Христо Ботев

[boilad]

Как съвременниците оценяват биографията на Ботйова
Първото издание на настоящата книга има почти същия успех, който има и биографията на Левски. Главен разпространител бил Захарий-Стояновият приятел и агент на в. „Свобода“ Димитър Златев-Черкиня от Русе. За това говори в едно писмо Захарий-Стояновата жена Анастасия до брата си Н. Т. Обретенов: „Ботйов ще излезе да го продава Черкиня“. Той продава и Ботйовите съчинения. Шест месеца след излизането на биографията на Ботйова, била вече изчерпана. „От биографията, пише Захарий Стоянов в началото на февруари, не остана май. Може да има до 200 екз., а Съчинения много... От Северна България много искат книги. Аз мълча.“ Дори Захарий Стоянов се страхува, че може да остане без екземпляри, затова напомня на Черкиня: „... най-малко от биографията ти трябва да оставиш 40 екз. или 30 да се намират“ (14 юни 1889). Месец по-късно той се съгласява вместо 30 да запазят 12.

Из статия на Стефан Каракостов, която показва популярността на обрисувания от Захари Стоянов образ. Във връзка с историята на опита за биография често се цитира (в няколко варианта - не съм имал случай да видя първообраза) и следната почти анекдотична история:

Сред аргументите за отрицание на Захари-Стояновото произведение намира място и този, че хората, познаващи Ботев, не го разпознават в конструирания образ. За целта е привлечен спомен на Иван Шишманов, който, в качеството си на секретар на министъра на просветата Георги Живков, присъствал на следния разговор между него и Захари Стоянов: "- Каква книга си написал ти за Ботева, бе! - казва Живков за Захария Стоянов. - Чева не знаем, какъв беше в действителност?" И Захарий отговаря: - "Да мълчим, на младото поколение са нужни добри примери".

Тук следва да се запитаме какво разбира Захари под "добри примери" и защо Живков не одобрява опита за биография? В друг цитат пак уж от същия източник Живков твърди, че Ботев бил "вагабонтин", т. е. това е причината за формалното му несъгласие с биографията написана от Захари, но автора никак не крие този факт и в книгата има доста описания на криминалните приключения на героя!?

[Amazon]

Много приятно и сбито описание:

Писмо на Христо Ботев до капитана и пътниците на парахода "Радецки"

Господин капитан!

Господа пътници!



Имам чест да ви обявя, че в тоя параход се намират български въстаници, на които имам чест да бъда войвода.

С цената на нашия добитък и на нашите земеделски сечива, с цената на големи усилия и с пожертвуване на нашите блага, най-после с цената на всичко, що е най-скъпо на тоя свят (без знанието и въпреки преследванията на властите в страната, чийто неутралитет ние уважихме), ние си доставихме това, което ни беше необходимо, за да се притечем на помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо Отечество - България.

Ние молим Господа пасажерите никак да не се безпокоят и да останат спокойни. Колкото за вас, Господин Капитане, аз имам тежката длъжност да ви поканя да поставите парахода на мое разположение до самото ни слизане, като в същото време ви заявявам, че и най-малкото ваше съпротивление ще ме постави в печалната необходимост да употребя сила и въпреки волята ми да си отмъстя за отвратителната случка върху парахода "Германия" в Русчук през 1867 *.

И в единия, и в другия случай нашият глас за бой е следният:



Да живее България!

Да живее Франц Йосиф!

Да живее граф Андраши!

Да живее християнска Европа!



Х. Б о т й о в

Долуподписаните потвърждаваме истинността на това писмо:

Д о й м и, помощник

Е н г л е н д е р, кап.

Х а д з е л, I-ви машинист

(Превод на български език от френски)





УДОСТОВЕРЕНИЕ, ДАДЕНО НА

КАПИТАНА НА ПАРАХОДА "РАДЕЦКИ"

Ние, долуподписаните, удостоверяваме с настоящето, че ние, въстаниците на България, със сила принудихме капитана на кораба "Радецки" да спре на турския бряг, ако и да няма станция.



Въстаниците на България

Войвода: Б о т й о в



На 20 април 1876 година, когато въстанието избухва, Ботев се намира в Одеса. Той бил там, за да събира средства и да доведе български офицери, които били на руска служба.

Нямало как една голяма чета, наброяваща около 200 души, да премине Дунав незабелязано, ако се прехвърли с множество малки лодки. Наложило се да бъде измислен различен план, според който четата да се прехвърли на дунавския бряг.

Според плана четниците трябвало да се качат на различни пристанища, дегизирани като обикновени пътници, в по-голямата си част градинари. Оръжието трябвало да бъде качено в сандъци, от които да бъде извадено в точния момент, когато дойде време да бъде установен български контрол над парахода. За по-голяма сигурност Ботев съобщил плана на малка част от четниците.

На 16 май 1876 година първите четници начело с Христо Ботев се качили на парахода "Радецки" на пристанището в Гюргево. Било им забранено да говорят един с друг. Два сандъка с оръжие са качени чрез хитрост. След като всички пътници били на борда, Димитър Пехливанов хвърлил в Дунав петел. Четниците започнали да викат, че човек е паднал във водата. В настаналата суматоха незабелязано били качени още двата сандъка с оръжие. В първа класа се настанили Христо Ботев, Сава Катрафилов и Димитър Икономов. Престрували се на търговци и разговаряли на румънски.

На 17 май Ботев излязъл на палубата, придружен от Никола Войновски и Димитър Икономов, облечени в униформи. Четниците за секунди захвърлили старите дрехи и облекли и те униформите. Разбили сандъците и извадили оръжието. Войновски дал команда да се строят двама по двама. Ботев се изправил пред четата.



"Хубав като Аполона, страшен и войнствен като Марса."



Всичко се осъществило по план. Контрол бил установен над целия кораб. Капитанът бил заставен да изпълни исканията на българите. Всичко вървяло по план, никой не пострадал, което било най-важното. Корабът поел с пълна пара към Козлодуй. След няколко трудни маневри "Радецки" акостирал на брега. На Козлодуй нямало пристанище. След акостирането за въстаниците бил спуснат здрав мост, по който да слязат на сушата. Ботев очевидно останал доволен от действията на капитана и с благодарен поглед стиснал силно ръката му. Капитан Енглендер описва финалната сцена в спомените си (сп."Златорог", 1922 г.):

"Сега вече, като излязоха всички, последва една живописна и в същото време възвишена сцена. Цялата българска чета се разположи в живописни групи по хълмистата почва и покри едно толкова голямо пространство, щото даже на мен се показваше много повече, отколкото тя беше в действителност. Тогава се раздаде един глас и всичките нападаха на колене и останаха в такова положение - вероятно правеха молебен. Много от тях целуваха земята, която беше тяхно свето отечество и която твърде скоро щеше да ги приеме в себе си... Тогава се издигна пак попът, хвана байрака и с друг един предмет, който държеше в дясната си ръка, благославяше, види се, поборниците за свободата.

Мисля, че това беше кръст: аз не можах да видя с просто око, а да взема бинокъл, не намерих за уместно. Сцената беше тържествена и трогателна, след това всичките момчета станаха на крака и аз видях, че Ботев застана на високото място и захвана да говори реч, която се продължи две-три минути. След това извика се едногласно: "Ура (да живей) България, ура, ура!", толкова силно и радостно, че ние, моряци и военни, които различаваме нациите, гдето знаят да викат ура и гдето не знаят, казвахме помежду си: "Тези българи, ако и да са малко и още неизвестни, трябва да станат една силна нация."

http://www.segabg.com/article.php?si...51800040000901

[pehotinec]

"Стигнал РАДЕЦКИ до Корабия, румънско граденце между Никопол и Ряхово. И тука същото, както видяхме в Зимнич и Турну Магуреле, и тука нашите "търговци" чакали и гледали с четири очи да се подаде параходът. Иваница Данчев, който беше като глава над момчетата в Корабия, разказва, че те се били отчаяли по едно време, че ги излъгали в Гюргево, че РАДЕЦКИ няма да дойде, че "язък" за младините им. Когато той се подал, величествен и обсипан с искри посред ясната нощ, то дружината захълцала от радост." Захари Стоянов