Битката при Яребичина

[plamen_starbov]

Преди време във форума стана дума за битката при Яребичина. Някой може ли да ми даде информация или да ме насочи към такава за тази битка? Търсих в Google, но там нямаше нищо. Благодаря предварително!

[Thorn]

Правилно е Яребична. Това е височина около Дойран. Там е имало "злощастна битка" през май 1918.

А някой да е чувал нещо за Нидже планина.

[Thorn]

Очевидно най-много е пострадал 49 полк.

... те принадлежат към 49 п. полк, около хиляда души; те са тъкмо ония, които паднаха в плен при Яребична......

Цитат от дебати в Народното събрание през 1919 г.

[plamen_starbov]

Благодаря, Thorn.

[resavsky]

Това е една от неуспешните битки през ПСВ.Гърците изненадват българите и успяват да превзамат стратегически важната височина Яребична /някъде се води и Голяма Яребична/.Там даваме около 1 800 пленници.Именно от тези позиции впоследствие е предприета атаката при Добро поле.Може да се каже че това е началото на края на България в ПСВ.Крайно време е да рухне митът че нямаме загубена битка на бойното поле - за съжаление имаме такива и през Междусъюзническата и през ПСВ.Не виждам нищо срамно в този факт - няма армия в света която да не е губила битки.

[plamen_starbov]

Благодаря, resavsky. Отдавна търсех информация за тази битка.

[dibo]

Най-достъпната информация за тази битка е в "Корона от тръни" на Стефан Груев.

[plamen_starbov]

Благодаря, dibo. Ще я намеря.

[Николай]

Именно от тези позиции впоследствие е предприета атаката при Добро поле.Може да се каже че това е началото на края на България в ПСВ.

Позицията при Яребична е далеч от Добро поле и не оттам тръгва съглашенската офанзива през септември 1918. Не бих се съгласил и, че това е било "началото на края" - с много по-фатални и дългосрочни последици са неуспехите при Малка Нидже планина, Каймакчалан и Битоля през есента на 1916.
Всъщност Яребична е един локален успех на Съглашението, който обаче е бил неимоверно раздут от пропагандата им и повдига твърде много духа особено на гърците. Макар и важна, позицията не е имала наистина решаващо стратегическо значение - а и тя е била силно издадена в неприятелското разположение. Интересно е да се отбележи, че атаката е струвала много скъпо на гърци и французи - общо 2 200 убити и ранени и това при положение, че 4 дивизии с близо 200 оръдия са атакували една бригада (3-а бригада от 5 дивизия) с 56 оръдия. Истински голямата печалба на съглашенците е унищожаването на почти целия 49 пехотен полк (спасяват се само 2 роти с полковото знаме от общо 12) и пленяването на 1712 български офицери и войници. Самата атака е проведена на 29 и 30 май 1918 от френската 16 колониална и гръцките Серска, Критска и Архипелагска дивизия срещу 3/5 бригада, заемаща издадения участък южно от село Хума в планинския масив на Паяк планина западно от Гевгели и Вардара. Впрочем в чуждата военна история Яребична е известна като Skra или Skra de Legen. Та не е чудно, че Пламен не е намерил нищо на Гугъла, ако е писал на латиница. Първоначално българското командване е мислело да заеме самата вис. Яребична само с една дружина, впоследствие по нечие злощастно хрумване там се настанява целия 49 полк. Позицията е била грубо казано във формата на триъгълник, вдаден на юг, към неприятеля. В острия ъгъл е самата Яребична, отбранявана от 49 полк, а страните са защитавани сътветно от 2 Искърски (западния фланг) и 50 пехотен полк - източния. Самата Яребична е била укрепена с три реда окопи и телена мрежа, но двата й фланга са били доста по-слабо укрепени.
Сутринта на 29 май започва ураганна артподготовка от френската тежка артилерия, последвана от мощна атака главно по фланговете. въпреки загубата на редица пунктове, до вечерта позицията е удържана. На сутринта на следващие ден след ново разораване от артилерията, подкрепена и от съглашенска авиация, пехотата (3 гръцки полка в първа и два френски във втора линия) на няколко гъсти вълни успяват да изтласкат 50 полк и обграждат отвсякъде 49 полк. След много упорит бой Яребична е овладяна. Общо българските части загубват около 2 500 убити, ранени и пленени и отстъпват в дълбочина от 2 км на фронт от 12 км.
След неуспеха командващия 1 армия ген. Гешов е сменен от ген. Нерезов- правят се енергични планове за контраатака, но от тях не излиза нищо - не на последно място заради падналия боен дух на 5 дивизия - там през лятото на 1918 нерядко частите в резерва са недоволствали и не са искали да сменят частите от първата линия,.. Снаряжението на тази дивизия и продоволствието също са били под всякаква критика-което впрочем е важало за цялата армия през 1918.

[Dinain]

Николай, това се казва подробно резюме :nworthy: :nworthy: :nworthy:
Благодаря!

[resavsky]

Николай за Нидже планина и Каймачкалан съм съгласен но за Битоля - доколкото знам ние задържаме височините северно от града и на практика го контролираме.Но дори и Нидже планина и Каймачкалан са само тактически неуспехи и мисля че не следва да извеждаме стратетегическия неуспех във войната от тях.Проблема е ,че България просто не е била готова за такъв тип продължителна война / дори и психологически ако искаш/ без необходимите ресурси и т.н.Честно казано мисля,че дори да бяхме победили при Добро поле крайният резултат от войната пак би бил същият.Фронтът вероятно щеще да рухне при някоя от следващите противникови офанзиви през 1919 г. и дори покъсно.В своите мемоари Иван Михайлов казва ,че през септември 1915 г. с присъединяването си към Централните сили България е изтеглила губещ билет от лотарията и нищо дори безграничната храброст на българския войник не може да промени това.Този път съм съгласен с него.

[gollum]

Честно казано мисля,че дори да бяхме победили при Добро поле крайният резултат от войната пак би бил същият.

Без всякакво съменние е така, все пак изходът от тази война се е решавал не от България и не на Балканите, а другаде - независимо от развитието на нещата на Балканите резултатът щеше да се реши пак така и не мисля, че ефектът за България би бил много различен.

[plamen_starbov]

Момчета, много ви благодаря!

[Thorn]

Нещата не са се решили на Балканите. Затова военно разгромените Сърбия и Румъния излизат победители от войната.

А за влизането във войната на страната на централните сили през 1915 аз съм мнение, различно от преобладаващото. Смятам, че решението на Фердинанд е разумно и обосновано, а погрешността му в крайна сметка произтича от причини, които не е могъл да предвиди.

[plamen_starbov]

Съгласен съм с теб, Thorn. Според мен, ако германците не са сбъркали с плана "Шлифен", са могли да победят. Но да не се отклонявам от темата.