Изменения на физическата география в историческо време

[1951]

Имаше хубав спешъл на Time Team за потъналите земи в Северно море.

http://www.dailymotion.com/video/xdiktn_time-team-special-31-britain-s-drow_shortfilms

[Thorn]

Историята с Тир е доста известна, но все пак да я сложа тук за пълнота.

В IV век преди новата ера, финикийският град Тир, сегашният ливански Сур, е процъфтяващо царство, васално на персийската империя. Александър стига до него в 332 година след като разбива персийския цар Дарий ²²² в грандиозната битка при Исос. За разлика от повечето други финикийски градове, Тир отказва да се подчини на Сашо и той, възмутен от това започва обсада.

Тирийците се уповават на силните си укрепления, флот и най-вече на островното си местоположение. По онова време градът е разположен на остров на 700-800 м. от брега. Протокът е сравнитело плитък - не повече от 5 метра в най-дълбоката си част, затова Александър, който е практически без флот, взема оригиналното решение да строи дига през него към градските стени, по която да щурмува Тир. Всъщност идеята с успех е пробвана от сицилийския тиран Дионисий шестдесет години по-рано при обсадата на картагенската база Мотий, така, че може и да не е чак толкова оригинална, но там проливът уж бил плитък.



Следват епични и безкрайно упорити боеве, продължили повече от шест месеца. Първоначалната дига е разрушена от тирийска атака и от последвала буря, но македонците я изграждат отново и даже още по-широка от преди. За материали използмат камъните на Палеотир, (развалините на първоначалния град, който е бил на брега, преди тирийците да го преместят на острова два века и половина по-рано, когато новата им островна крепост издържа 13 годишна обсада от вавилонския цар Навуходоносор)и кедри от планината Ливан.

[IMG][/IMG]

В края на краищата, дигата достига до стените, но градът е превзет с морска атака едва след като по-голямата част от бившият ахеменидски флот, а именно - флота на Кипър и на другите (без Тир) финикийски градове се присъединява към Александър. Дигата не изиграва решаваща роля в обсадата, но до ден днешен е зрим паметник на упоритостта на македонския цар. Защото вместо да се размие от водата, теченията постепенно донасят пясък и оттогава и до днес Тир е на полуостров.



Това е възстановка как е било по онова време. Вижда се, че на юг има сравнителено голям полуостров, който днесе е изчезнал под водата.













П. П. Картинките не са мои, но ме мързеше да махам водния знак.

[Dinain]

За мен беше ново и интересно.

[monte christo]

А защо при възстановката си Красимир Йовчев е поместил полуостров на север от Тир?!?

[Thorn]

А Красимир Йовчев не е виновен, че някой е обърнал огледално картинката от сайта, откъдето я е взел.

[monte christo]

Торн, сега пък ти направи грешка (с огледалната картинка) Първата картинка е "вярната" - с голямото (Сидонско) пристанище в североизточната част на град Тир. Просто Йовчев се е объркал (или пък не е знаел човекът), като е "поставил" полуострова на север, а той е от южната страна на Тир.

Друга грешка при възстановката на Йовчев - стените на Тир трябва да са досами морето (особено в западната част), докато при възстановката са разположени навътре в острова - по моя преценка до 30-40 метра навътре.

[Thorn]

Да не мислиш, че Йовчев си ги рисува тези картинки? Вадя ги от разни сайтове. Колкото конкретно до пристанището - те са били две, както се и вижда.

[Thorn]

Остров Хелголанд в Северно море е доста известен с няколко морски сражения край него, с факта, че е бил силноукрепен и че е бил счетен за достойна замяна за Занзибар.

Обаче днешния остров, или по-точно два малки острова - самият Хелголанд и малкото островче Дюн са само малка останка от съществувалият някога голям остров.

Geological and historical evidence suggest that Helgoland and Dune are the last remnants of a single island whose periphery in ad 800 was about 120 miles (190 km). Continuous wave attack on the cliffs and a rise in sea level or fall in land level had reduced the island’s periphery to about 8 miles (13 km) by 1649.

http://www.britannica.com/EBchecked/topic/259929/Helgoland

Т. е. според Енциклопедия Британика има даказателства, че около 800 г. островът е имал обиколка от около 190 км, а през 1649 - 13 км.







А през 1720 буря е отнесла и провлака, между двете части на острова и днес това са две островчета, чиито бряг продължава да се изяжда от морето.

[Shenandoah]

Дунавските острови са се образували от речните наноси. Макар и бавно реката непрекъснато изменя и моделира бреговете. Затова островите са непостоянни, променя се тяхната форма и площ. Промените на островите стават непрекъснато, затова всяка една топографска карта има само моментна стойност. Така например българският остров Ешекада - срещу Свищов постепенно се е слял с по- близкия румънски бряг и сега там е пристанището на Зимнич. Но и човекът влияе върху формирането на бреговете и островите. Остров Матей срещу Русе - наречен на името на командира на Дунавската флотилия Матей Стойков, след корекцията на вливането на река Русенски Лом, днес е полуостров и е част от съоръженията на корабостроителната и пристанище Русе - запад. Някои острови се образуват около препятствия. Остров Совата се е образувал от наносите около потънал през 1912г. гръцки шлеп. Остров Малка бързина - западно от Свищов се е образувал от потънал през 1943г. германски шлеп. На километър 1551 - в Унгария през пролетта на 1944 българският влекач "Русе" се натъква на мина и потъва. Макар и изваден, на мястото където е бил се е образувал малък остров - неотбелязан в лоциите и обрасъл с върби. Моряците го наричат "Русе" в памет на загиналите там български моряци.http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&...75775273,d.bGQ В наши дни някои корабособственици, зарязват потъналите плавателни съдове, понеже изваждането им струва много пари. Така, освен че пречат на корабоплаването, може да способстват и за образуването на някой нов остров.

Освен Ешекада с румънския бряг се е слял и остров Средняк при Никопол. Проблемът засяга не само България и Румъния. Дунавската граница между Хърватия и Сърбия все още не е договорена:



Източник: https://en.wikipedia.org/wiki/Croati...border_dispute

В червено е означено някогашното течение на Дунав до изправянето му през 19 в., в синьо е означено съвременното течение на реката, в жълто териториите под сръбски контрол, за които Хърватия има претенции, а в зелено териториите под хърватски контрол, за които Сърбия има претенции. Спекулирайки с неизяснения статут на тези земи, преди няколко дни чешки политик и зевзек обяви създаването на нова държава в една от спорните зони на хърватската страна на реката, Либерланд:





Източник: http://dnevnik.hr/vijesti/hrvatska/n...---380841.html

Още за Либерланд:

http://www.dnevnik.bg/sviat/2015/04/16/2513651_cheh_obiavi_nezavisima_durjava_liberland_na_nichiia/

https://en.wikipedia.org/wiki/Liberland

[gollum]

Торн, това е много интересно. Не съм си и представял, че за такъв кратък период може да изчезне подобна по размер суша.

[Thorn]

Благодаря. Не гарантирам, че картата е супер достоверна в този си вид, но безспорно островът, както и доста други земи покрай Северно море, е бил доста по-голям. А колкото до изчезването на голяма суша - Догерланд е бил доста по-голям.

Впрочем самият Хелголанд е станал остров едва около 5000 В.С. Т. е. - по Чатал Хуюкско време.

[Shenandoah]

Средновековният Дубровник е започнал съществуването си като естествено укрепено селище върху вдадена в морето тясна скала, сега представляваща издигнатия южен край на стария град в най-дясната част на снимката. Тя е била свързана или по-скоро отделена от сушата с блатист канал. Постепенно във времето между 9 и 13 в. блатото е било засипано, пресушено, застроено и заето от ниския квартал по протежението на главната улица:

[Thorn]

За Дубровник не съм и подозирал. Жертвали са отбранителните способности за да може все пак някак да се живее.

[Stan]

Благодаря. Не гарантирам, че картата е супер достоверна в този си вид, но безспорно островът, както и доста други земи покрай Северно море, е бил доста по-голям. А колкото до изчезването на голяма суша - Догерланд е бил доста по-голям.

Впрочем самият Хелголанд е станал остров едва около 5000 В.С. Т. е. - по Чатал Хуюкско време.

Ами няма какво толкова за чудене. Ядрото на острова е една скала, която спира течението, вследствие на което се отлага пясък, на малко над морското ниво. Като се вдигне малко нивото на морето - може да погълне огромна част, тъй като повърхността на само на сантиметри над морето, ако леко се промени течението, започва да вместо да се нанася, да се отнася пясъка образувал острова. С нанасянето и съответно отнасяне на пясък, морето може много бързо да променя релефа. Крепостта Кастрици в Ексиноград е била на брега на морето, преди няколко десетилетия са изградили нещо като кей - срещу ерозията, в резултат на което морското течение леко се променило и взело да отлага пясък по протежение на "кея" или както и да се казва това съоръжение, та днес крепостта е на 70 м на вътре от бреговата линия.

[gollum]

Стане, прав си, че е обяснимо, но въпреки това (пиша за себе си) някак сме свикнали с идеята, че сушата е нещо като постоянна величина, а "потъванията" и "изчезванията" са едва ли не епохално редки катаклизмични събития, а не плод на търпеливото и бавно течение на времето . Пък и - за представите ми, поне, - едно са няколко десетки или стотици метри, друго са стотина километра. Хем съм гледал това-онова, но винаги се изненадвам.