Винаги са ми правели впечатление описанията, които книжовниците и писателите от епохата около Освобождението правят на бита и нравите на своя народ и своето време. Един от тях е Балчо Нейков, който във "Факийско предание. Сбирки от народния живот" пише: .......................... "По това време ракията и идеше от Търново и Горна Оряховица, затова я наричаха търновка. По това време не само никакъв данък, патент и други не се заплащаше, ами нито позволение се искаше от страна на правителството, от онзи който продава, и то не само ракия и вино, ами и от тия които каквато и търговия да вършат, затова освен нашата кръчма имаше и други из селото. И то като минаваше с ракия и керванът премине към Бабадаг, Тулча и Сакча, то продавачите: Пеньо, Петко и дядо Доню, молят всекиго със своята търновка и то парите като се продаде. Баща ни вземе една бъчва, както и свако ни......Но докато се продаде ракията уж за мезе:туршия - пипер и зеле, праз се донасяше от къщи, колко се блажеше и сирене и пастърма /овча, козя или свинска/ и наденици и др. и то първом с резенче хляб, после със самуни, защото след ракията почваха и вино.......и така се кара на кредит .....Докато настъпят Велики Пости и ракията и винената бъчва вече не текат и тогава баща ми си брои парите, защото на Великден керванът ще мине и ще си искат парите - не стигат! Сметнете и вересиите по стените и диреците и тавана и повечето да се платят на хармана. И да поиска, кой дава през зимния и пролетния сезон и повечето на хармана. Ами мълком натовари 2 - 3 коли храна и на близката скеля Караорман и натъкми парите за търновката в отделен възел." ......."Господин Нейко Дяков от село Потур Бабадагско днес 17 март 1847г. за 44 мери и 7 оки ракия оставена на 6 ноември 1846г. по 29 гроша мерата получил 1203 гроша и 32 пари."И предлага нова бъчва с най - добра ракия на вкус и кескин и половин час държи синджир. Но баща ми и други като изкяриха така си затвориха кръчмите.Затова останаха някои , които продаваха на улицата и то с тефтер и с ограничени мезета продаваха. ...................................... По - нататък Балчо Нейков пише: "В 1850 г. като затварят училището баща ми и съдружникът му Димитър ни накараха да отворим кръчмата със Стефан - /братовчед му Стефан Караджа/. Аз пълня, а Стефан носи и вика: Пари, че днес няма вересия! - с комични жестове и думи и всички се смеят. Едни викат, че не им трябва такъв кръчмар, а други, че по - добре да не карат децата си да лъжат, че ги няма, когато по харман дойдат да искат парите.....В кръчмата имаше 1 бъчва търновка /ракия/ 2 -3 бъчви вино и 1 пелин, няколко тенекии - оки, половници, 100 драма, 50 драма, 4 - 5 ракиени чаши и толкова винени, 5 - 6 оки нарязан тютюн и десетина лулички и нищо друго нямаше ни в нашата, ни в другите кръчми".............."И хора с по 2 - 3 деца ги беше срам да влизат в кръчма, ако има стари хора и да седнат при тях. Ергени не влизаха, освен по вечерно време.....Тютюн само старите хора пушеха, за младите - голям срам. Кафе имаше само в селския свещеник. Тютюнът е 4 - 5 гроша цялата ока /80 стотинки/ - Няколко години по - късно селските кръчми се обърнаха на бакалии, манифактури, даже и на аптеки..." .................................. Така ние виждаме, че тези кръчми имат място в стопанския живот, като постоянни търговски обекти, имат и своето място в обществения живот и като такива са отразени както в спомени от епохата, така и като място на действие и фон в чисто литературни произведения. Искам да попитам, дали има исторически или някакви други специализирани изследвания за тях?
-
Last edited by pehotinec; 29-06-2016, 08:00."Какво ли толкова се е зачела тази свиня? - зачуди се докторът - Кое ли тъй яростно подчертава с молива?" -
То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г. -
Имат ... но в стопанския живот през Възраждането мястото им изглежда доста скромно. Както се вижда и от това, което си цитирал - дори фиска не си прави труда да им обърне внимание.pehotinec написа Виж мнение
Имало е някои значителни като размери ханове и кервансараи - но са редки. Търговското хранене през Възраждането не е развито - ресторантът в България си е рожба на модерната епоха. Обикновено около манастирите е имало нещо като страноприемници, в които се е предлагало храна и напитки, заедно с някакви условия за нощувка. В градовете кафенета и кръчми е имало повече, разбира се - но стопанското им значение е било далеч по-малко от чисто общественото, защото те са предлагали най-вече характерна среда за общуване.
Все пак ето нещо:Мястото на кръчмата в българското интеркултурно пространство и отношението й към социалната и комуникативна култура на българинa
Претенциозно заглавие, съдържанието за сметка на това е постничко.
Препоръчаното от Parabellum е много по-добро, споменато е и в тази нелоша статия "Семиотика на кафето", която, обаче, си е наистина повече за кафето и по-малко за кафенетата/кръчмите.Човешката глупост е безпределна, защото разумът му е неограничен!Comment
-
Наистина Балчо Нейков пише, че правителството не събира данък от кръчмите, но той сочи че това се отнася и за различни други търговски дейности - по техния далечен край и в онзи период. Под място на кръчмите в стопанския живот - имам пред вид свързано в момента, в който освен обичайните си артикули - вино и ракия те започват да продават бакалски стоки и различни видове потребни неща, където спират освен пътници, но и разни пътуващи търговци, изкупвачи на кожи и пътуващи занаятчии , които ходели да търсят клиенти и да работят по отдалечени места. Така често около кръчмата се появяват занаятчийски и пр. дюкяни. Иначе появата на кръчмата ми изглежда да е свързана с навлизането на ракията, което става по време на Възраждането. За "откривател" на дестилацията най-често е посочван французинът – фармацевт, лекар и алхимик Арно дьо Вилньов. В началото на XIV-ти век той дестилира вино и получава като продукт гроздова ракия. Според някои откритието му е преснено на Балканите от рицарите кръстоносци. Това разбира се не е единствената теория. Много се обсъжда вариантът ракията да е дошла с нахлуването на османските турци на полуострова.
Спорно е и от кога са първите сведения за спиртния еликсир в България. В летопис от 1731 г. е отметнато, че София умира кръчмар на име Герго. Описано е неговото наследство - оставил 200 оки ракия.
В пътеписите на европейци от онова време за бита на българите се споменава и за производство на домашен алкохол. Никъде обаче не се споменава думата ракия.
За достоверно се приема, че ракията по нашите земи започва да се произвежда и разпространява по време на Възраждането. Първият познат чуждестранен източник за нея е английският пастор Робърт Уолш, който по време на пътуванията си от 1820 г. споделя за отличната вечеря, с която е бил нагостен в едно варненско село, на която бил почерпен и с ракия.
За традиционната спиртна напитка говорят и други чужденци, сред които геологът Ами Буе, френският академик Адолф Бланки, руският журналист Егор Южаков и др."Какво ли толкова се е зачела тази свиня? - зачуди се докторът - Кое ли тъй яростно подчертава с молива?"Comment
-
Погледнахте ли в томовете на ТИБИ?
Мисля, че имаше нещо за кафенетата и кръчмите !То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.Comment
-
Една хубава статия на Иван Петрински от 24.12.2015 в. "Сега" : В която въпросът се разглежда от Средновековието вкл. до Възраждането , но за възпроизвеждането и на части или изцяло трябва писмено разрешение от в."Сега". Може да се види на:
Свързани текстове:
(Да се пие неразредено вино е било разсипничество)
(Византийското вино на прах днес не може да бъде възстановено)
(Българите - нация техническа още в Средновековието)
(Българската средновековна ракия се прави от вино)
(Забавленията на средновековния българин - от "бесовските" танци до Йоан Кукузел)Last edited by pehotinec; 02-07-2016, 22:42."Какво ли толкова се е зачела тази свиня? - зачуди се докторът - Кое ли тъй яростно подчертава с молива?"Comment
Comment