Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Неортодоксалния ислям

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Неортодоксалния ислям

    Селям !
    Ще опиша представители на неортодоксалния ислям свързани с Балканите.
    Абдуллах Илахи
    Роден е в Симав, умира през 1490 година. Той служи по линията Бухара-Бурса-Босна. Родното му място Симав е близо до Кутахия. Завършва своето образование в Константинопол и Смеркант. След което се завръща в родния край и основава своя секта там. Заедно с свой последовател Емир Ахмед Бухаи имат честа да пренесат движението на Накшибенди формирано в Туркистан. Абдуллах пише множество книги на арабски, персийски и османски, създава коментар на арабски върху книгата на Шейх Бедреддин "Варидат"

    #2
    Балим Султам
    Роден в Диметока, умира в Хацибекташ през 1516 година.
    За неговия живот не се знае много. Балим Султан е дервиш. По заповед на султан Баязид през 1501 г застава на чело на сектата в Хецибекташ и става "втория основател на култа пир-и сани".

    Comment


      #3
      Усули
      Роден във Вардаряеницаси, умира през 1539 година.
      Усули е един от множеството поети последователи на Тасаввуф. В този период лидер на Тасаввуф е Ибрахим Гулшен от Дярбекир, живеещ в Египет. Усули посещава Египет, по пътя си вижда градина с рози и влиза в нея, легендата гласи че, там намира истинското лице на Аллах. След завръщането си в у дома Усули, чрез своите поеми просвещава хората да тачат Аллах и Пеягамбер.

      Comment


        #4
        Гюл Баба
        Роден в Амасяа. Умира във Будин 1541. За неговия живот не се знаем много, според една легенда е родственик на Хазрет-и Хасан. Представител на дервишкият орден участ и намира смъртта си при военните действия на Балканите във Будин където е построено неговото тюрбе. Според друга легенда приема псевдонима Мисали ( Махлеси) и пише поеми. Има и свой Диван.

        Comment


          #5
          при интерес мога да посоча и още ...

          Comment


            #6
            Арслан написа Виж мнение
            при интерес мога да посоча и още ...
            аджеба какъв е смисълът от изброяването на лица с кратко CV (къде вярно, къде не)? Може би е добре да формулираш по-ясно идеята на темата, ако ще е дискусионна (та да има интерес, за който питаш) или ако ще е изцяло информативна, добре е да се зададат поне някакви параметри, че така е необятна, а и да се подхожда с малко по-голяма доза критичност към източниците на информация. Горното е толкова, как да се изразя, опростенческо, че направо си мисля да не е автоматичен превод от гръцката уикипедия (гръцка заради "ц" -тата вместо "дж") или друга тем подобна таковина.

            Comment


              #7
              Селям !
              Смисълът е кратка справка, а поставяйки параметри означава, че ще има ограничения което никак не е целта. Да се прилага критичен анализ, разбира се. Мисълта Ви за превод е вярна, само че не от гръцки ( а предположението за уикипедия ... го приемам с усмивка). "Опростенческо е" (приемам това с намигане) поради една единствена причина, предполага се, че не всички са отлично запознати с тематиката (или напълно отричат влиянието на неортодоксалния ислям върху местното балканска население ). Та идеята ми беше да се започне с "опростенческо" описание, че тези членове на "ордени" имат влияние, корени и т.н на Балканите.

              Comment


                #8
                Ето една статия по темата (в този неугледен вид е, защото не успях да я кача по друг начин)
                Last edited by Арслан; 24-08-2012, 18:55.

                Comment


                  #9

                  Този сборник е само за Демир баба

                  Ето и един филм за "Мистичния Ислям в Пловдив"




                  още една статия ...
                  Last edited by Арслан; 24-08-2012, 14:57.

                  Comment


                    #10
                    Арслан написа Виж мнение
                    [IMG]

                    Ето и един филм за "Мистичния Ислям в Пловдив"

                    Eй Боже това само канала могат да направят толкова бездарен филм, мерси за инфо-то за пръв път го чувам.

                    Comment


                      #11
                      Да, режисьора не е най-голямото има в гилдия, но все пак са важни участниците. Поздрави !

                      Comment


                        #12
                        Арслан написа Виж мнение
                        Да, режисьора не е най-голямото има в гилдия, но все пак са важни участниците. Поздрави !
                        Хич и не обърнах внимание кой е режисъор на тва нещо. Иначе участниците са двама - Мутафова, говори нормално и разумно, но информация почти на ниво учебник и Велчев, който е дрънка глупости и е автор на най-голямото недоразумение писано за историята на Пловдив (остави се 4 пръста дебело - тежка форма). Стан сигурно ще каже, че поради липсата на афинитет към епохата тук значително подценявам достойнствата на труда на инж. Костов. Нейсе как да е пълна трагедия, а дикторът трябва просто да го задушат

                        Comment


                          #13
                          Информацията предполагам е такава, защото "филмът" има научно-популярно съдържание или е предназначен за хора, нямащи широки познания по темата (тук е момента да си призная, че съм пристрастна).
                          А за книгата "Градът между Изтока и Запада Х²V-ХV²² век" е редно да призная, че има и добри акценти, изобилстват "наглед странни съпоставки", който могат да бъдат "изчистени" , но въпреки това по десето балната система мога да поставя оценка 7.

                          Comment


                            #14
                            Еее джанъм, много ти ниска летвата на теб, 7 от 10 Аз бих казал, четиво без историческа стойност, тежка форма на графомания и 1001 повторения на известни или изфабрикувани факти, в невероятни и нерядко логически противоречащи си комбинации. Така де, за всеки влак си има пътници, но тази книга не може да има дори и най-скромната претенция за някаква академична сериозност. Лошото е, че според някои има. Тук даже не визирам баба Жана, издала поредния пловдивски ...

                            Comment


                              #15




                              Джошкун КЬОКЕЛ

                              САРЪ САЛТЪК И БАЛКАНСКАТА АЛЕВИЙСКО-БЕКТАШИЙСКА КУЛТУРА

                              Алевийството и бекташийството имат два основни източника. Те са турската култура, история и ислямът. Турците масово започнали да приемат исляма и мюсюлманска идентичност от Х в. Процесът на приемане на исляма от турците, протекъл в Трансоксиана, им позволил да развият собствена, специфична интерпретация на исляма и на мюсюлманската идентичност. Турската интерпретация на исляма се развила на основата на хилядогодишна културна традиция и на ислямски компоненти. Харизматично-историческият образец на тази идентичност, включваща мистически образи, е Ходжа Ахмед Йесеви. Той развил доктрината, позната като йесевизъм. Опитал се да предаде основна и чиста доктринална система на номадските турски общности. Тази система била определена като източник на различни социални организации и на такива, основани на вярата в историята на турската философия през следващите периоди. Алевийството и бекташийството могат да бъдат поставени сред философските движения, които възприемат Ходжа Ахмед Йесеви и йесевийството като прототип на философските и на основаните на религията принципи. Алевийството и бекташийството се оформили в Анадола от “хорасанските светци”, които се определяли като последователи на Йесеви.
                              Хаджи (поклонник) Бекташ Вели, който завършил образованието си и се преместил от Хорасан в Анадола през Х²²² в., станал теоретик на анадолското алевийство и на бекташийството, което било институционализирано от Балъм Султан през ХV² в. Хаджи Бекташ Вели свързва корените на това учение с Ходжа Ахмед Йесеви. В неговото Velayetname (житие на светец), носещо името му, двете исторически лица са представени като съвременници и се твърди, че хаджи Бекташ Вели бил снабден със свещени предмети от Ходжа Ахмед Йесеви и бил изпратен със задача в Анадола.
                              Хаджи Бекташ Вели пристигнал в Сулуджа Карахьоюк (днешната област Хаджибекташ в Невшехир) и се установил в оbа (номадска група) от разклонението Чепни, където устроил своя dergah (дервишко обиталище) и се опитал да разпространи философията си, като обучавал ученици, привлечени от учението му.
                              Социологическият анализ показва, че Хаджи Бекташ Вели е възприемал туркменските номадски групи като основния човешки фактор в своето учение.
                              Стотици турски светци, свързани с учението на Хаджи Бекташ Вели, участвали в процеса на тюркизиране на различни части от Анадола. Те предали философията на Хаджи Бекташ Вели на туркмените в оджаците и текетата, които установили. Междувременно те демонстрирали характеристиките на обществено-религиозни водачи, които организирали и усядането на турските групи.
                              През Х²²² в. туркменски dede-та (старши дервиши) и baba (дервиши старейшини) предали учението на Хаджи Бекташ Вели на такива огузки родови групи като oymak (племе), ashiret (клан) и oba. През същия век представители на учението пристигнали и на Балканите. Развитието на традицията на Балканите съвпада по време с появата й в Анадола.
                              Много от турските дервиши, и най-вече Саръ Салтък, станали представители на учението в Югоизточна Европа. Важният представител на учението на Балканите през Х²²² в. бил Саръ Салтък. След него дервишите, които живели в края на Х²V в. и началото на ХV в. като Сейид Али Султан Къзълдели, Отман Баба, Акязълъ Султан, Демир Баба, Али Коч Баба и Гюл Баба Саръ спомогнали за развитието на учението в региона. В историческа перспектива алевийските и бекташийски религиозни учения се установили на териториите на днешните България, Гърция, Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Косово и Румъния. Много алевийски деде-оджаци (dede odjaks) се установили и развили свои центрове на Балканите. Стотици бекташийски текета били изградени и функционирали ефективно в социалния, религиозния и културния живот на Балканите. Днес алевийски деде-оджаци и бекташийски текета продължават да съществуват на Балканския полуостров и запазват функциите си. На Балканите съществуват и тюрбета, ятири (гробници) и др. обекти, смятани за свещени от последователите на алевийството и бекташийството. Тези центрове на вярата са елементи на турската култура и на исляма, появили се и развили се в продължение на векове на Балканите. Следователно елементите на алевийската и бекташийската култура на Балканите са исторически, традиционни, автентични и оригинални елементи на турската култура и на алевийските и бекташийските системи.
                              Сейид Али Султан Къзълдели, чието теке и тюрбе се намират в Димотика, Гърция, е един от харизматичните представители на алевийските и бекташийските традиции. Наричан още gazi-eren (светец-войн) и alp-eren (светец-герой), той бил обществен водач в Румелия (турска Тракия) по времето на Баязид Йълдъръм. Митът за “40-те светци”, предаван устно от последователите на алевийството и бекташийството през вековете, демонстрира мощта на култа към Сейид Али Султан в рамките на учението. Той е важен за алевийството и бекташийството не само в Румелия, но и в Анадола. Общности на деде-та и талип-и (последователи), свързани с оджака на Сейид Али Султан, съществуват в десетки селища в Анадола, главно в провинциите Малатия, Корум, Анкара, Ескишехир и Кютахия. В тези региони има тюрбета, разположени в скални ниши, които са посветени на Сейид Али Султан. Също така многобройни алевийска и бекташийска общност, свързана с оджака на Сейид Али Султан, е разположена в Тракийския регион на Турция. Оджакът на Сейид Али Султан е важен що се отнася до ритуалната култура и деде-оджакската традиция, която поддържа.
                              Отман Баба е друга важна историческа фигура, която се споменава едновременно с учението на Хаджи Бекташи Вели на Балканите. Отман Баба живял през ХV в. Територии на съвременна България били основното му поле за изява, но той развил дейност и в Анадола. Velayetname-то на Отман Баба описва пътуванията, които той извършил с дервишите си и обществените, културните и религиозните събития, на които оказал влияние. Отман Баба бил толкова активен дервиш, че заминал за Истанбул и се срещнал с тогавашния османски владетел, султан Мехмед Завоевател. Съвременникът на Отман Баба, Шуджаеддин Вели поддържал връзки с други известни деде-та и баба-и като Коюн Баба.
                              Според устната традиция Отман Баба бил другар на Шуджаеддин Вели, който има тюрбе и теке в село Арсланбели, област Сейидгази в Ескишехир. Тази информация била предадена по време на срещите между последователи на Шуджаеддин Вели и на Отман Баба. Във Velayetname-то на Отман Баба Шуджаеддин Вели е наречен “Shefkullu Bey”.
                              Последователите на Шуджаеддин Вели и Отман Баба обявили, че признават деде-тата на оджака на Шуджаеддин Вели за “murshid odjak” (водеща общност) за последователите на Отман Баба, които били свързани с текето на Отман Баба, тъй като последният нямал приемник. Днес общностите, свързани с оджака на Отман Баба, са оглавявани от религиозни ръководители, наричани баба (дервиш-старейшина), чиято религиозна практика като поверяване на задачи, признание и събеседване е ръководена от деде-тата на оджака на Шуджаеддин Вели. Днес в много селища на територията на България и в границите на Турция съществуват алевийски общности, свързани със surek (пътя на мистично познание) на Отман Баба. Култът към него бил поддържан от последователите му Акязълъ Султан и Демир Баба. Те са важни представители на историята на алевийството и бекташийството на Балканите. Епически сказания за двамата все още се предават като устна традиция сред алевиите и бекташиите в региона. Последователите на шейх Бедреддин и на оджака на Али Коч Баба, разположен в България, са други важни общности на алевийските и бекташийските традиции на Балканите. Днес последователите на шейх Бедреддин и на Али Коч Баба населяват определени области в България и някои региони на Турция.
                              И двете общности притежават важни елементи на алевийската и бекташийската вяра и култура. Възможно е да се натрупат нови научни данни за алевийството в резултат на изследване на тези групи. Алевийските и бекташийските традиции на Балканите имат отношение и към турския език и литература. Значими поети са били родени на Балканите в алевийска или бекташийска среда. Поети като Йемини, Вирани, Казак Абдал, Йешил Абдал създали творби, смятани за важни за учението.
                              Саръ Салтък бил онази харизматична историческа личност, чийто живот както и алевийската и бекташийската устна традиция за него на Балканите се идентифицират с историята на учението в региона.
                              Саръ Салтък е смятан за съвременник на Хаджи Бекташ Вели във Velayetname-то на последния. Съгласно Velayetname-то Хаджи Бекташ Вели бил учител на Саръ Салтък, който първоначално бил овчар, поверил му задача и го изпратил в Румелия. Саръ Салтък отишъл в Синоп, а след това през Черно море в Грузия, придружен от Улу Абдал и Кичи Абдал, които били натоварени от Хаджи Бекташ Вели да го подпомагат. Там той се проявил като светец-войн. След това Саръ Салтък заминал за Калигра и продължил дейността си там. Той развил традицията на Балканите. Представян е като човек, който подпомагал хората и се борел срещу злобата. Приписването на свръхестествени сили на туркменските светци е нещо често срещано в турската епическа традиция. Елементите на култа към Хъзър (безсмъртния пророк), дървената сабя и влечението към исляма, за които става дума в пасажи за Саръ Салтък от Velayetname-то на Хаджи Бекташ Вели, преобладават в алевийските и бекташийските традиции.
                              Салтъкнаме-то (Saltukname), което било написано от Ебул-Хаир-и Руми и разказва за живота на Саръ Салтък, заедно с епоса и легендите е най-важният извор за Саръ Салтък. В Салтъкнаме-то Саръ Салтък е представен като светец съвременник и духовно свързан с Хаджи Бекташ Вели. В творбата освен с Хаджи Бекташ Вели, Саръ Салтък е свързан и с хора, смятани за също толкова важни за алевийските и бекташийските традиции като Тапдук Емре, Юнус, Сейид Махмуд Хайрани и Караджа Ахмет Султан. В Салтъкнаме-то се споменава също, че Саръ Салтък се срещнал с Мевляна, Ахи Еврен и Насреддин ходжа. Всички те били значителни представители на анадолската турска култура и история.
                              Салтъкнаме-то описва образа на Саръ Салтък по начин, близък до този, по който е представен Хаджи Бекташ Вели във Velayetname-то. Саръ Салтък е представен като “светец” според турската мистична традиция. Информацията за турски светци в алевийски и бекташийски текстове е поднесена по сходен начин. Произходът, животът, учението, средата, в която е живял и дейността на историческия персонаж както и хората, свързани с него, били идеализирани в стремежа да му се припишат някои свръхестествени способности. Молитва, дарбата да се променя формата на предмети, борбата срещу висши зли сили като дракони, митологията на сънищата, произходът от ahl-i beyt и дванадесетте имами, култът към Хъзър-Иляс са изразни средства, използвани в биографията на Саръ Салтък в Салтъкнаме-то. Сравнено с Battalname-то и с Danishmendname-то, Салтъкнаме-то притежава сходни характеристики, що се отнася до контекста и методологията.
                              Друг извор, съдържащ информация за Саръ Салтък, е Seyahatname-то (пътепис) на Евлия Челеби. В него авторът отделя голямо внимание на устните разкази за Саръ Салтък. В откъсите, в които става дума за Саръ Салтък, са описани текетата и тюрбетата, които му били посветени и които били посетени от автора.
                              Евлия Челеби описва Текето на Килгра Султан, за което се смятало, че принадлежи на Саръ Салтък, но което било споменато с това си име в много извори. Авторът изказва мнението, че Килгра Султан е бил Саръ Салтък, и че е дошъл в Анадола заедно с Хаджи Бекташ Вели. Челеби съобщава, че последният дал дървена сабя, sedjade (килимче, използвано при молитва), барабан и знаме на Саръ Салтък и го изпратил с мисия в Румелия. Според Seyahatname-то Саръ Салтък достигнал до руски, полски и чешки територии и до Дебрецен и се проявил като светец и там, по същия начин, по който действал и според епическите разкази в Салтъкнаме-то и Velayetname-то на Хаджи Бекташ Вели. Саръ Салтък е споменат и в Seyahatname-то на Евлия Челеби, което съдържа информация за Бабадаг. Там е казано, че името на Бабадаг произхождало от гроба на Саръ Салтък там и са предоставени подробни сведения за текето и тюрбето на Саръ Салтък в Бабадаг. Евлия Челеби твърди, че истинското име на Саръ Салтък било Негова Святост Саръ Салтък Мохамед Бухари и дава някои разяснения относно живота на Саръ Салтък.
                              Някои изследвания показват, че Саръ Салтък пристигнал от Анадола в Румелия като дервиш-колонизатор заедно с 12000 туркменски семейства през 1263 г. и ги накарал да се заселят в Крим и в района на Дебрецен. Влиянието на Саръ Салтък върху турската култура и история е толкова голямо, че е отразено в съчиненията на Юнус Емре, който е един от най-важните представители на турското мистическо течение през Х²²² в. Той представя Тапдук Емре, Барак Баба и Саръ Салтък като представители на учението, чийто последовател е самият той.
                              Култът към Саръ Салтък има и характеристиките на религиозен деде-оджак. Оджакът на Саръ Салтък, разположен в Хозат (Тунджели) е един от динамичните центрове на анадолския алиевизъм. Има деде- и талип-общности с оджаци, разположени в различни региони на Анадола, главно в Тунджели. Култът и оджакът на Саръ Салтък имат приоритет при изясняването на историческите и религиозните извори на алевийската и бекташийската традиция. Нови научни изследвания, посветени на тази историческа личност и на неговия религиозен деде-оджак биха осигурили допълнителна информация, необходима за изясняването на разликите и приликите между ученията на алевии и бекташии в Анадола и на Балканите.

                              Comment

                              Working...
                              X