Национализъм до Освобождението

[SRH]

Повод за тая тема е прословутата фраза, която напоследък влезе в оборот: "Който ни освободи, той ще ни пороби", която уж била от предсмъртното писмо на Левски. Това писмо е мистификация. И все пак изречение с почти същото съдържание съществува в биографията на Левски от Захари Стоянов. Става въпрос за изданието от 1883 г., т.е. 2 години преди Съединението.

Всички други апостоли, които излѣзоха подиръ Левски или бѣха негови съвременници, като Д. Общи, А. Кънчевъ, С. Младеновъ. Узуновъ, [129] Стамболовъ, Воловъ, Бенковски, Каблешковъ и др., доколкото ги азъ познавамъ, ни единъ отъ тѣхъ не е приличалъ на Левски въ своитѣ действия, не е работилъ така чистосърдечно. Всѣки отъ тѣхъ си позволяваше да говори, че ние не сме сами, Русия и Сърбия ще да ни дадатъ топове, щомъ се разбунтуваме, ще ни се притекатъ на помощь, при всичко, че тия две държави нѣмаха никакво известие. Тѣ бързаха да дигатъ въстание, въобразявайки си, че въ единъ или два месеца всичко ще може да се приготви.

— Никому не се надѣвайте, — говорѣше той. — Ако ние не сме способни сами да се освободимъ, то значи, че не сме достойни да имаме и свобода; а който ни освободи, той ще направи това, за да ни подчини отново въ робство...

Доколко тоя национализъм е свързан с желанието за самостоятелно извоювана независимост и доколко това е опит за еманципиране от руските пан-славистки намерения? Хвалебствията (и може би основателни) от сръбска страна гласят, че тяхната независимост е резултат от собствените им усилия и не е резултат от външно вмешателство, както е при гърци, румънци и българи. На тази сръбска самостоятелност нашите революционери са гледали като на възможност за независимост на българите (писмото на Левски до Каравелов от 1872 г. е пример за това). Но след като става ясно, че Сърбия няма никакво намерение да оказва помощ на българите, Христо Ботев пише по най-рязък начин спрямо тях, че "Сърбия се подигра така небратски с нашите най-светли чувства" (по повод легиите и обещаната помощ).

От друга страна има не една статия от български революционери срещу панславизма. През 1871 г. Ботев пише по повод на панславизма във в. "Дума" "Oтскоро се е появила тази идея между южните славяни; но малко е развита тя между наша народ по причини, че му е проповядвана неискрено и с ущърб за целостта му." Но тук сякаш той има предвид преди всичко великосръбските идеи. Каравелов сякаш по-точно визира руските интереси (в. "Независимост", 1873 г.):

И така, славянските племена могат да бъдат съюзни само тогава, когато сяко из тях бъде независимо или когато секиму са дозволи да управлява своята къщица по своята собственна воля; с една дума, славянските племена само тогава ще да бъдат славяни, когато руссинът са остане руссин, чехът – чех, а българинът - българин. Ние са съзнаваме, че между някои славянски племена съществува глупаво, ситно и ненужно религиозно, политическо или историческо разделение и че подобно разделение не треба да бъде; но това са отнася само до оние славянски племена, които са една народност или една фамилия. Така, например, сърбете, хорватите, черногорците и босанците съставляват един народ или една народност, защото говорат един език и защото имат еднакви нрави и обичаи; чехите, моравците и словаците съставляват друга народност; а руссите, мало-руссите и бело-руссите – третя народност. Между руссинът и мало-руссинът съществува по-голямо разстояние, нежели между сърбинът и словенецът; а между полякът и чехинът съществува по-малко различие, нежели между българинът и руссинът.

И така, каква е според вас движещата сила за чистият български национализъм на българските революционери?

---
ПП. Пуснах темата в грешен раздел. Дали ще я мръднете където трябва