Христо Ботев

[boilad]

Това за което говориш е нещо, което аз наричам "версия Обретенов - Димитрото" и точно Обретенов е умрял през 1939 г. но идея си нямам къде (досега съм приемал априори, че в Русе). Вярно, че ботушите подбили краката на воеводата, но на Вола (19 май) просто ги сменил с цървули (вероятно купени от овчаря, който им продал и агнетата). Недоволството е било от страна на Ботев насочено срещу Обретенов и Апостолов след Бутан: "Аз и Апостолов изядохме калая от Ботев, който ни каза: "Това ли ви е народа, който ни чака с отворени обятия"" (цитирам по последните спомени на Обретенов). Та за мен не е чудно, че точно тия двамцата заедно с Димитрото и Сава Пенев са последните които са видяли Ботев жив (по думите на Обретенов и Димитрото с тях бил и ранения още на Милин камък в крака Перо, обаче според други той командвал позиция вляво от Войновски и там научава вестта за смъртта на воеводата).

[KIZIL DELI]

И пак според Обретенов Перо Херцеговина удобно загива геройски на следващата сутрин.
Не е чудно, че са се изпокарали, положението е бил от лошо по-лошо и нищо общо с това, което вероятно Ботев се е надявал (или са му казали, че е - Обретенов и т.н.). Мисля си, че голямото разделение е в чисто човешки план. Вече е било ясно, че мисията отива на пълна провала и е стоял единствено въпросът как да постъпят с животите си. Дали да се изтеглят към Сърбия (разделяйки четата или не) или пък да продължат като камикадзе, докато ги избият и съответно саможертвата им има определен отзвук, чийто плодове ще се берат по-късно. Кой какво точно е искал не можем да знаем, защото информацията идва от спомени, писани години по-късно (съответно ясно е кой е умрял и какъв е изходът от цялото мероприятие), но аз съм скломен да си мисля, че понеже Ботев е имал суисидни настроения (ако не и развит синдром) той е напъвал да се жертват, а тази песпектива не се е споделяла от Обретенов и Апостолов. Затова си мисля, че накрая са го гръмнали и въпросът се е разрешил от самосебе си (така или иначе между тях е настъпил сериозен разрив и човек може само да си представи какви ги е наприказвал Ботев, когато работата е отишла на зле и е търсил на кого да си изкара яда).

[boilad]

Това със суицидните настроения е резултат по скоро на късни историографски наслоявания. Вярно е обаче, че смъртта на Ботев слага край на всякакви дилеми (дали да нападнат Враца, да продължат към Тракия, или да гонят Сърбия).

[KIZIL DELI]

Това със суицидните настроения е резултат по скоро на късни историографски наслоявания.

Естествено го има и това, ноо "На прощаване"

[boilad]

В конкретния случай смъртта не е търсен изход, а случайност "ако се случи", а по-показателно е това, че нищо не свършва с нея и борбата ще продължат други.

[KIZIL DELI]

Така де, затова си мисля, че не Ботев е напъвал за завой към Сърбия. Как да е, това са празни приказки

[pehotinec]

Мисля, че при Ботев имаме не склонност към суицидни настроения, а осъзнаване на необходимостта от саможертва. Откъде, как и защо е въпрос сложен и както се видя - дискусионен. Това разбиране важи както за творчеството му, така и за действията като ръководител на четата. Филип Тотю е хвърковат и неуловим, прави засади и дръзки обири, четниците му стрелят добре и умеят ръкопашния бой и пр., но това са тактически действия, а аршинът на Ботев е друг...Той гледа надалече - както в миналото, така и в бъдещето. От там идва неизбежния конфликт накрая.

[gollum]

Филип Тотю е хвърковат и неуловим, прави засади и дръзки обири, четниците му стрелят добре и умеят ръкопашния бой и пр., но това са тактически действия

Сега бихме нарекли това "партизанска тактика". Въпросът е, че с партизанска война няма как да се постигнат поставените стратегически цели - няма достатъчно база и условия за това, а и империята не е толкова чувствителна. Така че - да, различен поглед. Но доколкото си спомням, споровете около стратегията са живи през цялото време.

[boilad]

Според мен за Ботев продължаването на похода е станало безпредметно още на Милин камък, след като са минали край 5-6 села и никой не се е присъединил към четата (с изключение на двама-трима души) и не се е вдигнал на оръжие. Вече споменах как заради това воеводата наклепал Обретенов и Апостолов, а по време на битката на Милин камък един четник го дочул да казва: "Нашата работа излезе тъкмо Хаджидимитровска". А цялата работа съвсем се обезсмисля след Вола, когато не успяват да се свържат с врачанци, а и няма никакви признаци, че града се готви да ги подкрепи. И всички тия жертви щяха да се обезсмислят от днешна гледна точка, ако Ботев не бе достатъчно далновиден да даде гласност на начинанието (то и така тази чета се споменава като куриозен факт та какво остава, ако го нямаше международния отзвук).
Та мисълта ми е за саможертвата. Тя е осъзната и може би е необходимост, въпроса е по-скоро за цената, отплатата срещу тази саможертва, а към момента на похода отплатата срещу саможертвата е изглеждала нищожна и най-вече Ботев не решава сам за себе, за да похарчи с лека ръка живота на над сто души, които са с него.

[pehotinec]

Филип Тотю е наясно какво ще стане с четата, затова отказва да я води, а това бива направено от Ботев. Двеста души не могат да се движат скрито из полски райони и те бързо ще привлекат върху себе си големи сили на противника. Едновременно и съгласувано с Ботев, но при Тутракан преминава и четата подготвена от Таньо Стоянов. Той съобразно с хайдушката и четническа тактика се движи скришом като целта му е Сливенско. В крайна сметка бива открит и след 3 последователни сражения четата е разбита. Таньо войвода и още няколко четници са убити, а съгледвачът му - избягал от Русенския затвор хайдутин е обесен. Старата четническа тактика вече не работи, успехите на въстанието за които се говори и пише в Румъния преди заминаването на четата, мисля че Ботев е осъзнавал, че са временни. Но трябва да се действа. Това е ясно на Ботев и това проличава още в писмото му към Тодор Пеев от 12 февр. 1876 г. - "Не обичам да пиша безсъдържателни писма, за това не ти отговорих,...Пейов! Ние не сме направили една стотна част от това, което би могло да направиме. В продължение на 8 години аз видях нашите герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора. Гиганти тръгнали по купищата да събират мъниста....Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан, пък ще да изляза на борба със стихиите, ако падна, то нека съдиите ми кажат, че настоящото ми писмо е било последното безсъдържателно писмо, а АКО СТАНА АЗ САМ СЪДИЯ, то ще да дам съдържание на своите глупости".

[Печален странник]

но аз съм скломен да си мисля, че понеже Ботев е имал суисидни настроения (ако не и развит синдром) той е напъвал да се жертват, а тази песпектива не се е споделяла от Обретенов и Апостолов. Затова си мисля, че накрая са го гръмнали и въпросът се е разрешил от самосебе си (така или иначе между тях е настъпил сериозен разрив и човек може само да си представи какви ги е наприказвал Ботев, когато работата е отишла на зле и е търсил на кого да си изкара яда).

За конкретната ситуация или изобщо смятате, че е имал суисидни настроения? Можете ли да споделите на какво базирате това предположение? Не смятам, че само по себе си "На прощаване" дава достатъчни основания за такова твърдение, тъй като е писано значително по-рано и е художествено произведение, а не пряко отражение на действителността. По нея може да се съди само косвено и в подкрепа на обективни аргументи, но не и като самостоятелно доказателство.

Това със суицидните настроения е резултат по скоро на късни историографски наслоявания. Вярно е обаче, че смъртта на Ботев слага край на всякакви дилеми (дали да нападнат Враца, да продължат към Тракия, или да гонят Сърбия).

Това звучи интересно, може ли да поясните какво разбирате под "късни историографски наслоявания"? Че е застъпено в истриографията с пропагандна/митологизираща цел ли?

[boilad]

Това звучи интересно, може ли да поясните какво разбирате под "късни историографски наслоявания"? Че е застъпено в истриографията с пропагандна/митологизираща цел ли?

Под късни историографски напластявания имам предвид голяма част от изследванията за Ботев след Освобождението. А тона е зададен от първия му биограф Захари Стоянов, който представя Ботев като необуздан в страстите си младеж (от друга страна знаем, че биографа е боравил доста свободно с фактите и търсения от него "чист образ" се е получил доста мърляв). Не твърдя непременно, че това е умишлено (изгодно на властимащите, все пак има и изследвания застъпващи обратната теза - за рационалния и мислещия Ботев, просто в общественото съзнание се е наложила първоначалната теза, а и в историографията тя е преобладаващата), но на практика внушението в голяма част от изследванията е "да Ботев е герой, но вижте до къде води героизма" (като в героизма се влага представата за на практика безсмислена саможертва - горе долу като човек, неумеещ да плува, който се хвърля да спасява давещ се).

[TypTyp]

Преди похода - слабо разузнаване (или военна логистика, както сега му се вика), поне що се отнася до хода на събитията в България и силен ентусиазъм.
В началото на похода - постепенно "отрезвяване" и реална преценка на ситуацията, колкото и да е обезнадеждаваща.
Към края на похода - привършване на мунициите, липса на провизии и каквото и да е там снабдяване, здрава логика от страна на Ботев и опит за спасяване на момчетата чрез изтегляне към Сърбия. Никакви "суисидни намерения". Това всъщност си е и част от старата хайдушка тактика - правиш що правиш и хайде в Сръбско... После пак. Но остава другата част от тази хайдушка тактика - придвижване към вътрешността на страната, разчитане на познати хора и места и т. н. - ако стане, стане, ако ли не, поне има надежда да се укрият при свои. Към това се придържат опонентите на Ботев. Иначе за самия него вижте тук: Борис Делчев. Христо Ботев /Опит за психография/, изд. "Хр. Г. Данов", Пловдив, 1981 г.

[gollum]

слабо разузнаване (или военна логистика, както сега му се вика)

Извинявай, ТурТур, офтопик е, но да уточня. "Логистика" (във военния смисъл) не е "разузнаване", а най-точно може да бъде описано като "организация на движението и снабдяването на силите на оперативно ниво". Разузнаването в най-добрия случай е страничен елемент на логистиката. Т.е. да се знае точно откъде ще минат (маршрут и график), какво ще им е необходимо (всякакъв "разходни" предмети и материали: провизии, боеприпаси, снаряжение и екипировка) в точни количества и как, кога и къде ще си го осигурят (ще се снабдят с него). Това би било "логистиката" на едно начинание.
Разузнаването може да е част от логистичната страна само като проверка и разузнаване на маршрута (и евентуално, реалистичността на графика) и търсене на подходящи честа за снабдяване на място (т.е. хора, които ще са склонни да осигурят провизии и конкретни места и процедури, за самото предаване на продуктите или размяна (ако ще се купуват)).

[TypTyp]

Дааа, скаран съм с военната терминология. Съвсем на място и добро уточнение. Но то още по-категорично потвърждава колко зле са били момчетата. И въпреки това няма отчаяние, чувство за безпомощност и пр. такива, още по-малко пък "суисидни намерения". Това ми беше мисълта.