В “Илиада” на Омир се говори за скандинавците.
Одисей е бил датчанин, а троянците – финландци.
Какво бихте отговорили, ако някой ви каже, че, в епичните сцени на Троянската война, герои са не троянци и ахейци, а - викинги и фински племена?
“- Не може да бъде! Това е абсурд!” – тази е първата мисъл, която ни минава през главата, при научаването на подобна новина...
Но италианският инженер Феличе Винчи защитава друго мнение. Той лансира една колкото уникална, толкова и скандална версия за легендарните писания на аеда Омир.
Одисей е бил родоначалник на съвременните датчани. Тази смела хипотеза представя Ф. Винчи в своята книга, озаглавена “Омир от Балтика”. Според италианеца, Одисей няма нищо общо с древните елини. Бил е датчанин. А събитията, описани в “Одисея”, са се разиграли около Скандинавския полуостров, а не – край бреговете на Средиземно море. Феличе Винчи не само смело лансира абсурдната, на пръв поглед, теза, но и я подкрепя с куп научни факти.
Учените отдавна са установили, че някои от описанията на ландшафта в “Илиада” и в “Одисея” не се вписват в картата на Средиземноморието. Още древногръцкия историк Плутарх е предполагал, че остров Огигия, на който Одисей е живял, като пленник на нимфата Калипсо, се намира в Северна Атлантика, “на пет дни плаване от Британия”. Според описанието, дадено от Омир, град Троя лежи “край безграничния Хелеспонт”. За Хелеспонт е прието да се смятат Дарданелите (кръстени на Дардан). Но този провлак не заслужава епитета “безграничен”. Винчи предполага, че, всъщност, става дума за Финския залив. Впрочем, в датските летописи от XII век (след Р. Хр.) се споменава, че, в едната част от крайбрежието на Балтика, е живял народът на хелеспонтите. Названията “река на океана” и “поток на океана”, които често се срещат в “Одисея”, всъщност, се отнасят за течението Гълфстрийм.
Западно от град Хелзинки, край Финския залив, авторът на сензационната книга е открил места, чиито имена (топоними) са близки до имената на градовете, съюзници на Троя. По описанието на Омир, Троя е град, разположен в хълмиста местност, в долина между две реки. Именно по ТОЗИ начин е разположено и финландското селище Троя!
Оръжието и облеклото, описани от Омир, много наподобяват тези, които са открити в Дания, в гробниците на воини от бронзовата епоха.
Също толкова си приличат и корабите, описани в двата епоса, с корабите на прибалтийските народи от онова време.
Военната архитектура - крепостните стени и другите отбранителни съоръжения (кули, портални комплекси и др.) на Троя, описани от Омир, напомнят повече на крепости на северни народи, построени от камък и дърво, отколкото - на земни валове, каквито са били укрепленията на егейската цивилизация. Дори съдовете за храна и за течности на сражаващите се страни са от метал и от дърво – поредният факт, говорещ в полза на хипотезата на италианския инженер. Любопитно е, че Омир не дава описание на прочутата гръцка керамика. Той не описва и конкретния образ на красивата Елена. Защото всяка епоха има свой идеал за красотата на женското тяло и на женското лице.
В “Илиада” се говори за нощни сражения, които не биха били възможни край бреговете на Средиземно море, но, край бреговете на Балтийско море, в “белите” нощи (с полярно сияние) са напълно възможни!
Описвайки климатичните условия, Омир рядко споменава жарко слънце или горещини, а твърде често говори за мъгли, студ, дъжд, сняг, виелици... Които, за Гърция, са рядкост.
Винчи дава още много примери в защита на своята хипотеза.
Но как е могло да се случи такова “преместване” на мястото на действието в епоса? Авторът на книгата “Омир от Балтика” е подготвен за отговор и на този въпрос.
Около 1600 г. пр. Р. Хр., в Северна Европа, са започнали големи промени на климата. Поради глобално застудяване, свързано и с цикли на заледяване, средната температура е паднала с около 4 градуса по скалата на Целзий. Едновременно с това, изригнал и вулканът на остеров Санторини, в Егейско море (1630 г. пр. Р. Хр.). Облаци от вулканична пепел задълго скрили Слънцето, предизвиквайки явление, наподобяващо “ядрена зима”. Народите на Скандинавския полуостров, в които Винчи вижда прародители на всички европейци, се отправили на юг. Една част от тях преминала през Месопотамия и достигнала до Индия. Тях, според него, познаваме като “арийци”. Друга част, преминала през Мала Азия и достигнала до Египет. Това били хетите. Трета група прселници се задържала в Гърция. Това били ахейците. Те донесли със себе си географските имена, напомнящи им тяхната северна родина, а, също така – и своя епос, митове, легенди, сказания, предания за богове, герои, войни и битки... Според италианеца, на основата именно на ТОЗИ фолколор, Омир е създал своите безсмъртни творби.
Според Винчи, археолозите не са намерили в района на Средиземноморието следи от народи като данайците (от които трябва да се пазим, дори, когато ни даряват!), пеласгите, лапифите и други. Но те и сега си живеят пак там, където са се намирали във времето, описано от Омир. Днес, ние ги наричаме почти по същия начин: датчани, поляци, лапландци... Своята гореща кръв, финландците са наследили от своите предци, които участвали в Троянската война...
Историческата наука не е произнесла своето мнение за хипотезата на италианския инженер. Историците или, все още, не са прочели обемистата книга, или не са сметнали за необходимо да се занимават с тази хипотеза.
Ние можем да си направим труда поне да прочетем тази книга. След време, може да се окаже, че авторът й разсъждава в правилна посока.
Възникват обаче интересени въпроси:
- Ако Троя не се намира в Мала Азия, а в Скандинавия, какво точно е открил Хайнрих Шлиман, който, още от дете, се е надявал да открие този град, следвайки СЪЩИТЕ Омирови описания, които е ползвал и италианският изследовател на двата древни епоса?
- Кой от тях двамата е прав – Х. Шлиман или Ф. Винчи?
- Какво е било стратегическото и икономическото значение на Троя – ако се е намирала на едното или на другото място?
- Ако приемем, че и двамата са прави и, че съществуват два града с името Троя, отдалечени на такова голямо разстояние един от друг (както има два града с името Тива – в континентална Гърция и в Египет), откъде са пристигнали, по море, на Апенинския полуостров, троянците, водени от Еней?
Одисей е бил датчанин, а троянците – финландци.
Какво бихте отговорили, ако някой ви каже, че, в епичните сцени на Троянската война, герои са не троянци и ахейци, а - викинги и фински племена?
“- Не може да бъде! Това е абсурд!” – тази е първата мисъл, която ни минава през главата, при научаването на подобна новина...
Но италианският инженер Феличе Винчи защитава друго мнение. Той лансира една колкото уникална, толкова и скандална версия за легендарните писания на аеда Омир.
Одисей е бил родоначалник на съвременните датчани. Тази смела хипотеза представя Ф. Винчи в своята книга, озаглавена “Омир от Балтика”. Според италианеца, Одисей няма нищо общо с древните елини. Бил е датчанин. А събитията, описани в “Одисея”, са се разиграли около Скандинавския полуостров, а не – край бреговете на Средиземно море. Феличе Винчи не само смело лансира абсурдната, на пръв поглед, теза, но и я подкрепя с куп научни факти.
Учените отдавна са установили, че някои от описанията на ландшафта в “Илиада” и в “Одисея” не се вписват в картата на Средиземноморието. Още древногръцкия историк Плутарх е предполагал, че остров Огигия, на който Одисей е живял, като пленник на нимфата Калипсо, се намира в Северна Атлантика, “на пет дни плаване от Британия”. Според описанието, дадено от Омир, град Троя лежи “край безграничния Хелеспонт”. За Хелеспонт е прието да се смятат Дарданелите (кръстени на Дардан). Но този провлак не заслужава епитета “безграничен”. Винчи предполага, че, всъщност, става дума за Финския залив. Впрочем, в датските летописи от XII век (след Р. Хр.) се споменава, че, в едната част от крайбрежието на Балтика, е живял народът на хелеспонтите. Названията “река на океана” и “поток на океана”, които често се срещат в “Одисея”, всъщност, се отнасят за течението Гълфстрийм.
Западно от град Хелзинки, край Финския залив, авторът на сензационната книга е открил места, чиито имена (топоними) са близки до имената на градовете, съюзници на Троя. По описанието на Омир, Троя е град, разположен в хълмиста местност, в долина между две реки. Именно по ТОЗИ начин е разположено и финландското селище Троя!
Оръжието и облеклото, описани от Омир, много наподобяват тези, които са открити в Дания, в гробниците на воини от бронзовата епоха.
Също толкова си приличат и корабите, описани в двата епоса, с корабите на прибалтийските народи от онова време.
Военната архитектура - крепостните стени и другите отбранителни съоръжения (кули, портални комплекси и др.) на Троя, описани от Омир, напомнят повече на крепости на северни народи, построени от камък и дърво, отколкото - на земни валове, каквито са били укрепленията на егейската цивилизация. Дори съдовете за храна и за течности на сражаващите се страни са от метал и от дърво – поредният факт, говорещ в полза на хипотезата на италианския инженер. Любопитно е, че Омир не дава описание на прочутата гръцка керамика. Той не описва и конкретния образ на красивата Елена. Защото всяка епоха има свой идеал за красотата на женското тяло и на женското лице.
В “Илиада” се говори за нощни сражения, които не биха били възможни край бреговете на Средиземно море, но, край бреговете на Балтийско море, в “белите” нощи (с полярно сияние) са напълно възможни!
Описвайки климатичните условия, Омир рядко споменава жарко слънце или горещини, а твърде често говори за мъгли, студ, дъжд, сняг, виелици... Които, за Гърция, са рядкост.
Винчи дава още много примери в защита на своята хипотеза.
Но как е могло да се случи такова “преместване” на мястото на действието в епоса? Авторът на книгата “Омир от Балтика” е подготвен за отговор и на този въпрос.
Около 1600 г. пр. Р. Хр., в Северна Европа, са започнали големи промени на климата. Поради глобално застудяване, свързано и с цикли на заледяване, средната температура е паднала с около 4 градуса по скалата на Целзий. Едновременно с това, изригнал и вулканът на остеров Санторини, в Егейско море (1630 г. пр. Р. Хр.). Облаци от вулканична пепел задълго скрили Слънцето, предизвиквайки явление, наподобяващо “ядрена зима”. Народите на Скандинавския полуостров, в които Винчи вижда прародители на всички европейци, се отправили на юг. Една част от тях преминала през Месопотамия и достигнала до Индия. Тях, според него, познаваме като “арийци”. Друга част, преминала през Мала Азия и достигнала до Египет. Това били хетите. Трета група прселници се задържала в Гърция. Това били ахейците. Те донесли със себе си географските имена, напомнящи им тяхната северна родина, а, също така – и своя епос, митове, легенди, сказания, предания за богове, герои, войни и битки... Според италианеца, на основата именно на ТОЗИ фолколор, Омир е създал своите безсмъртни творби.
Според Винчи, археолозите не са намерили в района на Средиземноморието следи от народи като данайците (от които трябва да се пазим, дори, когато ни даряват!), пеласгите, лапифите и други. Но те и сега си живеят пак там, където са се намирали във времето, описано от Омир. Днес, ние ги наричаме почти по същия начин: датчани, поляци, лапландци... Своята гореща кръв, финландците са наследили от своите предци, които участвали в Троянската война...
Историческата наука не е произнесла своето мнение за хипотезата на италианския инженер. Историците или, все още, не са прочели обемистата книга, или не са сметнали за необходимо да се занимават с тази хипотеза.
Ние можем да си направим труда поне да прочетем тази книга. След време, може да се окаже, че авторът й разсъждава в правилна посока.
Възникват обаче интересени въпроси:
- Ако Троя не се намира в Мала Азия, а в Скандинавия, какво точно е открил Хайнрих Шлиман, който, още от дете, се е надявал да открие този град, следвайки СЪЩИТЕ Омирови описания, които е ползвал и италианският изследовател на двата древни епоса?
- Кой от тях двамата е прав – Х. Шлиман или Ф. Винчи?
- Какво е било стратегическото и икономическото значение на Троя – ако се е намирала на едното или на другото място?
- Ако приемем, че и двамата са прави и, че съществуват два града с името Троя, отдалечени на такова голямо разстояние един от друг (както има два града с името Тива – в континентална Гърция и в Египет), откъде са пристигнали, по море, на Апенинския полуостров, троянците, водени от Еней?
Comment