, знаейки, че там интересите й ще се сблъскат с тези на Австро-Унгария, от което могат да произлязат опасни усложнения за Русия.

Най-накрая Сърбия успява да склони Русия и на 6 февруари 1878г. последната решава да отстъпи на Сърбия Ниш с един много тесен район, Лесковац до Бърбеш, Кутина и Малчу. Това обаче се смята от сръбското правителство не като отстъпване на територия “по право”, а като поправка на границата. Поне така трябва да се заключи от прелиминарният договор, подписан на 3 март в Сан Стефано и според който Сърбия се признава за независима държава като и се изправя границата, признава се също и независимостта на Румъния, а България се издига до степента на самостоятелно княжество.

Аз споменах в предишните си постове, че Сърбия евентуално би се намесила и би атакувала турската армия в гръб, само ако има извършено австрийско нахлуване в Босна и Херцеговина. По принцип сърболята както виждаш по-горе нищо не правят в най-важният за Русия момент при Плевен и затова аз съм им благодарен както впрочем и целият български народ предполагам.Защото ако се бяха намесили, сега на Запад от Плевен щеше да се говори сръбски език. :aaa:

[Гост]

Когато на 14ти юли 1877г, в разгара на Руско-Турската война, представителят на сръбското правителство в Руската Главна Квартира телеграфира от Търново, че по мнението на царя и граф Игнатиев Сърбия трябва да се намеси до 12 дена, сръбското правителство отказва да се отзове на тази покана. То постъпва така, защото се опасява да не би Русия да бъде изтласкана зад Дунав и Сърбия да остане сама срещу Турция.

За това става дума - настъпление на север, което би охладило мераците на сърби и румънци.

Едновременно с претенциите си над посочените земи, Сърбия не се отказва и от Босна, знаейки, че там интересите й ще се сблъскат с тези на Австро-Унгария, от което могат да произлязат опасни усложнения за Русия.

И това е другото - провалила се Русия и Сърбия и Румъния с поорязани граници. А няма да са орязани, а само поорязани защото Австро-унгария срещу дребна придобивка ги е защитила. Ползата на Австро-унгария е очевидна. Иначе казано А-У не е на загуба ако турците настъпят на север и с анг. помощ заставят Русия да спре войната.

[Parabellum]

За това става дума - настъпление на север, което би охладило мераците на сърби и румънци..

През юли 1877 година една част от руската армия е около Плевен, а Опълченците в Стара Загора.Няма как турчулята да настъпят на Север от Дунав.Да не забравяме, че основните руски сили се намират в Добруджа 80 000 души Тръгвайки на север от Дунав турчулята си оголват задника в Тракия и докато в Румъния се забавляват с 28 000 руски и 50 000 румънски войски, основните руски сили през Варна и Бургас ще се озоват в Одрин и ще лапат рахат локум

И това е другото - провалила се Русия и Сърбия и Румъния с поорязани граници. А няма да са орязани, а само поорязани защото Австро-унгария срещу дребна придобивка ги е защитила. Ползата на Австро-унгария е очевидна. Иначе казано А-У не е на загуба ако турците настъпят на север и с анг. помощ заставят Русия да спре войната.

Напротив, Сърбия дори и да има претенции към Босна, никой няма да и ги даде.Просто на разглезеното дете ще му се накарат и то ще замълчи виновно

[Гост]

През юли 1877 година една част от руската армия е около Плевен, а Опълченците в Стара Загора.Няма как турчулята да настъпят на Север от Дунав.Да не забравяме, че основните руски сили се намират в Добруджа 80 000 души

Става дума преди обсадата на Плевен и дори преди десанта на Дунава. Когато Плевен е бил обсаден вече никой не е мислел за преминаване на Дунава. Преди да почне обсадата дори пропада идеята да се възвърне Никопол. Планът е бил преди руския десант и на тази база са плюсовете и минусите. А ползата от превозването на Осман паша не е била голяма, защото турците е трябвало да отвоюват старопланински проход. При настъпление на север обаче първата линия на отстъпление би била Дунава, а едва втората Балкана.

А сърбите много нямало де се изхвърлят, защото Австро-унгария си е гледала своя интерес. Ако при настъплението на север турците са видели, че няма да удържат дълго, можели да се одумат за австрийска помощ, да свият перата на Русия, а после запазвайки си България, да набият кофите на сърбите и да договорят нещичко от Сърбия за Австро-унгарците.

[Parabellum]

Ако при настъплението на север турците са видели, че няма да удържат дълго, можели да се одумат за австрийска помощ, да свият перата на Русия, а после запазвайки си България, да набият кофите на сърбите и да договорят нещичко от Сърбия за Австро-унгарците.

Няма как да стане това.Австро-Унгария е имала големи апетити към Босна и Херцеговина и в никакъв случай не би се съюзила с Турция.Напротив тя се съюзява с Русия още през януари 77-ма в Райхщад.

[Гост]

Няма как да стане това.Австро-Унгария е имала големи апетити към Босна и Херцеговина и в никакъв случай не би се съюзила с Турция.Напротив тя се съюзява с Русия още през януари 77-ма в Райхщад.

Към Босна и Херцеговина обаче имат претенции също воюващата с Турция Черна гора (отношенията им по въпроса за Черна гора са били доста обтегнати, тъй като княз Никола се е гласял да стане и княз на Херцеговина, а също оказал тайна подкрепа на бунта в Бока срещу австр. власт), а и Сърбия. Та не виждам как може всички да спечелят. Все някой от твоята антитурска коалиция трябва да отпадне - или Сърбия и Черна гора или Австро-унгария. Съмнява ме, че австрийците чак толкова да умуват, ако могат да получат нещичко от Сърбия, че и от Румъния. И то при положение, че за Босна и Херцеговина ще се сблъскат с интересите на Сърбия и Черна гора, а от там и на Русия. А и за Русия е било по-лесно да освобождава християни от неверници (турците), отколото само от схизматици (австрийците).

[Parabellum]

Русия в даденият момент изобщо не обръща никакво внимание на Сърбия. Тя преосмисля политиката си спрямо нашата съседка чак след 1908 година.
През този период Австро-Унгария има силни позиции в Сърбия и сърболята играят по нейната свирка-спомни си кой спира Българските войски през 1885-та в Ниш.
Черна гора не би могла да се справи сама срещу Австрийците за да защити апетитите си към Босна.

[Гост]

Русия в даденият момент изобщо не обръща никакво внимание на Сърбия.

Ако не обръщаше никакво внимание, след онази злополучна война (1876) щяхме да говорим за Белгардски вилает.

През този период Австро-Унгария има силни позиции в Сърбия и сърболята играят по нейната свирка-спомни си кой спира Българските войски през 1885-та в Ниш.

А кой е забъркан в убийството на черногорския княз Данило и кой напада Сърбия, та почва ПСВ?
Интересите на Русия, Сърбия, Черна гора и Австро-унгария са несъвместими. Англия, Франция и Германия са могли да погледнат и по-иначе, ама тези няма как да се спогодят, та всички да останат доволни.

[Parabellum]

А кой е забъркан в убийството на черногорския княз Данило и кой напада Сърбия, та почва ПСВ?
Интересите на Русия, Сърбия, Черна гора и Австро-унгария са несъвместими. Англия, Франция и Германия са могли да погледнат и по-иначе, ама тези няма как да се спогодят, та всички да останат доволни.

Чакай малко.Ние говорим за 1877-ма.Тогава няма ни Тристранен Пакт ,ни Антанта
През 1877 година Сърбия получава оружие най-вече от Австро-Унгария, и е проводник на нейната политика.Една от Основните цели на Австро-Унгария и Русия през този период е Сърбия да няма обща граница с Черна Гора.Общата граница това е ако Сърбия завладее Новопазарският Санджак-което става след Балканските войни.Обща граница-това означава автоматично сливане на двете държави и излаз на море-което се получава по време на ПСВ.
Но през 1877-ма това са химери за двете сръбски държави :sm100:

[Гост]

Чакай малко.Ние говорим за 1877-ма.Тогава няма ни Тристранен Пакт ,ни Антанта

Точно това казвах. Съединението е по-късно и събитията развиват при съвсем друга обстановка. Така че няма какво да го слагаме в сметката. Макар че Австро-унгария не е заплашвала България с война при сондажите преди Съединението. Та и този пример в крайна сметка сочи, че не е трябвало да се разчита много на антитурските настроения на австрийците. А през 1877г. интересите на 4-те държави са били несъвместими. Нещо от което Турция е трябвало да се възползва. В случая срещу малка отстъпка на северозапад за Австрия, Турция би могла да си запази България и да се компенсира от Сърбия.

[Parabellum]

Ето виж как Русия е обичала Сърбия през 1879-та година и кой се е застъпил за нея

Сръбските териториални претенции по време на Берлинският конгрес

Сан-Стефанският мирен договор не удовлетворява всички претенции на сърбите и на тях не им се удава възможността да създадат на чужд гръб и за чужда сметка Велика Сърбия. Този мир не удовлетворява напълно и домогванията на Милан да разшири териториално своето княжество, домогвания, които трябва да се признае, са сравнително по-скромни от тези на шовинизираната интелигенция. Това различие в териториалните искания не веднъж става причина сръбското общество и неговият княз да изпадат в пререкания, но и често то дава възможност на двете страни да действат в съгласие за разширяване на своите отечествени граници.

На чуждата дипломация, както и на чуждото обществено мнение, не може да не се наложи схващането, че ако не се задоволят исканията на княз Милан, в Сърбия, научена на династични преврати, могат да възникнат събития, които са в състояние да създадат доста грижи на Европа, поставяйки я пред лицето на нови конфликти при още неоправените такива, създадени от Руско-турската война. Дали съзнателно е било поддържано в Сърбия това различие в исканията и стремежите на нейните главни два фактора - народа и короната - или не, в даденият случай не е важно. Важното е, че то се изпозва умело от ръководителите на сръбската политика.

Залавяйки се здраво в исканията на народа, сръбското правителство се опитва да направи сондажи най-напред в Австро-Унгария. То добре осъзнава нейните опасения, както и опасенията на Англия от Сан-Стефанският договор, който означава за тях създаването на една силна славянска държава пред вратите на Цариград, каквато те не могат да търпят. За тези две Велики сили, Сан-стефанска България бе, ако не бъдеща руска провинция, то поне предан и послушен руски васал, чрез който би могло да се затвърди изключителното господство на Русия на Балканите. А миналото поведение на Сърбия и поведението й през време на войната, нейната близост с Австрия, спотайваното, но никога неугасващо подозрение спрямо Русия, са достатъчна гаранция, че тя няма да бъде такъв страшен васал. Затова Сърбия решава да запита Австрия, дали Сръбското княжество би могло да се разшири към Новопазарският санджак. Отговорът е отрицателен, защото Австрия смята Новопазарският санджак за неразделна част от Босна. Отрицателният отговор не обезкуражава княз Милан. Той изпраща Йован Ристич с писмо до граф Андраши в което поставя следните искания:
1)да се даде европейска гаранция за независимостта на Сърбия.
2)да се увеличи тя териториално

На първото искане графът отговаря отрицателно, като склонява все пак да признае само независимостта на Сърбия. На второто склонява, но поставя условия като не дава да се спомене нищо за Новопазарският санджак и Митровишкият край. Резултатът от това свое посещение Ристич формулира така в своята телеграма до княз Милан от 8 юни 1878 година:

“Имах дълъг разговор с граф Андраши.Писмото направи добро впечатление. Не приема европейска гаранция; независимост приема. Териториално увеличение с Пирот, Враня, пък и повече е готов да подпомогне при следните искания: търговски договор с нас, експлоатация на нашите железници от Дружеството на Турските пътища, като непременно условие, без което не ще да ни подкрепи нито до Сан-Стефанските граници. Не иска военна конвенция, а и сам отхвърли митническият съюз”.

Княз Милан отговаря на тази телеграма, че приема всичките тези условия, стига Австро-Унгария с всички сили да подкрепи Сърбия да й се отстъпи Пирот, че и нещо повече.

В Берлин Ристич се държи доста умело, употребявайки всички възможни доказателства за да убеди Великите Сили в необходимостта Сърбия да се разшири за сметка на Сан-Стефанска България.В същият този дух той подава и мемоар от името на правителството си до председателят на конгреса.

Два дена след подаването на този мемоар, в който са били нахвърляни доста умело границите на желаните от Сърбия земи с градовете Кичево, Скопие, Крива Паланка, Трън, Пирот, Белоградчик и Видин, Ристич научава, че руският пъномощник има намерение да предложи на австрийците като трансакция следната линия: Враня, Знеполе, Цариброд, Пандарино, без Трън, без Пирот и без св.Никола. Това заставя Ристич да иска среща с руският пълномощник. Руският пълномощник обещава да даде Трън и пирот на Сърбия, но след плебисцит между населението, който ще се извърши само тогава, когато се оттеглят сръбските окупационни войски и власти.

Естествено княз Милан и Ристич са знаели добре, че един такъв плебисцит е невъзможно да се извърши през времето когато е заседавал конгресът и затова побързват да изразят своята готовност да го приемат. Ристич незабавно съобщава писмено на граф Андраши и устно на останалите пълномощници. Чуждите пълномощници отхвърлят единодушно сръбската готовност за плебисцит, защото приемането й освен че би продължило конгреса с още няколко седмици, би отворило нови много по-опасни за общоевропейският мир въпроси, за потушаването на които пълномощниците биха употребили допълнителни усилия. По този начин Сърбия успява да включи в своите предели цяла Поморавия с гр.Пирот, както и да добие своята независимост. С тази българска област сърбите “спечелиха - както се изразява един техен вестник - едно политическо Елдорадо”. Сръбската територия от 37 740 кв.км. стана 48 300 - с други думи Сърбия от 1833 до 1878 г. се увеличава с 23 860кв.км. чисто български земи.

Решенията, които се вземат на Берлинският конгрес, продължават да не удовлетворяват изискванията на Сърбия. Според нея, Берлинският конгрес е посял раздори между балканските народи и по този начин е нарушил равновесието в региона. Това равновесие ще се възстанови, според нея, когато й бъдат дадени “нейните” земи, останали под “българско робство”. Тези земи според най-скромните сръбски изчисления се населявали от 400 000 “сърби” и се намирали между Дунав, Искър и Македония. Миели се от реките Искър, Струма и Огоста и се красяли от планините Рила, Доганица, Витоша и Стара планина. Главни “сръбски” градове в тях били: Средец, наречен София след като крал Милутин изградил черква по образеца на цариградската Св.София(?!), Видин, Лом, Белоградчик, Берковица, Кюстендил, Цариброд, Сливница, Трън, Брезник. Освен това сърбите не можели да разберат каква е тази правда, която дала на българите “етнографските им граници” веднага щом се освободили от турското робство, а на сърбите – не.

Въпреки всичко това Берлинският договор оставя на Балканите най-неуредените граници, каквито някога са съществували в Европа. Впечатлението от този договор е че се е искало да се създаде една държава, без да се държи сметка за най-елементарните условия, без които трудно би могло да става дума не само за нейното правилно развитие, но и за съществуването й. Всички тези неудобства за България са добре дошли за сърбите, защото те им дават нееднократни поводи да се домогват до един или друг териториален успех за сметка на Българското княжество, докато най-накрая довеждат до войната от 1885 година.

Макар в Берлин да е било определено точно какви земи от Османската империя се дават на сърбите, последните не напускат окупираните от тях краища: околността на Трън, Брезник и Кула. Предтекст за това им служи, че международната разграничителна комисия,предвидена от Берлинският конгрес не била начертала граничната линия между Сърбия и България, а истинските намерения на сърбите са да поставят света и комисията пред свършен факт на една окончателна окупация.

По същотото време временното руското управление прави многократни постъпки пред сръбското правителство да освободи незаконно окупираните области, но последното излиза с предтекста, че че международната разграничителна комисия все още не е минала. Сърбите се надяват, че при сръбска власт те лесно ще заставят населението да даде показания, каквито са им необходими.

Накрая руснаците са принудени със сила да заемат окупираните от сърбите области в Трънско, Брезнишко и Кулско. По заповед на главният комисар руските войски влизат в първите два града на 27 май 1879г., където още същият ден се провеждат избори за членове на градските съвети. С какви чувства са били посрещнати руските войски се вижда от следните извадки от две писма на полковник Лукашов, едното писано на 30 май,а другото на 30 юни 1879 година:

“При влизане на отряда на 27 май в Трън всичкото градско население и дошлите селяни от близките села ни указваха най-искрена, радостна, отдавна желана по техните признания среща.”

“С пристигането си в Трънския окръг срещнах напълно радостен прием от страна на местното население и искрено нетърпеливо желание да се подчини по-скоро на българската администрация. Партизани на сръбското управление могат да се намерят само от числото на лица, които са заслужили ненавистта на местното население със своите незаконни користолюбиви постъпки, извършени от тях под покровителството на сръбските власти."

Същите противодействия руснаците срещат и при възстановяването на северозападната граница в Кулско и Видинско. Макар, че тя е била определена още през 1833г. със султански хатишериф и потвърдена от чл.2 на Берлинският договор, сръбските граждански и военни власти, които са били заели територии от княжеството, отказват да се върнат на старата граница. Предлогът им бил, че тя не е била прокарана правилно според хатишерифът, и че подлежи да бъде ревзервирана.

След като разбират игрите и домогванията на сърбите, руските военни власти вземат срещу тях енергични мерки. Те действат непрекъснато и пред сръбското правителство чрез Министерството на Външните Работи, и пред неговите органи на границата. Но това което се е обещавало отгоре, не се е изпълнявало; ако пък се е давало нареждане, то е оставало неизпълнено от органите на властта, което разбира се е било по предварително внушение, само за да се печели време, както се вижда от следната телеграма на генерал Гресер до Дондуков-Корсаков, подадена на 3 май 1879 година:

“Капитан Плеве телеграфира, че в Белград министър Ристич обещал да даде на сръбският комесар инструкции да възстанови старата граница съгласно хатишерифът. Сръбският комисар в Зайчар се е отказал да възстанови тази граница като е предложил нова, произволна, по водораздела между Тимок и Дунав, опираща до Дунава при Флорентин и обгръщаща до двадестина български села. Аз протестирах против тази неуместна виходка и помолих министър Персияни да ни съобщи окончателният отговор на сръбското правителство. Чакам неговият отговор в Зайчар.”

Какъв е могъл да бъде този окончателен отговор на сръбското правителство става явно от следните две телеграми на капитан Плеве, изпратени до руският императорски комисар:

“30 май 1879година, София. До императорският комисар. Сръбското правителство е заповядало на своят делегат да възстанови старата граница, но иска с протокол да протестира против това като изнудено. Аз му съобщих, че не ще допусна, и поисках съдействие от Пресиани.”

“31 май 1879 година. До императорският комисар. Сръбското правителство настоява преди да се възстанови старата граница да се подпише протокол, в който се казва: Сръбското правителство, като отстъпва желанието на Русия, възстановява старата граница, но си запазва правото при по-благоприятни условия да поиска проверка, доколкото старата граница отговаря на документите от 1833 година. Не се смятам в правото си да подпиша това. Докладвам: Старата граница се иска от Берлинският трактат и се съгласува с документите от 1833г. Разрешете да прекъсна ли преговорите или не. В отговор на заявлението, руското правителство е приело разрешението на спора в качеството си на посредник между България и Сърбия да се отнася безпристрастно към делото; то намира старата граница единствена законна по документите от 1833 година и поради това не признава правото на Сърбия да иска проверка в бъдеще.Чакам отговор във Видин.”

В отговор на тези телеграми Дондуков телеграфира чрез губернаторът на Видин до капитан Плеве с дата 1 юни 1879 година:

“В отговор на вашата телеграма, предписвам ви да заемете границата от 1833 година, без да влизате в каквито и да е съглашения и компромиси. За изпълнение предписано е по телеграфа да се командироват на ваше разположение две роти в Кула. На гражданското началство е предложено да устрои селски караули по границата. Цялото това дело се възлага на вас. Изпълнете незабавно, заемете старата граница, телеграфирайте веднага за изпълнението. На Пресиани ще съобщя аз.”

А на Пресиани телеграфира същият ден:

“Трънският и Брезнишкият окръзи са окончателно заети. Не признавам влизането със сърбите в каквито и да е било компромиси при точно определяне на границата от 1833 година по Берлинският трактат. Третейски съд не признавам. Предписах на Плеве да заеме с две роти старата граница и да устрои кордон от селска стража. Не се съмнявам, че умишлените затруднения и протакания на сърбите при нашите енергични разпореждания ще се свършат в Кула така както в Трън и Брезник, които безусловно са ни предадени от сърбите.”

Енергичните разпореждания на княз Дондуков не допадат на сръбското правителство и то, макар и притиснато до стената, прави последни усилия да да забави въпросът за североизточната граница, или да отстъпи като си запази известни резерви. Това поведение на сръбското правителство кара Пресиани да му връчи една остра нота, за която той споменава в следната си телеграма от 19 юни:

“Ристич ме уведоми официално, че е заповядал на Джурич да пренесе Кулската граница на тази линия, която той намира съгласна с текста на хатишерифа. Аз веднага му отговорих с нота, в която утвърждавам, че подобно действие ни дава право да прибегнем да всякакви средства за прокарване на законната и желана граница.”

След дълги усилия руските власти успяват да присъединят към княжество България, земите които безусловно са му предадени от Берлинският конгрес като български, и които сърбите на всяка цена искат да задържат за себе си. След редица инциденти - стига се до военен сблъсък между руски и сръбски части - Трънско и Брезнишко се присъединяват към България на 27 май, а Кулско и Видинско на 5 юни 1879г., точно година и половина след тяхното освобождаване от турско робство.

По този начин се отнемат от сърбите само незаконно задържаните български земи. Сърбите обаче отнасят със себе си всичко което могат да задигнат през временното си пребиваване в тези покрайнини - архиви, сведения, насила присвоени материални блага, сумите събирани под форма на данъци. Постъпките на руските власти пред сръбското правителство да се отчете за времето, през което държало под окупация Трънско, Брезнишко и Кулско, остават безрезултатни.

Според сведенията, които ни дава Лукашов с писмо от 12 юни 1879г., под ¹2413,само в Трънско, Брезнишко и отчасти Височки уезд, сърбите са били сложили ръка на 2 града и 194 села с около 7 237 къщи и 50 - 60 000 души население.