ШОПСКОТО ВЪСТАНИЕ
18.12.1877г.(ст.стил) – окт. 1878г.
На 30.12.2013г. се навършиха 136 години от избухването на едно от четирите най-големи въстания вдигани от българите срещу турското робство. Когато се регистрирах във форума преди няколко месеца мислех, че до 30-ти декември ще успея да напиша и пусна подготвяния от мен материал, но за съжаление така се стекоха обстоятелствата, че нямах нито нужното време, нито технически средства(компа ми се скапа) да пиша, изчитайки обаче повечето от темите във форума, касаещи събитията от това време и виждайки пълна липса на информация по въпроса и това, че пиша с чувството, че никой не ме разбира ме убедиха, че трябва да отворя тази тема макар и с копи/пейс на чужд материал публикуван във връзка с предишна годишнина:
КАПИТАН СИМО СОКОЛОВ
133 години от обявяването на шопското въстание
Уважаеми читатели, Българското възраждане е една от най-светлите страници в тринадесетвековния героичен летопис на нашият народ. Във всички негови етапи и основни изяви е вграден преди всичко приносът на хилядите знайни и незнайни герои, отдали живота си за свободата на България. Един от тези борци за народна свобода, делото на когото трябва да служи като вдъхновяващ пример на мъжество, преданост и всеотдайност, е трънчанинът, войводата капитан Симо Соколов. Неговото име е свързано и с най-величавия подвиг, с най-героичната изява на населението от Западните покрайнини - Трънското (Шопското) въстание, чиято 133-годишнина честваме днес на тази скромна възпоменателна среща.
На 18 декември 2010 г. се навършват 133 години от обявяването на Шопското (Трънско) въстание.
Симо Соколов е роден в малкото селце Грознатовци в 1848 г. . Десетгодишен напуска бащин дом и отива да се учи в с. Топола. От 1866 г. е гимназист в Белград, после студент в белградската Велика школа.
Много скоро той е завладян от свободолюбивия дух на времето, от борческия дух и темперамент на Любен Каравелов, от идеите му за обединението на южните славяни.
За да бъде докрай полезен на народното дело, завършва в края на 1875 г. и Белградското военно подготвително училище. Симо Соколов, Цеко войвода, Ильо войвода, Калчо Пасков, Тошо Лесковчанина и някой други (петимата са основното ядро) образуват Привременен комитет, който оглавява и ръководи не само дейността на българските емигранти в Белград, но и подготовката на въстанието в западните български земи, като влиза в пряка връзка с Българския революционен централен комитет в лицето на Димитър Ценов. "Сега, който е българин и българско име носи, днеска требе да помогне с што може, на издайници и изроди не требе да обръщаме глави" - пише Симо Соколов в писмото си до Букурещкия централен комитет на 30 януари 1876 г.
"Тия дни съм добил човеци, които су пратени от наш Трън и Пиротско, што съм аз до сега имал преговори и кажат да су готови...
Аз представлявам, без да знаете, сичкото Пиротско и Трънско окръжия и ми съпровождат писма, поручки и различни тайни, а вие се неявихте от как ви писах" - четем в друго писмо на Симо Соколов до Букурещкия централен комитет от 15 февруари 1876 г., подписано от Симо Соколов, Цеко Петков и Тодор Томич, членове на Привременния комитет. Настоятелството на Браилската дружина с писмо от 26. II. 1876 г., адресирано до Цеко Петков, Симо Соколов и Тодор Томич, упълномощава Привременния комитет в Белград да "представлява народното дело пред нашите братя сърбите", на което в отговора си до тях Симо Соколов възкликва: "Почитовани братя... Мислим, че в днешното най-сериозно време секи българин ще има усещане към Отечеството си; мислиме, че днеска е баш времето да се съединим и да забравиме лични каприции и интерес за народното ни добро и йедин на други пружим братската си ръка. Днеска е времето секи българин, който има българска кръв, да жертвуе сичко, па и животът за милото ни Отечество България!"
Връзката на Трънския и Пиротския революционен комитет с Букурещкия централен комитет е Симо Соколов. Една сутрин на 1876 г. (Гергьовден), в най-големия разгар на подготовката на общонародното въстание всички са изненадани от вестта, че Априлското въстание избухнало. Решено е българските революционери във Влашко и Сърбия да оформят чети, които да навлязат в България в помощ на въстаналия народ. В тия напрегнати дни Симо Соколов е денонощно в движение; сред доброволците, за снабдяване с оръжие, за настаняване и въоръжаване на четите, за съгласуване както със сръбското командване, така и с щаба на руското командване, оглавявано от генерал Черняев, поканен от Сърбия да ръководи военните й действия в предстоящата война с Турция. Войната завършва неблагополучно за Сърбия. Още веднъж пропадат надеждите нашият народ да получи своята свобода. Междувременно Априлското въстание в България е потушено.
На 12 април 1877 г. Русия обявява война на Турция.
Симо Соколов е зачислен като офицер към щаба на Руското главно командване. Възлагат му да разузнава движението на турските войски и да подготви въстание в западните български земи, което значително ще облекчи действията на руската войска. Сърбия отново влиза във война с Турция. Симо Соколов е придаден към щаба на сръбския полковник Хорватович.
С чета от около 50 души - доброволци от Видинско, Софийско, Пиротско и Трънско - Симо Соколов участвува в боевете за Пирот. Руските войски настъпват към София и нищо не може да ги спре. За проявена храброст при Пирот Соколов е награден със златен медал.
Трънският революционен комитет изпраща делегация, в която да се срещне с войводата Симо Соколов, той да каже какво да се прави по-нататък. В делегацията са поп Григорий, Иван Грънчаров и Г. Байкушев. През нощта на 16 декември полковник Хорватович извиква Симо Соколов и в присъствието на трънските депутати му заявява: - Симо, ето твои трънчане, иди в твое Бугарско и дигай въстание!
Най-сетне! С малка чета доброволци Симо Соколов се отправя още същата вечер за Трън. Четата носи 600 пушки и 22 сандъка патрони. На 18 декември 1877 г. пристига в с. Врабча. Тук се е събрал от селата многочислен народ, пред които Соколов обявява нареченото от него самия Шопско въстание. Сформират се и се въоръжават две чети по 100 души, които заминават към Брезнишко и Кошарево. Из трънската покрайнина обикалят куриери и разнасят радостната вест: Шопското въстание е обявено. Народът ликува. Въодушевени доброволци прииждат към Трън, повечето въоръжени с тояги и брадви. Малцина са с пушки. Всички обаче са решени с открити гърди да се хвърлят срещу омразния поробител.
"Трънчани и цялата околия бяха се дигнали на оръжие" - отбелязва в спомените си Симо Соколов. Под разпореждането на Соколов минават и малките чети на Тако Пеев, на Коста Станоев, на Атанас Насалевски, на Ив. Грънчаров, на даскал Стоян Любичев от с. Клисура и др.
На 21 декември става първата бойна среща на въстаниците с 800 башибозуци, запътили се от Враня към Трън, за да оплячкосат и запалят града. След четиричасово кръвопролитно сражение нападателите са разбити и обърнати в бягство. Тая победа вдига Брезнишка и останалите части на Трънска околия - чак до Кюстендил. Името на Симо Соколов става легендарно.
Останалите сили са струпани около Кюстендил – укрепена база на турските въоръжени сили.
“Аз тогава разполагах с около 6000 въстаници, но повечето с тояги. Но не требе да се забравя, че в София още не беха руси дошли. Суйлеман стоеше. На Кюстендил имаше 3000 души въстаници, между тях 280 с пушки, а другите - с тояги, секири и какво стародревно оръжие не съм виждал" – разказва в спомените си Соколов.
На помощ идва и дядо Ильо. Двамата ръководят обсадата на града. Главната квартира на въстаниците е в с. Соволяно – в дома на големия родолюбец дядо Стоян Цуцурана.
Много скоро Симо Соколов се свързва с руското командване. И боевете за освобождението на Кюстендил се водят вече по-успешно. След кръвопролитното сражение на 17 януари 1878 г. турците са окончателно разбити и прогонени. Соколов и руските воини влизат в града като освободители.
Под ръководството на Соколов въстанието все повече се разширява из цяла Македония, в областите около Егри-Паланка, Пчинско, Кратово. Военните действия не спират и след подписването на Санстефанския мирен договор. Берлинският конгрес слага край на въста-
нието.
"Забележително е Шопското въстание и малко го знаят, но е било силно и сияйно" – характеризира събитието по-късно Симо Соколов. То изиграва блестящо своята роля и завършва с пълен успех, като надхвърля далеч предвидените рамки и се превръща в мъжествена изява на народа. То освобождава Брезнишка и Кюстендилска околия, Враня, Крива Паланка, Пчинско и Кратово.
Шопското въстание дава своя изключителен принос за освобождението не само на западните български земи, а и на цялата страна.
Симо Соколов умира на 20 април 1918 г. Нему народът благодари по своему с няколко обикновени думи:
"Не жалеше живота си за пара", "Като него втори нема да се роди у Знепол", "Негово дело е велико, негово е первенство"...
Тази оценка, както и споменът за патриотичното му дело се предават от поколение на поколение с чувство на благодарност и национална гордост.
И накрая, като заключение, ще добавя, че на 4 юни 1979 г. за първи път, по наша инициатива, се организира и проведе в с. Врабча, Трънско, тържествено юбилейно честване на 100-годишнината от обявяването на Шопското (Трънско) въстание с предводител капитан Симо Соколов. Тогава беше открит и мемориален гранитен блок с надпис призивът на Симо Соколов "Днеска е времето, за секи българин, който има българска кръв, да жертвуе сичко, па и животът за милото ни отечество България!"
На това грандиозно тържество присъства и синът на Симо
Соколов - Владимир Соколов
Д-р Николай ИЛИЕВ
Отец Георги СПАСОВ
Родово Имение 3 – 9 Януари 2011г.
П.П.
Цитираните по горе дати са по стар стил.
18.12.1877г.(ст.стил) – окт. 1878г.
На 30.12.2013г. се навършиха 136 години от избухването на едно от четирите най-големи въстания вдигани от българите срещу турското робство. Когато се регистрирах във форума преди няколко месеца мислех, че до 30-ти декември ще успея да напиша и пусна подготвяния от мен материал, но за съжаление така се стекоха обстоятелствата, че нямах нито нужното време, нито технически средства(компа ми се скапа) да пиша, изчитайки обаче повечето от темите във форума, касаещи събитията от това време и виждайки пълна липса на информация по въпроса и това, че пиша с чувството, че никой не ме разбира ме убедиха, че трябва да отворя тази тема макар и с копи/пейс на чужд материал публикуван във връзка с предишна годишнина:
КАПИТАН СИМО СОКОЛОВ
133 години от обявяването на шопското въстание
Уважаеми читатели, Българското възраждане е една от най-светлите страници в тринадесетвековния героичен летопис на нашият народ. Във всички негови етапи и основни изяви е вграден преди всичко приносът на хилядите знайни и незнайни герои, отдали живота си за свободата на България. Един от тези борци за народна свобода, делото на когото трябва да служи като вдъхновяващ пример на мъжество, преданост и всеотдайност, е трънчанинът, войводата капитан Симо Соколов. Неговото име е свързано и с най-величавия подвиг, с най-героичната изява на населението от Западните покрайнини - Трънското (Шопското) въстание, чиято 133-годишнина честваме днес на тази скромна възпоменателна среща.
На 18 декември 2010 г. се навършват 133 години от обявяването на Шопското (Трънско) въстание.
Симо Соколов е роден в малкото селце Грознатовци в 1848 г. . Десетгодишен напуска бащин дом и отива да се учи в с. Топола. От 1866 г. е гимназист в Белград, после студент в белградската Велика школа.
Много скоро той е завладян от свободолюбивия дух на времето, от борческия дух и темперамент на Любен Каравелов, от идеите му за обединението на южните славяни.
За да бъде докрай полезен на народното дело, завършва в края на 1875 г. и Белградското военно подготвително училище. Симо Соколов, Цеко войвода, Ильо войвода, Калчо Пасков, Тошо Лесковчанина и някой други (петимата са основното ядро) образуват Привременен комитет, който оглавява и ръководи не само дейността на българските емигранти в Белград, но и подготовката на въстанието в западните български земи, като влиза в пряка връзка с Българския революционен централен комитет в лицето на Димитър Ценов. "Сега, който е българин и българско име носи, днеска требе да помогне с што може, на издайници и изроди не требе да обръщаме глави" - пише Симо Соколов в писмото си до Букурещкия централен комитет на 30 януари 1876 г.
"Тия дни съм добил човеци, които су пратени от наш Трън и Пиротско, што съм аз до сега имал преговори и кажат да су готови...
Аз представлявам, без да знаете, сичкото Пиротско и Трънско окръжия и ми съпровождат писма, поручки и различни тайни, а вие се неявихте от как ви писах" - четем в друго писмо на Симо Соколов до Букурещкия централен комитет от 15 февруари 1876 г., подписано от Симо Соколов, Цеко Петков и Тодор Томич, членове на Привременния комитет. Настоятелството на Браилската дружина с писмо от 26. II. 1876 г., адресирано до Цеко Петков, Симо Соколов и Тодор Томич, упълномощава Привременния комитет в Белград да "представлява народното дело пред нашите братя сърбите", на което в отговора си до тях Симо Соколов възкликва: "Почитовани братя... Мислим, че в днешното най-сериозно време секи българин ще има усещане към Отечеството си; мислиме, че днеска е баш времето да се съединим и да забравиме лични каприции и интерес за народното ни добро и йедин на други пружим братската си ръка. Днеска е времето секи българин, който има българска кръв, да жертвуе сичко, па и животът за милото ни Отечество България!"
Връзката на Трънския и Пиротския революционен комитет с Букурещкия централен комитет е Симо Соколов. Една сутрин на 1876 г. (Гергьовден), в най-големия разгар на подготовката на общонародното въстание всички са изненадани от вестта, че Априлското въстание избухнало. Решено е българските революционери във Влашко и Сърбия да оформят чети, които да навлязат в България в помощ на въстаналия народ. В тия напрегнати дни Симо Соколов е денонощно в движение; сред доброволците, за снабдяване с оръжие, за настаняване и въоръжаване на четите, за съгласуване както със сръбското командване, така и с щаба на руското командване, оглавявано от генерал Черняев, поканен от Сърбия да ръководи военните й действия в предстоящата война с Турция. Войната завършва неблагополучно за Сърбия. Още веднъж пропадат надеждите нашият народ да получи своята свобода. Междувременно Априлското въстание в България е потушено.
На 12 април 1877 г. Русия обявява война на Турция.
Симо Соколов е зачислен като офицер към щаба на Руското главно командване. Възлагат му да разузнава движението на турските войски и да подготви въстание в западните български земи, което значително ще облекчи действията на руската войска. Сърбия отново влиза във война с Турция. Симо Соколов е придаден към щаба на сръбския полковник Хорватович.
С чета от около 50 души - доброволци от Видинско, Софийско, Пиротско и Трънско - Симо Соколов участвува в боевете за Пирот. Руските войски настъпват към София и нищо не може да ги спре. За проявена храброст при Пирот Соколов е награден със златен медал.
Трънският революционен комитет изпраща делегация, в която да се срещне с войводата Симо Соколов, той да каже какво да се прави по-нататък. В делегацията са поп Григорий, Иван Грънчаров и Г. Байкушев. През нощта на 16 декември полковник Хорватович извиква Симо Соколов и в присъствието на трънските депутати му заявява: - Симо, ето твои трънчане, иди в твое Бугарско и дигай въстание!
Най-сетне! С малка чета доброволци Симо Соколов се отправя още същата вечер за Трън. Четата носи 600 пушки и 22 сандъка патрони. На 18 декември 1877 г. пристига в с. Врабча. Тук се е събрал от селата многочислен народ, пред които Соколов обявява нареченото от него самия Шопско въстание. Сформират се и се въоръжават две чети по 100 души, които заминават към Брезнишко и Кошарево. Из трънската покрайнина обикалят куриери и разнасят радостната вест: Шопското въстание е обявено. Народът ликува. Въодушевени доброволци прииждат към Трън, повечето въоръжени с тояги и брадви. Малцина са с пушки. Всички обаче са решени с открити гърди да се хвърлят срещу омразния поробител.
"Трънчани и цялата околия бяха се дигнали на оръжие" - отбелязва в спомените си Симо Соколов. Под разпореждането на Соколов минават и малките чети на Тако Пеев, на Коста Станоев, на Атанас Насалевски, на Ив. Грънчаров, на даскал Стоян Любичев от с. Клисура и др.
На 21 декември става първата бойна среща на въстаниците с 800 башибозуци, запътили се от Враня към Трън, за да оплячкосат и запалят града. След четиричасово кръвопролитно сражение нападателите са разбити и обърнати в бягство. Тая победа вдига Брезнишка и останалите части на Трънска околия - чак до Кюстендил. Името на Симо Соколов става легендарно.
Останалите сили са струпани около Кюстендил – укрепена база на турските въоръжени сили.
“Аз тогава разполагах с около 6000 въстаници, но повечето с тояги. Но не требе да се забравя, че в София още не беха руси дошли. Суйлеман стоеше. На Кюстендил имаше 3000 души въстаници, между тях 280 с пушки, а другите - с тояги, секири и какво стародревно оръжие не съм виждал" – разказва в спомените си Соколов.
На помощ идва и дядо Ильо. Двамата ръководят обсадата на града. Главната квартира на въстаниците е в с. Соволяно – в дома на големия родолюбец дядо Стоян Цуцурана.
Много скоро Симо Соколов се свързва с руското командване. И боевете за освобождението на Кюстендил се водят вече по-успешно. След кръвопролитното сражение на 17 януари 1878 г. турците са окончателно разбити и прогонени. Соколов и руските воини влизат в града като освободители.
Под ръководството на Соколов въстанието все повече се разширява из цяла Македония, в областите около Егри-Паланка, Пчинско, Кратово. Военните действия не спират и след подписването на Санстефанския мирен договор. Берлинският конгрес слага край на въста-
нието.
"Забележително е Шопското въстание и малко го знаят, но е било силно и сияйно" – характеризира събитието по-късно Симо Соколов. То изиграва блестящо своята роля и завършва с пълен успех, като надхвърля далеч предвидените рамки и се превръща в мъжествена изява на народа. То освобождава Брезнишка и Кюстендилска околия, Враня, Крива Паланка, Пчинско и Кратово.
Шопското въстание дава своя изключителен принос за освобождението не само на западните български земи, а и на цялата страна.
Симо Соколов умира на 20 април 1918 г. Нему народът благодари по своему с няколко обикновени думи:
"Не жалеше живота си за пара", "Като него втори нема да се роди у Знепол", "Негово дело е велико, негово е первенство"...
Тази оценка, както и споменът за патриотичното му дело се предават от поколение на поколение с чувство на благодарност и национална гордост.
И накрая, като заключение, ще добавя, че на 4 юни 1979 г. за първи път, по наша инициатива, се организира и проведе в с. Врабча, Трънско, тържествено юбилейно честване на 100-годишнината от обявяването на Шопското (Трънско) въстание с предводител капитан Симо Соколов. Тогава беше открит и мемориален гранитен блок с надпис призивът на Симо Соколов "Днеска е времето, за секи българин, който има българска кръв, да жертвуе сичко, па и животът за милото ни отечество България!"
На това грандиозно тържество присъства и синът на Симо
Соколов - Владимир Соколов
Д-р Николай ИЛИЕВ
Отец Георги СПАСОВ
Родово Имение 3 – 9 Януари 2011г.
П.П.
Цитираните по горе дати са по стар стил.
Comment