Често пъти във форума възникват въпроси от рода "кое е по-силно македонската фаланга или римският легион?". Почти винаги коментираме некоректността на подобни сравнения, но обикновенно не обръщаме внимание на погрешността на техническата употреба на термините, породена от погрешна представа. В тази тема ми се иска да се опитаме да изясним какво стои зад термини като фаланга, легион, манипула, клин и т.н.
Фаланга - това може би е най-добре познатата ни от всички думи. Описва построение на тежката пехота, при това едно от най-простите и най-разпространени. Фалангата представлява правоъгълно построение(разбира се става дума за идеалният вариант), при което ширина на фронта превъзхожда многократно дълбочнината. Като минимум на дълбочината на фалангата можем да посочим 4 човека, но това е абсолютният минимум, далеч по вероятно е да се сблсъкаме с дълбочина от 8 или повече редици. Не може да се определи със същата точност максимална граница за дълбочината, там критерият ни е сравнението с ширината. Максимална е границата, при която дълбочината започва да се доближава до ширината, това построение вече се превъща в колона.
Като максимална ширина може да посочим около 9000-1000 човека, което е предопределено от техническите възможности едновременно да се придвижва маса на толкова широк фронт(а често пъти и с намирането на място способно да побере толкова широк фронт). Минималната граница на ширината зависи от броя на хората и дълбочината, но тук правилото е подобно на това за максималата дълбочина. Та ако вземем за пример фаланга от 10 000 човека, то за нея би била нормална дълбочина от най-малко 12 човека, по-вероятно 14-16. При подобна фаланга фронта би бил от между 560м и 750м, а дълбочината между 11м и15м.
И все пак ако се вгледаме в принципа на фалангата, то тя разчита на употребата на много малка част от от оръжието, напълно възможно това да са по-малко от 10% от общото количество. Кое определя подобно поведение? Идеята на фалангата е да противопостави на противника тесно построен и непрекъснат фронт, ползата от това е, че всеки член на фалангата ще има срещу себе си едновременно само един противник, а фланговете и тила са прикрити от другите членове на фалангата. За това прикриете обаче е достатъчно наличието на втора, в краен случай трета редица, а при фалангата има още поне 5-6. Защо са били необходими тези допълнителни редици? На първо място при движението на толков широко построение като фалангата неминуемо би настъпило разкъсване на строя, дори най-малките препятствия и неравности по терена биха накарали хората да се разделят, заобикалят и т.н. Ранените и убитите също биха се явявали подобни препятствия. Допълнителната дълбочина позволява тези дупки не само да се случват "по-трудно", но и да бъдат запълнени с хора от задните редици. Отделно допълнителната дълбочина дава значително физическо и морално преимущество на първите редици. В добавка дълбочината се явява естествена защита на фланга - не само той е по труден за охват, но има и способност да се "удължава".
Всички тези фактори правят фалангата изключително ефективна срещу по-свободните строеве.
Много от хората свързват фалангата с въоражението(копие, щит), но това определено не е основната черта на въпросният стрй. Несъмнено за фалангата е задължително наличието на оръжие за близък бой, но това не е задължително копие. Подобно е положението и с щита - за фалангата щита е подобрение, както и всяко друго увеличение на защитното снаражение.
Легион. Римският легион е причината поради която пускам тази тема. Често пъти легиона се противопоставя на фалангата. Подобно нещо звучи абсурдно. Легиона винаги е представлявал административна единица. Подобно на корпусите, легиона е просто образуванието служещо за подобряване на административната и логистичната дейности, но не и за бойната такава. Легиона не е представлявал определено построение, а още по-малко се е явявал тактическа единица. Легиона не е, и не би могъл да маневрира самостоятелно на бойното поле, а още по-малко би могъл да изпълнява самостоятелни задачи по време на бой.
При подобна формулировка възниква въроса какъв строй са използвали римляните? Отговора е прост - същият какъвто и повечето им противници. Става дума за добрата стара фаланга. Вярно в по-късни времена последната е била усъвършенствана, но основният принцип - плътният, широк строй се запазва.
Нека погледнем римската репунбликанска армия от времето на ранните пунически войни - в легиона тежката пехота е разделена на три - хастати, принципи, триари. Това разделение е на социален принцип - групите са възрастови, а целта е основната тежест да се поеме от младите, а с напредване на възрастта бремето да спада(а така и най-годните ще са на най-отговорното място). Отделните легиони се строяват един до друг, а не един зад друг. идеята на това строяване един до друг е очевидна - в първите редици винаги ще са хастатите, недопустимо е "младежа"(хастат) да е зад "бащата"(принцип или триар). Ако легиона бе самостоятелна тактическа единица то тогава той съвсем спокойно би могъл да се построй зад другият легион и да маневрира самостоятелно, но това никъде не се среща. Друг съществен въпрос при римската тактика е т. нар. quincunx ред. Въпросният ред предполага сериозни дупки в римската линия. Това създава един куп проблеми. Ако тези дупки седят в бой то това би означавало, че манипулите, между които има огромни интервали ще бъдат обходени незабавно след контакт, а това не вещае нищо хубаво за тях. Според мен оставянето на подобни дупки в строя е напълно неоправдано и невероятно.
От друга страна изключително сложно изглежда запълването на въпросните дупки. Ако центуриите са една зад друга то може да се предположи, че с Г образно движение те биха могли да запълнят тези дупки. Това запълване обаче изглежда твърде невероятно като се отчете милиционният състав на армията. Не само това, запълването на дупката прави самото и съществуване толкова по безсмислено - защо да се оставя дупка в линията, която после с искусно движение да се запълва. Същото важи и за принципите - няма смисъл да се оставя дупка, която веднага да се запълва, далеч по разумно изглежда просто да не се оставя дупка. от друга страна може да възникне идеята за отваряне на дупката по време на боя. Подобна идея изглежда обаче твърде невероятно - как би могъл да се прекъсне боя за да се извърши сложното отстъпателно движение, което ще отвори дупката. Нима противника би изчакал подобно нещо? Не, виждайки римляните да отстъпват той би удвоил усилията си и би се устремил в отвореният пробив, а по този начин би обходил фланга на държащите се римски части.
Освен всичко това подобни конструкции силно биха повишили значението на маниппулата в римската тактика - биха я издигнали до тактическа единица. Това би изглеждало нормално ако основните ни данни не влизаха в противоречие с него. Никъде в описанието на сраженията от този период не виждаме подобно нещо. Ако признаем на манипулата статут на тактическа единица то тогава напълно необясними за нас ще останат ешалонната тактика от времето на Сципион и най-вече реформите на Марий. Защо римляните ще се отказват от по-удобната манипула в полза на тромавата кохорта. Отделно манипулата няма силата да оперира самостоятелно.
Виж ако интервалите между манипулите са съвсем малки(2-3 метра), достатъчни за преминаването през тях на леката пехота, то тогава цялата система придобива смисъл. Подобен интервал може лесно да бъде запълнен дори със силите на съседните манипули. При движение обаче е възможно тези интервали да се разраснат и да стане невъзможно да се запълнят от хората от задните редици. Точно в този случай ще влязат в роля принципите и триариите - центуриона на манипулата на принципите ще я насочи точно в този интервал и ще запълни дупката, а триариите ще допълнят дълбочината на линията или в краен случай дупката ако е твърде голяма.
Подобна тактика би дала значително по-голяма маневреност на армията, особено върху пресечен терен(нещо, което срещаме в източниците). Също така ще бъде запазена плътността и непрекъснатостта на бойната линия, която в частта за класическата фаланга вече изяснихме като решаваща.
Всъщност дори в класическата фаланга ние забелязваме разчленяване по вертикала, това което римляните добавят е и деление по хоризонтала, а предпоставка за него се явява социалната организация на армията.
Фаланга - това може би е най-добре познатата ни от всички думи. Описва построение на тежката пехота, при това едно от най-простите и най-разпространени. Фалангата представлява правоъгълно построение(разбира се става дума за идеалният вариант), при което ширина на фронта превъзхожда многократно дълбочнината. Като минимум на дълбочината на фалангата можем да посочим 4 човека, но това е абсолютният минимум, далеч по вероятно е да се сблсъкаме с дълбочина от 8 или повече редици. Не може да се определи със същата точност максимална граница за дълбочината, там критерият ни е сравнението с ширината. Максимална е границата, при която дълбочината започва да се доближава до ширината, това построение вече се превъща в колона.
Като максимална ширина може да посочим около 9000-1000 човека, което е предопределено от техническите възможности едновременно да се придвижва маса на толкова широк фронт(а често пъти и с намирането на място способно да побере толкова широк фронт). Минималната граница на ширината зависи от броя на хората и дълбочината, но тук правилото е подобно на това за максималата дълбочина. Та ако вземем за пример фаланга от 10 000 човека, то за нея би била нормална дълбочина от най-малко 12 човека, по-вероятно 14-16. При подобна фаланга фронта би бил от между 560м и 750м, а дълбочината между 11м и15м.
И все пак ако се вгледаме в принципа на фалангата, то тя разчита на употребата на много малка част от от оръжието, напълно възможно това да са по-малко от 10% от общото количество. Кое определя подобно поведение? Идеята на фалангата е да противопостави на противника тесно построен и непрекъснат фронт, ползата от това е, че всеки член на фалангата ще има срещу себе си едновременно само един противник, а фланговете и тила са прикрити от другите членове на фалангата. За това прикриете обаче е достатъчно наличието на втора, в краен случай трета редица, а при фалангата има още поне 5-6. Защо са били необходими тези допълнителни редици? На първо място при движението на толков широко построение като фалангата неминуемо би настъпило разкъсване на строя, дори най-малките препятствия и неравности по терена биха накарали хората да се разделят, заобикалят и т.н. Ранените и убитите също биха се явявали подобни препятствия. Допълнителната дълбочина позволява тези дупки не само да се случват "по-трудно", но и да бъдат запълнени с хора от задните редици. Отделно допълнителната дълбочина дава значително физическо и морално преимущество на първите редици. В добавка дълбочината се явява естествена защита на фланга - не само той е по труден за охват, но има и способност да се "удължава".
Всички тези фактори правят фалангата изключително ефективна срещу по-свободните строеве.
Много от хората свързват фалангата с въоражението(копие, щит), но това определено не е основната черта на въпросният стрй. Несъмнено за фалангата е задължително наличието на оръжие за близък бой, но това не е задължително копие. Подобно е положението и с щита - за фалангата щита е подобрение, както и всяко друго увеличение на защитното снаражение.
Легион. Римският легион е причината поради която пускам тази тема. Често пъти легиона се противопоставя на фалангата. Подобно нещо звучи абсурдно. Легиона винаги е представлявал административна единица. Подобно на корпусите, легиона е просто образуванието служещо за подобряване на административната и логистичната дейности, но не и за бойната такава. Легиона не е представлявал определено построение, а още по-малко се е явявал тактическа единица. Легиона не е, и не би могъл да маневрира самостоятелно на бойното поле, а още по-малко би могъл да изпълнява самостоятелни задачи по време на бой.
При подобна формулировка възниква въроса какъв строй са използвали римляните? Отговора е прост - същият какъвто и повечето им противници. Става дума за добрата стара фаланга. Вярно в по-късни времена последната е била усъвършенствана, но основният принцип - плътният, широк строй се запазва.
Нека погледнем римската репунбликанска армия от времето на ранните пунически войни - в легиона тежката пехота е разделена на три - хастати, принципи, триари. Това разделение е на социален принцип - групите са възрастови, а целта е основната тежест да се поеме от младите, а с напредване на възрастта бремето да спада(а така и най-годните ще са на най-отговорното място). Отделните легиони се строяват един до друг, а не един зад друг. идеята на това строяване един до друг е очевидна - в първите редици винаги ще са хастатите, недопустимо е "младежа"(хастат) да е зад "бащата"(принцип или триар). Ако легиона бе самостоятелна тактическа единица то тогава той съвсем спокойно би могъл да се построй зад другият легион и да маневрира самостоятелно, но това никъде не се среща. Друг съществен въпрос при римската тактика е т. нар. quincunx ред. Въпросният ред предполага сериозни дупки в римската линия. Това създава един куп проблеми. Ако тези дупки седят в бой то това би означавало, че манипулите, между които има огромни интервали ще бъдат обходени незабавно след контакт, а това не вещае нищо хубаво за тях. Според мен оставянето на подобни дупки в строя е напълно неоправдано и невероятно.
От друга страна изключително сложно изглежда запълването на въпросните дупки. Ако центуриите са една зад друга то може да се предположи, че с Г образно движение те биха могли да запълнят тези дупки. Това запълване обаче изглежда твърде невероятно като се отчете милиционният състав на армията. Не само това, запълването на дупката прави самото и съществуване толкова по безсмислено - защо да се оставя дупка в линията, която после с искусно движение да се запълва. Същото важи и за принципите - няма смисъл да се оставя дупка, която веднага да се запълва, далеч по разумно изглежда просто да не се оставя дупка. от друга страна може да възникне идеята за отваряне на дупката по време на боя. Подобна идея изглежда обаче твърде невероятно - как би могъл да се прекъсне боя за да се извърши сложното отстъпателно движение, което ще отвори дупката. Нима противника би изчакал подобно нещо? Не, виждайки римляните да отстъпват той би удвоил усилията си и би се устремил в отвореният пробив, а по този начин би обходил фланга на държащите се римски части.
Освен всичко това подобни конструкции силно биха повишили значението на маниппулата в римската тактика - биха я издигнали до тактическа единица. Това би изглеждало нормално ако основните ни данни не влизаха в противоречие с него. Никъде в описанието на сраженията от този период не виждаме подобно нещо. Ако признаем на манипулата статут на тактическа единица то тогава напълно необясними за нас ще останат ешалонната тактика от времето на Сципион и най-вече реформите на Марий. Защо римляните ще се отказват от по-удобната манипула в полза на тромавата кохорта. Отделно манипулата няма силата да оперира самостоятелно.
Виж ако интервалите между манипулите са съвсем малки(2-3 метра), достатъчни за преминаването през тях на леката пехота, то тогава цялата система придобива смисъл. Подобен интервал може лесно да бъде запълнен дори със силите на съседните манипули. При движение обаче е възможно тези интервали да се разраснат и да стане невъзможно да се запълнят от хората от задните редици. Точно в този случай ще влязат в роля принципите и триариите - центуриона на манипулата на принципите ще я насочи точно в този интервал и ще запълни дупката, а триариите ще допълнят дълбочината на линията или в краен случай дупката ако е твърде голяма.
Подобна тактика би дала значително по-голяма маневреност на армията, особено върху пресечен терен(нещо, което срещаме в източниците). Също така ще бъде запазена плътността и непрекъснатостта на бойната линия, която в частта за класическата фаланга вече изяснихме като решаваща.
Всъщност дори в класическата фаланга ние забелязваме разчленяване по вертикала, това което римляните добавят е и деление по хоризонтала, а предпоставка за него се явява социалната организация на армията.
). Римският легион, през цялото си съществуване, никога не е тактическа единица.
) .Всъвременната армия това е отделението. Впрочем това е в сила само за т.н. манипуларен легион- след реформите на Камиллус( познатото ни разделение на hastati, principes, triarii ).
Comment