Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Волов и Бенковски

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Parabellum написа
    Aааааа грешиш и то много, тук тази книга са я чели най-много 5% от потребителите
    Ето едно типично погрешно мнение, базиращо се на недостатъчна изходна информация Или друго яче казано, как пък реши, че точно 5%?

    Лично мен Стоянов ми е малко "популярен", в смисъл толкова въртян и превъртан, че вече се е поизтъркал по ъглите така да се каже. Личен фаворит са ми спомените на Христо Македонски.
    XV mile the sea brode is
    From Turkey to the Ile of Rodez...

    Comment


      #17
      Книгата на Захари Стоянов се изучава в училище, аз лично тогава съм я чел. Но въпросът ми беше - защо три пъти? Ние какво, идиоти ли сме, да не я схванем от първия път според тоя тип? Да не говорим, че хубави книги има много и лично за мен тая не е от книгите, които си струва да се препрочитат. Освен от някакво криво разбрано национално чувство, или ако човек не се занимава специално с периода.
      Както и да е, отговор надали ще дочакам.
      Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
      Проект 22.06.1941 г.
      "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

      Comment


        #18
        bene написа
        Волов и Гаврил Хлътев-Бенковски са моите любими исторически фигури и ми стана адски гадно и тъжно, и мъчно, че почти нищо се не намира за тях из Нета (само разни справки за имена на училища и улици, ебати).
        а според мен те са фигури, които често треа да бъдат давани за пример на съвремения болгарен!
        Как успяваш да харесваш едновременно и Волов и Бенковски? :sm186:
        "Pressй; fortement sur ma droite, mon centre cède, impossible de me mouvoir, situation excellente, j'attaque."
        Осмелих се. Осмелявам се. Докрай. И си плащам за това. Не се пазаря.

        Comment


          #19
          mellisa написа
          Как успяваш да харесваш едновременно и Волов и Бенковски? :sm186:
          така както успявам да харесвам едновременно и зимата, и лятото, и деня, и ноща....

          Comment


            #20
            Камерер написа
            Защо?
            Не три пъти а 30 пъти...Вазов е станал син-зелен от яд когато са излезнали "Записките", затова и не можел е да поняся Захари, защото в сравнение с тях "Под игото" е смехотворно книжле/ защо ли още се изучава?!/ С изключение на 2-3 работи в "Епопеята" неукия Захари е колос в сравнение с "патрирха на българската литература".Ами прочетете Пенчо Славейков какво е писал за Вазов!
            А Бенковски е една случайност, повече е объркал отколкото е допринесъл....самия Захари много тъничко го подсказва, ако не беше така, отделна книга щеше за наппише за него/ ако че не му е стигнало времето/:
            "Над къщата се развяваше голямото панагюрско знаме, приковано на дълга върлина. То показваше, че тук, в тая къща, се намира върховната глава на страната! Дали от по-напред беше то издигнато, или главата на Бенковски роди това, не зная на вярно. Знам само това, че на другия ден, като оставихме Панагюрище, т. е. като излезе държавният глава от това здание, нашият войвода заяви, че и знамето трябва да се смъкне, не му е вече мястото да се развява върху хаджи Луковата къща! Аз се чудех тогава, чудя се и сега повече, где тоя абаджия изучи тия тънки работи?

            Comment


              #21
              anastas7147 написа
              Не три пъти а 30 пъти...Вазов е станал син-зелен от яд когато са излезнали "Записките", затова и не можел е да поняся Захари, защото ...
              Това е, ако те интересува периода. На мен един път ми е предостатъчно, да, знам го и толкова. Но от препрочитане няма смисъл, това не съдържа някакъв особено смисъл, дето ще излезе при втория прочит, за разлика от куп друга литература. Така че - въпрос на интереси и смисленост на текста. Не страдам и от нихилизъм, който да ме кара да помпя националното си самочувствие, препрочитайки такива творби или пък да гледам в миналото. Виж, който си има такъв проблем - моля, нека действа, само да не замърсява и моето езерце с душевните си отпадъци.
              Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
              Проект 22.06.1941 г.
              "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

              Comment


                #22
                Камерер написа
                На мен един път ми е предостатъчно
                Най вероятно и хич да не я беше чел щеше да ти е достатъчно....Рано ти е още за Захари, Камерер...А знаеш ли защо е велик?- защото е можал да напише ей това:
                "...най-после един изпомежду им, както седеше, отведнъж трепна и захвана да дири нещо си наоколо. Не го намери,.затуй се обърна към другите събеседници и почна да ги псува и обвинява в невярност.
                - Какво има, що изгуби? - попитаха няколко от набедените.
                - Открадна ми се пръстенът - отговори пострадалото лице, - пръстен, който беше чисто сребро.
                - Работата ще да падне на клетва - отговори един стар циганин, върху косматите гърди на когото висяха няколко муски. - Който не целуне зелената паница, в него ще да излезе пръстенът.
                Мнението на циганина се прие без противоречие. На часа донесоха една зелена паница и едно пешкирче, с което наред всекиму затваряха очите, а паничката искаха да цалува, като го караха в същото време да каже: „Валлаха, билляха, не съм го вземал.“ Това беше един вид клетва; никой се не отказваше от нея, всички се оставиха да ги пребулват с пешкирчето и да целуват паничката, което те извършваха с известно благоговение. Никой се не смееше. Най-после дойде, ред и до мене, и аз трябваше да дам клетва. Помакът, който разнасяше паничката, каза ми, че понеже и аз съм се намерил там, т. е. присътвувал съм, когато станала кражбата на пръстена, то, според обичая, да съм се закълнял, няма нищо, да не съм се сърдел, щом ми е чисто сърцето, макар и да съм мусафирин. Аз от учтивост и от гордост даже, че имам еднакви права с тях, не го оставих да свърши, с наклонение главата си към пешкмрчето изявих желание, че искам да се кълня. Но работата била съвсем друга, имало съзаклятие. Никакъв пръстен нямало изгубен, това било само предлог. Когато ми прикриха очите с пешкирчето, наместо паничката да ми поднесат за целуване, както на другите, старият циганин си смъква гащите и аз целунах неговия гювеч... Целият затвор гръмна от смях"


                Да си срещал някъде в някои мемоари нещо подобно? И с това ли може да се помпа национално самочувствие?

                Ай, ай, ай...дали не ти зъмърсих сега езерцето с тази паница и този цигански гювеч? :nut:

                Comment


                  #23
                  Ах, колко интересно и колко поучително! Ако подобен текст те квалифицира за класик, то всичките ни чалгаджии трябва да са абсолютни курифеи на литературното изкуство.
                  Хе, чак присмехулно ми стана за Захари след тоя последния пост, а той човека не го е заслужил.
                  XV mile the sea brode is
                  From Turkey to the Ile of Rodez...

                  Comment


                    #24
                    Я дай първите глави - за овчерите и за абаджиите, след като ги прочете човек разбира стойността на Захари.
                    Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.

                    Comment


                      #25
                      Ех, Анастасе ... какво да ти кажа? Че с 2-3 прочетени книги няма смисъл да се буташ напред ли? Няма да ме разбереш, боя се. Струва ми се, че мирогледа на народа ни е станал твърде провинциален, това е един от основните ни проблеми. Твърде много хора, без да са чели или обикаляли извън страната се опияняват от нашата "изключителност", вместо да се загледат и да видят, че същите неща, макар и с малко по-друга форма ги има и извън България.
                      Текста, дето си ми го цитирал е доказателство. За съжаление, твърде съвсем обикновеничко доказателство, от тия, дето можеш да ги срещнеш из чуждата литература под път и над път, при това без да изненадаш някого кой знае колко.
                      Иска ми се хората да четат повечко и да не бързат като Алековия герой да се блъскат в гърдите и да викат "Булгар, булгар!", но това чини ми се е твърде смела мечта, като гледам равнището, на което е мнозинството.
                      Дано ме разбереш, нищо лично, просто стъпи в моята територия и получи адекватен отговор.
                      Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                      Проект 22.06.1941 г.
                      "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                      Comment


                        #26
                        Нищо не разбрах Камерер...
                        ако ме мислиш за някой 25 годишен, дето още се държи за фустата на майка си- значи си в грешка
                        а там чужбините, броя на прочетените книги и с това "булгар, булгар" - какво искаш да кажеш?- кого касае- мене или "мнозинството"-май трябва да ходя на врачка....

                        Sir Gray написа
                        Ако подобен текст те квалифицира за класик, то всичките ни чалгаджии трябва
                        Ти да не си пил нещо тази сутрин?- чети внимателно- класик е Захари, а не аз. Цитата е от "Записките" и щом ти става присмехулно, толкова по-зле....
                        Last edited by anastas7147; 09-02-2006, 13:05. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

                        Comment


                          #27
                          anastas7147 написа
                          Нищо не разбрах Камерер...
                          ако ме мислиш за някой 25 годишен, дето още се държи за фустата на майка си- значи си в грешка
                          а там чужбините, броя на прочетените книги и с това "булгар, булгар" - какво искаш да кажеш?- кого касае- мене или "мнозинството"-май трябва да ходя на врачка....
                          Касае тия, дето привеждат такъв род цитати като доказателство за изключителността на българската литература. Сигурен съм, че можеше да се справиш значително по-добре, имаме къде-къде по-хубави произведения, по-добри писатели и поети.
                          А и в края на краищата, ти си се закачил за това "трябва да се прочете Х пъти", щото видите ли на теб ти харесва. А не допускаш ли, че на немалко други хора може да не им се вижда толкова дълбоко това произведение? За теб може да е трябват години, за да доплуваш до дъното му, добре, аз нямам нищо против - плувай си, не ми пречиш. За други обаче може същото нещо да е плитичко и да са стигнали до същността му още с първото минаване. Не допускаш ли, че на такива ще им е досадно да го изчитат отново? Явно не, след като продължаваш с рефрена "четете, бре маскари"
                          Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                          Проект 22.06.1941 г.
                          "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                          Comment


                            #28
                            Хихи, той Камерер си каза, че няма да го разбереш
                            XV mile the sea brode is
                            From Turkey to the Ile of Rodez...

                            Comment


                              #29
                              Hans Delbruck написа
                              Я дай първите глави - за овчерите и за абаджиите, след като ги прочете човек разбира стойността на Захари.
                              Абсолютно прав си!- точно там е силата на Захари, там е гениален.Иначе другаде е послъгвал, я за Ботев че са го гръмнали в челото, я че Левски си е разбил главата в дувара, поукрасил е малко "Кървавото писмо" и пр....ама нали е трябвало да прави герои, простено му е...
                              затова няма изследване по народопсихология където да не е цитиран и то предимно в тези, първите глави

                              Comment


                                #30
                                Камерер написа
                                Касае тия, дето привеждат такъв род цитати като доказателство за изключителността на българската литература. ... "четете, бре маскари"
                                в този форум става върпрос за Вовов и Бенковски, затова е невъзможно да се произнасяш, без да си чел основно и много пъти "Записките".
                                Много народ по- умни от мене и тебе са признали Захари, достатъчно е само да спомена Иван Хаджийски
                                не ангажирам останалите, ама мисля, че голям го извади, след като твърдиш че си достигнал до "същността му още с първото минаване"

                                Comment

                                Working...
                                X