Страница 1 от общо 28 12345611 ... ПоследноПоследно
Показване резултати 1 до 25 от общо 680

Тема: Българските средновековни църкви.

  1. #1
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456

    Българските средновековни църкви.

    Долният списък е работен вариант на списък на /относително/ запазените средновековни църкви в България. Бих се радвал да го допълните, ако съм пропуснал нещо. Смятам всеки ден да пускам по малко инфо за всяка от тях.

    1. Рилски манастир – Крепостна кула от 14. век с параклис на последния етаж и стенописи в него от същото време.

    2. Търново – Св. 40 мъченици 12 век

    3. Търново Св.Димитър 12 век

    4. Църква в Рила средновековна църква “Св. Архангел Михаил” 11 век

    5. Църква Св. Георги в Колуша Кюстендил 12.век

    6. Църква в Паталеница, Пазарджишко стенописи 12 век

    7. Костница в Бачковския манастир стенописи 14 век

    8. Църква в Драгалевския манастир стенописи 15 век

    9. Св. Богородица Петричка в Асеновата крепост стенописи 12 век

    10. Св. Архангел Михаил до Горановци Кюстендилско – стенописи 16? век

    11. Св. Георги в Кремиковския манастир стенописи 15 век

    12. Беренде Св. Петър – стенописи 14 век

    13. Калотина Св. Никола – стенописи 14 век

    14. Мало Малово?

    15. Иваново Русенско скални църкви 13 век

    16. Аладжа манастир до Варна скален манастир, останки от стенописи 13-14 век

    17. Карлуково Срещу Карлуковския манастир са запазени две скални църкви. Стенописите на църквата "Св. Марина" са фрагментарно запазени. Те датират от XIV век и са изпълнени от първокласен майстор. На около 5-6 км северозападно от Карлуково е скалната църква "Св. Григорий", в която има два слоя стенописи, от XIV и XVII век.

    18. Разбоишки манастир фрагменти от стенописи в полускална църква

    19. Калиакра – крепост, останки

    20. Несебър – много църкви

    21. Сапарева баня църква Св.Никола 12 век – църквата е в центъра на града, има фрагменти от стенописи.

    22. Сапарево? Останки със стенописи от средновековна църква – всъщност само абсидата на средновековна църква е оцеляла.

    23. Бояна църква Св. Панталеймон 12 век, световно известни стенописи от 13 век

    24. Манастир Св. Йоан Богослов Земен 14 век стенописи

    25. Арбанаси много църкви, 17 век стенописи

    26. Св. Димитър Бобошево стенописи 15 век

    27. Св. Теодор Тирон Бобошево стенописи 12? век

    28. Св. Петка – Вуково стенописи 16 век

    29. Сеславци Манастир Св. Никола Мирликийски – стенописи в църквата от 17 век

    30. Курило Стенописи 1596

    31. Мърводол останки /абсидата/ на средновековна църква.

    32. Елешница Софийско манастирска църква

    33. Подгумер манастирска църква /на територията на лудницата/

    34. Добърско Стенописи от 17 век

    35. Скална църква Камен бряг м. Яйлата– няма стенописи

    36. Църква 14 век в Пещерски /Мрачки манастир/ всъщност запазена самочаст от църквата от 14 век, служеща за олтарна част на по-нова църква

    37. Прибой – стенописи 16 век?

    38. Черепишки манастир – църква изписана от св. Пимен Зографски 16 век

    39. Илиенски манастир – стенописи от 14-15 век

    40. Манастир Св. Йоан Пусти стенописи от 16 век

    41. Пастух Параклис Св. Иван Рилски – стенописи няма

    42. Никопол – Св. Павел?

    43. Билинци Стенописи 17 век

    44. Бухово?

    45. Параклис Св. Теодосий в Килифаревския манастир има нещо от 14 век, иначе е от 17 век стенописи.

    46. Свогенски манастир – църква св. Петка от 12 век

    47. Марица Самоковско – Св. Никола, стенописи от 16 век

    48. Радибош църква „Св. Петка“ стенописи от 16 век

    49. Чуковец – стенописи от 16-17 век

    50. Гребен Св. Петър ?

    51. Долни Романци Св. Николай?

    52. Студена Св. Георги или пророк Илия?

    53. Долни Раковец?

    54. Старо село?

    55. Асеновград - църква "Св. Йоан Предтеча" от 12-14 век?

    56. Пнекьовица св.Петка?

    57. с. Туден Годечко Св. Никола храм построен през 1400 г. не е ясно дали е здрав

    58. С. Губеш храм от 1411 – не е ясно здрав ли е.

    59. Червен Всички църкви на Червен са имали богата вътрешна пластична и живописна украса. Пример за характера на тази живопис са намерените фрагменти от стенописи и частично запазените сцени от украсата на скалната църква в Москов дол, на отсрещния бряг на долината. Навсякъде виждаме работата на майстори, отразили официалните тенденции на съвременната им живопис.

    60. Алински манастир църква от 1626

    61. църквата "Св. Петър и Павел" в метоха "Орлица" на Рилския манастир от 1491

    62. Търново – Св. Петър и Павел 15 век стенописи

    63. Стенописи от църквите на Трапезица.

    64. Скална църква при село Михалич – няма стенописи.

  2. #2
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456

    Параклиса в Хрельовата кула.

    През 1335 сръбският болярин Стефан Хрельо Драговол обновил манастира като построил голяма църква и отбранителна кула. Това е отразено в надпис с вградени тухли на южната стена на кулата - "При владичеството на превисокия господин крал Стефан Душан, господин протосеваст Хрельо с голям труд и разход изгради тази кула на светия отец Иван Рилски и на Божията майка, наречена Осеновица, в годината 6843 индикт пети (1334-35)".

    Църквата е била съборена през 1834 при голямото обновяване на манастира за да се отвори място за новата манастирска църква, като разбира се никой не си направил труд да я заснеме архиектурно или поне да я нарисува. Останали са само вратите и и една не много ясна литография.

    Кулата е запазена до днес.

    На последния етаж и етаж има параклис "Преображение Господне" със стенописи от 14 век, които по късно по стар български обичай :tdown са били замазани с мазилка и са открити едва през 1944. Реставрирани са през 1966-1970 г.

    Параклисът се състои от две помещения по оста изток-запад, които от три страни са заобиколени с галерия, а от изток опират във външната стена на кулата. Източното /3.75Х2.75 м и с височина 3.78 м/ помещение има в стените три полукръгли ниши, едната от които играе ролята на абсида и е покрито със шестребрен сляб купол без барабан. Той се носи от три арки стъпили на ъгловите пиластри и от преградната стена между двете помещения.
    Западното е неправилен квадрат с височина 3.90 м и размери 4.12Х4.28Х4.05Х4.25 м. По средата на всяка страна има по един вход. Покрито е с висящ купол, който от горната страна е прекъсната от по-малък купол.
    Забележителни са изображенията по псалмите в западното помещение, които изобразяват музиканти с тръба, лютня, кастанети, цимбал и барабан, както и сцена с хоро.
    От доста време параклисът е затворен и недостъпен за публика. Доколкото ми е известно - поради мързела и ината на монасите от манастира.

    ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
    Църквата "Св. Четиридесет мъченици"




    За съжаление там не съм бил /няма и как, от 30 години е в реставрация, въпреки, че уж вече щели да я пускат за посещения/. Сайтът и http://www.st40martyrs.org умря окончателно преди 10-тина дена след продължителни вопли за пари. Неясно защо не го сложиха на някой безплатен хостинг. И без това не беше особено качествен.

    Пускам текста от официалния сайт на община Велико Търново. Достатъчно е добър.


    Това е най-известният средновековен български паметник във Велико Търново. Построена е и е стенописана от българския владетел Иван Асен II в чест на голямата победа на българите при Клокотница над войските на епирския деспот кир Теодор Комнин на 22 март 1230 г. През XIII-XIV в. църквата "Св. Четиридесет мъченици" е била главна църква на манастира "Великата лавра", който се намирал в подножието на Царевец на левия бряг на Янтра. Била е още царска църква по време на Иван Асен II.
    Състои се от две части - продълговата базилика с шест колони, поставени в два реда, три полукръгли апсиди и един тесен притвор от запад, и от една пристройка, построена по-късно към западната и страна.
    В годините на османското господство, вероятно до първата половина на XVIII в., църквата се запазва като християнска. С превръщането й в джамия стенописите, иконите и иконостасът са унищожени. През 1853 г. претърпява промени и самата постройка. Достигналата до наши дни живопис е от северната половина на западната страна на притвора. От запазените стенописи интерес представлява "Св. Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан" (над входа) и "Св. Анна Млекопитателница" (над входа от притвора в църквата), Върху останалото пространство на западната стена са представени отделни композиции - картинен календар в четири реда за месеците май, август, ноември.
    В църквата "Св. Четиридесет мъченици" се намират едни от най-значителните писмени паметници - Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум. Надписът на Асеновата колона е посветен на голямата победа на българите от 1230 г. при Клокотница, която издига българската държава като мощна сила на Балканския полуостров. Изписана е в тринадесет реда на български език: "В лето 6738 (1230) индикат III, аз Иван Асен в Христа бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основи и с живопис украсих докрай пречистата тази църква в името на светите четиридесет мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на бран в Романия и разбих гръцката войска, а самият кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин до Драч, превзех, гръцка, още арбанашка и сръбска, а пък градовете, които се намираха около Цариград и самия този град владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си, като бог заповяда, понеже без него нито дело, нито слово се извършва. Нему слава навеки. Амин." Пръв снема препис от Асеновата колона д-р Христо Даскалов през 1858 г. Точно копие от надписа още същата година той дава на Г. С. Раковски и изпраща на А. Хилфердинг, на руския славист Срезневски и на проф. О. М. Бодянски, който, както и самият той го публикува през следващата 1859 г. През 1860 г. надписа публикува и Г. С. Раковски.
    Срещу Асеновата колона е Омуртаговата, разкриваща строителната дейност на този забележителен владетел: "Кан ювиги Омуртаг, направих преславен дом на Дунава и като измериш (разстоянието) между двата всеславни дома, направих на средата могила. От самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунава има 20 000 разтега. Споменатата пък могила е всеславна и като измериха земята, направих тези писмена. Човекът дори и добре да живее умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като разгледа тези (писмена), да си спомни този, който ги е направил. Името пък на владетеля е Омуртаг, кан ювиги. Дано бог да му даде да преживее сто години". Събирането на тези колони с надписи за събития от различно време (Първата и Втората българска държава) има за цел да докаже по категоричен начин приемствеността на българските държавнически традиции. Цар Иван Асен II не само е посветил построената от него църква на голямата победа на българите, но е имал за цел да създаде един храм паметник на българската държава.
    Първите опити за проникване в "Теке джамиси" се отнасят към 50-те години на XIX в. (д-р Берон - 1857 г., и д-р Хр. Даскалов - 1858 г,). След Освобождението започват и първите археологически разкопки (1906 и 1914 г.).
    Системните археологически проучвания започват през 1969 г. Извънредно голям интерес предизвиква откритото през октомври 1972 г. Калояново погребение. То е на мъж, висок около 1,9 м, в богато войнско облекло, украсено със сложна шевица с вплетена златна сърма и бисери, на ръката със запазен масивен златен пръстен печат, тежащ 61,1 г, на който има хералдично изображение на барс и надпис в негатив: "Калоянов пръстен". Със същия хералдичен знак през 1981 г. бе открит и печат - неопровержимо доказателство за гербовия знак на българите при Асеновци.
    Проучването на манастирския комплекс "Великата лавра" е завършено. Изяснена е сложната укрепителна система на средновековния град. Определена е последователноста на строежите, които започват от XI в. Получен е нов материал в подкрепа на тезата за пръстена на цар Калоян - на мерени са много латински имитативи и е открит цял некропол, свързан с манастира, който е строен преди Иван Асен II. Едновременно с археологическите разкопки са направени и проучвания за реставрация от архитектите Теофилов, Левтеров, Кузупов и Лозанов. В момента църквата се възстановява, като се очаква през 2005 г. да бъде отворена за посещения.

    --------------------------------------------------------------------------- прикачените файлове са от Хрельовата кула
    Последна редакция от Thorn; 05-09-2006 в 17:33 Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

  3. #3
    ветеран tonev's Avatar
    Регистриран
    Sep 2006
    Местоположение
    Augusta Traiana
    Мнения
    1,349
    църквата до голямо белово , беловско, пазарджишка област. от 6 в. ?

  4. #4
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    Базиликата в Голямо Белово, Червената църква до Перущица, Еленската базилика до Пирдоп, Старата митрополия в Несебър - всички те първо са в развалини, второ са ранновизантийски. Но мога да ги включа ако искате. Заедно със "Св. София" и с ротондата "Св. Георги".

  5. #5
    ветеран tonev's Avatar
    Регистриран
    Sep 2006
    Местоположение
    Augusta Traiana
    Мнения
    1,349
    не е ли използвана и след завладяването на региона от България?
    ама 4е съм идиот уредника на музея ми е приятел а не съм го питал. на тая базилика трябвало да се сложат само покрив и врати. някои има ли снимки.

  6. #6
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    Не съм бил там, но из нета се намират


  7. #7
    ветеран tonev's Avatar
    Регистриран
    Sep 2006
    Местоположение
    Augusta Traiana
    Мнения
    1,349
    благодаря, а знаеш ли дали е използвана от българите?
    ако отида тия дни и аз ще гледам да я снимам

  8. #8
    Страхотна тема! Поздравления!

    Св.София, Св-Георги (ротондата), също една църква на полето след Бобошево по пътя за Скрино, за която се смята, че е от 7-ми век, Св. Петка-старата (която е под Митрополията). Първите 3 са "предбългарски" но последната е от 13-ти век.
    Сведи глава пред миналото и ще видиш бъдещето в краката си!

  9. #9
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    също една църква на полето след Бобошево по пътя за Скрино, за която се смята, че е от 7-ми век


    Тази църква е Св. Теодор Тирон. Една такава, скрита под наклонена дървена барака, на която пише, че под нея има църква от 7 век. Обаче не е от седми. Влизал съм, заснел съм я подробно. Вероятно е от 12 век, най-малкото е кръстокуполна, а не раннохристиянска базилика. И стенописите са най-рано от тогава. Ще пиша и за нея.

  10. #10
    маринист-баталист von Danitz's Avatar
    Регистриран
    Jul 2003
    Местоположение
    Тук-там
    Мнения
    5,005
    Тази броим ли я?

  11. #11
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    Аз лично се колебая да включвам църквите, които в момента не са на територията на България. И докато за църкви като тези в Долна Каменица и Станичане е оправдано определението “български”, то за онези в Македония това не е толкова безспорно. Все пак след 1018 Македония /особено Охрид/ е била българска само около 2 десетилетия. Българска или византийска е църква, строена в град под византийска власт, в диоцеза на Охридската архиепископия и в общия случай с гръцки надписи?

    Всъщност не това е проблема. Като почвах темата смятах да споделя личните си впечатления и снимки от църквите. Голяма част от тези, които са на българска територия съм посетил. Другите не съм. Естествено съм ровил по нета, имам линкове, но би било хубаво да дам и някакви свежи впечатления. Ако вие ги имате – пишете. Ще четем с удоволствие.

  12. #12
    маринист-баталист von Danitz's Avatar
    Регистриран
    Jul 2003
    Местоположение
    Тук-там
    Мнения
    5,005
    Да, разбирам, но мисля, че за църкви от 9-и и 10 век, спокойно можем да говорим като за български в този район. Без тях картината няма как да бъде пълна. нека покажем например Св. Наум



    или Св. Панталеймон



    и прекрасната Св. София


  13. #13
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    Църква "Св.Димитър Солунски"

    Прочутата църква, в която е обявено въстанието на Асеневци. Жертва на една твърде спорна /доколкото съм чувал/ реставрация. По-точно въобще не е реставрация, а волен строеж "по мотиви на"

    Или както е казано тук http://www.veliko-turnovo.com/culture/church/church.htm

    "Обемно-архитектурната реставрация на църквата запRочва през 1977 г, въз основа на резултатите от археологическите проучвания на доц. Янка Николова по проект на арх. Теофил Теофилов, като се имат предвиди аналогични примери от традицията през съответната епоха. Това е реконструкция на обект с неизвестен графичен първообраз."



    И там не съм бил, само съм обикалял отвън като гладно куче около месарница. Пускам текста от официалния сайт на община Велико Търново http://www.veliko-tarnovo.net/new/in...ir=2&content=7

    Църквата се намира под североизточния склон на Трапезица, на десния бряг на р. Янтра. По своя архитектурен вид тя е еднокорабна, едноапсидна, кръстокуполна, с предапсидно пространство и притвор.
    Апсидата е петостенна. Подкуполния барабан стъпвал върху четири масивни, вградени стълбове. От юг е имала открита галерия, каквато по-късно е била изградена и от северната й страна. Църквата е била включена в голям манастирски комплекс, от който са запазени основите на манастирските сгради. Тези сгради са зтаваряли голям манастирски двор, в югоизточния край на който остава църквата "Св. Димитър". Фасадните стени на църквата били оформени с псевдоконструктивни ниши, украсени с рисувани разноцветни орнаменти.
    Църквата е свързана с важно събитие от историята на България - обявяване въстанието на братята Асен и Петър срещу византийското владичество, възобновяване на българската държава и провъзгласяване на Търново за нейна столица. В първите няколко десетилетия на възстановената българска държава тя била царска църква на Асеневци, които са и нейни ктитори. Преданието около въстанието на двамата братя почива на разказа на византийския хронист Никита Хониат.
    Легендата разказва че, двамата търновски боляри Асен и Петър разгласили, че покровителят на Солун, войнът-мъченик св. Димитър е напуснал своя град и прочутия си храм и е дошъл в Търново, за да помогне на българския народ да се освободи.
    През втората половина на ХІІІ в. за около век църквата и манастирът около нея били разрушени (най-вероятно от земетресение). Около 60-те години на ХІV в., южно от църквата била построена еднокорабна църква.
    Тази втора църква съществувала до ХVІІ в. Целият двор и разрушените манастирски сгради били превърнати в голям некропол. Погребенията датират главно от времето на османското владичество и са предимно християнски.
    В периода на Възраждането тази църква е свързана с табашкия еснаф. От стенописната украса на църквата са запазени само отделни фрагменти в олтарната част. Различават се части от композицията Поклонение на жертвата, Божествената литургия, както и отделни образи на светци.
    Запазени са два живописни слоя. Първият е след средата на ХІV в., а вторият е от средата на ХVІ-ХVІІ в. Археологическите проучвания на църквата и манастирския комплекс са извършени от колектив с ръководител доц. Я.Николова и М.Робов. Обемно-архитектурната реставрация на църквата започва през 1977 г. по проект на арх. Т.Теофилов.Художествената реставрация осъществява екип, под ръководството на Б.Дживджанова.
    Последна редакция от Thorn; 07-09-2006 в 16:43

  14. #14
    редовен arhangel's Avatar
    Регистриран
    Dec 2005
    Мнения
    219

    Църквата Св Димитър в с. Паталеница - Пазарджижко

    Съжалявам за лошото качество на снимките

    Инфо и снимки на стенописите има тук

    www.patalenica-bg.com

  15. #15
    редовен arhangel's Avatar
    Регистриран
    Dec 2005
    Мнения
    219

    Бачковски монастир Св Успение Богородично

    Вътре нито има как да влезеш нито как да снимаш
    Но ето малко информация:

    Безспорно най-интересната и с най-голяма стойност сграда в манастира е църквата-гробница. Тя има такова голямо значение не само поради факта, че е единствената запазена постройка от самото основаване на манастира а и заради фреските си, които с с безценна художествена стойност. Те са дело на грузинския зограф Йоан Иверопулец и датират от XII век. За това сведения ни дава следния надпис:
    "Изобрази се отзи всечестен храм горе и доле чрез ръката на Йоана Зографа Иверопулеца. А вие като четете, молете се за мен ради Бога".
    Многократно се е поставял въпроса за българско участие в първоначалното изографисване на Костницата, защото трябва да се има в предвид, че едва ли от Грузия са били извикани всички помощници на зограф Йоан. А наложените от устава забрани за присъствието на гърци насочва погледа въху български помощници зографи. Но така или иначе ако има някаква българска дейност по изографисването тук, то тя е била съвсем незначителна.

    На долният етаж е изобразена сцената "Страшният съд". Има и много евангелски сцени, за съжаление силно повредени. За стенописа "Видението на пророк Йезекиил" специалистите твърдят, че има изключително значение в ранга на църковната живопис през XI век. Стенописите тук са много важен поглед в една отдавна отминала епоха. Характерни за тях са суровите, аскетични образи, искрящия колорит на цветовете и прецизността на рисунките.

    Сградата е двукатна, с надлъжен градеж и има осем силно профилирани сводести арки, които разкрасяват вътрешността на стените, характерни за църковната архитектура по нашите земи през XI-XII век. Костницата е напълно сходна като строеж, с църковните строежи в Станимака от същото време.
    В призмения етаж на Костницата има 14 гробници. В неговият пртивор са изписани образите на двамата ктитори - братята Бакуриани.
    В Костницата се намира и единствения запазен портрет на българския цар Иван Александър - голям дарител и грижовник за манастира. От негово време са и фреските в зазиданите пет арки на преддверията на горния и долния етаж. Заради големити си грижи за манастира цар Иван Александър е бил обявен за втори ктитор на манастира. Неслучайно неговия портрет стои на видно място в манастирската Костница, на горният етаж в една ниша на северната стена. Царят е изобразен в цял ръст, с корона на главата, скиптър в лявата и кръст в дясната ръка. Короната му е придържана от два ангела, а над нея Света Богородица, с Младенеца. Това подсказва силната привързаност на Иван Александър към православието и неговата загриженост за съдбата на манастира. В ляво и в дясно от неговата глава е било написано "Александрос" в надпис, който според мнозина учени трябва да е изглеждал по следният начин:
    "Иван Александър в Христа благоверен цар и самодържец на българите и гърците".
    Надписът е бил изчукан от гръкоманите още през XVIII век и за съжаление от целия надпис сега са спасени само няколко букви от името Александър. За надписа и за самият портрет останала да свидетелствува само една записка на Петър Лукарич от Дубровник, минал
    през нашите земи в XVI век. Вероятно образа на царя се покрива неговия реален физически образ. Освен това образът буди интерес и с реализма си.





    Църквата Св Архангели е най - старата вътре в монастира и вероятно е строена преди XIV век когато е преустройвана.Храмовата икона "Събор на архангелите" е едно от добрите произведения на живописта от втората половина на XIV век.

    В 1604 г. е била издигната и сегашната главна манастирска черква "Св. Богородица". Тя е строена върху основите на старата бакурианова църква и по образец на светогорските триконхални храмове. В нея е запазен един от най-ранните (от първите десетилетия на XVII в.) дърворезбени иконостаси по българските земи. Долната му част представлява иззидана от бигор олтарна преграда, върху която са издигнати дървените части на иконостаса: поясът на царските икони, триделният архитрав и двата реда малки икони. Оригинални икони от XVII в. са запазени в празничния ред, а част от тях в царския ред са подменени през XVIII век. Според ктиторския надпис главната църква била изографисана през 1643 година. Но първоначалната живопис в наоса е била покрита със стенописи на Моско Одринчанина през XIX век. Толкова по-ценни са запазените от XVII в. стенописи в притвора. Тук са великолепните ктиторски портрети на цариградския търговец Георги и на неговия син Константин.
    Последна редакция от arhangel; 09-09-2006 в 10:43

  16. #16
    редовен arhangel's Avatar
    Регистриран
    Dec 2005
    Мнения
    219

    Св Йоан Предтеча в Кърджали

    Първите манастирски църкви се появяват във втората половина на IX в. Главният храм е от рядък и преходен вид - постепенно преминаване от базиликалния план към кръстокуполна църква. Сградата е била с три апсиди от изток, във всяка то които е имало отделна олтарна маса. Това е отзвук от старата източнохристиянска традиция, че на един жертвеник не може да се служи два пъти в денонощието. От юг пък е пристроен малък параклис с гроб на виден християнски мисионер.
    В самото начало на XI в. двете сгради са демонтирани до основи и на тяхно място е издигнат сегашният манстирски комплекс. За защита от вражески нападения, той бил ограден с крепостна стена, усилена с осем кули. Вътре е построена величествена църква, дълга почти 21 метра .т.н. "атонски тип". Такива култови постройки започват да се строят през XI в. вследствие идеите за организираното монашество, проповядвани на Атон от Св. Атанасий. По конструктивните детайли разкритата в Кърджали сграда е свързана с най-ранния храм на Света гора, този на Великата лавра "Св. Атанасий Атонски".Главната църква на манастира е била пищно украсена. Стените и са раздвижени с редове камък и тухла, полигонални повърхности, различни слепи арки и ниши. Във вътрешността е имало много детайли от мрамор. Към втората половина на XII в. храмът е напълно изписан с изображения на воини-светци, църковни отци, монаси-отшелници. Върху тези стенописи бе открит надпис-графит на старобългарски език, от който стана известно древното име на манастира.
    Вътрешно­стта на обителта е била плътно застроена със сгради. Още във втората половина на XI в. от север на главната църква е долепен малък параклис.От изток е разкрита трапезарията за монасите.Тя пък е свързана с монументалния жилищен дворец на игумена, който същевременно е бил епископ на цялата област.
    Археологиче­ските проучвания показват, че братята са живели охолно, а манастирът е бил много богат. Вначалото на XIII в обителта е ограбена и разрушена от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход. По-късно е възстановена, но през 40-те години на XIV в. е отново опожарена и окончателно изоставена. Столетията натрупват върху руините тридесетметрова могила
    Последна редакция от arhangel; 08-09-2006 в 11:14

  17. #17
    редовен arhangel's Avatar
    Регистриран
    Dec 2005
    Мнения
    219

    Църква Св Архангел Михаил в гр Рила

    Фреските вътре са закрити с шпертплат . Чакат пари за реставрация и консервация. Дай Боже да дадат скоро. Готино място е.
    Последна редакция от arhangel; 07-09-2006 в 19:14 Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

  18. #18
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    В църквата Архангел Михаил в Рила също не съм бил, затова пускам информация от уикипедията.




    Намира се в гробищния парк на гр. Рила и отстои на 20 км от Рилския манастир. Построена под протекцията на манастира,тя е една от малкото запазени в България кръстокуполни, вписани в квадрат църкви, разпространени на Балканския полуостров през периода ХІІ-ХІV век. През 1995 г., при експериментални консервационни проучвания е разкрита уникална находка – под грунда на видимите възрожденски стенописи е установено наличие на по-стар слой декорация – стенописи /изображения на светци/ от края на ХІІ-началото на ХІІІв. Църквата е един от многозначимите, новооткрити паметници в България, който допълва вече откритите по поречието на р.Рилска, стенописите параклиса на Хрельовата кула от 1335г., тези в църквата “Св.Петър и Павел” в метоха “Орлица” от 1491г./на 2 км от гр.Рила/, а по време на създаване дори ги превъзхожда/становище на проф.Прашков/. Понастоящем църквата действа като православен храм и се състои от кръстокуполна църковна сграда, западна присттройка и пристроена към нея столова.Състоянието на масивната конструкция е добро.Външната мазилка е в лошо състояние.Реална опасност за стенописите представлява покривната конструкция, която е в незадоволително състояние, и наличието на капилярна влага. Най-спешни мерки,които трябва да се предприемат за консервация и реставрация на църквата са ремонт на покрива и изпълнение на дренажна система.
    Последна редакция от Thorn; 09-09-2006 в 15:03

  19. #19
    редовен arhangel's Avatar
    Регистриран
    Dec 2005
    Мнения
    219
    Цитат Thorn написа
    Базиликата в Голямо Белово, Червената църква до Перущица, Еленската базилика до Пирдоп, Старата митрополия в Несебър - всички те първо са в развалини, второ са ранновизантийски. Но мога да ги включа ако искате. Заедно със "Св. София" и с ротондата "Св. Георги".





    Разбира се че трябва да се включат.В ротондата има 2 пласта фрески ако не се лъжа от X и XIV век. а в т.н. " Червена църква" до Перущица също фрагментарно са запазени елементи от стенопис като по- големите фрагменти са свалени и експонирани в музея в града.
    Последна редакция от arhangel; 08-09-2006 в 10:11 Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

  20. #20
    редовен
    Регистриран
    Mar 2005
    Мнения
    73
    Здр.

    До колкото схванах темата е за ЦЪРКВИ строени от българите. Ротондата в София категорично не е строена от българи.

    Сполай Ви!

  21. #21
    редовен arhangel's Avatar
    Регистриран
    Dec 2005
    Мнения
    219
    Цитат IvoDim написа
    Здр.

    До колкото схванах темата е за ЦЪРКВИ строени от българите. Ротондата в София категорично не е строена от българи.

    Сполай Ви!
    Аз я схванах като средновековни църкви в България.
    То иначе повече от половината църкви в списъка на ТОРН не са строени от българите...няма да остане нищо в темата в този случай

    А стенописите в ротондата са си български

  22. #22
    редовен
    Регистриран
    Mar 2005
    Мнения
    73
    zdr.

    Прав си, arhangel, не догледах темата - средновековни църкви на територията на българия.

    Наскоро ходих до пернишката крепост, като оставиме настрана строителството от времето на първата българска република. Там мисля че има следи от доста голяма църква, а и също така основи от кръгла църква или параклис, съдейки по размерите.

    Естественно възтановката и (на ротондата) е безобразно изпълнена.

    Но аз по скоро се интересувах от самото крепостно строителство.

    Сполай Ви!

    П.С. торн ще ти пратя Л.С.
    Последна редакция от IvoDim; 08-09-2006 в 16:00

  23. #23
    редовен arhangel's Avatar
    Регистриран
    Dec 2005
    Мнения
    219

    Скални монастири на Шуменското плато

    На Шуменското плато има няколко скални манастирски комплекса представляващи църква и две или три помещения изсечени в скалите на височина около 10 - 20 метра.
    Комплекса до с. Хан Крум се намира на отвесни скали над селото.Стига се по стъпала изсечени в самата скала издигащи се на около 20 метра и стигащи до коридор пак изсечен в скалата водещ на второто ниво което се състои от 3 помещения.

    Скален монастир до с . Осмар
    Достъпа до него е затруднен поради свличане на скалите но все пак може да се изкатери човек :rock:
    Представлява комплекс от храм и 3 помещения на височина около 10 - 15 метра.

    фотосите са от ляво на дясно : Монастира до с . Хан Крум и другите са на осмарския скален монастир
    Последна редакция от arhangel; 08-09-2006 в 15:51 Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

  24. #24
    редовен arhangel's Avatar
    Регистриран
    Dec 2005
    Мнения
    219

    Църквата Св Богородица Петричка и параклисът Св Йоан Предтеча в Асеновград



    Църквата, която носи името на Божията майка е построена във високата част на крепостта Откроява се добре поради доминиращото си положение в местността и прави впечатлениес красивия си силует. Обявена е за исторически паметник, една от най-интересните архитектурни и археологически културни обекти.

    Църквата в крепостта се нарича "Света Богородица - Петричка". Тя е най-запазената сграда от крепостта. Тази изключително красива постройка, един от най-ценните представители на църковната архитектура в нашите земи, е разположена върху североизточния ръб на крепостното възвишение с размери: 18,30м дължина, ширина 6,90м и височина оклоло 15,30м. Дебелината на зидовете е 0,85 до 1,15м в основите. Църквата е еднокорабна, едноабсидна, двуетажна и еднокуполна, с тройно вътрешно разпределение на олтарната част и кула над притвора на втория етаж. Първият етаж е имал вероятно предназначение за склад или гробница, но поради липса на намерени кости си пробива мнението, че по-скоро се е ползвал за склад. Странен е факта от липсата на каквито и да било намерени кости в долният етаж на храма, защото този тип двуетажни храмове са принадлежали към типа църкви-костници (костницата при Бачковският манастир). Защо долният етаж не се е позвал по първоначално предназначение остава един открит въпрос.

    Редовете от аркирани ''псевдоконструктивни'' арки, които са характерни за църквата при Асеновата крепост не се срещат нито в Солун, нито в Цариград, нито някаде в Гърция. Те са свойствени единствено за старобългарската архитектура през XIIв., като един нов декоративен мотив, който придава особена лекота и изящност на сградата.


    Северният зид на църквата е бил изграден почти изцяло от камъни. Тук липсва разнообразието от камък и тухли на останалите зидове. Той има само един тухлен пояс. В паметника се преплитат източно влияние-вътрешни арки ; византийски влияние, градежът-редуване на пояси каменна зидария с тухлена зидария ; арменско влияние-куполът над пиластрите ; сирийско влияние-кулата над преддверието. Всички тези влияния обобщени в тип сграда са преход към западноевропейските църкви.

    Подът между първия и втория етаж стъпва на застелен с тухли каменен свод, напречен в преддверието, надлъжен в останалата част на църквата. Надлъжният свод в този първи етаж е подсилен с два допълнителни тухлени свода широки 1,20м. с размер и на тухлите 4/30/40 ; 4/35/40 ; 4.5/40/40.
    Не само допълнителните сводове но изобщо сводовете на долният етаж са с тия размери. Все в този етаж, за поемане на хоризонталните сили е имало 3 дървени обтегачи, чиито дупки са запазени - 20/18 см.
    По напречния свод на притвора на този етаж е имало три обтегача поставени надлъжно - 10/12 и 15/30 см. Абсидата на долният етаж по план от вътре е правоъгълна, а в олтарното пространство има два четвъртити недовършени стълба, вероятно, за да ограничат олтара, както се вижда от обтегача, минаващ над тях.
    Волният етаж е зидан от обикновени ломени камъни (мраморни и др.), споени с бял хоросан, наредени в пояси, които се редуват с тухлени пояси, състоящи се от по три реда тухли. Тухлите иматразмери 5/35/36, 5/32/40 и 5/30/40 см.

    Вторият етаж представлява същинската църква. Тя се състои от абсида, предабсидно пространство, наос и притвор

    В напречният свод на преддверието на същинската църква личат три издължени обтегача и вероятно един кръстосан под тях. Останалите сводове на църквата са надлъжни и цилиндрични с четири обтегача. Почти в средата под наоса върху четири арки, стъпили на четири пиластра, които излизат от стените му, се издига засводен купол, сложен на барабан с осем засводени прозорци: по един над арките и по един над пандативите, с което се преминава от квадрат в кръг.
    Външният южен зид на вторият етаж, абсидата и пиластрите са зидани с бигорни обработени камъни, взети от близкият терен. Външната страна на същият етаж е украсена освен с широката, засводена и с фронтон ниша, която отговаря на вътрешните пиластри на купола, още и с пет засводени слепи прозореца (двустъпни ниши), с изключение на тези на голямата ниша. Арките им са изградени с радиално поставени камъни и тухли, а ъглите между тях и абсидата отвън с тухлена инкрустация във форма на триъгълник.

    Етажът е зидан от обикновени ломени и загладени камъни, свързани с бял хоросан. Наредени са в пояси, които се редуват с тухлени поясни състоящи се от по един ред тухли. Зидовете на абсидата, отчасти източната и южна страна са градени от обработени бигорни камъни взети от близкият терен, редуван с зидария от тухлени пояси.
    Външно от юг църквата е украсена с пет засводени двустъпни ниши, като втората от тях е отворена за врата с размери 130/186 см. Над нишите има пет малки сводести прозореца,издълбани в монолитен камък. Стената между тях е инкрустирана с
    неглижосани глинени тръбички.
    От север стената на църквата е украсена също с пет засводени двустъпални ниши, широки от 7 до 90 см. Средната е по-висока и е перфорирана, има входна врата 90/180 см., която е била ползвана при нужда с подвижна стълба. Над нишите има пет засводени прозорчета широки около 20 см. Стената е украсена с 15 инкрустирани глинени тръби.
    От запад стената е разнообразена с три ниши, от които средната е двустъпна. Над нея има един отвор в полукръг, също засводен с двустъпни дъги. Той освен за украса е служил още и за подсилване оскъдното осветление в църквата.
    От изток абсидата е непълен полукръг. Украсена е с две слепи двустъпни ниши, в които има пробити по един отвор - амбразури. Между нишите стената също е пробита с такова прозорче. Абсидата е покрита с каменни плочи - отделен покрив. Над него в стената има три допълнителни прозорчета, също засводени. Средният прозорец е по-висок и с полукръгъл свод, а двата странични засводени с четвъртит свод.

    От страни на абсидата имаме две засводени двустъпни, декоративни, слепи ниши, широки по 70 см. Непосредствено под корниза на абсидата, по цялото протежение на църквата хоризонтално минава пояс от каменна зидария, ограден от долу с три реда тухли, а от горе с два реда. Тази хармонична фасада е увенчана с една полукръгла дъга, даваща завършек на сградата и обособява фронтана на същата на изток.
    Такова засводяване се отбелязва и от запад, където сградата е възстановена в горната си част. Ясно личат двата вида градеж, както по характер така и по материал. От тук можем да заключим, че покрива е сменян, а и вероятно вътрешното пространство да е било покрито с надлъжен свод. Това мнение се подкрепя и от обстоятелството, че стените имат дебелина един метър и от вътрешният сводов характер на елементите на олтара. Външно сградата не е измазана.

    При градежа на църквата са употребени тухли с размери: 4/18/22, 5/18/32, 4/15/32 и 5/32/40.
    Вътрешните стени са измазани с бял хоросан, смесен с плява. Има само две иконографии на колоните: Света Богородица с Младенеца и Свети Йоан Кръстител. Пода е постлан с каменни плочи. Светлината идва от горе.

    Вътрешното пространство е ясно обособено: за богомолците и олтарната част. В северната стена имаме една голяма ниша широка два метра и дълбока 70 см. и друга 90 см. широка и 40 см. дълбока. Южната стена има също две ниши - 50 и 80 см. широчина.
    Олтара е замислен като отделно цяло. Църквата има обособени следните три помещения: абсида, предабсидно пространство и наос. Наосът е отделен от предабсидното пространство посредством две колони с размери 50/65 см., които са свързани помежду си и с страничните стени на църквата посредством полукръгли арки.
    Олтарната част има три ниши - две от ляво и една от дясно.

    От изток цокъла е декориран с два свода дълбоки 55 см., които носят абсидата. Стената е изпълнена с римски тухли и камък. От запад е имало вход, който днес е затворен.
    От север цокъла продължава и извън сградата на запад, за обособяване дворна площадка. Тук северната стена на църквата е съградена върху три свода, а дворната площадка върху други три отделни свода, иззидани от камък и тухли на червен хоросан.
    Oт юг стената на църквата ляга върху два свода и влизането в нея днес, както и в миналото е ставало оттук.

    Южната арка над вратата и прозореца има два малки засводени прозореца. В предабсидното пространство има два пиластъра и две четвъртити колони, малки арки: три с посока север-юг и две с посока изток-запад. Олтарът е замислен като отделно цяло. Две издължени стени пробити с проход, го разделят на три части - бема, протесис и дяконикон. Олтарната част има три ниши. Две от ляво и една от дясно. Абсидата отвън, отдолу до горе е петостранна с разни дължини на страните, а от вътре, първият етаж-правоъгълна, ворият етаж - полукръгла с три засводени прозореца. Наосът и притвора са осветявани освен чрез купола и чрез четири прозореца в северната страна. Влизането на богомолците е ставало чрез дървена стълба през входа на притвора.

    Живопис е имало само на втория етаж - в същинската църква, отвън, днес слабо запазена върху една от слепите ниши, и от вътре разположена в три пояса: долен, среден и горен с гръцки надписи. Сигурно това е първото и единствено изписване от времето на издигането на църквата и то от добра школа. Запазеният гръцки надпис върху пиластъра, който бе описан по-горе се отнася сигурно до построяването на църквата. В най-долният пояс имаме медальони с очертани вътрешно кръгли или квадратни вписани или тъмножълти полета, редуващи се един след друг. Фуниообразните ниши също са били изписани. От тази живопис личат още: Успение на Св. Богородица, над вратата девет бюста медальони (горният пояс), в долният пояс - Св. Св. Константин и Елена, от ляво на които е Свети Петър, а от дясно Св. Павел.
    Изписването на храма трябва да отнесем през епохата на византийското владичество - XII век и по-специално времето на Комнините (1081-1185г.).

    Покривът е четирискатен, от керемиди тип ''старинен''(завършва с купол).
    Отвън на барабана има осем слепи декоративни ниши. Страничните арки са изразени и външно във вид на фронтон, така че отвън църквата прави впечатление на кръстовидна куполна църква.

    На около 8 метра от църквата личат следите на подопорен зид, вероятно на двор, в който се е влизало през един вход широк около 2,5м. В зида, широк 2,3 м, в ляво от този вход личи една една четвъртита дупка с размери 30/18см от лоста, който е подпирал вратата на входа. В югозападната част на този малък двор е имало сграда, вероятно предназначена да обслужва църквата по някакъв начин. Днес тази сграда е разрушена. От запазените и зидове се вижда, че те са били направени повечето с открити и по-малко със закрити мрежи от напречни и надлъжни греди (кошаци).
    Гредите са имали размери 12/10 и 10/10 см.

    Същинската църква била украсена вероятно още при създаването и с ликовете на светци и светици, чиито образи днес едва личат. По тия лошо запазени фрески и главно по архитектурния стил на сградата, украсена от южната част със седем двустъпални ''слепи'' ниши, може да се направи заключението, че тя е строена след крепостта, през владичеството на Комнините (1081-1185г.).


    На притвора на църквата на църквата върху напречен цилиндричен свод има четвъртита сводеста кула-камбанария. До камбанарията е водила вътрешна дървена стълба. По една външна дървена стълба е ставало изкачването на горния етаж. Кулата на църквата стъпва над притвора. Формира с наоса и олтара втория етаж. Квадратна е по план, изградена от каменни пояси и четири тухлени, съсътоящи се всеки един от три реда тухли.
    Напоследък си пробива си път и мението, че е използвана освен за наблюдателница и за камбанария. Това менение е напълно основателно , защото е било нужно камбана да подканя населението от съседното селище Петрич за молитва и макар там да е имало църкви, най-нормално е било тази чест да се е падала по право на най-важната църква, а именно тази в крепостта, строена по заповед на цар Иван Асен, още повече, че наблюдателницата идеално пасва за тази цел.
    Арх. Стоилов изказва хипотезата, че съчетанието на църквата с кулата-камбанария е направена заради малкото места за сгради в крепостта.

    Кулата е с четири широко засводени, достъпни отвора от четирите страни, а от горе с купол, който ляга върху правоъгълник посредством четири ненапълно правилни пандатива и е покрит с керемиди.

    Кулата устоява на историческите напрежения и удари, докато купола над науса е бил засегнат чувствително от земетресението през 1904г. и в последствие е възстановена от арх. Рашенов през 1936 година.


    Параклисът Св Йоан Предтеча

    Произхода му се датира към XI - XIII век и се определя основно по архитектурните му белези. Засводените, двустъпални, така наречените "псевдоконструктивни" ниши са белег на църковното строителство в българските земи по времето, когато България е под византийска власт. Параклиса е истинска гордост за града ни и има огромно значение за цялостния исторически облик на Асеновград. Приет е за параклис, но е по-скоро църква със своите големи размери (дължина - 8м, широчина - 5,5м и височина около 5 метра). Еднокорабна, с тристенна абсида, без нартекс.
    По строеж прилича изключително много на църквата при Асеновата крепост, (малко след построяването на която е построен самият параклис) и Костницата при Бачковския манастир - редуващи се тухлени с каменни пояси, по ъглите - бигор зидан с хоросан, "псевдоконструктивни" ниши по фасадата, пода който е от четвъртити тухли и т. н.
    Има само едно различие, което е характерно само за параклиса - шест процепа високо на севрната стена, наподобяващи бойници, които в случай на нужда са помагали тази богослужебна сграда да се превърне в истинска крепост.
    Декориран е с по пет слепи арки на северната и южната стена и с три дълбоки арки от запад. Абсидата отвън има тристенна форма и три малки прозорчета. Дебелината на стените е 1 метър. Те са инкрустирани с негледжосани тръбички за акустика. Преди 4-5 години беше неговата реставрация под ръководството на арх. Стойчо Маронов. Възстановени бяха прозорците, мазилките на вътрешните храмови стени в автентичният им вид като са запазени участъците със стенописи, които са от времето на Костницата в Бачково. Запазен е и иконостасът. Реставрационните работи продължиха 42 дни без прекъсване.
    Преди 800 години "св. Ян" е бил крепостна църква в калето "св. Йоан Предтеча" и заедно с крепостта "св. Архангел Михаил" е защитавала Станимака от север.
    Според арх. Стоилов по значимост е равностоен на Асеновата крепост и на цървата в нея.

    Дълги години храмът е задоволявал богослужебните нужди на града, но явно в края на XVIII или началото на XIX век е полуразрушен. Най-вероятно това става по време на кърджалийските нападения. Възстановен е непосредствено след това с променена горна част и дървена покривна конструкция, която беше заменена по време на последните реставрационни работи. Достигналото до нас изписване на иконостаса и нишите е от това време. Най-добре запазен е градежът на олтара. Първичното изписване, сигурно в лошо състояние тогава е било покрито с непрекъснат слой мазилка.
    Цялостно и задълбочено проучване на храма не е правено. Направено е подробно архитектурно заснемане през 1983 година, като стените на наоса са сондирани за предполагаемо изписване и с изследователски намерения. И тогава сградата е била в незавидно състояние, както беше и до лятото на 2000 година.
    Все още предстои оформяне, финансиране и изпълнение на програма за укрепване на градежа, систематично проучване, разкриване и реставрация на стенописите.
    Последна редакция от arhangel; 09-09-2006 в 13:03 Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

  25. #25
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    Супер! За параклиса не знаех. А откъде е текста?

Страница 1 от общо 28 12345611 ... ПоследноПоследно

Информация за темата

Users Browsing this Thread

В момента има 1 потребители, разглеждащи тази тема. (0 потребители и 1 гости)

Правила за писане

  • Не можете да пускате нови теми
  • Не можете да отговаряте
  • Не можете да добавяте приложения
  • Не можете да редактиране своите мнения.
  •