От национална доктрина или стратегия за развитие на нацията забихме във временни тактически политически ходове. Първият постинг на Голъм по темата даде интересна насока на дискусията, но после нещата се разводниха.
Учебникарското определение за национална доктрина:
1. Националната доктрина е система от официално възприети възгледи и принципи за:
а) историческите стремежи на дадена нация и държава;
б) перспективите и целите на дадена нация и държава;
в) пътищата и средствата, чрез които се осъществяват определените национален идеал и национални интереси.
2. Тя отразява опита, зрелостта и целенасочеността на нацията. Тя осмисля заветите на поколенията, анализира настоящето, прогнозира и планира бъдещето на своето развитие. (звучи малко патетично, но им зрав разум)
3. Утвърждаването и осъществяването на всяка национална доктрина изисква национално съгласие.
4. Националната доктрина определя националния идеал и произтичащите от него национални интереси.
5. За осъществяването на националните интереси се разработват и приемат национални стратегически програми (съпътстващи доктрини), които определят поведението на държавата и нейните институции във вътрешната и външната политика за дълъг период от време. Това създава условия за приемственост и стабилност в провеждането на национално отговорна политика.
Моите добавки към написаното от него са, че националната доктрина включва официалната (винаги явна) политика на нацията по най-важните за нейното развитие въпроси. Тя винаги е ясно формулирана и задължително е обща за всички правителства съставени легално представени партии и институции, които са участвали в разработването и приемането й, като задължително условие е тази доктрина да се приема с консенсус от целия национален политически елит.
За Турция най-важните елементи на доктрината й (или съпътстващи доктрини) са (редът не е по приоритети):
1. Отношението на държавата към турските общности (малцинства+държави (Северен Кипър)) зад граница.
2. Увеличаване на ролята на Турция в НАТО като регионален фактор на Балканите, Кавказ, Централна Азия и Близкия Изток (ето тук е отговорът с дистанцирането от Щатите, игрите с Израел, Сирия, Иран и Русия, както и еженето с гърчетата за островите и Кипър).
3. Запазването на териториалната цялост и хомогенността на нацията (политиката по отношение на кюрди и съседи в региона около тях).
4. Превръщането на Турция в главен разпределител на енергоносителите, което ще й обезпечи относителна независимост от производителите им, които са извън граница. (тук флиртовете с русначетата и иранчетата и проблемите около договарянето с ЕС за НАБУКО където Турция иска да купува газта от Иран и да я препродава на ЕС, а ние искаме от нея да е само скомен транзитьор).
5. Запазването на светския характер на турската държава (боричкания военни и правителство).
Може да има и още, но това са въпросите, за които се сещам на primа vista и по които всяко турско правителство следва ясна и добре структурирана политика.
Именно заради това всеки политически ход, който всяко турско правителство предприема е субект на преследваните от тази доктрина интереси. Ще дам няколко конкретни примери, които се надявам да илюстрират написаното от мен в по-различен тон от този, в който прозвучаха в малко по хаотична форма в размяната на мнения по-горе.
1. Илюзия е да се мисли, че влизането в ЕС е част от националната доктрина на Турция.
-Тя няма да влезне там на всяка цена както направихме ние, а ще го стори само на основание на това, че интересите на нейните малцинства в чужбина са решени (чети България, където е считаме, че са и Кипър където се решава, но още не е).
-Турция няма да влезне, ако това ще й наложи промени в териториално отношение (Кипър и Кюрдистан) или ще даде автономия на малцинставата й.
-Турция няма да влезне, ако трябва да направи компромис с енергийната си независимост.
2. НАТО. Турция ще продължи да е активен член на съюза, защото той й гарантира инвестиции и пазари (тя произвежда американски истребители и всякакви други оръжейни системи, с които се въоръжава сама и които продава на трети страни). НАТО й помага да е фактор в Кавказ и в Централна Азия. В Кавказ стратегическия й съюзник е турскоезичния Азърбайджан и каквото и да прави тя с Армения, то в далечен план е продиктувано от целите й в политиката с държавата на азерите. Вече и за децата е ясно, че без Турция проблемът между двете кавказки държави не може да бъде решен. Това го знаят и американчетата, и европейчетата, и русначетата, защото опитваха и нищо не направиха.
-Турция няма да прави компромиси в рамките на НАТО ако те засягат териториалната й цялост и сигурност ( независим Кюрдистан около границите й и/или автономия за кюрдите в рамките на Турция, препирните с гърчетата за скалички в Егейско море).
Мога да дам и още примери, но се надявам написаното от мен да илюстрира ясно как съвременната турска външна и вътрешна политика се върти около определена ос, която е ясно дефинирана и осъзната от турския политически елит. Тя е добре позната на външнополитическите партньори на Турция и това е целта на всяка национална доктрина: знаейки я, другите играчи да са наясно какво могат да очакват от автора й и колко могат да опъват косъмът, на който се крепят отношенията им с него (ако мога да перефразирам поетичната визия по въпроса на халифа Муавия).
Примери за други подобни доктрини от миналото на други нации:
1. "Монро" за Щатите преди световните войни;
2. "Брежнев" за СССР през 60-70 те години;
3. "Необвързаността" на Тито за Югославия;
4. "Домино" на Щатите през Студената война;
Доктрини според мен са имали и кайзер Вилхем, Хитлер и Сталин, и има съвременен Китай, защото в политиката и реакциите им по важни за тях проблеми, те винаги са последователни и еднозначни.
Това е моят принос по дискусията, ако ви е интересен заповядайте да разгледаме съвременната турска политика в рамките на направленията, които ви изложих, а не да се замерваме с факти и да си показваме кой колко знае.
Учебникарското определение за национална доктрина:
1. Националната доктрина е система от официално възприети възгледи и принципи за:
а) историческите стремежи на дадена нация и държава;
б) перспективите и целите на дадена нация и държава;
в) пътищата и средствата, чрез които се осъществяват определените национален идеал и национални интереси.
2. Тя отразява опита, зрелостта и целенасочеността на нацията. Тя осмисля заветите на поколенията, анализира настоящето, прогнозира и планира бъдещето на своето развитие. (звучи малко патетично, но им зрав разум)
3. Утвърждаването и осъществяването на всяка национална доктрина изисква национално съгласие.
4. Националната доктрина определя националния идеал и произтичащите от него национални интереси.
5. За осъществяването на националните интереси се разработват и приемат национални стратегически програми (съпътстващи доктрини), които определят поведението на държавата и нейните институции във вътрешната и външната политика за дълъг период от време. Това създава условия за приемственост и стабилност в провеждането на национално отговорна политика.
Моите добавки към написаното от него са, че националната доктрина включва официалната (винаги явна) политика на нацията по най-важните за нейното развитие въпроси. Тя винаги е ясно формулирана и задължително е обща за всички правителства съставени легално представени партии и институции, които са участвали в разработването и приемането й, като задължително условие е тази доктрина да се приема с консенсус от целия национален политически елит.
За Турция най-важните елементи на доктрината й (или съпътстващи доктрини) са (редът не е по приоритети):
1. Отношението на държавата към турските общности (малцинства+държави (Северен Кипър)) зад граница.
2. Увеличаване на ролята на Турция в НАТО като регионален фактор на Балканите, Кавказ, Централна Азия и Близкия Изток (ето тук е отговорът с дистанцирането от Щатите, игрите с Израел, Сирия, Иран и Русия, както и еженето с гърчетата за островите и Кипър).
3. Запазването на териториалната цялост и хомогенността на нацията (политиката по отношение на кюрди и съседи в региона около тях).
4. Превръщането на Турция в главен разпределител на енергоносителите, което ще й обезпечи относителна независимост от производителите им, които са извън граница. (тук флиртовете с русначетата и иранчетата и проблемите около договарянето с ЕС за НАБУКО където Турция иска да купува газта от Иран и да я препродава на ЕС, а ние искаме от нея да е само скомен транзитьор).
5. Запазването на светския характер на турската държава (боричкания военни и правителство).
Може да има и още, но това са въпросите, за които се сещам на primа vista и по които всяко турско правителство следва ясна и добре структурирана политика.
Именно заради това всеки политически ход, който всяко турско правителство предприема е субект на преследваните от тази доктрина интереси. Ще дам няколко конкретни примери, които се надявам да илюстрират написаното от мен в по-различен тон от този, в който прозвучаха в малко по хаотична форма в размяната на мнения по-горе.
1. Илюзия е да се мисли, че влизането в ЕС е част от националната доктрина на Турция.
-Тя няма да влезне там на всяка цена както направихме ние, а ще го стори само на основание на това, че интересите на нейните малцинства в чужбина са решени (чети България, където е считаме, че са и Кипър където се решава, но още не е).
-Турция няма да влезне, ако това ще й наложи промени в териториално отношение (Кипър и Кюрдистан) или ще даде автономия на малцинставата й.
-Турция няма да влезне, ако трябва да направи компромис с енергийната си независимост.
2. НАТО. Турция ще продължи да е активен член на съюза, защото той й гарантира инвестиции и пазари (тя произвежда американски истребители и всякакви други оръжейни системи, с които се въоръжава сама и които продава на трети страни). НАТО й помага да е фактор в Кавказ и в Централна Азия. В Кавказ стратегическия й съюзник е турскоезичния Азърбайджан и каквото и да прави тя с Армения, то в далечен план е продиктувано от целите й в политиката с държавата на азерите. Вече и за децата е ясно, че без Турция проблемът между двете кавказки държави не може да бъде решен. Това го знаят и американчетата, и европейчетата, и русначетата, защото опитваха и нищо не направиха.
-Турция няма да прави компромиси в рамките на НАТО ако те засягат териториалната й цялост и сигурност ( независим Кюрдистан около границите й и/или автономия за кюрдите в рамките на Турция, препирните с гърчетата за скалички в Егейско море).
Мога да дам и още примери, но се надявам написаното от мен да илюстрира ясно как съвременната турска външна и вътрешна политика се върти около определена ос, която е ясно дефинирана и осъзната от турския политически елит. Тя е добре позната на външнополитическите партньори на Турция и това е целта на всяка национална доктрина: знаейки я, другите играчи да са наясно какво могат да очакват от автора й и колко могат да опъват косъмът, на който се крепят отношенията им с него (ако мога да перефразирам поетичната визия по въпроса на халифа Муавия).
Примери за други подобни доктрини от миналото на други нации:
1. "Монро" за Щатите преди световните войни;
2. "Брежнев" за СССР през 60-70 те години;
3. "Необвързаността" на Тито за Югославия;
4. "Домино" на Щатите през Студената война;
Доктрини според мен са имали и кайзер Вилхем, Хитлер и Сталин, и има съвременен Китай, защото в политиката и реакциите им по важни за тях проблеми, те винаги са последователни и еднозначни.
Това е моят принос по дискусията, ако ви е интересен заповядайте да разгледаме съвременната турска политика в рамките на направленията, които ви изложих, а не да се замерваме с факти и да си показваме кой колко знае.
Comment