Волов и Бенковски

[bene]

Волов и Гаврил Хлътев-Бенковски са моите любими исторически фигури и ми стана адски гадно и тъжно, и мъчно, че почти нищо се не намира за тях из Нета (само разни справки за имена на училища и улици, ебати).
а според мен те са фигури, които често треа да бъдат давани за пример на съвремения болгарен!

[bukvite]

Волов и Гаврил Хлътев-Бенковски са моите любими исторически фигури и ми стана адски гадно и тъжно, и мъчно, че почти нищо се не намира за тях из Нета (само разни справки за имена на училища и улици, ебати).
а според мен те са фигури, които често треа да бъдат давани за пример на съвремения болгарен!

Имам лично ужасно много забележки към нерешителността на Волов и буйността на Бенковски - ех да бяха двамата един човек... или поне да работеха в екип...

Но на Волов, като на градски съм му фен. Ето малко инфо

След неуспеха на Априлското въстание Панайот Волов се отправя за Румъния, но при с. Бяла е предаден и при опит да премине буйните води на р. Янтра се удавя.
Панайот Волов е роден в Шумен в бедно занаятчийско семейство. Първоначално учи в занаятчийско училище в родния си град, а след това продължава образованието си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев. През 1873 г. Волов се завръща в Шумен и става учител, а след това и директор на класното училище. Едновременно с това се включва активно в обществения живот на града и влиза в състава на местния революционен комитет. Не след дълго е издигнат за негов председател. В това си качество през 1874 г. взема участие в Общото събрание на Българския революционен централен комитет. В началото на 1875 г. Волов е арестуван във връзка с една акция на шуменски младежи против предизвикателното държание на чужденци, които работели по жп линия край града. След излизане на свобода отново се отправя за Румъния, установява се в Букурещ и се свързал с българската революционна емиграция. През този период той взема участие в подготовката на Старозагорското въстание 1875 г., преминава в българските земи и се заема с активна организационна дейност в Ловешкия и Троянския край. След неуспеха на въстанието отново се прехвърля в Румъния. Там Волов ставал един от инициаторите, учредителите и главните дейци на Гюргевския революционен комитет. След като е определен за главен апостол на Четвърти Пловдивски революционен окръг с център Панагюрище и в началото на 1876 г. минал р. Дунав. В поверената му област той развива активна агитационна дейност, но постепенно е изместен от Георги Бенковски. Волов в един от инициаторите за свикването на Оборищенското събрание през април 1876 г. Избухването на въстанието в Копривщица го заварва в Панагюрище, но той бързо сформира чета, с която обикаля Копривщица, Карлово, Клисура и околните им селища, за да оказва помощ на въстаналото население.

Георги Бенковски – една от най-ярките фигури в българското национално-освободително движение

На 25 май се навършват 129 години от гибелта на Георги Бенковски - ръководител на Априлското въстание от 1876 г. Той е роден през 1843 г. в Копривщица. Гордият му нрав го отвежда в началото на 1875 г. сред българската революционна емиграция в Румъния. Още там той се проявява като личност с изключителни качества и умения. Повече за героичния му живот ще научим от интервюто с историка проф. Веселин Трайков.

“Бенковски действително е изключителна личност, подчертава проф. Трайков. И това, което се знае за него, е малко в сравнение с големия принос, който той има в революционното ни движение. Бенковски притежава такива качества, такъв пламък, такъв организаторски талант и способност да въодушевява хората, че скоро попада в полезрението на главните революционни дейци.”

“Там се взема решение България да бъде разделена на четири революционни окръга - продължава историкът. - Бенковски не е назначен за главен апостол на IV революционен окръг, а за помощник на Панайот Волов. Но при такива големи събития, в световната история винаги е така, напред излиза този, който най-много може. Панайот Волов също има много качества, но той е по-мисловен, докато Бенковски е човек на бързата и правилната реакция. Той успява да възпламени хората, а точно това е нужно в този момент. Двамата вървят заедно, но на преден план излиза Бенковски като ръководител на ²V революционен окръг, чийто център е град Панагюрище. Благодарение на Бенковски, боеспособни стават редица райони, които преди това не са били готови за въоръжена борба.”

За около три месеца в ²V революционен окръг е извършена колосална работа по подготовка на въстанието. Впоследствие именно той се оказва районът с най-масово участие на населението и дава облика на Априлското въстание. То избухва на 20 април 1876 г. в Копривщица. В същия ден Георги Бенковски обявява въстанието и в революционната столица Панагюрище.

“Той организира т.нар. Хвърковата чета, конен отряд от около 200 смели бойци - отбелязва проф. Трайков. - Четата обикаля различните въстаническии пунктове и води сражения с неприятеля. Същевременно тя има и огромен психологически ефект, като увлича нови хора в борбата. Но силите са неравни. Освен башибозуците, срещу въстаниците са прехвърлени редовни войскови части с най-модерно въоръжение. Въпреки възторга и желанието за борба, пред голямото превъзходство на османските части постепенно силите на българите се топят. Турците извършват големи жестокости при потушаването на въстанието. Масово са избивани не само въстаници, но и жени, деца и старци. Бенковски се изтегля с малък отряд в Стара планина с надеждата да продължи там борбата. Но турските власти организират хайки за залавянето на въстаниците.”

При една засада в Тетевенския Балкан, в местността Костина, срещу Бенковски и другарите му гръмват стотина пушки. Тогава водачът на априлци вдига своя револвер и сам стреля в челото си. Остава споменът за неговата преданост на освободителното дело и жертвоготовност. Остават и пророческите думи на Бенковски, казани със сълзи на очи при потушаването на въстанието: “Моята цел е постигната вече. В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей”. Благодарение на Априлското въстание и предизвиканата от него Руско-турска война, след по-малко от две години България става свободна. А големият български писател и народопсихолог Иван Хаджийски казва за Георги Бенковски: “Като много герои-мъченици, той падна в борбата, без да вкуси плодовете й... той умря само за другите”.

Деница Манова

[bene]

харесвам Волов като пример за това как и в БГ-историята има и случай на "ставам за да седне по-можещия, по-способния...".
в БГ инатът е въздигнат на пиедестал и всеки се тупа в гърдите, че "никога не отстъпва". магарешка гордост!

[dibo]

Преместих темата в съответния форум "Възраждане"

[bukvite]

харесвам Волов като пример за това как и в БГ-историята има и случай на "ставам за да седне по-можещия, по-способния...".
в БГ инатът е въздигнат на пиедестал и всеки се тупа в гърдите, че "никога не отстъпва". магарешка гордост!

Това е сложен въпрос - не случайно наблегнах на РАБОТА В ЕКИП.
От тях двамата - апостолът и помощник апостолът никога не става екип
И като по умен, Волов се отказа доброволно.
Но темата е много дълга - ако не беше буйността и нетърпението на Бенковски, въстанието можеше да почне малко по късно, с малко по добра съдба.
Но пак трябва да се заговори за масонския преврат в Цариград, за влизането на четата на Ботев и тнт.
А днес е ден падналите за особождението ни - поклон пред паметта им.
Общото, което може да се отбележи за тях е, че са герои, а не стратези.
Но ото герои винаги има нужда - е един познат разправя, че в Нова зенландия в един доста голям град има паметник на овчар на центъра - там никога не са имали герои.

[Хана]

Най-хубавото нещо, което съм чела за Бенковски, е неговия психологически портрет от Иван Хаджийски.

[rainmak9r]

Най-хубавото нещо, което съм чела за Бенковски, е неговия психологически портрет от Иван Хаджийски.

Как се казва книгата, в която е поместен този псих. портрет на Бенковски?

[Хана]

Аз все пак да си призная, че не съм чела много за Бенковски, така че надали съм критерий. Книгата се казва "Оптимистична теория за българския народ" на Иван Хаджийски.

[Гост]

Волов и Гаврил Хлътев-Бенковски са моите любими исторически фигури и ми стана адски гадно и тъжно, и мъчно, че почти нищо се не намира за тях из Нета

Мислех за Бенковски да пусна иконка.

харесвам Волов като пример за това как и в БГ-историята има и случай на "ставам за да седне по-можещия, по-способния...

Абе той и Иван Костов отстъпи на Надка... Само дето Волов не си е поискал после поста. Отстъпването донякъде се дължи и на слабохарактерност. Бенковски на няколко пъти аха-аха да разплаче Волов.

[rainmak9r]

Благодаря Хана!

[Veni]

За дейността, на Бенковски, за неговите действия и последни мигове от живота е писал неговият съратник и спътникът му до река Костина- Захари Стоянов. В книгата "Записки по българските въстания" той описва съвсем правдиво всички постъпки на Бенковски при подготовката, избухването и потушаването на Априлското въстание. Именно Захари е човекът, чрез който истинското име на героя и неговото родно място стават известни. Писателят е също апостол в ²V революционен окръг. Той, както и всички панагюрци попада под обаянието и магнетичната мощ на Георги Бенковски. Следва го през славните и тъжни дни на въстанието. Помощник му е във Хвърковатата чета. Остава с Бенковси до края на живота му. Успява по чудо да се спаси във водите на реката, спомената по-горе. Заловен е от турските потери, но успява да скрие самоличността си. След освобождението Захари Стоянов е виден политически деец. Със талантливото си перо ни прави свидетели на героичните дни на Априлското въстание.
Който иска да научи всичко за Бенковски, трябва да прочете "Записките...". Книгата е обемиста, но е безкрайно точна и истинска. В нея се разказва и за Панайот Волов, така че- четете!

[rainmak9r]

Според мен всеки, който посещава форума трябва да е чел тази книга поне 3 пъти

[messire Woland]

Според мен всеки, който посещава форума трябва да е чел тази книга поне 3 пъти

Защо?

[Emden]

"Записки по българските въстания" е велика книга! Както и биографията на Ботев от същия автор- горещо препоръчвам! Някой чел ли е нещо от романите на Яна Язова?

[Parabellum]

Някой чел ли е нещо от романите на Яна Язова?

Чел съм и трите й книги от поредицата "Балкани"-общо взето госпожата е преписвала от Стоянов с малко фантасмагория от нейна страна.Книжките са хубави за ширпотребата, жалко че много малко хора знаят за тях
В днешните времена такава пропаганда ни е нужна!

Според мен всеки, който посещава форума трябва да е чел тази книга поне 3 пъти

Аааааа грешиш и то много, тук тази книга са я чели най-много 5% от потребителите