Страница 1 от общо 3 123 ПоследноПоследно
Показване резултати 1 до 25 от общо 64

Тема: Тактика на средновековната монголска армия

  1. #1
    ветеран viking heart's Avatar
    Регистриран
    Jul 2006
    Местоположение
    гр.Стара Загора
    Мнения
    614

    Тактика на средновековната монголска армия

    Значението на тактиката и нейното постоянно усъвършенстване било познато на монголското племенно опълчение още в хода на "малката война", която в същността си е степна война. Такава в която всички племена воюват по между си, а недостатъка в жива сила на воюващите страни се компенсирала както с индивидуалното бойно майсторство на войните, така и от постоянното усъвършенстване на тактиката при бой.
    В основния монголски източник "Съкровенното сказание" /СС/ има безценни указания за това как монголците са разделяли фазите на сраженията, а именно:
    1. Придвижване - "хараган"
    2. Развръщане - "наур"
    3. Сражение - "шиучи"
    В СС е упоменато, че почти винаги тактиката на монголците се осъществява по следния ред:
    Отначало войската се придвижва в походен строй, след това се развръща на обходни и обкръжаващи части, и разбира се части, които ще извършат първата атака. Последните се придружават от резерв, който обикновено се разполага няколко километра зад линията на атакуващите.
    Системата на качествено управление на войските, добрата сигнализация, качественото изпълнение на планираните действия между отделните групи били основните гаранти за бойната мощ на монголската конница.
    Обхода на противниковите войски чрез използване на мобилни конни части за нанасяне на флангови удари е основния тактически прийом на монголската армия. При това обкръжението било особено изгодно, тъй като давало преимущество за използване на най-доброто оръжие на монголците - лъка. Ударите на такива обходни конни части се нанасяли масирано и се сменяли бързо на няколко вълни, засипвайки противника със дъжд от стрели, от безопасно за монголите разстояние. Някои съвременни учени споменават, че монголските лъкове били по-далекобойни от лъковете на останалите народи.
    За достигане целта на тази тактика монголците обикновено примамвали врага на предварително избрано от тях място, като често имитирали отстъпление. Така увлечени в преследване противниковите войски, които не съзнавали, че в същност влизали в капан. За тази тактика на монголците дава ценни сведения и Марко Поло.
    За обходните маневри монголците изпозлвали отряди от лека конница, въоръжени основно с лъкове, които описвали дъга около войските на противника и преграждали фланговете му. За примамване на противника също се използвали подобни части, които били по-малобройни.
    Развиването на идеята за използване на обходни маневрени групи, било причина монголците да предвидят тактически резерв, който можел да се използва, или като засадно подразделение, или като подкрепление за оснвните сили на монголците в критичния момент на битката. Осъзнавайки всички свои силни и слаби страни монголците въвели особена тактика на водене на бой, която се използвала практически като шаблон.
    Огромно значение в тактиката на монголците се придавало на внезапността на удара и скриване в тайна придвижването и развръщането на войските. Основна роля за това играели отлично организираните разузнавателни части на монголците. Монголските пълководци разбирали добре, че не могат да скриват дълго съсредоточаването на войските си и тяхното придвижване /особено при рейдове на тумени/ и правели всичко възможно да нанесат бърз удар по противника на място, от място където той най-малко очаква. Така например в знаменития поход на Субедей и Джебе в Кавказ и Деш-Кипчак, техните два тумена, преминали не през Дербентския проход, който от векове се считал за единсвения път, годен за поход на войски от Закаваказието за Северен Кавказ, а през неочакван за всички маршрут. Арменските източници от 13-ти век съобщават, че монголците преминали през Ширванските клисури /място трудно проходимо и стръмно/, особено за конница.
    По въпроса за използването на таранния удар от монголците като ударна тактика има противоречиви становища. Работата е в това, че самото съществуване на тежковъоръжени ударни части в армиите на Чингис хан е дискусионен и проблемен въпрос. И макара да има сведения за наличние на конни войни от монголската армия в тежко въоръжение /за които обаче не се отбелязва да са използвани за таранни удари/, няма археологически находки за монголски ударни копия, шпори, специални седла с опори и т.н. Подкрепа за това твърдение може да бъде факта, че не е съществувала традиция при монголите да подковават бойните си коне. Освен това тежки доспехи в монголската армия са носели главно богатите и знатни монголи. Видимо те съставлявали отбрана част, която участвала във финалното настъпление в определана битка, доубивайки противниковите войни, които не били поразени от леката конница. Но за това не са били нужни татанни оръжия, а само саби и леки копия.
    Може само да се предполага, че таранни части са имали, воюващите в състава на монголската армия подразделениа на уйгури, киргизи и тайджути.
    Трябва да се отбележи, че монголците започнали да използват тежка кавалерия в пълния смисъл на понятието значително по-късно, когато световната им империя се разпаднала на няколко части. В тях взели връх различни военни традиции и тактики, които изместили класическите монголски принципи за водене на бой. Любопитно е, че само Тамерлан се връща към тези монголски традиции / с определени усъвършенствания/ и на практика е направил ренесанс на монголското военно изкуство от славните години на Чингис хан.
    Охраната на тила при монголската армия обикновено се състояла от няколко хиляди война. На нея било отделяно значително внимание.
    Пленниците по време на походите били използвани от монголците в челните удари с противника като "жив щит". Наред с това този от тях, който се отличил в битка не получавал нищо и си оставал пак пленник. Този пък, който си позволявал да не се бие бил жестоко съсичан за назидание на останалите.
    Тактическото разузнаване била важна организационна единица на монголската армия. Практически във всички източници за сраженията се споменава за разузнаване, или спецаилно отделени за разузнаване авангардни части.
    Функциите на авангардните разузнавателни части били следните:
    1. Караулна служба, изнесена на терен на около стотина километра преди монголската армия. Осъществява се от малочислени и високо мобилни конни отряди.
    2. Патрулиращи отряди /от около 150-200 конника/-извършват денонощен обход на по-мащабна площ територия и сравняват информацията от стратегическото разузнаване, разположено далече напред.
    Конните разузнавачи при монголците били изключително многобройни по численост. Така например в похода срещу Хорезм Джебе и Субедей използвали хиляди леки конници за разузнаване. В житието на Мамулаг - Тегин, внук на уйгурския предводител Барчук "Юан Ши" съобщава: "/Мамулаг-Тегин/ командвал 10 000 човека конни разузнавачи и заедно с Харалдай баатур и сина му Чилгутай-Таки извършил наказателни походи в Хъджоу и имал заслуги за овладяването на Дяоюшан. За успеха, помогнали хората му разузнавачи, които били навсякъде". Естествено е, че тези 10 000 души не действали в един строй, а били разделени на оряди от 500 до 1 000 души. Персийския автор ан-Насави съобщава, че монголците използват разузнавателни групи с численост от 700 до 1 000 души. Такива отряди получавали задачи, или зьа скрито наблюдение, разсеяни по границата, или влизали в контакт с противникови сили и пленявайки войници взимали информация разузнавателна информация, която сравнявали с друга такава.
    Аналогичен дозорен отряд бил унищожен от руските войски през 1223г. в началния стадии на битката при река Калка. Но съдейки по окончателния резултат от битката, отряда изпълнил отлично задачата си. Монголците получили достатъчно информация за руската войска, за да изберат печелившата тактика.
    They march in full battle dress
    With faces grim and pale
    Tattered banners and bloody flags
    Rusty spears and blades...

  2. #2
    Генерал-полковник Пилот's Avatar
    Регистриран
    Feb 2005
    Възраст
    28
    Мнения
    2,874
    Отлична статия, браво!
    Само един коментар към Калка - там монголците ползват малък отряд за да подмамят руснаците към реката (8 дни преследване). След това пак този малък авангард подмамва част от руснаците да минат реката, като по този начин войската е разделена на две. След това следва стандартна процедура - разгромяване на двете части.
    Битката при Мохи също може да бъде пример за разликата в разузнаванията - унгарците не пращат части да наглеждат поречието на реката около битката, като по този начин оставят Суботай да си мине безпрепятствено (естествено че неговите хора са проучили реката и намерили място за преминаване).
    „Аз, Драгомир, писах.
    Аз, Севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз се държах за вярата на Шишмана царя.“

    Модератор на раздел "Военна Авиация"

  3. #3
    ветеран viking heart's Avatar
    Регистриран
    Jul 2006
    Местоположение
    гр.Стара Загора
    Мнения
    614
    Радвам се, че представлява интерес.
    They march in full battle dress
    With faces grim and pale
    Tattered banners and bloody flags
    Rusty spears and blades...

  4. #4
    ветеран viking heart's Avatar
    Регистриран
    Jul 2006
    Местоположение
    гр.Стара Загора
    Мнения
    614
    Хм, не знаех за тези 8 дни преследване Благодаря за коментара.
    They march in full battle dress
    With faces grim and pale
    Tattered banners and bloody flags
    Rusty spears and blades...

  5. #5
    например в знаменития поход на Субедей и Джебе в Кавказ и Деш-Кипчак, техните два тумена, преминали не през Дербентския проход, който от векове се считал за единствения път, годен за поход на войски от Закаваказието за Северен Кавказ, а през неочакван за всички маршрут. Арменските източници от 13-ти век съобщават, че монголците преминали през Ширванските клисури /място трудно проходимо и стръмно/, особено за конница.
    Ммм, тази подробност не я знаех, мерси за което. Да добавя, че около това забележително "преминаване" на албанските проходи от въпросните тумени е било разгромено християнското царство Грузия, което е в абсолютния си апогей по това време (източниците говорят за 40-50 000-дна грузинска армия) и владее няколко пъти по-големи територии от днешната едноименна държава.

    Монголците безусловно са били най-добрите воини на средновековието.
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

  6. #6
    Генерал-полковник Пилот's Avatar
    Регистриран
    Feb 2005
    Възраст
    28
    Мнения
    2,874
    За осемте дни единствен източник е Уикипедия, а там нещата не са съвсем достоверни по принцип

    Монголците безусловно са били най-добрите воини на средновековието
    Тук не съм съгласен с подобни обобщения. Монголците са побеждавани все пак, а и армията им по никакъв начин не е универсална. При правилни тактики и мислене монголците биха били победени, може би с мъка, но това е напълно по възможностите на някоя от по-големите държави - Унгария, Полша, може би и руснаците (те са на такова ужасно поле че срещу монголци нищо не е сигурно). Много от битките на монголците са спечелени благодарение на некадърността на тези отсреща. Вместо да се взимат поуки, армиите отново се концентрират по стария средновековен начин и са лесна плячка. Други грешки са малко информация за бойното поле (Мохи) и разкъсване на силите (Калка).
    Предимство на монголците е начина на мислене - те не виждат битката като две линии вървящи една срещу друга, а като много движение на отделни отряди, атакуващи от различни посоки врага, след това бягство, след това пак атака (тактиката все пак не е присъща на пехотинци или рицари). На стратегическо ниво положението е подобно - мобилност и често пропускане на крепости, атакуване само на важните. Получава се нещо като блицкриг на средновековието.
    Но и този род война не е безпрепятствен. Например ако противника ползва тактиката на изгорената земя, пази се в крепости и не излиза на генерално сражение, а само на малки битки с малки отряди, монголците ще видят бая зор. Няма да има откъде да взимат провизии (все пак на няколкостотинкилометров поход ще се разчита в един момент на плячката наоколо) ще са под постоянна атака, макар и от "комари". Естествено всичко пропада ако монголците превземат 3-4 основни крепости, но все пак на война има рискове.

    Лично на мен би ми била много интересна битка между английска армия с дълги лъкове и пехотинци (малко кавалерия) срещу монголците(равен брой войници в армиите).
    „Аз, Драгомир, писах.
    Аз, Севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз се държах за вярата на Шишмана царя.“

    Модератор на раздел "Военна Авиация"

  7. #7
    За осемте дни единствен източник е Уикипедия, а там нещата не са съвсем достоверни по принцип
    В случая са :tup: 22-31 май, 1223 г.
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

  8. #8
    редовен
    Регистриран
    Jan 2005
    Мнения
    224
    Цитат Пилот написа
    Лично на мен би ми била много интересна битка между английска армия с дълги лъкове и пехотинци (малко кавалерия) срещу монголците(равен брой войници в армиите).
    Хм,трябва да се отчете на какъв терен се провежда битката,доста зависи и от командващите.Пък и не съм сигурен кои лъкове са по-далекобоини-това също е фактор,някой ако може да направи разяснение за монголските лъкове(предполагам,че са ползвали съставни).

  9. #9
    ветеран viking heart's Avatar
    Регистриран
    Jul 2006
    Местоположение
    гр.Стара Загора
    Мнения
    614
    Използвали са обикновено рефлексивен сложно съставен лък, с ефективна далекобойност 400 метра. Лъка включва три твърди и две еластични зони и при откачването на тетивата накрайниците и рамената му се извиват в обратна посока /т.нар. "рефлексия"/. Парадоксът на рефлексивния лък се състои в това, че, колкото по-трудно се натяга, за да се закачи тетивата му, толкова по-лесно се опъва после при стрелба. За натягане на такъв лък понякога се изисквала силата на трима мъже, но веднъж натегнат, с него може да стреля и дете. За разлика от другите лъкове /"простосъставните"/ рефлексивния се обтяга леко и можело да се стреля три пъти по-бързо, до 12 стрели в минута. В същото време с простия лък могат да се изстрелят до 7 стрели в минута, а с арабалета едва 2-3.
    По ред изследвания стрела, изстреляна от рефлексивен лък пробива 5 см дъска от 300 крачки разстояние. Употребата на бронебойни стрели със специални върхове и закалка давала възможност да се пробиват и метални ризници. На 250 крачки специалните стрели пробиват ромейска ризница на пехотинец
    They march in full battle dress
    With faces grim and pale
    Tattered banners and bloody flags
    Rusty spears and blades...

  10. #10
    Рицар Sir Gray's Avatar
    Регистриран
    Jan 2003
    Местоположение
    Софията
    Възраст
    38
    Мнения
    5,097
    Имаш ли ги подръка тези изследвания? Ще ми е интересно да ги прочета.
    А иначе силно ме съмняват тия 400м и въобще цялото прехласване по лъковете, но да не влизаме в спорове по подробности.
    XV mile the sea brode is
    From Turkey to the Ile of Rodez...

  11. #11
    ветеран T.Jonchev's Avatar
    Регистриран
    May 2006
    Мнения
    957
    Това за рефлексните лъкове го пише и в "Българското военно изкуство през феодализма" от 1958г.

  12. #12
    фрогландец на вестконинска служба gollum's Avatar
    Регистриран
    Jan 2003
    Местоположение
    София
    Възраст
    43
    Мнения
    22,282
    Хъм, дори и да приемем, че въпросният обсег от 400 метра е реален (което все пак сигурно е възможно) не си представям как реално може да се води прицелна стрелба на подобно разстояние, че и на половината от него (дори само като се прецени, че с лъка на такова разстояние не се стреля право, а по парабола, при това доста висока, а и като се има предвид времето, за което стрелата ще прелети разстоянието до целта спярмо размерите и възможните движения на последната). В най-добрия случай може да се стреля за някакъв общ ефект, с идеята, че някакав част от стрелите ще уцели някого, т.е. по плътен относителон неподвижен строй от хора, т.е. голямо и общо взето неподвижна мишена.
    Скорострелност от 12 стрели в минута означава по пет секунди за изстрел. Вероятно практически е възможно подобно нещо, но само ако стрелящия въобще не се прицелва.
    Въобще по-добре би било да се приемат едни по-умерени и усреднени показатели, особено за такъв специфичен тип оръжие, приложението на което силно зависи от лични умения и качества, част от които са вродени, а друга част ес пирдобиват за дълъг период от време.
    В тази връзка ми е интересон какво количество стрели е носел средно един войник със себе си и каква е била възможността за възстановяване на този запас в, така да се каже, "полеви условия".

    ПП Т.Йончев, често ми се е случвало при подобни по същество технологично-технически въпроси едно поначало съмнително мнение, появило се някъде, след това да се прехвърля в голям брой други книги, където малко или много се приема безкритично. Особено когато става въпрос за някакъв по-скоро куриозен детайл, отколкото за принципен въпрос. Не твърдя, че този случай е такъв, а само загатвам подобна възможност.


  13. #13
    ветеран T.Jonchev's Avatar
    Регистриран
    May 2006
    Мнения
    957
    О, разбира се, че е така. Тези информации се преливат от книга в книга - особено ако са важни и атрактивни.
    За прицелна стрелба с лъкове едва ли става дума (не говоря за монголите, а за българите, макар че и с монголите вероятно е същото) - най-вече при сражение. Стреля се залпово и поне една част от стрелите уцелват.

  14. #14
    фрогландец на вестконинска служба gollum's Avatar
    Регистриран
    Jan 2003
    Местоположение
    София
    Възраст
    43
    Мнения
    22,282
    Да и аз си представям нещо подобно, та в тази връзка ми е интересно какво количество стрели е носел "средно" един стрелец, очаквайки да използва оръжието си в сражение. При тактика базирана основно на стрелба би трябвало да са достатъчно много, та ми е интересно как моята представа за това количество би се съчетала с някакви реални данни.
    Макар повече да се скланям към мнението, че все пак лъковете и при монголите малко или много са били спомагателно оръжие с важна, но не основна роля.


  15. #15
    Мошенник Imperial's Avatar
    Регистриран
    Jan 2003
    Местоположение
    Разединени Националистически Щати
    Мнения
    12,052
    20-40 стрели на прима виста.
    Цитат albireo написа Виж мнение
    ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

  16. #16
    ветеран T.Jonchev's Avatar
    Регистриран
    May 2006
    Мнения
    957
    Срещал съм данни за 30 стрели в колчана у българите. Може би са имали и още на друго място - на коня или в обоза.

  17. #17
    фрогландец на вестконинска служба gollum's Avatar
    Регистриран
    Jan 2003
    Местоположение
    София
    Възраст
    43
    Мнения
    22,282
    Аз поразтърсих из нета (вярно, това не е кой знае колко добър начин за събиране на данни, но все пак е нещо ) и намерих някакви данни, че най-често монголските войни са носели по два лъка - един далекобоен и един близкобоен и около шейсет различни стрели (т.е. за различни цели). Максималната дистанция на стрелба за среден стрелец с далекобоен лък е дадена като около 320 метра.


  18. #18
    редовен
    Регистриран
    Jun 2006
    Мнения
    222
    Сложносъставният лък,действително е имал голям обсег на действие.На голямо разтояние прицелната стрелба не е била приоритет.Разчитало се е на облак от стрели да покрие струпаните на куп неприятели.Представете си какво ще стане при неколкократно покриване на една и съща цел. Според мен липсата на комуникации,славата на жестоки завоеватели /не без основание/ ,разликата в мисленето на едните и другите,голямата мобилност е довело до победите на монголците.
    Цивилизованият човек, освен, че е умен и знаещ е и мързелив!
    Когато татарите нападат българското царство,царските сили се скриват в крепостите.Тогава Ивайло успява да стане фактор,благодарение на нетрадиционните начини на водене на бой.
    Хубава тема.Интересува ме нещо повече за тежкото въоръжение на монголите като обсадна техника.

  19. #19
    Генерал-полковник Пилот's Avatar
    Регистриран
    Feb 2005
    Възраст
    28
    Мнения
    2,874
    Няколко думи и за английският дълъг лък, понеже по възможности той е най-близо до монголците. Височината на лъка е межу 1 и 10 (рядко толкова малко) и стига до 2 и 10 (а аз се смятах за висок...), направен е от тисово дърво (отнемало е понякога година-две за изработката на един качествен лък - трябвало е плавно огъване). Има спорове за силата на опън, но от запазени екземпляри се е изчислило че е между 30 кг и 90 кг, средно някъде около 60-70. Стрелата също е тежка, 100-200 грама и лети с голяма кинетична енергия. Има и коментари, че дори и да не пробие бронята, пак нанася доста щети (все едно да те улучат в бронежилетка, ама по-гадно). Обсегът е до 280-300 метра, но има легенди че елитни стрелци са можели да пратят стрела на 500-700 (непотвърдено). Иначе прицелна стрелба по сам човек може да се води на дистанция от максимум 80 метра. По време на тренировки доста войници са достигали до 20 (!) изстрела в минута, макар и за кратко. Средното темпо по време на бой е било 10-12 изстрела в минута (стрелите не се вадят от колчан, а са забити в земята (така и получената рана се инфектира лесно)). Точно тази скорострелност е ужасяваща и много често е помитала френските арбалетчици. По принцип стрелците са носели колчани от 60-72 стрели, а по време на сражение може да е имало запаси и за още.
    Огромният недостатък на дългия лък е времето за обучение. Дори и всяка неделя да се тренира (в Англия по едно време са били забранени всички спортове в неделя освен стрелба с лък), пак трябват 5-6 години минимум за да се направи добър стрелец. Все пак малко хора в съвремието вдигат 90 кг на два пръста
    „Аз, Драгомир, писах.
    Аз, Севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз се държах за вярата на Шишмана царя.“

    Модератор на раздел "Военна Авиация"

  20. #20
    ветеран viking heart's Avatar
    Регистриран
    Jul 2006
    Местоположение
    гр.Стара Загора
    Мнения
    614
    Gollum обикновено монголските войни са носели два резервни лъка и няколко колчана със стрели. В един колчан /по сведения на китайски и персийски хронисти/ е имало 60 стрели. Половината от тях бронебойни. Стрелите им издавали специфичен звук на свистене, сравняван от някои учени като звук от флейта.
    They march in full battle dress
    With faces grim and pale
    Tattered banners and bloody flags
    Rusty spears and blades...

  21. #21
    Рицар Sir Gray's Avatar
    Регистриран
    Jan 2003
    Местоположение
    Софията
    Възраст
    38
    Мнения
    5,097
    Интересно е това за количеството стрели. За англичаните аз знам 40тина, при това добре снабдени. Но е ясно, че броя на стрелите е малко индивидуална работа, надали е имало норматив Но колкото и да са, дори 70 (няколко колчана по 60 стрели е абсурдно, те толкова стрели трудно ще се съберат в един нормален по размер колчан ), пак прави впечатление, че стрелците изпуцват всичките си муниции за 4-5 мин. Което е, хм, кофти. За стрелците поне.
    За англичаните имаме сведения, че са тичали да си вадят стрелите (при Креси май беше, ама след 4 бири може и да се лъжа ) по време на паузите на сражението. На изток пък в най-разнообразни епохи се споменава като извъредна мярка подвозването на муниции под формата на коне/камили с резервни запаси стрели, която мярка е позволявала непрекъсната или по-правилно по-продължителна стрелба. Но ми се струва очевидно, че при тази скорострелност и в крайна сметка ограниченото количество стрели обстрелът макар и интензивен е доста краткотраен, като едното е за сметка на другото.
    XV mile the sea brode is
    From Turkey to the Ile of Rodez...

  22. #22
    ветеран viking heart's Avatar
    Регистриран
    Jul 2006
    Местоположение
    гр.Стара Загора
    Мнения
    614
    Според мен сумата от 60 стрели е по-скоро обща, отколкото изцяло разпространена. Може би монголците са ползвали средно по 30-35 стрели в колчан, и са имали още един резервен също с толкова.
    They march in full battle dress
    With faces grim and pale
    Tattered banners and bloody flags
    Rusty spears and blades...

  23. #23
    фрогландец на вестконинска служба gollum's Avatar
    Регистриран
    Jan 2003
    Местоположение
    София
    Възраст
    43
    Мнения
    22,282
    Според информацията, която аз намерих, "свистящи стрели" са специфичен тип стрели и са много малко от общия брой, на война явно са се използвали специфично за сигнализация, но произходът и основната им употреба ще да са били ловни. Свистющите стрели са измислени като такова средство. Самото "свитене" се е получавало за сметка на специфичен наконечник с канали, който едва ли е ставал за боен.
    Сигурно е можело да се ползват вече изстреляни стрели, но все пак за целта противникът първо трябва да остъпи, за да могат стрелците да си приберат стрелите. А и ми се върти в главата, че едва ли много от тях могат без поправка (или пък въобще) да се изстрелят пак.


  24. #24
    The Voice of Reason
    Регистриран
    Oct 2003
    Местоположение
    European Union
    Възраст
    37
    Мнения
    10,763
    E ne e толкова зле положението със стрелите, все пак 12 в минута е максимална скорострелност, не темп на стрелба отделно дето се стреля само докато почне мелето. Иначе британските срелци са си имали и хладно оръжие.
    Вшрочем върти ми се спомен за че рекорда за далекобойност е около 800 м, с турки лък, естественно по площи и не от случаен човек.

  25. #25
    Според мен силата на монголските конни стрелци се състои (освен в скорострелността им и рефлексния лък, който са използвали) и в това, че, свършвайки стрелите, те са можели да се сражават ефикасно и в близък бой, разполагайки със защитно въоръжение (съставни брони на конете и на самите себе си), саби и мечове. В това отношение най-прилични на тях са били японските самураи. С което не искам да отричам и наличието на монголска тежка конница, специализирана за бой с големи и дълги копия.
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

Страница 1 от общо 3 123 ПоследноПоследно

Информация за темата

Users Browsing this Thread

В момента има 1 потребители, разглеждащи тази тема. (0 потребители и 1 гости)

Правила за писане

  • Не можете да пускате нови теми
  • Не можете да отговаряте
  • Не можете да добавяте приложения
  • Не можете да редактиране своите мнения.
  •