Волов и Бенковски

[модератор]

Темата е "почистена" от лиричните отклонения. Който още не е чел правилника може да го намери тук:Правилник
Ако имате възражения относно намесите на модератор може да ги изразител посредством Лично Съобщение.

[anastas7147]

литературното дело на Вазов има огромно значение за развитието на българската литература.

Захари Стоянов е много повече политик (и има и своя принос за сепцифично българската политическа култура)

които смятат мемоарната литература за връх, това обаче съвсем не означава, че тя има кой знае какво значение

особено "общобългарската" стойност е сравнително малка.

по първото спор няма, но има нещо ...у Вазов, иначе защо в преживе през последните си години са го скъсвали от подигравки в печата?Когато излиза стихосбирката "Люлякът ми замириса", Пенчо Славейков е написал- "замирисало му на люляк?- на п....му замирисало" и наричал творчеството му "солдатска поезия".Ами Ботев? "
Но защо не съм и Вазов,
"вярата" си да възпея:
че ще стане вълк овцата,
а певците като нея?!"
какво е това ако не ачик подигравка?

по второто-Захари е имал такъв хаплив език, че сегашния парламент вода да му носи- и това ако са уроци по политическа култура, то здраве му кажи!

по третото- мемоарната литература има стойност кагото трябва да придобиеш представа за духа на времето, а иначе ако искаш да охкаш и да ахкаш патриотически под аранжимента на някоя изкукала даскалица, то спокойно можеш да си четеш Яна Язова

а четвъртото мисля че и най-големия нихилист не би слаедвало да си го помисля...

[Warlord]

Действително е имало сериозна конфронтация между Вазов и кръга "Мисъл", като често са си разменяли плюнки (типично българска работа и поетите ни не правят изключение ). Дори съм чел унищожителна критика на Вазов към някои от стихотворенията на Ботев, където използва определения за тях като "дебелашки цинизми", с което съм крайно несъгласен. Но всичко това както и личните мнения и отношения на авторите едни към други нямат значение за мен и не ми пречат да харесвам всеки един от тях и съм благодарен за приносът му, без значение на кой бил по-голям. По същия начин както и не ми пука, че Роб Халфорд е хомосексуалист, но това не ми пречи да харесвам Джудас Прийст. :rock:

[gollum]

Боя се, че ъгълът на отклонение постоянно нараства, но ще ви отговоря. Тъй като сте си направили труда да номерирате коментарите си, ще следвам тази номерация:

1. Значението на литературното дело на Вазов в контекста на процеса на създаване на българската литуратура не е свързано с качеството му, а повече с количеството. Ще се поясня (съвсем накратко, но мога и по-надълго, макар че точно тази тема не го предполага) - по онова време българския социум се намира в ситуация, която бих определил като процес на "ускорено догонване" (или "скъсяване на пътя"), който в частност означава и че трябва да се създаде "модерна" (въобще някаква) българска литература. В началният етап на този процес е важно да се трупа количество в колкото се може повече области на литературното творчество, защото именно върху това натрупване се развива литературата. Ролята на Вазовото творчество в този процес е голяма и не бих казал, че творчеството на който и да е друг автор от това време е сравнимо по роля.
В рамките на този процес особено голямо значение има прозата, а не поезията - последната винаги се развива първа и сравнително по-лесно, тя е и много по-малко взискателна към литературната и социокултурна среда. Прозата обаче е съвсем друга работа и особено романистиката (показателно е, че българската литература така и не се сдобива със собствени сериозни традиции в романа). А в това отношение роман като "Под игото" има своето огромно значение. Последното в никакъв случай не може да се каже за "Записки по българските въстания" - мемоарите нямат това качество и не спомагат за развитие на романистиката особено.

2. Именно затова Захари Стоянов може да бъде посочен като важен участник във формирането на това, което можем да определим като специфична българска политическа култура. Може би заблудата ви по отношение на моите думи идва от това, че възприемате "кулутра" като качествено определение, докато аз го използвам като оператор, обозначаващ конкретно явление, без да го натворавам с някакво оценъчно съдържание.

3. Това вече го обясних по-долу, но да повторя - това е кажи-речи основното и единствено качество на мемоарната литература - да предава "духа на времето". Литературната стойност може да присъства или отсъства, но тя не е свързана с това качество пряко. Романът има някакви литературни качества и съответно значение в литературата, и допълнително може да предава ярко духа на времето.

иначе ако искаш да охкаш и да ахкаш патриотически под аранжимента на някоя изкукала даскалица, то спокойно можеш да си четеш Яна Язова

Честно казано, ако се опитам да изтълкувам това ваше изречение, мога и да си помисля, че смятате романите за нещо безсмислено и ненужно, ако не са базирани на реални прежияввания, спомени или факти.

4. Това е вашата интерпретация. Аз не бих казал, че е добре ако понятието за "българско" (колкото и размито и неясно то да е само по себе си) следва да се затваря само в рамките на възрожденската епоха и борбите за национално освобождение, още по-малко в по-тесните рамки на спомените на Захари Стоянов. Но това е моето мнение, така както другото е вашето мнение.

[anastas7147]

Боя се, че ъгълът на отклонение постоянно нараства

Значението на литературното дело на Вазов в контекста на процеса на създаване на българската литуратура не е свързано с качеството му, а повече с количеството


мога и да си помисля, че смятате романите за нещо безсмислено и ненужно, ако не са базирани на реални прежияввания, спомени или факти.

Ъгълът гиоторе нараства- т.е. вече сме в тема не "Волов и Бенковски" а "Вазов и Захари"...
съгласен съм с всичко това, чел съм го/ Владимир Свинтила/
ама количество не значи качество- поне 70-80 % от това което е написал Вазов е шкарто, боклук...и ако мислено го пренесем в друга култура то ранга му не щеше да е патриарх, а йеромонах/ или за количественото му усърдие- архимандрит /

Не че романите са нещо безсмислено, ама след като си прочел Записките или Строители на съв.Б-я, като прочетеш "Цената на златото" от Генчо Стоев....просто се тюхкаш че би било по-добре да ги изпиеш тези пари отколкото да си купиш книгата....

[gollum]

ама количество не значи качество

Разбира се, но качеството е относителна категория. Ако Вазов се бе родил англичанин в средата на Х²Х век и в този контекст бе написал каквото е писал, то щеше да е един посредствен автор, с каквито е претъпкана всяка литуратура със сериозни традиции. Но той се появява в съвсем друг контекст и изиграва огромна роля за създаващата се българска литература. А в този контекст дори самото количествено натрупване на писан литературен текст на български език има голямо значение, особено когато става въпрос за разнообразни литературни форми. И затова съвсем справедливо е назоваването му като "патриарх" на българската литература.

Що се отнася до сравнението "спомени"/"литерутарни игри на въображение" - всичко е въпрос на личен вкус. Аз лично когато чете за удоволствие (а не за да науча някакви факти или теории за нещо) оценявам не "натуралистичната" реалистичност, литературната реалистичност или иначе казано "убедителността на играта на въображение". А тази преценка винаги е лична и естествено - различна.

ПП Може би вече се изясни този въпрос и може да се върнете към руслото на темата.

[xr100]

Панайот Волов - БЪЛГАРИН, на когото се прекланям!

http://forum.traditzia-bg.com/showpost.php?p=8891&postcount=29

[xr100]

http://traditsia.com/forum/showpost.php?p=26345&postcount=27

http://www.shum.bg/index.php?item=1252

[Гост]

Сега по "България ТВ" въртят серияла "Записки по българските възстания". Пак го гледам сигурно вече за десети път... В моето съзнание образите на Георги Бенковски и Панайот Волов, винаги са се свързвали с блестящите роли изиграни от актьорите Радко Дишлиев и Антоний Генов. Същото е положението и с Капитан Петко Войвода - за мене Петко Войвода е актьора Васил Михайлов. Абе трябва да се снимат повече български кинопродукции на историческа тематика; книгите са си книги, но внушението, атмосферата и насладата за зрителя, които предлага седмото изкуство, са просто несравними.

[Warlord]

Така си е, задава се 100 годишнина от балканските войни например и ми се ще да се направи нещо повече от документален филм (или само да се изровят старите такива), но кой да се заеме и да събере средства, без да оплеска режисурата, сценария, пък и да открие не толкова дървени актьори в днешно време.

[Гост]

Вярно е че и повечето нови актьори са "дървени", че няма средства, но според мен най-големия проблем за българското кино в момента е липсата на добри сценаристи - вече почти изцяло липсват такива. Повечето от колосите на съвременната българска литература вече ги няма, а новите "таланти" пишат едни такива бози, едни такива безвкусици, че не ми се говори просто... Все говорят че нямало пари; филма направен по едноименната повест на писателя Павел Вежинов "Нощем с белите коне", да не би да е струвал много?! Нито има някакви специални ефекти, нито има скъпи декори, нито има снимки в чужбина, нито има масови сцени... но сценария е много силен! Самата история написана от Вежинов и пресъздадена от прекрасната игра на актьорите, просто завладява зрителя, и оставя в него трайни спомени.

[Javelin]

аз искам да кажа, че Волов и Бенковски са двама велики българи, които еднакво заслужават нашето уважение и че всеки, който се опитва да ги противопостави по някакъв начин, трябва да се спре навреме.
що се отнася до филма - това е един от най-добрите ни филми изобщо. сега такъв не може да бъде направен, просто няма кой. а филм за Балканската война - абсурд! това изисква организация, средства, талант и инат. дори да се намерят свестни хора, няма как да се събере всичко на едно място. а иначе би било много хубаво. хората отдавна искат да видят нещо такова.

[xr100]

http://traditsia.com/forum/showpost.php?p=26426&postcount=228

аз искам да кажа, че Волов и Бенковски са двама велики българи, които еднакво заслужават нашето уважение и че всеки, който се опитва да ги противопостави по някакъв начин, трябва да се спре навреме.
що се отнася до филма - това е един от най-добрите ни филми изобщо. сега такъв не може да бъде направен, просто няма кой. а филм за Балканската война - абсурд! това изисква организация, средства, талант и инат. дори да се намерят свестни хора, няма как да се събере всичко на едно място. а иначе би било много хубаво. хората отдавна искат да видят нещо такова.

Може да е абсурд , но група от съмишленици вече готвим реквизит за периода 1912/13 гoдина. Не скромно , но интусиазъм има, средстава - не ми се говри! А и имаме толкова добре написани истории на воените полкове, че сценариiите са почти готов! (Говоря за "7 Преславски полк")
Спомням как тръгнахме с възстановката 'Доблест и Слава" в Шумен.

http://traditsia.com/forum/showpost.php?p=25631&postcount=59

/Тук може да видите едно впечатление от участник - изискава време/
Просто търгахме от ниво "НУЛА" а сега има заявки и за международно участие, което е традиционно.

Разводних темата за Воловъ но съм от Шумен и ме боле, как само упражняваме словестна еквелибристика и не се организираме да направим това което искаме!
И накрая една шегичка / пак не е по темата а че в Шумен си работим съмишлениците/

http://traditsia.com/forum/showpost.php?p=25261&postcount=53

p.p.Ей не сме артисти, а мераклии на които БЪЛГАРИЯ ТУПТИ В СЪРЦАТА!

Ами Да на 18. май в Плоещ - Румъния ще има възстановка по връчване на Самарското знаме на българското опълчение. Част от аксесоарите на Векия Княз Николай Николаевич на в прикачения фаил.
Последнити две снимки е да се върнем към темата на Волов и Бенковски - това са Експонати от музея на 'Панайот Волов" -Шумен /червената книжка е Устава на БРЦК - печатан в Женева - оригналният/

xr100

[Javelin]

аз ще кажа нещо по темата. не мисля, че Волов е бил толкова колеблив, а Бенковски избухлив за ей така. и нали все пак са работили в екип? какво са свършили...ние знаем. важното е, че са се намерили едни такива велики хора в точния момент. естествено, че грешат. но го правят искрено.
мисля, че в сърцето на всеки нормален патриот трябва да има място и за двамата, както и за всички останали. не е нужно да се избира. и двамата заслужават да се помнят с уважение.
а "Записки"...трябва да се четат. просто трябва.не заради изключителност или някакаво фукане. просто заради нас самите.

[кало]

Георги Бенковски – една от най-ярките фигури в българското национално-освободително движение

добър бисер. по времето на Априлското въстание е все още малко раншко да се говори за състояла се българска нация, а още по-малко - за нейното освобождение. Ако пък приемем, че такава има и тя е обхваната от "национално-освободителното движение", то тогава значи българите са населявали около 80-тина села под Балкана и в Средногорието, а останалите - не са българи. Защото априлското въстание, известно в началото и под други, локални имена, си е едно локално събитие, станало повод за Освобождението и конструкцията на българската държава И НАЦИЯ - от чужди сили - Русия, а впоследствие и останалите участници в концерта...
Първата проява на национално-освободителното движение в България е Съединението и защитата му. Такава са частично и Илинденското и Преображенското въстания.

"Записките" на З. Стоянов са колкото спомен, изпъстрен с измислици, толкова и полит-пропаганда, насочена към четящите от 90-те години...

и за Вазов - две думи - този човек полага основите на модерната българска проза. и не може изобщо да става дума за сравнение със Стоянов, нито жанрово, нито никакво. А "критикът" Пенчо Славейков е един от рядко бездарните поети, решили, че поезията се измерва и прави по шаблони в зависимост от тези мерки. Прочитането на "Кървава песен" трябва да влезе като алтернатива на лишаването от свобода до 1 година в Наказателния кодекс.

За Иван Хаджийски и псевдонаучните му размисли - друг път.