През последната година непрекъснато възникват кризи в отношенията между Турция и Израел.Нека да си припомним по важните кризисни инциденти,произтекли през 2009 година.
Това са:- прословутата „криза One minute” в Давос между премиера на Турция Ердоган и президента на Израел Перез,
- „медийната криза” след излъчването по ТРТ-1 на телевизионния сериал за насилията по време на операцията на Израел срещу палестинците
-„военната криза” след изключването на Израел от военното учение ”Анадолски орел”.
В първите дни на 2010 година видяхма, че напрежението между двете страни продължава и дори ескалира.
Предлагаме ви анализ по този въпрос на декана на факултета по политология и международни отношения към университета Чанкая проф.др.Рамазан Гьозен.
------
Още в първите 11 дни на 2010 година се появиха три нови кризисни ситуации в отношенията между Турция и Израел.Първата бе кризата с конвоя „Свобода за Палестина”.В първата годишнина от нападенията на Израел над Ивицата Газа конвойът с хуманитарна помощ за Газа, в който имаше и турци, дни наред чака на границата.В тази криза имаше дял и Египет,но източникът бе Израел.Последва нова медийна криза заради кадри в известен сериал излъчван по частен турски телевизионен канал, в които в израелското посолство се пролива кръв след което израелската администрация прояви дипломатическа реакция.
Същият ден премиерът Ердоган остро осъди последните израелски нападения в Газа, а израелското външно минитерство в отговор заяви,че турците са последни които могат да критикуват израелската държава.
След това избухна нова дипломатическа криза с „ниското кресло” след като заместник- външният министър на Израел Дани Аялон прояви недипломатическо отношение към посланика на Турция в Тел Авив Огуз Челиккол.Посланикът бе принуден да чака пред вратата на министъра и бе настанен на доста по- ниско кресло в сравнение с тези на които седнаха Аялон и останалите израелски бюрократи.Израел заяви,че тези действия са съзнателно насочени да дадат нужното според тях послание до Турция.
Турското правителство и външно министерство изразиха остра реакция и поставиха срок на Израел за да поиска извинение.Най гневна реакция прояви президентът Гюл,който заяви ,че ако до вечерта на 13 януари Израел не изпрати извинително писмо до Анкара, ще отзове посланика на Турция от Израел.А това всъщност означава замразяване на дипломатическите отношения.Дори посланик Челиккол се приготви за връщане в Турция.
В този момент влязоха в действие израелският президент Перес и премиера Нетаняху и Израел изпрати очакваното извинително писмо на Анкара.Лично Аялон поиска извинение за постъпката си,след което външното министерство на Турция обяви кризата за отминала.
Започналата през 2009 и продължила през 2010 година серия от турско израелски кризи и начините за тяхното преодоляване съдържат важни значения,сред които две са много важни.
В исторически аспект отношенията между двете страни преминават през особено специфичен етап.В сравнение с миналото Турция е по силна и по влиятелна и грешките и нарушенията на Израел се критикуват по- остро.Понякога критиките достигат до обвинения за геноцид и ако е необходимо приемат формата на ултиматум.
За пръв път считаният за „неприкосновен и привилегирован” Израел се среща с твърдото отношение на Турция.Още по същественото е,че въпреки критиките, силното израелско лоби в САЩ и останалите страни не проявява някаква реакция спрямо Турция като например ембарго и санкции.Напротив,администрацията на САЩ, Израел и еврейската диаспора продължават подкрепата и симпатията си към Турция.Както стана ясно след кризата с „ниското кресло”, в Израел съществува задълбочен спор във връзка с Турция.”Ястреби” като външният министър Либерман заемат твърда позиция срещу Турция,докато „гълъби” като министъра на отбраната Барак проявяват симпатиите си към Турция.
Всъщност тези събития са доказателство за нарастващата сила и прилекателност на Турция.А кои са източниците за надмощие и влиянието на Турция?Това са геополитическото, геостратегическо и геоикономическото и разположение в допирната точка на три контитента, на Изтока и Запада, на християнския, мюсюлманския и еврейския свят.Този централен статут придава на Турция особена привлекателност.
В политически аспект тя притежава политическа система съответстваща на западните,демократични лаически и либерални ценности.В обществено- културен аспект,Турция стои далеч от насилията и радикализма и отдава голямо значение на толерантността и разбирателството.В стратегически аспект прилага външна политика,основаваща се на мира и стабилността в регион който обхваща конфликтни страни като Ирак, Иран, Сирия и Палестина.В икономически аспект притежава либерална прозападна силна икономика и се намира върху маршрута на енергийните пътища.С тези си качества Турция има възможност да дава принос и да упражнява влияние върху оформящите се събития в района на Близкия изток,Кавказ,Балканите,Средиземно море и Европа.
Нито Израел нито САЩ могат да си позволят да пренебрегват една толкова важна страна като Турция и да рискуват да я загубят или разсърдят.
Източник : TRT 1
Това са:- прословутата „криза One minute” в Давос между премиера на Турция Ердоган и президента на Израел Перез,
- „медийната криза” след излъчването по ТРТ-1 на телевизионния сериал за насилията по време на операцията на Израел срещу палестинците
-„военната криза” след изключването на Израел от военното учение ”Анадолски орел”.
В първите дни на 2010 година видяхма, че напрежението между двете страни продължава и дори ескалира.
Предлагаме ви анализ по този въпрос на декана на факултета по политология и международни отношения към университета Чанкая проф.др.Рамазан Гьозен.
------
Още в първите 11 дни на 2010 година се появиха три нови кризисни ситуации в отношенията между Турция и Израел.Първата бе кризата с конвоя „Свобода за Палестина”.В първата годишнина от нападенията на Израел над Ивицата Газа конвойът с хуманитарна помощ за Газа, в който имаше и турци, дни наред чака на границата.В тази криза имаше дял и Египет,но източникът бе Израел.Последва нова медийна криза заради кадри в известен сериал излъчван по частен турски телевизионен канал, в които в израелското посолство се пролива кръв след което израелската администрация прояви дипломатическа реакция.
Същият ден премиерът Ердоган остро осъди последните израелски нападения в Газа, а израелското външно минитерство в отговор заяви,че турците са последни които могат да критикуват израелската държава.
След това избухна нова дипломатическа криза с „ниското кресло” след като заместник- външният министър на Израел Дани Аялон прояви недипломатическо отношение към посланика на Турция в Тел Авив Огуз Челиккол.Посланикът бе принуден да чака пред вратата на министъра и бе настанен на доста по- ниско кресло в сравнение с тези на които седнаха Аялон и останалите израелски бюрократи.Израел заяви,че тези действия са съзнателно насочени да дадат нужното според тях послание до Турция.
Турското правителство и външно министерство изразиха остра реакция и поставиха срок на Израел за да поиска извинение.Най гневна реакция прояви президентът Гюл,който заяви ,че ако до вечерта на 13 януари Израел не изпрати извинително писмо до Анкара, ще отзове посланика на Турция от Израел.А това всъщност означава замразяване на дипломатическите отношения.Дори посланик Челиккол се приготви за връщане в Турция.
В този момент влязоха в действие израелският президент Перес и премиера Нетаняху и Израел изпрати очакваното извинително писмо на Анкара.Лично Аялон поиска извинение за постъпката си,след което външното министерство на Турция обяви кризата за отминала.
Започналата през 2009 и продължила през 2010 година серия от турско израелски кризи и начините за тяхното преодоляване съдържат важни значения,сред които две са много важни.
В исторически аспект отношенията между двете страни преминават през особено специфичен етап.В сравнение с миналото Турция е по силна и по влиятелна и грешките и нарушенията на Израел се критикуват по- остро.Понякога критиките достигат до обвинения за геноцид и ако е необходимо приемат формата на ултиматум.
За пръв път считаният за „неприкосновен и привилегирован” Израел се среща с твърдото отношение на Турция.Още по същественото е,че въпреки критиките, силното израелско лоби в САЩ и останалите страни не проявява някаква реакция спрямо Турция като например ембарго и санкции.Напротив,администрацията на САЩ, Израел и еврейската диаспора продължават подкрепата и симпатията си към Турция.Както стана ясно след кризата с „ниското кресло”, в Израел съществува задълбочен спор във връзка с Турция.”Ястреби” като външният министър Либерман заемат твърда позиция срещу Турция,докато „гълъби” като министъра на отбраната Барак проявяват симпатиите си към Турция.
Всъщност тези събития са доказателство за нарастващата сила и прилекателност на Турция.А кои са източниците за надмощие и влиянието на Турция?Това са геополитическото, геостратегическо и геоикономическото и разположение в допирната точка на три контитента, на Изтока и Запада, на християнския, мюсюлманския и еврейския свят.Този централен статут придава на Турция особена привлекателност.
В политически аспект тя притежава политическа система съответстваща на западните,демократични лаически и либерални ценности.В обществено- културен аспект,Турция стои далеч от насилията и радикализма и отдава голямо значение на толерантността и разбирателството.В стратегически аспект прилага външна политика,основаваща се на мира и стабилността в регион който обхваща конфликтни страни като Ирак, Иран, Сирия и Палестина.В икономически аспект притежава либерална прозападна силна икономика и се намира върху маршрута на енергийните пътища.С тези си качества Турция има възможност да дава принос и да упражнява влияние върху оформящите се събития в района на Близкия изток,Кавказ,Балканите,Средиземно море и Европа.
Нито Израел нито САЩ могат да си позволят да пренебрегват една толкова важна страна като Турция и да рискуват да я загубят или разсърдят.
Източник : TRT 1
Тенденцията, която аз съм забелязал в новите карти, е предаването на имената, както ги произнасят турците. Това, разбира се, е просто символичен акт, който не дава основание за такива капитални изводи, до каквито ти си достигнал, но все пак е тъжно. От чисто културологична гледна точка.
Comment