Това е филм, който наистина ме развълнува, може би повече от всеки друг филм, който някога съм гледал. Обмислях сюжета му с всичките му несъвършенства, четох ревюта в различни сайтове. Филмът е по комиксите на Алън Муур, който отказва името му да присъства във филма и дава негативни оценки за кинотворбата. От това, което четох за оригинала на Муур, това е книга за фашистка Британия и V e терорист-анархист, лишен до голяма степен от романтичния ореал, който има във филма, неговите действия във книгата съвсем не се възпиремат като безспорни и оправдани. В книгата диктаторът Сътлър има по-човешко лице и триизмерен образ, за разлика от филма, където е просто викащо лице от екрана. В книгата е по-различна и Иви, тя в началото е объркана тийнейджърка проститутка, за да стане след това убеден привърженик на V. Има и доста други разлики, които нито запомних, нито има смисъл да обсъждам в детайли, просто отбелязвам, че ако се беше придържал по-плътно до първоизточника, филмът само можеше да спечели, щеше да е по-суров и истински.
Друг момент - паралелите с настоящето - черни торби на главите като в Абу Гариф, бомбени атентати; паралелите с 1984 (включително и връзката чрез Джон Хърт, жертва на Големия брат в 1984 и диктатор във филма); преките заемки в екипировката на героя от Зоро. Само ги нахвърлям тези неща без да ги коментирам и без въобще да съм изчерпателен, просто като пример за многобройните влияния, създали филма и неговия герой.
Във филма ми харесаха и ме впечатлиха много неща, няма да се спирам на тях. Само ще спомена за концлагера, беше много по-въздействащо от филмите за холокоста, може би защото те се правят на конвейер и тази тема вече е омръзнала на всички. И не мога и да не кажа - прекрасни английски артисти с прекрасна игра.
По-добре е да се спра на слабите места на филма, които не бяха малка. Един от основните проблеми за мен е в сценария, от книгата на Муур явно са съкратени много пасажи, но това създава дупки в сюжета, които самият Муур отбелязва. Много добра роля прави според мен Стивън Риа, който според прочетените от мен коментари като образ на инспектор Финч е много по-човечен от инспектора в книгата (това смятам за положителна разлика спрямо книгата). Той се бори за истината и постепенно, късче по късче я изравя. Тук идва обаче големият въпрос - и какво от това? Образът му е силен и не по-малко важен от образите на Иви и V, но какъв е резултатът от всички проучвания на Финч? Той трябваше да се намеси решаващо в хода на събитията и да катализира свалянето на диктатора, докато финалната му намеса с това, че просто остави Иви да засили вагона с експлозиви към парламента, беше повече от слаба. Тук идваме до втория основен за мен проблем в сценария - финалът на филма. Финалът е много слаб и безличен - осъществява се безкръвна революция без в това да има никаква вътрешна логика, малко преди това Финч се опасяваше, че изправянето на невъоръжени хора срещу въоръжени ще доведе до хаос и безредици и страшни кланета - какво стана с тези негови опасения? Защо беше нужно да избухне така предизвестено парламента, нямаше ли да е доста по-оригинално парламента да не избухне, а просто над него да има само фойерверки примерно? Пък и избухването на парламента беше вече безсмислено, нежната революция беше вече осъществена.
Просто нахвърлям нестройно мисли,чакам и вашите отзиви.
Друг момент - паралелите с настоящето - черни торби на главите като в Абу Гариф, бомбени атентати; паралелите с 1984 (включително и връзката чрез Джон Хърт, жертва на Големия брат в 1984 и диктатор във филма); преките заемки в екипировката на героя от Зоро. Само ги нахвърлям тези неща без да ги коментирам и без въобще да съм изчерпателен, просто като пример за многобройните влияния, създали филма и неговия герой.
Във филма ми харесаха и ме впечатлиха много неща, няма да се спирам на тях. Само ще спомена за концлагера, беше много по-въздействащо от филмите за холокоста, може би защото те се правят на конвейер и тази тема вече е омръзнала на всички. И не мога и да не кажа - прекрасни английски артисти с прекрасна игра.
По-добре е да се спра на слабите места на филма, които не бяха малка. Един от основните проблеми за мен е в сценария, от книгата на Муур явно са съкратени много пасажи, но това създава дупки в сюжета, които самият Муур отбелязва. Много добра роля прави според мен Стивън Риа, който според прочетените от мен коментари като образ на инспектор Финч е много по-човечен от инспектора в книгата (това смятам за положителна разлика спрямо книгата). Той се бори за истината и постепенно, късче по късче я изравя. Тук идва обаче големият въпрос - и какво от това? Образът му е силен и не по-малко важен от образите на Иви и V, но какъв е резултатът от всички проучвания на Финч? Той трябваше да се намеси решаващо в хода на събитията и да катализира свалянето на диктатора, докато финалната му намеса с това, че просто остави Иви да засили вагона с експлозиви към парламента, беше повече от слаба. Тук идваме до втория основен за мен проблем в сценария - финалът на филма. Финалът е много слаб и безличен - осъществява се безкръвна революция без в това да има никаква вътрешна логика, малко преди това Финч се опасяваше, че изправянето на невъоръжени хора срещу въоръжени ще доведе до хаос и безредици и страшни кланета - какво стана с тези негови опасения? Защо беше нужно да избухне така предизвестено парламента, нямаше ли да е доста по-оригинално парламента да не избухне, а просто над него да има само фойерверки примерно? Пък и избухването на парламента беше вече безсмислено, нежната революция беше вече осъществена.
Просто нахвърлям нестройно мисли,чакам и вашите отзиви.
Comment