Разни събития и случки чат-пат предизвикват горния въпрос. Той, разбира се, е с огромен и решаването му е обръщало историята, така че една тема няма да му даде отговор, обаче някои аспекти са ми любопитни.
Ето епизод от спомените на съветски офицер, Йосиф Миронович Ямполски, публикувани на сайта iremember.ru . Авторът самостоятелно излиза от обкръжение, след като е крит от поставен от немците селски кмет в мазето му. Немците са отгоре, спят, говорят и пр, авторът е в мазето, ранен. Даже тогава не унищожава партийният си билет, въпреки, че с него немците 100% ще го гръмнат, защото знае, че ако мине обратно линията на фронта без документи, ще бъде репресиран или убит. /След освобождаването на това село от немците дава писмо на кмета, че го е крил, и той се спасява от НКВД с него/.
Разказаните епизоди са пример за невъобразим произвол и нахалство.
Любопитен съм до какви изводи можете да споделите от тази история?
Нарочно съм отбелязал един-два момента
Ето продължението на разказа му:
"
Г. К. "Някакви репресии последваха ли? /след връщането/
И. Я. Разпитваха ме в Особения отдел няколко пъти, но особено в черния дроб не се загризваха /някаква руска поговорка/, да кажем така, издевателстваха, но на малки обороти . Там ние бяхме 80% все бивши обкръжени. Мен ме тресоха само по една причина че съм се върнал от обкръжение сам, а не в състава на група. Аз даже на жена си, първия месец след излизането от обкръжение, не писах, не исках напразно да я обнадеждавам, че съм жив. Пък на нея вече й бяха пратили погребално известие за мен.
В началото на 44-та мен ме представиха за висок оредн, но особения отдел блокира представянето по причина на единичното ми излизане от обкръжение един вид, недостатъчно проверен съм. А това, че в това време аз бях 5 пъти ранен в боеве, имах няколко бойни ордена и два медала За храброст не ги интересуваше. Ако не знаете, ще ви кажа за ордените Червена звезда и Ленин се искаше печат на Особения отдел на наградния лист.
Мръсна публика бяха тия особисти. Можеха и офицер да ударят в лицето. Наслаждаваха се на властта и на безнаказаността си.
Имаше още една история свързана с тях, но тя ще ви се стори фантастична и неправдоподобна и затова ще запазя здравия ви скептицизъм. Тогава особистите без малко не ме разстреляха без особена за това причина, но комдивът Краснокутски ме спаси. На фронтоваците бих я разказал, те знаят, че на война всичко се случава .... и подлости на война има достатъчно.......
Г. К. И все пак, разкажете, ако е възможно?
И. Я. Не, според мен е излишно. Но ето друга история ще ви разкажа, за да си представите какъв произвол вършеха особистите . Жена ми има двама братовчеда, двамата танкисти, и двмата Герои на СССР. Матвей и Евсей Вайнруб.
Матвей командваше в Сталинград танковите части на 62-ра армия на Чуйков, един път лично ми е поставял бойна задача, а аз даже не знаех, че сме роднини. С Евсей след войната общувахме много, той беше уникална личност. В началото на войната бил командир на разузнаването на 150-та танкова дивизия. Това бил единствения в Червената армия човек, който, имайки звания капитан, бил удостоен през юли 1941 г. с лично упоменаване в немска листовка, хвърляна над позициите на нашите войски. Една работа е генерали да споменавят в листовки, но тук обикновен капитан. Видях листовката, текстът е следният: «Махайте своя евреин-капитан в тила, иначе всички ще ви убищожим и пленници няма да взимаме ». Беше човек с изключителна смелост. В края на войната бил командир на 219-та танкова бригада от 1-ви механизиран корпус. Бригадата........ била придадена за подружка на атаката на стрелкова дивизия от 47-ма армия. Вайнруб чакал заповед за атака, но заповед нямало. Питали по станцията в щаба на дивизията без отговор. Придвижил бригада напред, но вече било късно. Немците вече успяли да покрият настъпващата пехота в плътен огън и контраатакували. Настъплението се задавило. Вайнруб бил извикан в щаба на дивизията. Комдивът, труд сдържащ гнева си, го питал: Подполковник, защо вашите танкове не поддържаха пехотата?! . Евсей отговорил Не съм получавал сигнал за атака .
Генералът се обърнал към началника на щаба на дивизията: «Сигнал на командира на бригада подадохте ли?».
«Тъй вярно няколко пъти, но комбригът не реагира». Генералът почнал да крещи на Евсей заради вас загина половината дивизия! Да се аресува!». От сумрака на блиндажа пристъпил майор, началник на особения отдел на дивизията «Предай оръжието!». Няколко часа го държали в землянката на особиста, той водел протокола за разпита, но Вайнруб не видял какво пишел и на му дали да подписва. .... след известно време майрът се върнал Стани! За проявана страхливост при изпълнение на бойна задача си осъден от военния трибунал на 47-ма дивизия на смърт! Вайнруб се шашардисал: Какъв трибунал, кога беше заседанието?! Как така задочно осъждате човек на смърт!?! Майорът, без да му дава да се опомни, заповядал на помощника си да му свали отличителните знаци и наградите, сложили го в една кола между двама конвойни и излезли на черен път. Спрели до едно сено, лейтенанта строил конвоя и - зареждай . Вайнруб разбрал безизходицата и че това е смъртта и помолил за цигара. Особистът, поколебавайки се, разрешил, но след няколко дръпвания я хвърлил: Айде стига, пред смъртта няма напушване!
А по-нататък като на кино: На пътя дошла кола, комбригът казал Лейтенанте, гледай . Лейтенанта се обърнал лениво «Е, да допуснем, че идва вилис , какво ти пука на тебе? Абе той идва към нас, бе! Към нас! изскърцали спирачки, от колата изскочил майора Остави разстрела!
Вайнруб бил спасен от началника на политодтела на бригадата Космачев. Разбирайки за ареста на комбрига, той се втурнал към радиста на командирския танк. Той дал показания, че сигнал не е имало. Грабвайки журнала за радиоразговорите, Космачев излетял към командира на дивизията, от него към командира на армията .......
И ето ви на, стои бойният офицер Вайнруб и реве.... Кое е по-лесно да се преживее, да отиваш в смъртен бой или да понасяш тържеството на чуждата подлост...? . . Обаче без съд и следствие да изправиш до стената командир на бригада!? Това да не е, 1941-ва година?!
Командирът на корпуса Кривошеин лично се обърнал към командира на армията, с искане да се накажат особистите , обаче ........ (нищо не става)
А как стреляха по хората заградителните отряди при Сталинград видях неведнъж. Но там вече беше края, нямаше избор.... Всички знаеха отстъпил си жив и без заповед разстрел; оставил си оръжието разстрел. Такова беше времето.
Ето епизод от спомените на съветски офицер, Йосиф Миронович Ямполски, публикувани на сайта iremember.ru . Авторът самостоятелно излиза от обкръжение, след като е крит от поставен от немците селски кмет в мазето му. Немците са отгоре, спят, говорят и пр, авторът е в мазето, ранен. Даже тогава не унищожава партийният си билет, въпреки, че с него немците 100% ще го гръмнат, защото знае, че ако мине обратно линията на фронта без документи, ще бъде репресиран или убит. /След освобождаването на това село от немците дава писмо на кмета, че го е крил, и той се спасява от НКВД с него/.
Разказаните епизоди са пример за невъобразим произвол и нахалство.
Любопитен съм до какви изводи можете да споделите от тази история?
Нарочно съм отбелязал един-два момента
Ето продължението на разказа му:
"
Г. К. "Някакви репресии последваха ли? /след връщането/
И. Я. Разпитваха ме в Особения отдел няколко пъти, но особено в черния дроб не се загризваха /някаква руска поговорка/, да кажем така, издевателстваха, но на малки обороти . Там ние бяхме 80% все бивши обкръжени. Мен ме тресоха само по една причина че съм се върнал от обкръжение сам, а не в състава на група. Аз даже на жена си, първия месец след излизането от обкръжение, не писах, не исках напразно да я обнадеждавам, че съм жив. Пък на нея вече й бяха пратили погребално известие за мен.
В началото на 44-та мен ме представиха за висок оредн, но особения отдел блокира представянето по причина на единичното ми излизане от обкръжение един вид, недостатъчно проверен съм. А това, че в това време аз бях 5 пъти ранен в боеве, имах няколко бойни ордена и два медала За храброст не ги интересуваше. Ако не знаете, ще ви кажа за ордените Червена звезда и Ленин се искаше печат на Особения отдел на наградния лист.
Мръсна публика бяха тия особисти. Можеха и офицер да ударят в лицето. Наслаждаваха се на властта и на безнаказаността си.
Имаше още една история свързана с тях, но тя ще ви се стори фантастична и неправдоподобна и затова ще запазя здравия ви скептицизъм. Тогава особистите без малко не ме разстреляха без особена за това причина, но комдивът Краснокутски ме спаси. На фронтоваците бих я разказал, те знаят, че на война всичко се случава .... и подлости на война има достатъчно.......
Г. К. И все пак, разкажете, ако е възможно?
И. Я. Не, според мен е излишно. Но ето друга история ще ви разкажа, за да си представите какъв произвол вършеха особистите . Жена ми има двама братовчеда, двамата танкисти, и двмата Герои на СССР. Матвей и Евсей Вайнруб.
Матвей командваше в Сталинград танковите части на 62-ра армия на Чуйков, един път лично ми е поставял бойна задача, а аз даже не знаех, че сме роднини. С Евсей след войната общувахме много, той беше уникална личност. В началото на войната бил командир на разузнаването на 150-та танкова дивизия. Това бил единствения в Червената армия човек, който, имайки звания капитан, бил удостоен през юли 1941 г. с лично упоменаване в немска листовка, хвърляна над позициите на нашите войски. Една работа е генерали да споменавят в листовки, но тук обикновен капитан. Видях листовката, текстът е следният: «Махайте своя евреин-капитан в тила, иначе всички ще ви убищожим и пленници няма да взимаме ». Беше човек с изключителна смелост. В края на войната бил командир на 219-та танкова бригада от 1-ви механизиран корпус. Бригадата........ била придадена за подружка на атаката на стрелкова дивизия от 47-ма армия. Вайнруб чакал заповед за атака, но заповед нямало. Питали по станцията в щаба на дивизията без отговор. Придвижил бригада напред, но вече било късно. Немците вече успяли да покрият настъпващата пехота в плътен огън и контраатакували. Настъплението се задавило. Вайнруб бил извикан в щаба на дивизията. Комдивът, труд сдържащ гнева си, го питал: Подполковник, защо вашите танкове не поддържаха пехотата?! . Евсей отговорил Не съм получавал сигнал за атака .
Генералът се обърнал към началника на щаба на дивизията: «Сигнал на командира на бригада подадохте ли?».
«Тъй вярно няколко пъти, но комбригът не реагира». Генералът почнал да крещи на Евсей заради вас загина половината дивизия! Да се аресува!». От сумрака на блиндажа пристъпил майор, началник на особения отдел на дивизията «Предай оръжието!». Няколко часа го държали в землянката на особиста, той водел протокола за разпита, но Вайнруб не видял какво пишел и на му дали да подписва. .... след известно време майрът се върнал Стани! За проявана страхливост при изпълнение на бойна задача си осъден от военния трибунал на 47-ма дивизия на смърт! Вайнруб се шашардисал: Какъв трибунал, кога беше заседанието?! Как така задочно осъждате човек на смърт!?! Майорът, без да му дава да се опомни, заповядал на помощника си да му свали отличителните знаци и наградите, сложили го в една кола между двама конвойни и излезли на черен път. Спрели до едно сено, лейтенанта строил конвоя и - зареждай . Вайнруб разбрал безизходицата и че това е смъртта и помолил за цигара. Особистът, поколебавайки се, разрешил, но след няколко дръпвания я хвърлил: Айде стига, пред смъртта няма напушване!
А по-нататък като на кино: На пътя дошла кола, комбригът казал Лейтенанте, гледай . Лейтенанта се обърнал лениво «Е, да допуснем, че идва вилис , какво ти пука на тебе? Абе той идва към нас, бе! Към нас! изскърцали спирачки, от колата изскочил майора Остави разстрела!
Вайнруб бил спасен от началника на политодтела на бригадата Космачев. Разбирайки за ареста на комбрига, той се втурнал към радиста на командирския танк. Той дал показания, че сигнал не е имало. Грабвайки журнала за радиоразговорите, Космачев излетял към командира на дивизията, от него към командира на армията .......
И ето ви на, стои бойният офицер Вайнруб и реве.... Кое е по-лесно да се преживее, да отиваш в смъртен бой или да понасяш тържеството на чуждата подлост...? . . Обаче без съд и следствие да изправиш до стената командир на бригада!? Това да не е, 1941-ва година?!
Командирът на корпуса Кривошеин лично се обърнал към командира на армията, с искане да се накажат особистите , обаче ........ (нищо не става)
А как стреляха по хората заградителните отряди при Сталинград видях неведнъж. Но там вече беше края, нямаше избор.... Всички знаеха отстъпил си жив и без заповед разстрел; оставил си оръжието разстрел. Такова беше времето.
Comment