Страница 1 от общо 10 123456 ... ПоследноПоследно
Показване резултати 1 до 25 от общо 229

Тема: Тевтонският орден

  1. #1

    Тевтонският орден

    През 1190 г. , по време на обсадата на Акра от войските на Третия кръстоносен поход, на хиляди километри от земите, в които по-късно ще се прослави и ще промени историята за векове напред, възниква Тевтонският монашеско-рицарски орден. Подобно на този на хоспиталиерите, той се развива около охраната на болницата, построена от германски поклонници от Бремен и Любек, за да се лекуват многобройните заболели и ранени от немския контингент (няколко хиляди човека) под стените на Акра. Първоначално членовете му се наричат “ fraters hospitalis S.Mariae Theutonicorum in Accon”. През 1197 год. орденът е признат официално от Папството като разклонение на цистерцианците и военно-монашеска организация, като са му дадени съответните привилегии. Силните по това време германски императори (владеещи и цяла Италия със Сицилия, с интереси по цялото Средиземноморие) се отнасят към него твърде благосклонно и благодарение най-вече на тях (и по-специално на Фридрих II Хохенщауфен) орденът скоро натрупва много земи и богатства и става почти равен по сили с тези на тамплиерите и хоспиталиерите. Числеността на тевтонците в Сирия и Палестина по време на битката при Форбия (1244 г.) е поне 450-500 рицари, а братята-сержанти и оръженосците са с няколко пъти повече. Те притежават обширни владения и позиции и в други области на Утремер като Морея и Киликийска Армения. През XIII век обаче те претърпяват няколко сурови поражения от "сарацините", в които губят почти целия си личен състав и заради това така и не успяват да изградят свои значителени и устойчиви владения в Утремер.
    За сметка на това името им скоро се прочува в битките с други "езичници" по западните граници на католическия свят в континентална Европа. Пръв там ги повиква маджарският крал Андрей II (тъст на нашия Иван Асен II) през 1211 год., за да му помогнат срещу куманските племена, които периодично нахлуват в областта Трансилвания. Тевтонците успяват да отстранят куманската заплаха, но скоро стават неудобни за маджарите, тъй като основават свои собствени колонии, привличат в тях германски заселници и се държат толкова независимо и нагло, че маджарите започват да гледат на тях като на "змия в пазвата". Затова скоро не съвсем учтиво са помолени да си тръгнат, а на тяхно място идват далеч по-безопасните рицари на Св.Йоан...
    На следната година след прогонването им от Трансилвания (1225 г.), рицарите неочаквано получават нова възможност да се сдобият със собствено значимо владение. Към тях с молба за помощ се обръща князът на Мазовия Конрад, който наскоро е претърпял сурово поражение от своите северни съседи- езическите племена на прусите. Магистърът на ордена Херман фон Залца счита, че Прусия би била добър тренировочен полигон за неговите бойци, преди да се отправят към основната си мисия в Утремер и с удоволствие приема предложението на Конрад, който отстъпва на ордена няколко крепости по северозападната граница на княжеството си. От своя страна император Фридрих II Хохенщауфен чрез “Златната була от Римини”, издадена през 1226 година, дава на тевтонците всички права над земите, които те успеят да отнемат от прусите. Документът е важен и с това, че чрез него магистърът на ордена придобива права на принц-електор на Свещената Римска империя.
    През 1230 год. един отряд от 20 рицари и 200 сержанти от Тевтонския орден потегля, за да встъпи във владение на областта и града Хелмно (Кулм), които са им отстъпени през същата година от княза на Мазовия съгласно договора, подписан в селището Кружвица. Конрад разчита на тяхната помощ в борбата си против езическите племена на прусите, които заплашват северната му граница. Срещу това той им гарантира владението на гореспоменатия фиеф и на всички земи, които успеят да завладеят от езичниците. Скоро борбата на тевтонците придобива и очертанията на "кръстоносен поход" за покръстването на прусите и другите езически племена и народи, обитаващи крайбрежието на Балтика от устието на Висла до Финландия на север.
    Въпросните земи по онова време са изключително трудно достъпни, покрити в по-голямата си част с гъсти гори и населени с войнствени диви племена, които до този момент никой завоевател не е успял да покори. Но и никой не се е захващал за това с такава енергия и целеустременост като тевтонците. През 1231 г. тяхната армия преминава Висла и започва постепенното завладяване на Прусия като съчетава военните действия с издигането на замъци, които да служат за опора на властта им (те първоначално са построени от дърво, подобно на резиденциите на местните пруски князе, но от края на XIII век нататък вече започват да се строят величествените тухлени замъци, запазени и до днес). Първият издигнат от тях замък е Торн или Торун, долепен до границата с Полша, а после следват още много, маркиращи територията и посоката на придвижването на рицарите.През 1237 г. разгроменият от литовците при Шауляй Ливонски орден на меченосците се обединява с Тевтонския и така те се сдобиват с владението над прибалтийската област Ливония (дн. Латвия и Естония).
    Макар че напредването върви трудно поради яростната съпротива на прусите, до 1240 год. по-голямата част от територията им е завладяна и започва бързата немска колонизация. За разлика от другите рицарски ордени тевтонският по начало носи, така да се каже, "националистически" черти, а това може и да се свърже и с отколешната борба между настъпващите от юг и запад немци първоначално срещу славяните (приблизително на територията на бившето ГДР), а след това срещу балтите. Може да се каже, че до времената на хуситите немците се намират в положение на непрекъснат демографски, културен и икономически възход, което и обяснява тяхната експанзия (засегнала дори България- в лицето на саксонските миньори, наричани у нас саси, които се заселват в най-различни, предимно свързани с рударството, селища), чийто най-ярък изразител са завоеванията на Тевтонския орден. След 15 век Реформацията и религиозните войни за дълго слагат край на този възход (особено в демографски план).
    През 13-ти век прусите вдигат няколко бунта, които са смазани с много усилия и с помощта на кръстоносни походи (от които най-силните са съставени от германски и чешки войскови подразделения). В Прусия водят войските си дукът на Брънзуик Албърт (1264-5 г.), маркграфът Отон фон Бранденбург (1266 г.), чешкият крал Отокар II Бохемски (1267 г.) и маркграфът Дитрих фон Ландсберг (1272 г.). Междувременно главната квартира на ордена - крепостта Монфор в Светите земи (недалеч от Акра), през 1265 година е превзета от мамелюкския султан Байбарс и след период на митарстване (отначало в Акра, а след това- във Венеция) окончателно е установена в Прусия (в замъка Мариенбург на река Ногат) от великия магистър Зигфрид фон Фюхтваген през 1309 год.
    Още преди великият магистър да пристигне от Венеция, местните сили на ордена се забъркват във война срещу християни. Те отдавна са хвърлили око на богатата област Померания, разположена западно от река Висла, която разделя земите им от тези на същинска Германия. Областта принадлежи на Полското кралство, което по това време се разкъсва от вътрешни междусобици. През 1308 год. маркграфът на Бранденбург, повикан от съперниците на полския крал Владислав Локетек, обсажда крепостта Данциг (Гданск), столица на Померания и главното балтийско пристанище на Полша. Кралят, който по това време води война в Русия, е затруднен да се справи с нашествието и се обръща за помощ към Тевтонския орден. Германските братя-рицари като че ли само това и чакат, армията им набързо успява да разбие и отхвърли бранденбургците на запад, водена от ландмайстера Хайнрих фон Пльоцкау. След това, вместо да предадат завзетата територия на поляците, те поставят пред краля им изискването земите на Померания да им бъдат предоставени като концесия (изглежда, като компенсация за парите, които Владислав им е обещал срещу услугите им, но после не успява да събере). Локетек естествено отказва, но е безсилен да спре анексията, която отрязва кралството му от излаз към Балтийско море. Богатият Данциг се отбранява известно време, но в края на 1308 г. е превзет с щурм и е разграбен и опустошен, а мнозина от жителите му намират смъртта си в последвалото клане. Поляците никога не забравят този предателски спрямо тях акт и той е главната причина за последвалите конфликти и омразата им към ордена, когото самите те са поканили по тези земи.
    В редовете на тевтонците също има разногласия относно това завоевание и войната с католици. Великият магистър Карл фон Триер, който се опитва да сключи мир с Полша, е принуден да напусне Прусия през 1318 год. от войнствено настроените братя-рицари, които отказват да предадат дори частица от собствените си владения. Следващият велик магистър- Вернер фон Орселн, който също е миролюбиво настроен, е убит от собствените си рицари. Това не се посреща добре както от католическа Европа, така и от Папството, но тевтонците успяват да отклонят критиките срещу тях като защитават реномето си на кръстоносни воини срещу езичниците, започвайки военна кампания срещу последната и най-силна езическа държава в Европа по това време- Великото Литовско княжество.
    През XIII- XIV век Литва израства стремително от незначително по размерите си варварско княжество, плащащо данък на руските князе на Новгород и Псков, до империята с най-голямата територия в Европа. Експанзията на литовските владетели е улеснена от факта, че техните родни земи избягват опустошителните нашествия на монголите, които с пълна сила се стоварват върху Киевска Рус и я изваждат от историческата сцена (центърът на Русия се премества на североизток- в земите на Владимирското княжество). Иронично е, че първият владетел на Литва- княз Миндаугас (Миндовг) (1219-1263 г.), към края на управлението си приема католицизма с цел да се съюзи с Ливонския орден (бившите меченосци, които запазват относителна самостоятелност в рамките на Тевтонския орден), но е убит от “езическата” литовска партия, която е предана на вярата в своя висш бог Перкунас (=Перун, което подсказва общия пантеон на балтийските и славянските народи). Следващите владетели на Литва не повтарят тази грешка и затова през първата половина на XIV век стават идеална мишена за кръстоносните амбиции на Тевтонския орден. Католическа Полша също не е добре настроена спрямо “езичниците” и войната срещу тях до голяма степен спомага да се “замаже” случаят с Померания. През 1337 г. император Лудвиг IV дава на ордена имперската привилегия да завоюва Литва и Русия, като явно смята съществуващото там по това време управление за незаконно.
    Войните срещу Литва продължават около 100 години и се отличават с проявата на крайна жестокост и от двете воюващи страни. В подкрепа на тевтонците периодично пристигат рицари от цяла Европа, жадни да изпробват остриетата на копията и мечовете си в служба на християнския Бог срещу езичниците. Кръстоносните походи срещу Литва постепенно придобиват все по-голяма популярност и все повече и повече западноевропейски благородници предпочитат да участват в тях, отколкото в тези, които се провждат в Утремер през същия период. Владетелите на Прусия получават постоянни полълнения в жива сила, оръжие и финанси. Това че литовците успяват да устоят на удара се дължи до голяма степен на качествата на техните управници. Първият от тях, който се сблъсква с тевтонците- Гедиминас (Гедимин), се съюзява с архиепископа на Рига срещу Ливонския орден и изобличава тевтонската агресия в редица писма до папата и западноевропейските лидери. Той умира през 1341 год. и е наследен от сина си Евнут, който се оказва слаб управник и е детрониран от братята на Гедимин- Кейстут и Алгирдас (Олгерд) през 1345 год. Титлата на велик княз и столицата Вилнюс остават за Алгирдас, а Кейстут получава западната част на държавата от Волиния на юг до Ливония на север със столица в Тракай. Именно Кейстут поема главната тежест по отблъскването на атаките на кръстоносците, с което се справя толкова успешно, че и досега е честван като един от най-големите национални герои на литовците.
    Макар че силите на Кейстут и Олгерд устояват срещу рицарите, те съвсем не могат да се нарекат победители и заплахата от завладяване от страна на тевтонците ги преследва през цялото им управление. На историческата карта на североизточна Европа от този период владенията на кръстоносците изглеждат сравнително малки на фона на Литва, която заема почти целите територии на днешните Украйна и Беларус, но това впечатление за по-голяма мощ на последната е илюзорно. Зад Тевтонския орден стои пряко или косвено цялата мощ на католическа Европа, а езическа Литва не се подкрепя с ентусиазъм от повече от половината от поданиците си, които са православни. Агресията на тевтонците се изразява в неколкократното обсаждане на столицата на “идолопоклонниците” Вилнюс и, станалите целогодишни, едва ли не традиционни, походи в пограничните територии- по един през зимата и през лятото. Литовците, най вече хората на Кейстут, отвръщат с обратни рейдове и така голяма част от земята се превръща в ненаселена пустош. Кланетата достигат чудовищни размери, кръстоносците избиват всички мъже, които хванат и продават жените и децата като роби, а литовците изгарят на клада или задушават с дим своите пленници, принасят ги в жертва пред идолите на езическите си богове. Жестокостта на тевтонците достига патологични размери, описани в следния текст от 1372 г. “...той навлезе в пустошта начело на сто копиеносци, за да граби и убива езичниците...завзе четири села, които не бяха предупредени за тяхното идване и (тевтонците) предадоха на меча всички, някои от които хванаха още в леглата, мъже, жени и деца.”
    При великия магистър Винрих фон Книпрод (1351-1382 г.) Тевтонският орден достига върха на могъществото си. Винрих е роден в Манхайм на Рейн през 1310 г. и е най-дълго управлявалият глава на ордена- 31 години. Той води войните с Литовското княжество с голяма интензивност и нарастващо ожесточение, нанасяйки на литовците на Олгерд сурово поражение при Rudau в 1370-та година. На помощ му идват някои от най-високопоставените католически владетели като например херцог Албрехт Австрийски през 1377 г. Последният, освен двете си хиляди рицари, довежда в Прусия и своя летописец Петер от Рец, оставил много ценни сведения за българската история (по-специално за битката при Никопол) в своите стихотворни хроники. Той с някаква особена радост описва в мерена реч нападенията срещу литовските селища, избиването на пленените мъже и оковаваните им във вериги жени, някои от които с пеленачета в ръце. През 1367 г. Дания продава своите земи в северна Естония- Ревел и Нарва- на ордена и така под негова власт се оказва цялата източна половина на търговско-военния съюз на немските пристанищни градове на Северно море и в Балтика- Ханзата. Това оказва благотворно въздействие върху икономката и в края на управлението на Книпрод държавата, контролирана от него, е почти напълно германизирана (с изключение на вътрешните райони на Латвия и Естония), богата и гъсто населена (с изключение на границите с Литва). Представата за Тевтонския орден в Европа по това време до голяма степен е синтезирана в думите на краля на Бохемия Жан Люксембургски (загинал при Поатие през 1356 г.): “...неразрушима стена за защита на вярата срещу литовците и техните поддръжници, които и да са те- проклети врагове на Христа.”.
    Във връзка с Ханзата и защитата на своите икономически интереси, в следните години Тевтонският орден се замесва в династическите междусобици, свързани с трона на Швеция, които предизвикват сътресения в цяла Балтика. Размирният фактор е остров Готланд, превърнал се през 1394-та година в база на “виталните братя”- съдружие от капери на Ханзата и крал Албрехт фон Мекленбург, които от 1395 г. се занимават с открито пиратство, обръщайки се против първия от своите първоначални работодатели. Те продължават да подкрепят Албрехт Мекленбургски, а по-късно сина му Ерих Готландски, които придават законност на открито пиратските им нападения. На два пъти- в началото и края на “кариерата” си, виталните братя щели да превземат Стокхолм, а нападенията им нанасят огромни щети на търговията на Ханзата в Балтика и в проливите Категат и Скагерак. Последният път ханзейският капитан на Стокхолм точно обмисля дали да не им предаде града си, когато внезапно умрял патронът им- крал Ерих (1397 г.). Така изчезва и последното основание за легитимността на действията на виталните братя. Кралица Маргарет Датска, обединила скандинавските страни чрез брака си за Албрехт Померански и Калмарската уния, дава на тевтонските братя-рицари остров Готланд като фиеф срещу задължението да унищожат виталните братя. Орденът не изпуска тази нова възможност за уголемяване на владенията си. На 31 март, 1398 г. флота от 80 кораба и армия от 5000 бойци, предвождани от великия магистър Конрад фон Юнгинен, акустира южно от столицата на острова Висби. По това време виталните братя още не са потеглили от базата си поради опасност от плаващи ледове и рицарите ги заварват неподготвени. Корсарите обаче бързо се окопитват от изненадата и оказват ожесточена съпротива, макар че тевтонците несравнимо ги превъзхождат в боя на открито с тежката си конница. Гражданите на Готланд не оказват ефикасна подкрепа на виталните братя и те са разбити и принудени да се укрият във Висби. Скоро тевтонците влизат и там, но скандинавците се сражават упорито и по улиците на града, докато накрая рицарите им предлагат примирие. Според неговите условия Готланд оставал “за вечни времена” на Немския рицарски орден, а оцелелите витални братя- около 2000 човека, начело със Свен Стуре, получават правото да се изтеглят свободно. Повечето от тях се присъединяват към пиратстващите в Северно море флотилии на лайкдийлърите.
    Естествено на начинанието против виталните братя отново е била придадена религиозна окраска. Тевтонските рицари “рекламират” всеки свой военен поход като “кръстоносен” и учудващо много благородници от цяла Европа продължават да идват, за да се сражават за тях и да опростят греховетe си. Измежду последните са и братът на английския крал дук Хенри Болинброк и френският военачалник, известен странстващ рицар и куртоазен поет маршал Бусико, който се бие на почти всички фронтове, съществуващи в Европа по негово време. Основният враг в края на XIV и началото на XV век продължава да е Литва.
    През втората половина на XIV век във вътрешната и външната политика на Великото Литовско княжество настъпват дълбоки промени. През 1377 г. умира великият княз Алгирдас и завещава властта на своя син Ягело (Йогайла), чиято майка е Юлиана, дъщеря на княза на Твер. Принцът има сериозни противници в страната като чичо си Кейстут и владетелят на Полоцк- полубратът на Ягело княз Андрей Гърбави, който гравитира към Московското княжество. Тайно от тях в 1380-та г. той сключва договор с тевтонските рицари, в който се задължава да приеме християнството и да покръсти цялата страна в замяна на помощта им срещу Кейстут. Чичо му обаче разкрива плана, завзема с войската си Вилнюс, детронира племенника си и се провъзгласява за велик княз. Ягело успява да намери подкрепа в някои предани на баща му феодали и през 1382-та г. атакува владенията на Кейстут край Тракай. Той успява с измама да плени чичо си и неговият син Витаутас (Витовт(слав.), Витолд(нем.)) и ги затваря в крепостта Крево, където Кейстут е намерен мъртъв седмица по-късно. Витаутас се измъква от там и избягва право при смъртните врагове на баща си, в столицата им Мариенбург. Там тевтонците го покръстват под името Виганд.

    Ягайло също подновява своите преговори с ордена. Той продължава да дискутира своето евентуално преминаване към християнската вяра и обещава да им предаде областта Самогития, намираща се между техните владения в Ливония и Прусия. Те обаче предпочитат да подкрепят Витолд, по свой почин нахлуват в Самогития и я завземат чак до големия литовски град Каунас. На следната година (1384) Витолд предлага още повече облаги на рицарите и дори повежда своята армия с тях срещу братовчед си. Но братята-рицари бързо сменят симпатиите си и обединяват сили с Ягайло за щурм срещу няколко размирни пруски градове. Витаутас също се помирява с Ягайло и така дуалистичното разделение на властта в държавата се запазва като синът на Кейстут получава бившия домен на баща си. От тук той своевременно атакува и опожарява три важни тевтонски крепости в Източна Прусия. Рицарите отвръщат с продължаването на безспирните си наказателни походи в горите и полята на Литва.
    Скоро Ягайло взима спешни мерки да се справи с немската опасност. Той взима решение да се покръсти в католическата вяра, като се надява това да спре набезите на рицарите, чието единствено морално оправдание за водената война е езическата вяра на литовците. Естествен съюзник в този случай се явява съседна Полша. Великият княз се обръща към поляците, с които сключва съдбоносно споразумение на 14 август, 1385-та г. Договорът, подписан на лобното място на Кейстут, Крево, определя историческата съдба на региона за следващите няколко века. Съгласно неговите условия Ягело трябва да се покръсти, да се ожени за престолонаследничката- единсйсетгодишната принцеса Ядвига и така да обедини земите на Литовското княжество с тези на Полското кралство в една държава. Освен това се ангажира да помогне на полските аспирации за възвръщането на Източна Померания и Данциг. Действията на литовеца имат дълготрайни последици, но тогава той е подтикнат по-скоро от отчаянието да се справи с войната.
    Така за кръстоносния орден възниква ситуация, подобна на тази в Палестина по времето на Саладин. Двете враждебни на ордена сили се обединяват и го изолират по суша с изключение на коридора в Померелия. Но кръстоносците са в такъв период на възход, че за начало Ягело избягва да се занимава с тях. Военни действия води братовчед му, към който преминава титлата “Велик княз” (тъй като Ягело става крал на Полша след като е покръстен в Краковската катедрала през 1386 г. и приема славянското име Владислав), но в повечето случаи търпи поражения. Покръстването на литовците вече е факт, но тевтонските братя-рицари го обявяват за лъжливо и продължават да свикват кръстоносни походи срещу тях, макар че те формално вече са католици. Впечатлението, което се създава в Европа е, че новоизпеченият крал на Полша приема християнството, за да се добере до кралската корона. Виатаутас също се покръства повторно през 1386 г. (като този път приема името Александър), но това не повлиява отношенията със северните му съседи. Тяхната кауза все още намира топъл прием в голяма част от католическа Европа и най-вече при намиращата се във възход династия на Хабсбургите, които претендират, че Вилхелм Хабсбург, принцът, за когото първоначално била сгодена Ядвига, е нейният законен съпруг.
    Приемането на християнството от Витаутас не го спира от опитите да завземе Вилнюс и да се наложи над братовчед си. Когато атаката му е отбита, той се обръща за помощ към старите си познати- тевтонците. За тях това е поредната чудесна възможност да се намесят във вътрешните дела на Литва и те не закъсняват да го сторят през 1391 и 1392 година с големи сили, някои от които са доведени от графа на Дерби и бъдещ крал на Англия Хенри Болинброк. Двете обсади на Вилнюс обаче се оказват безплодни. (За сметка на това Хенри си купува като робиня една пленена литовска благородничка и по-късно я взима със себе си в Англия.)
    Междувременно Ягело праща помощи на гарнизона във Вилнюс и работи за укрепването на позициите си в кралство Лех. Той кара майката на съпругата си Ядвига да го осинови, за да може, в случай, че жена му умре, отново той да остане на престола. Роднината на Ядвига- маджарският крал Сигизмунд, подписва мирен договор с Владислав II Ягело. Така Унгарското и Бохемското кралства излизат от кръга на враждебните срещу литовеца държави. Тевтонският орден постепенно изпада в международна изолация. Ягело успява да сключи споразумение и с Витовт през 1401 г., като му признава титлата “Велик княз на Литва”, но той самият остава върховният господар на княжеството.
    В 1398 г. Витовт подписва с Тевтонския орден споразумение, съгласно което им предава областта Самогития, която е единствения излаз на Литва на Балтийско море. Скоро местните още езически племена се разбунтуват срещу твърдото управление на ордена. Рицарите успяват да се справят с бунта едва към 1401 г. През 1404 г. Владислав Ягело успява да склони тевтонците да върнат на Полша областта на Добржин срещу голяма парична сума. Проблемът със Самогития остава висящ до 1409 г., когато жителите й отново се вдигат на бунт, още по-масово и от първия път. Мирът с Полша е нарушен същата година от тевтонците, които конфискуват кораби на Ягело в устието на Неман (лит. Нямунас), обвинявайки ги, че пренасят оръжие. Шпионите на ордена донасят, че Витовт снабдява с оръжие и провизии самогитите и ги окуражава “да превземат Кьонигсберг и да издавят рицарите в морето” и дори, че “се бил хвалил, че щял да напои конете си в Рейн”. Освен това той събира голяма армия, в която влизат и татарски отряди, на десния бряг на Висла. Тогава орденът обявява война на Полша на 4 август 1409 год. Преди това тилът му е подсигурен чрез сключване на споразумение с кралица Маргарита Датска, според което Готланд е присъединен към територията на държавите от Калмарската уния. Непосредствено преди събитията през 1410 г. териториалната експанзия и мощта на Тевтонския орден достигат своя апогей. Въпреки това великият магистър Улрих фон Юнгинген (по-малък брат на завоевателя на Готланд) не си прави илюзии, че ще му бъде лесно срещу обединените полско-литовско-татарско-руски сили. Таненберг, наричан от поляците Грюнвалд, го очаква...
    Последна редакция от Guy de Mont Ferrand; 12-03-2007 в 10:54
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

  2. #2
    Адмирал Odzava's Avatar
    Регистриран
    Jan 2003
    Мнения
    4,092
    Супер! Страхотно написано!
    само имам въпрос - Грюнвалд и Таненберг не са ли две съседни села?

    Последна редакция от Odzava; 11-03-2007 в 11:04 Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
    Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
    Неизвестен руски адмирал

  3. #3
    Цитат Odzava написа
    Супер! Страхотно написано!
    само имам въпрос - Грюнвалд и Таненберг не са ли две съседни села?
    Така де, но западняците на тая битка й викат "битката при Таненберг", а поляците и русите- "битката при Грюнвалд" .
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

  4. #4
    Адмирал Odzava's Avatar
    Регистриран
    Jan 2003
    Мнения
    4,092
    Е, нормално. Всеки се бие според собствените си карти:
    Битката при Скагерак=битката при Ютланд
    Битката при Марианските о-ви=Битката във Филипинско море
    Половината сражения при Соломоновите острови имат двойни имена.
    Обаче да не ти мърся темата. кога ще е продължението на изложението?
    Според собствените ми скромни познания по тази част от европейската история (оставяме на страна литературните волности на Сенкевич) поляците почти никакви изгоди не получават след победата от 1410 г. Ордена се затруднява повече да плаща на наемниците, които съставляват неговата войска, отколкото да защитава териториите си от поляците. И май Тридесетгодишната война поставя край на съществуването на Ордена, както между впрочем изпраща германсикте държави в демографска и политическа криза за 300 г. напред.
    Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
    Неизвестен руски адмирал

  5. #5
    Ами то това, което съм го пуснал е планирано като първа част и трябва да напиша още две . Ама ми се ще да го направя като електронна книга...с илюстрацийки т'ва онова . Доколкото ми е известно, на български няма издадено нищо по-подробно за тевтонските рицари...
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

  6. #6
    ветеран viking heart's Avatar
    Регистриран
    Jul 2006
    Местоположение
    гр.Стара Загора
    Мнения
    614
    Guy браво за статията!!! Крайно време беше във форума да се появи такъв материал за тевтонските рицари. Още веднъж БРАВО! Можеш ли да дадеш някакви подробности за сраженията на тевтонците с монголите.
    They march in full battle dress
    With faces grim and pale
    Tattered banners and bloody flags
    Rusty spears and blades...

  7. #7
    Тевтонци срещу монголи

    Битката при Лигниц

    В началото на 1241 г. монголските войски (които вече са опустошили и завладели напълно цяла Русия, вкл. и Киев) нахлуват в Полша през областта Волиния. В няколко битки те разгромяват поляците и превземат главните градове (вкл. изоставената столица Краков), опустошавайки всичко по пътя си. Едно от крилата им, под началството на Байдар и Кадан, се отправя на север. За да препречат пътя на монголите, местните жители разрушават мостовете на Одер, но нашествениците с набързо стъкмен импровизиран флот пресичат реката при Ратибор и се насочват към столицата на Силезия Бреслау. Градът пада, но цитаделата устоява на удара, което местните доминиканци отдават на "Божие чудо". Подминавайки Бреслау, те се насочват към Лигниц, където местният херцог Хайнрих с помощта на рицарите от Тевтонския орден е събрал многочислена армия и се готви да им окаже отпор. На 9 април, 1241 г., на полето пред града, тевтонците и монголците се сблъскват за пръв път. Резултатът е 1:0 за монголите...
    Хайнрих разделя силите си на 4 части: баварците под командата на Болеслав Моравски, поляците, водени от Сулислав, брат на убития палатин на Краков, армията от Ополе, водена от княз Мешко, заедно с тевтонците и водената от самия Хайнрих част, включваща силезийците, моравците, тамплиерите и хоспиталиерите. Сражението започват рицарите, които влизат в бой с монголския авангард. Монголците им прилагат обичайната си тактика на привидно отстъпление и заобикаляне по фланговете и до края на деня християнската армия е унищожена.
    Херцогът се опитва да избяга, но е заловен и заклан на място, а главата му е отсечена и набучена на кол.
    Според една легенда в битката се сражава и е убит Великият магистър на тевтонците Хано фон Зангерсхаузен. Това обаче не е вярно, тъй като той умира десетина години по-късно. Без съмнение тевтонските рицари са взели участие в този разгром, но не и като отделна част. При положение, че според един запазен извор тогава загубите на тамплиерите са повече от 500 човека, то за тевтонците може да са допусне най-малко същият брой. Но и по това време те още не са онази сила, която стават по-късно...

    Ето и малко миниатюри, изобразяващи битката:



    Тевтонците не ги виждам тука, но пък ги има "мойте хора"- хоспиталиерите .
    Последна редакция от Guy de Mont Ferrand; 12-03-2007 в 10:50 Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

  8. #8
    ветеран T.Jonchev's Avatar
    Регистриран
    May 2006
    Мнения
    957
    Добро изложение и отлично синтезиран материал :tup:
    Позволявам си една незначителна фактологична корекция - Ян Люксембург е загинал при Креси (1346), а не при Поатие (1356).

  9. #9
    Цитат T.Jonchev написа
    Добро изложение и отлично синтезиран материал :tup:
    Позволявам си една незначителна фактологична корекция - Ян Люксембург е загинал при Креси (1346), а не при Поатие (1356).
    Ех, "хуманум ераре ест" . Знаех си аз, че, колкото и добри да изглеждат, на "Оспрейките" не може да се разчита безрезервно :1087: .

    Но, за да не бъда разбран погрешно, държа да се отбележи, че далеч не съм ползвал само "Оспрейки" за написването на горния материал. Специално този цитат на Жан Люксембургски (Йончев, а не е ли по-правилно Жан, а не Ян? Все пак, макар и чешки крал, той е французин!), заедно с информацията, че е загинал при Поатие (100-годишната война не ми е сред най-интересните теми, затова не съм добре запознат с фактите около нея), го взех от една "Оспрейка" де...
    Последна редакция от Guy de Mont Ferrand; 12-03-2007 в 12:56
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

  10. #10
    редовен
    Регистриран
    Jan 2005
    Мнения
    215
    Много интересна тема,поздравления!
    Открих в Уикипедията още една битка на тевтонците с монголи-татари,но информацията е оскъдна.Става въпрос за битката при река Ворскла между Витаутас(включваща литовци,поляци,руси,татари,власи,молдавци и тевтонци) и Златната орда.Води се нещо като кръстоносен поход,а сражението е описано като едно от най-кървавите.Предтекста за похода е молбата за помощ на сваления хан Токтамиш срещу новия хан Тимур Кутлуг и емир Едигу.Витаутас претърпява тежко поражение и губи голяма част от Украйна.
    Ако някой знае повече подробности за битката и нейния ход(включително участието на тевтонските рицари) да сподели.

  11. #11
    PATER PATRIÆ IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS's Avatar
    Регистриран
    Feb 2007
    Местоположение
    ILLIRICVM ET ORIENS
    Мнения
    2,412
    Цитат Guy de Mont Ferrand написа
    Тевтонци срещу монголи
    Ето и малко миниатюри, изобразяващи битката:...
    Поздравления, Ги!:tup:
    Имам, обаче един не много съществен въпрос. Това дето са го яхнали монголите някакви понита ли са, мулета или кучета? :o Нещо им се влачат краката по земята май. Вероятно с язденето на такива леки животни може да се обясни тяхната победа?:sm186:
    Последна редакция от IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS; 13-03-2007 в 00:47

    "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
    It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

  12. #12
    Битката при Ворскла

    През 1399 г. Великият литовски княз Витовт започва усилена подготовка за поход на югоизток от своите обширни владения. Както отбелязах по-горе, на предната година той сключва мирен договор с Тевтонския орден, който развързва ръцете му, за да може да се намеси в междусобиците, разтърсващи по това време татарската Златна орда. В резултат на тези вътрешни конфликти, инспирирани до голяма степен от по-ранното нашествие на Тамерлан, монголският хан Тохтамъш е свален от престола и бяга с голяма част от своите поддръжници при Витовт. Последният охотно се съгласява да му окаже подкрепа срещу противниците му Едигей и Тимур-Кутлуг.
    Начинанието му среща радушен прием при тевтонците, които, следвайки обичайната си тактика, не се поколебават да го провъзгласят за поредния "кръстоносен поход", този път не срещу езичниците, а срещу истински "сарацини"- мюсюлманите от Златната орда. Те подготвят един солиден отряд от няколкостотин човека (100 рицари и малко повече сержанти), който да се присъедини към силите на Витовт в тази кампания.
    За сборен пункт на войските е определен Киев. Там през пролетта на 1399 г. се събират васалите и съюзниците на Витовт- много руски и литовски феодали, полски контингент, изпратен от Ягело, самият молдавски княз Щефан и тевтонските братя-рицари. Армията не само, че е впечатляваща със своята численост, но и е въоръжена по последна мода- разполага напр. с многобройна за времето си артилерия от бомбарди (първата, виждана изобщо по тези земи!), аркебузиери и арабалетиери. Явно очакванията и плановете на литовския княз са били големи и истинската му цел едва ли е била само да възстанови Тохтамъш на трона. Сред съвремнниците му определено се е ширила мълвата, че той ще завладее цялата територия на Ордата и така веднъж завинаги ще приключи с перманентната заплаха от степите...

    (ту би кантинюид...)
    Последна редакция от Guy de Mont Ferrand; 13-03-2007 в 05:04
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

  13. #13
    Платен агент на злото Dinain's Avatar
    Регистриран
    Jan 2006
    Мнения
    14,111
    Замаях се от кланета. Поздравления, Ги, чудесен материал. Народът иска статия! Статия!
    "No beast so fierce but knows some touch of pity."
    "But I know none, and therefore am no beast."

    (Richard III - William Shakespeare)

  14. #14
    Битката при Ворскла- продължение

    На 18 май голямата съюзна християнска армия напуска стените на Киев и се отправя към степите. Кампанията продължава през цялото лято, но татарите на Едигей все бягат от решително сражение. Едва на осми август двете войски се срещат при р. Ворскла, приток на Днепър (в района се се състои и по-късната знаменателна битка при Полтава).
    Армията на Златната орда при Ворскла е командвана от темника на Едигей Тимур-Кутлуг. Отначало те повеждат преговори и самоувереният Витовт му изпраща ултиматум: "Покори ми се...и ми плащай данък и оброк всяка година!" Бавейки отговора си, тъй като изчаква да пристигнат татарските контингенти от Крим, темникът накрая му връща същото послание, но отправено към него. Бесен, Витовт нарежда настъпление, бойците му пресичат Ворскла и атакуват татарите.
    Отначало успехът е на страната на християните, но впоследствие (колко познато!) на конницата на Тимур-Кутлуг й се отдава да ги заобиколи по фланговете и да ги обкръжи. В плътния ръкопашен бой артилерията се оказва безполезна и настъпва клане. Повечето руски и литовски боляри, кръстоносни рицари и самият молдавски княз Щефан Първи са съсечени на място. Витовт и Тохтамъш успяват да пробият обкръжението и, съпроводени от малък отряд оцелели, побягват презглава към Киев. Татарите ги преследват чак до стените на града, който обсаждат. Не успяват да го превземат, но си тръгват едва след като им е изплатен огромен откуп...
    Съществува легенда, според която по време на бягството си княз Витовт се загубил в степта. Спасил го един татарин-казак на име Мамай, който го открил и отвел на сигурно място. От благодарност князът го направил благородник и му дал обширни земи. Този казак бил родоначалникът на известната руска фамилия Глински, към която принадлежала напр. майката на Иван Грозни Елена.

    Замаях се от кланета. Поздравления, Ги, чудесен материал. Народът иска статия! Статия!
    Мерси (не само на теб, а на всички, за добрите думи) .
    Ми щом ви радвам, значи ще има статия
    Последна редакция от Guy de Mont Ferrand; 13-03-2007 в 08:28 Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

  15. #15
    PATER PATRIÆ IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS's Avatar
    Регистриран
    Feb 2007
    Местоположение
    ILLIRICVM ET ORIENS
    Мнения
    2,412
    Колко стана резултата, че му загубих дирите? 3:0 за монголите ли е до тук?:church: :teu24: :church:

    "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
    It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

  16. #16
    Цитат IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS написа
    Колко стана резултата, че му загубих дирите? 3:0 за монголите ли е до тук?:church: :teu24: :church:
    Там нейде :nod:
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

  17. #17
    тевтонците са ми любият рицарски орден !

  18. #18
    Цитат Вилхелм Монке написа
    тевтонците са ми любият рицарски орден !
    Защо ли не се изненадвам, хех
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

  19. #19
    таркан
    Регистриран
    Dec 2007
    Мнения
    342
    Прекрасна статия Ги! Нямаш ли нещо за "ледената битка" върху Чудското езеро?

  20. #20
    Цитат багатур написа
    Прекрасна статия Ги! Нямаш ли нещо за "ледената битка" върху Чудското езеро?
    Ами нищо не съм писал за нея, иначе материали имам...Ама тя е сравнително известна и на български според мен могат да се намерят доста подробни статии.
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

  21. #21
    ветеран
    Регистриран
    Dec 2006
    Мнения
    1,196
    Цитат Guy de Mont Ferrand написа
    Тевтонци срещу монголи

    Битката при Лигниц
    Най-интересното за мен в случая е, че формален повод за разправията са куманите Значи 200 000 от тия, бягайки от татарите вачело с Бату, се приютяват при Бела ІV в Унгария. Бела ги приема доста топло предвид на тяхната опитност във воденето на битки със степните владетели. Така на разположение на Бела ІV били 40 000 опитни кумански войни. В същото време обаче, разни унгарски велможи започват да гледат доста подозрително на куманските попълнения и въобще почват да им правят проблеми. Тук има един интересен детайл - някъде в началото на 1241 г. унгарците утрепват хан Котиян в Пеща, а останалите кумани там бързо поемат за България.

    Татарите по принцип са се готвели да нахлуят на запад, а тая разправия послужила на хан Бату за повод да проводи хабер до Бела ІV, че ако не подобри рязко дискриминативната си политика спрямо куманското население (или слугите на татарите), самите татари ще дойдат и ще им разрушат каквото имат. Бела ІV се посепнал, но в унисон с дръзките обичаи на времето, понатупал пратениците, а после поискал помощ от всичките съратници надлъж и шир. Впрочем мурафета е интересен - един меч оплескан с кръв се движел из страната, което значело "Гответе се за война!".

    Както и да е, татарите си живеели нейде из южна Русия и Украина, когато става ясно, че ще има тупаник. През февруари 1241 г. (малко след убийството на хан Котиян) татарите поемат в две направления към Буда-Пеща. Общата им численост е била към 70 000 души. Татарите обаче преценили, че близкото роднинство между европейските владетели вероятно ще означава и общо противодействие. По тоя повод тая армия от 70 000 души се разделила на две: по-голямата част (50 000 души) били предвождани от Суботай и от върховния главнокомандващ Бату и се насочила към Унгария. Там всъщност се очаквало голямата битка. Тая част се разделила на 2 групи - едната се движела към Буда от югоизток (начело с Кадан), а Бату се движел по пряка линия. По-малката част от голямата армия (сещате се - 20 000 души) поела към Полша. Тая селекция била водена от двама треньори - Бейдар и Гайду. Именно те повеждат на еуропските футбалери с 1:0 на финала в Лигниц.

    Оттук нататък гледаме само тоя отбор. Тия юнаци тръгнали право на север и първи пада града Сандомир. На 3 март пада Краков, а на 18 март е разбита нова полска армия при Хмиелник. Така на 24 март Бейдар и Гайду стигат до Бреслау. Крепостта обаче не пада толкова лесно и татарите продължават, но не защото не са могли да превземат Бреслау. Просто осъзнават, че с всеки изминат ден поляци и други (между които и тевтонските рицари) ще мобилизарат силите си. Просто няма време за дълги обсадни действия, пък и екипировката им не е позволявала това. Но татарите знаят нещо повече от основния враг там (Хайнрих): бохемският крал Венцеслас напредва към Лигниц с 50 000 души и е на 2 дни път от обединяване на силите с Хайнрих. Това всъщност би означавало за татарите бягство.

    По тая причина Бейдар и Гайду бързат към място, наречено "избраното място" - недалеч от Лигниц. И така Хайнрих се натъква първи на чакащите татари. В тоя момент Хайнрих води един сборен отбор, който не е подреден по никакъв признак. Все пак времето е достатъчно и Хайнрих успява да организира четири подразделения: първото подразделение е от рицари от всякакви националности. Тази част е била подкрепена от миньори от Голдберг, командвани от Болеслав (син на маркграфа на Моравия). Второто подразделение включва оцелели краковчани и други полски рицари. То се е водело от Сулислав, син на последния командващ Краков. Третото подразделение е съставено от рицари от Ополе, както и от тевтонски рицари от Прусия. Ополските рицари били водени от херцога на Ополе Мешко, а тевтонците от Heermeister Poppo von Ostern. Четвъртото подразделение било водено лично от Хайнрих и е включвало пешаци от Бреслау, пешаци и рицари от Силезия, както и френски тамплиери. Е, както се вижда тевтонците не са криви за изядения пердах, поради малкия си брой

    Все пак именно тевтонците и тамплиерите са тези с най-добра дисциплина и боен опит, та те оформят и фронтовата линия чрез спорадични сблъсъци с татарите. От другата страна обаче цари железен ред, а командващите туманите са хора с доказани умения, а не както е при командващите европейските части - на база привилегии. Освен това, тая битка край Лигниц показва и различни преимущества на ползваните оръжия от двете страни - тежкото въоръжение срещу подвижните и мобилни татари. Оттук лесно се прави и друг извод: европейците приемат битките от такава дистанция, че стават много уязвими за татарските лъкове (за тия се твърди, че хвърлят на по 270 метра). Един вид татарската тактика надделява.

    И така, битката започнала с няколкото схватки на тевтонците и тамплиерите с татарите (както казах, това е оформило фронта). Татарите обаче не тръгнали в атака с разни фанфари и надувания на рогове, а мълчешком. В някакъв момент за европейците това се оказало голяма изненада да видят твърде близо татарските стрели. В същото време (някой си направи майтап с конете), татарските коне били по-малки като размер, но доста по-издържливи и пъргави, което способствало тяхната мобилност.

    Първи в боя влезли хората на Болеслав и успели да влязат в пряк двубой. Само че татарите лесно и пъргаво успявали да отстъпят, заобиколят и атакуват странично, което нанасяло големи поражения. На всичкото отгоре никой не им помогнал и Болеслав се принудил да отстъпи. Втори в битката се включили хората на Мешко и Сулислав. Изглеждало, че тия са много по-успешни, понеже разкъсали бойния ред на татарите и даже изглеждало ония да бягат. Тогава обаче се появил конник, който на добър полски взел да вика "Бягайте!" и поляците се вързали... Е, най-малкото спрели за известно време настъплението. А после се случило вече описаното от Ги - уж бягащите минали флангово на европейците и по тоя начин ги обградили. Известно е да са ползвали и други номера - например да палят огън между пехотата и рицарите, като по тоя начин създават впчетлание у пешаците, че рицарите са унищожени. По тоя начин въсщност прекъсвали помощта за конниците - чрез демотивация и чисто физически затруднен достъп.

    Та, според мен, европейците са изкарали голям късмет, че Угедай хан умира и Бату се връща да дели наследство

  22. #22
    Цитат SRH написа
    Бейдар и Гайду
    SRH, това е отвратително произношение :x , Байдар и Кайду звучат къде-къде по-добре .
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

  23. #23
    интересуваме дали тевтонци са участвали в някой от кръстосните походи по наще земи ?

  24. #24
    Цитат Вилхелм Монке написа
    интересуваме дали тевтонци са участвали в някой от кръстосните походи по наще земи ?
    Интересен въпрос . Вероятно самите основатели на ордена са преминали през нашите земи. Става въпрос за рицари от армията на император Фридрих Барбароса, която, както е известно, избрала пътя по суша до Светите земи по време на Третия кръстоносен поход (1188-1192 г.). Тази армия причинила сума ти поразии на Византия (опустошава цяла Тракия, включително градове като Филипопол и Одрин) и спомогнала косвено за пълния успех на въстанието на Асен и Петър и стабилизирането на Стефан Неманя и Сърбия. След това тевтонци е имало сред участниците в Четвъртия кръстоносен поход, когато орденът им се сдобива с владения в Пелопонес и на други места. Докато са били в Трансилвания пък сигурно са воювали на страната на маджарите срещу разбунтувалите се боляри на цар Борил и 100 % срещу нашите съюзници куманите.

    Я да сложим малко картинки на тевтонски рицари и техни артефакти за разкрасяване на темата:


    битката при Лигниц:


    Високопоставен член на ордена:


    Битката при Грюнвалд:


    Тевтонски шлем:


    Тевтонски рицар:



    По литовските села:


    Рицари:


    Печат на великия магистър на ордена:


    Монета на ордена:

    Последна редакция от Guy de Mont Ferrand; 07-07-2009 в 11:51 Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

  25. #25
    красота особено тевтонците в атака никой не може да ги спре ! а какви са били отношенията с ордена ?

Страница 1 от общо 10 123456 ... ПоследноПоследно

Информация за темата

Users Browsing this Thread

В момента има 1 потребители, разглеждащи тази тема. (0 потребители и 1 гости)

Правила за писане

  • Не можете да пускате нови теми
  • Не можете да отговаряте
  • Не можете да добавяте приложения
  • Не можете да редактиране своите мнения.
  •