20 юли 44г. - заговорът на офицерите

[Sir Gray]

Айде и от мен една дата
По случай годишнината вървят сега по немската телевизия няколко интересни филмчета относно съпротивата срещу Хитлер в офицерския копрус. Какво мислите вие за нея и за шансовете за успех? Освен това някой ако знае повече може да напише малко подробности за Бялата роза, организацията на студентите, както и за другите съпротивителни организации.

[Shelenberg]

Значи сега само ще напиша кои са били немските съпротивлителни организации в Третия райх, а когато мога ще започна да пиша за тях каквото знам или намеря. Ето ги и тях: Значи Юлския бомбен заговор; Бяла Роза; МАН; Групата Nue Beginner; Другарите от Айлбек; Групата "Херберт Баум"; Кръгът от Фрайбург; Кръгът от Крайзау; Кръгът на Золф; Червения оркестър; Младежка съпротива на нацизма; Комунистическа/социалистическа съпротива; Лохнер, Луис П.; Групата на Милиус; Вилхем Лйошнер; д-р Йозеф Рьомер.

А що се отнася за шансовете на успех дали на 20 юли 1944 е щял да умре Хитлер мога да кажа само че е имал страшен късмет. Първо Щауфенберг е приготвил два експлозива от който единия не го слага в чантата, защото нямало време, а трябвало защото дори да не е свързан с механизма на другия той пак е щял да се взриви, второ минути преди взрива един от генералите (който умира) в залата преместил куфарчето защото му пречело и го оставил зад дебелия крак на масата и трето самата маса е направена от дъбово дърво което е много здраво и поема част от ударната вълна, ако е било друг тип дърво Хитлер е щял да умре най-вероятно, мисля че имаше и още 1-2 подробности които му помогнали да оцелее.

[gollum]

Е, трябвало е да се замислят за това, когато са планирали цялата работа. Защото както е известно, Хитлер си е късметлия...

[Док Холидей]

4eTox cqla kniga po vuprosa i oburnah golqmo vnimanie na izpulnenieto. Stauffenberg i negoviq adutant imam ob6to 2 exploziva no nqmat namerenie da slojat i dvata - ediniq e v slu4ai 4e vuznikne nqkakuv problem. Stauffenberg slaga bombata i izhvur4a kato strela s kolata vednaga sled kato vijda plamucite ot exploziqta. Minava prez purviq post sled kato simulira telefonen razgovor.Na vsi4ki zagovornici kazva 4e atentatut e uspql i Hitler e ubit. No ottyk natatuk ne6tata se provalqt za6toto komendantut na Parij deistva bavno i s nejelanie - daje e presileno da se kaje 4e vuob6te deistva. Opitvat se da arestuvat Giobels no pak stava s "nejelanie" i ne go arestvat. Ludwig Beck deistva i e mnogo iniciativen no tova ne pomaga. Arestuvan sa hilqdi a spored nqkoi danni sa executirani 7000.

Za sujalenie sega sum v klub i ne moga da citiram to4no

[Shelenberg]

"Бяла роза" - Това е студентско съпротивлително движение, организирано в Мюхенския университет под ръководството на Ханс и Софи Шол. Като по-големи деца на подчертано антихитлериски настроен баща още преди войната те са се насочили към антинациска позиция. През януари 1937 Ханс е сред няколко младежи, арестувани в Улм заради "непредпазливи изказвания". Освободен след седмичен престой в затвора, той е предупреден за последиците от по-нататъшни "отклонения". Когато се връща у дома си, Ханс се включва в неофициалната младежка група DJ One Eleven - организация наречена на името на неин член, който е алпинист, загинал в планината на 1 ноември предишната година. Групата не е в открита опозиция срещу нациската партия, но несъмнено нейния характер е бил твърде отблъскващ за управниците на новата държава.
Към 1939 младите Шол, под ръководството на Ханс преминават към активна опозиция, като разпространяват малък антинациски седмичен бюлетин в Мюнхенския университет, където Ханс учи медицина. Връщаъйки се в Мюнхен от Франция, където бил на стаж, Ханс Шол започва да осъществява контакти с други антинацисти в Мюнхенския университет. Към приятелите му Кристоф Пробст и Александер Шморел сега се присъединяват Карл Мут (редактор на Hochland) и Теодор Хекер-католически есеист и философ.
Заедно с Шморел и Пробст Ханс започва да печата и разпространява антиправителствени позиви със заглавие Бяла роза. Само след седмица към тях се присъединяват и сестрите му Софи и Инге. В първите позиви е зададен въпросът: "Нима всеки свестен днешен германец не се срамува от правителството си?" Но още от самото начало не са взети достатъчно мерки за сигурност; добронамерени хора от средата на Шол знаят за тяхната дейност. Въпрос е само на време не толкова добронамерени познати да съобщят на Гестапо.
Междувременно качеството на позивите на "Бяла роза" се подобрява под влияние на проф. Хубер-католик, консервативен противник на нацизма, който сега съветва групата. Позивът от юни 1942 осъжда клането на евреите след полската кампания и съдържа може би първите публикувани в Германия новини за действията на Einsatzgruppen
на Източния фронт. Към август 1942 Ханс Шол и Шморел служат на един и същи фронт. Те са ужасени от жестокостта, на която са свидетели. Като не могат да направят друго, те се ограничават до жестове, като например, когато Шол се ръкува със стари евреи във вагоните за добитък на жп гарите в Източна Полша.
През ноември 1942 Шол отново се връща в Мюнхен, за да продължи медицинското си образование. Междувременно баща му пак е бил изпратен в затвора заради пренебрежителни забележки по отношение на Хитлер. Сестра му Софи е събрала още информация за извършеното през миналата година умъртвяване с газ на деца, страдащи от спастични заболявания.
Заедно с Вили Граф, стар приятел от руския фронт, Ханс и Софи с 500 марки, дадени им от един бизнесмен от Вюртемберг, започват нова кампания с позиви. Към януари 1943 обаче те вече разпространяват позиви в далеч по-голям мащаб из градовете в Централна Германия. Съдържанието на позивите е значително подобрено: обсъждат се дългосрочни цели, въвеждането на демокрация, въстановяването на социална справедливост и децентрализация на Еinheitsstaat в едно федерално устройство.
На 18 февруари 1943 вече решили да се откажат от незаконните методи, Ханс и Софи разпространяват позиви в залите за лекции в университета. Извикано е Гестапо; Ханс и Софи Шол не се опитват да избягат и са арестувани. Арестувани са и други, включително Пробст. Няколко седмици обстановката в Мюхенския университет е нажежена; събират се средства за наемане на адвокати; по стените се появяват надписи "Техния дух продължава да живее".
По време на разпита Ханс Шол отказва да съобщи други имена. По-късно берлинското Гестапо се оплаква, че мюнхенското Гестапо се е отнесло "твърде снизходително" към студентите; съществуват обаче протоколи (за Софи) от 17-часов разпит.
На 22 февруари 1943 Ханс и Софи Шол и Пробст са изправени пред съдията от Народния съд Роланд Фрайслер. Софи обвинява съда, че е съгласен с всичко написано от "Бяла роза", но че се страхува да го признае. Тримата са отведени в затвора Щаделхайм и са екзекутирани във вътрешния му двор. Спазвайки нациската практика да се арестуват роднини, останалите членове на семейство Шол - родителите, Инге и Елизабет, са арестувани и вкарани в Sippenhaft. Граф, Шморел и Хубер заедно с още около 80-100 други заподозрени са арестувани. След няколко атаки срещу режима по време на делото, Хубер е осъден на смърт заедно с Граф и Шморел.
Това поставя край на най-значителната съпротива на студенти по време на Третия райх срещу Хитлер и срещу ценностите и политиката на нацизма.

Ами това е което знам и намерих за "Бяла роза" надявам се да си доволен , скоро ще напиша и за останалите.

[Imperial]

аз доколкото знам преди 20 юли е имало поне 10тина опита да се направи нещо от същата групичка, все неуспешни

И все пак смятам, че немската армия сега се опитва да трупа дивиденти на базата на тази единствена "птичка" Премълчават се много много други работи. С една дума, пропагандна работа

[Док Холидей]

Т Р Е Т А Г Л А В А

ХАРАКТЕР НА ВИСОКОПОСТАВЕНАТА ОПОЗИЦИЯ ПРОТИВ ХИТЛЕР, НЕЙНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ И МЕТОДИ

². Покушението срещу Хитлер на 20 юли 1944

Връхната точка на заговора е покушението срещу Хитлер на 20 юли 1944.
Рано сутринта на 20 юли 1944 г. Щауфенберг и адютантът му Вернер фон Хефтен потеглили за летището Рангсдорф, близо до Берлин, където ги чакал самолет, поставен на тяхно разположение от генерал-квартирмайстер Вагнер за да ги закара в главната квартира на Хитлер в Растенбург. На летището към тях се присъединили Хелмут Щиф и адютантът му Рьол. В 7 ч. самолетът се издигнал във въздуха. В самолета Щиф предал на Щауфенберг бомбата. за да я приведе в действие трябвало да смачка стъкления капсул с киселина. Киселината разяждала тънка металическа жица и освобождавала по този начин ударния механизъм. Времето за избухване зависело от дебелината на жицата. Щауфенберг старателно увил в рубашка бомбата и я скрил в чантата си. Втора бомба от същия образец сложил в чантата си фон Хефтен. Тя била нужна в случай ако се открие някаква нередност в бомбата скрита от Щауфенберг. Полетът от Берлин до Растенбург продължил повече от 3 часа - главната квартира на Хитлер се намирала на разстояние приблизително 560 км от столицата.
От летището до главната квартира трябвло да се изминат с кола още 14 км. По пътя трябвало да се минат 3 заградителни зони. За влизане във всяка от тях се изискал специален пропуск. Хитлер нарекъл главната си квартира Волфсшанце ("Вълчата бърлога") в пълна изолация от външния свят навътре в гората в значителна степен под земята в просторни бункери, противовъздушни скривалища прекарвали дните си фюрерът и най-приближените му. На подстъпите към "Волфсшанце" били създадени грижливо замаскирани минни полета. Всяка от зоните била опасана с бодлив тел а около последната зона се простирала телена ограда по която денем и нощем течал ток с високо напрежение. Всеки който минавал контролните постове при границите на трите зони бил старателно обискиран. Било е почти немислимо в главната квартира да се вмъкне враг.
Работния ден на Хитлер бил разпределен по минути. Събуждали го точно в 10 сутринта, закуската се поднасяла в спалнята му, пак тук той прочитал бюлетини от съобщения на чуждестранните агенции и печата, които се съставяли за него от Рибентроп. От 11 до 12 Хитлер приемал адютанта си и решавал с него различни текущи въпрос. В 12 часа започвало обсъждане на военното положение главно на положението по фронтовете в присъствието на Кайтел, Йодл, началник-щабовете на трите рода войски и поканените са обсъждане на специални въпроси офицери. Обедът продължавал от 14 до 16 часа и бил изпълнен с дълги монолози на Хитлер главно на тема плановете за "преустройство на света" по фашистки начин. След следобедния сън в 18 ч Хитлер давал официални аудиенции: приемал висши германски и чуждестранни сановници. Вечерята продължавала също 2 часа от 20 до 22 ч, след това Хитлер събирал за разговори тесен кръг лица като и тези разговори преминавали в непрекъснати монолози на фюрера и завършвали в 4 ча сутринта.
Във връзка с това разпределение заговорниците решили че остава само една възможност да се доберат до Хитлер - да се възползват от извикването на някого от тях в главната квартира, за да участва в обсъждане на военното положение на Райха. След назначаването на Щауфенберг за Началник-щаб на резервната армия той получил възможност от време на време на присъства лично на съвещанията при Хитлер и да докладва на фюрера за състоянието на резервите. На 20 юли 1944 Щауфенберг бил извикан в главната квартира на едно от тези съвещания за да докладва за положението в резервите.
След като пристигнал в главната квартира Щауфенберг отишъл при Кайтел. Фон Хефтен останал да дежури в колата. Той трябвало да се намира в непосредствена близост до Щауфенберг за да замени в случай на необходимост бомбата и веднага след експлозията да изведе с колата Щауфенберг от главната квартира.
Съществена помощ на Щауфенберг в изпълнение на неговата мисия, а след това и осъществяване на останалата част от заговора трябвало да окажат генералите Щиф и Фелгибел - двама висши охицери, които работели в главната квартира и били посветени в плана за покушение. Тяхната задача била да предадат незабавно в берлинския център съобщение за гибелта на Хитлер а след това да извадят от строя свързочната система на главната квартира за да я изолират от външния свят. Особени надежди заговорниците възлагали при това на Фелгибел който заемал длъжността началник на свързочната служба в главната квартира на Хитлер.
След като Щауфенберг доложил на Кайтел за пристигането си, Кайтел му съобщил за две важни изменения внесени в реда на съвещанието при Хитлер: 1 Докладът на Щауфенберг бил определен не за 13 часа както се предвиждало а до 12.30, тъй като в 14.30 в главната квартира трябвало да пристигне Мусолини. 2 Съвещанието било пренесено от бункера в бараката дето се пазели щабните карти. По такъв начин на Щауфенберг и помощниците му оставало много малко време за приготовления, но което е най-важно във връзка с промяната на мястото за съвещание сполуката на покушението всяцяло зависела от обстоятелството колко близо до Хитлер ще успеят да поставят бомбата. В условията на просторната барака не можело да се разчита, че взривната вълна ще унищожи всички присъстващи на съвещанието
От Кайтел Щауфенберг трябвало непосредствено да отиде на съвещанието при Хитлер но нужно му било време за да смачка капсула с киселината и да приведе в действие механизма на бомбата.
Затова той "забравил" в кабинета на Кайтел фуражката си и щом с Кайтел излязъл от щабното помещение, върнал се обратно и незабелязано извършил необходимата операция с бомбата.
Сега вече всяка минута била скъпа. До експлозията останали 10 мин. Минавайки покрай дежурния телефонист в бараката той в присъствието на Кайтел му викнал че очаква да го потърсят по телефона бързо от Берлин. След това влязъл в заседателната стая.
На съвещанието в тоя момент завършвал доклада си за положението по фронтовете началникът на оперативния отдел при Генералния щоб Хойзингер. След него думата трябвало да бъде дадена на Щауфенберг. Опасна ситуация за него възникнала във връзка с обстоятелството че Кайтел прекъснало Хойзингер когато засегнал въпроса за резервите и предложил на Хитлер веднага по този въпрос да изслушат Щауфенберг. Ако предложението н Кайтел бъдело прието Щауфенберг нямало да има повод да се отдалечи от съвещанието преди избухването на бомбата. Но Хитлер заповядал на Хойзингер да продължи доклада си.
Щауфенберг поставил чантата с бомбата под масата срещу Хитлер към оная страна на масивните дъбови подпори която била обърната към фюрера. След като пошепнал на съседа си Бранд (заместник на Хойзингер) че трябва да поговори бързо с Берлин Щауфенберг се отдалечил окставяйки чантата под масата. Бранд се навел над една от картите и като докоснал с крак чантата преместил я от другата страна на дъбовите подпори. това именно спасило живота на фюрера.
Щауфенберг побързал към служебното помещение на Кайтел пред което го очаквал в колата си фон Хефтен. Щауфенберг седнал в колата и зачакал. Точно в 12.42 бомбата избухнала. По това време в бараката се намирали 24 души. 1 от тях - стенограф бил убит на място трима умрели от получените рани - Брандт, началник-щабът на военновъздушните сили Кортен, началникът на отдела за кадрите при ОКВ Шмунд) двама били тежко ранени - (представителят на Гьоринг в хитлеровата главна квартира Боденшац и хитлеровия адютант Боргман) Още неколцина получили леки рани - самият Хитлер се отървал с обгаряния дясната му ръка била парализира и временно загубил слуха си - спукали се тъпнчетата на ушите му.
Щауфенберг и адютантът му чули оглушителиня тътен - дилеи пламъците на взрива в главната квартира завили сирените за тревога и се вдигнала невъобразима паника. Те потеглили на път абсолютно убедени че Хитлер е загинал. първия контролен пост Щауфенберг минал като ловко измамил дежурния офицер. Той набрал в караулното помещение някакъв телефонен номер симулирал разговор с началника викнал на офицера че е получил разрешение за преминаване и без да му даде да се опомни минал през бариерата. Приблизително по същия начин успал да мине останалите контролни постове. С бясна скорост колата се понесла към летището където Щауфенберг бил очакван от самолета който докарал него и спътниците му в главната квартира.
В 13.15 самолетът се вдигнал във въздуха и поел курс към Берлин.

Ето списъка на присъстващите лица

Хитлер
Хойзингер
Брандт
Кортен
Боденщац
Шмундт
Боргман
фон Путкамер ( представител на военноморските сили)
Бергер (стенограф)
Асман (представител на щаба на военноморските сили)
Шерф (началник на историческия отдел към ОКВ)
Фос (представител на Дьониц в главната квартира на Хитлер)
Фегелайн (представител на SS в хитлеровата главна квартира)
фон Белов (адютант на Хитлер)
Гюнше (адютант на Хитлер)
стенограф (името му нее установено)
фон Йон (адютант на Кайтел)
Бюхс (адютант на Йодл)
Вайценегер (адютант на Кайтел)
Зонлайтнер (представител на Рибентроп в главната кватира на Хитлер)
Варлимонт (заместник на Йодл)
Буле (началник на отдел в ОКВ)
Йодл
Кайтел

фамилиите на лицата участвали в съвещанието са изброени по реда на настаняването им край масата отдясно наляво на Хитлер


Значката учредена от Хитлер която се дава на ранените от бомбата.

[Shelenberg]

Как да се държим по време на писмен изпит?

Продължавам с представянето на съпротивлителните организации в Третия райх. Днес се спирам на:

Групата на Милиус - Това е екстремна дясна антихитлериска групировка, предвождана от д-р Хелмут Милиус. В групата влизат членове на Jungdeutscher Orden, Черния фронт, Стоманения шлем; подръжниците на предишния водач на СА Валтер Щенес; един от убийците на Либкнехт и Роза Люксембург и капитан Ерхард от бригадата "Ерхард". През 1935 повече от 160 души са внедрени в СС, но пучът и планът за убийство на Хитлер никога не се осъществяват, тъй като предимно Гестапо е участвало във внедряването. Самият Милиус едва избягва ареста. Когато войната избухва, с протекцията на Манщайн той успява да получи военен пост и приключва бойните действия като майор от запаса.


Групата "Херберт Баум" - Това е съпротивлително движение на комунисти и евреи, което през 1942 успява да подпали изложбата на Гьобелс "Съветски рай". Всички негови членове са проследени и арестувани от Гестапо. Поне 14 от тях са убити, а семействата им са отведени в лагера на смъртта Аушвиц.


Групата Neu Beginnen - Това е нелегална социалдемократическа група, действаща в Берлин и Рур, след като нацистите идват на власт. Водещи фигури са Фриц Ерлер и Валдемар фон Кньоринген. Групата получава подкрепа за операциите си от социалдемократи-бежанци в Швейцария и Испания. Главният им печатен орган "Зеления Ото" публикува новини от външния свят и свои гледища за нациската политика. През 1936-37 групата извършва нападения над влакове с муниции и оръжия и осведомява агенти в чужбина за степента на германското превъоръжаване.
Избягвайки успешно Гестапо, Neu Beginnen оцелява до големите чистки през 1944, когато след арестуването на десетки нейни членове ръководното ядро се разпръсква и групата се разпада.

[rambler]

По Дискавъри изкараха Щауфенберг истински Герой на Немския Народ, смело дръзнал да се опълчи срещу гнусните нацисти :lol:
Много пъти съм се питал защо така глупаво действат всички замесени в тази ситуация - като ремсисти пред Гешев. В крайна сметка се предполага, че като щабни офицери за тях би трябвало да няма тайни в организацията на дадена кампания.

[Shelenberg]

тъмната страна

Ами днес ще представя три личности които са имали контакти или са били в различни съпротивлителни организации.

Вилхем Лойшнер (1888-1944) - Синдикалист и ръководен член на съпротивата. Умерен в германската политика през 20-те години, той става замесник-председател на Асоциацията на профсъюзите в годината, когато нацистите идват на власт. През май 1933 когато Роберт Лай завзема профсъюзите, Лойшнер е арестуван заедно с други водещи германски синдикалисти.
След освобождаването си се включва в съпротивителна дейност и подържа контакти с широк кръг хора от съпротивата. През 1938 е свързан с плана на Хайнц за убийството на Хитлер, който е изоставен след новината за Мюнхенското споразумение. По време на войната работи с Бек и Гьорделер за свалянето на нацизма. Арестуван като един от конспираторите в юлския бомбен заговор, той е обесен през септември 1944 г.

Луис П. Лохнер - Оглавява бюрото на Асошиейтид прес в Берлин. Поне от 1939 Лохнер (някъде се среща и като Локнър, но май правилното е Лохнер) установява контакти с германската съпротива на най-високо ниво. През 1941 към него се обръща група представители от съпротивата Ото Джон и Клаус Бонхефер (от името на Канарис и Бек) и синдикалистите Хаберман и Летерхаузе и иска брифинг с президента Рузвелт по целите и принципите на съпротивата. Втората цел е да установят личен непосредствен контакт по радиото с Вашингтон. Задържан през декември 1941 Лохнер само е репатриран през юни следващата година. За момента сложните взаимоотношения между СССР и западните съюзници налагат Вашингтон да игнорира всякакви опити за сближаване от страна на германската съпротива. Нещо повече, запазването на това крехко равновесие на доверие между СССР и Запада изисква САЩ да се въздържа от каквито и да било изявления, че в Германия има съпротива.

д-р Йозеф Рьомер (1890-1942) - Военен от ПСВ и командващ Freikorps Oberland. Активист в съпротивата от идването на Хитлер на власт. Значението на Рьомер изглежда се крие в широкия обхват на действията му в съпративителвото движение, като се започне от лявата групировка Robby Group на комуниста Роберт Уриг от заводите "Осрам" в Берлин, през Адам фон Трот цу Золц и се стигне до кръга на Золф и водещи десни армейски групировки.
Подробностите за самата група на Рьомер са неясни по разбираеми причини. Рьомер е арестуван поне два пъти преди войната през 1933 и отново през 1934 когато е задържан в Дахау. Освободен през 1939 с намесата на бившия си колега офицер генерал Ритер фон Грайм, той веднага подновява контактите си със съпротивителните групировки и от двата края на политическия спектър. Накрая през февруари 1942 е арестуван и екзекутиран на 25 септември.

[Док Холидей]

Обръщението на Хитлер по радиото от 20 юли 1944

Führer headquarters, July 20, 1944
The Führer delivered the following address tonight to the German people over the German radio network;

My comrades, the men and women of the German people!

I don't know how many times it is by now that an assassination has been planned and attempted against me. But I am talking to you today for two reasons in particular:
1. so that you can hear my voice and know that I am unhurt and well;
2. but also so that you may know the details of a crime that is without equal in German history.
A very small click of ambitious, dishonorable and at the same time criminally stupid officers have conspired to remove me and at the same time to overturn the staff leadership iog the German armed forces.
A bomb that was planted by Colonel GRAF VON STAUFFENBERG exploded two meters from my right side. It very seriously wounded a number of my faithful staff members. One of them has died. I myself am absolutely unhurt, except for very light scratches, bruises and burns. I interpret this as a confirmation of the order of Providence that I continue to pursue the goal of my life, as I have done up to now. For I may solemny state before the whole nation that since the day I moved into Wilhelmstrasse I have had only one thought; to do my duty according to my best understanding and my conscience. Since it became clear to me that war was inevitable and could no longer be put off, I have literally known nothing but worry and work. I have lived through countless days and sleepless nights, only for my people.
At an hour in which the German armies are committed to the hardest fighting, a small group existed in Germany - as one did in Italy - that believed it could deliver a stab in the back as in the year 1918. But this time the conspirators have vey much deceived themselves. The allegation by these usurpers that I am no longer alive is contradicted by this very moment as I speak to you, my dear comrades. The circle of these conspirators is a very small one. It has nothing to do with the German armed forces, and particularly not with the German army. It is a very small gang of criminal elements who will now be ruthlessly exterminated.

Therefore I order at this moment:
1. that no civilian authority has to take any order from any office that these usurpers seek to control,
2. that no military authority, no troop leader, no soldier, has to obey any order of these usurpers; that, on the contrary, everybody is obliged either to arrest the transmitter or giver of such an order at once, or, in case of resistance, to do away with him immediately.
So as to create order, I have appointed Reichsminister HIMMLER as commander of the Army of the Interior. I have called General GUDERIAN into the general staff in order to take the place of the chief of the general staff who has recently retired because of illness. I have assigned a second proven leader of the East front as his assistant.
Nothing is changed in any other office of the Reich. I am convinced that with the disappearance of this very small clique of traitors and conspirators we are finally creating the atmosphere at the rear, in the homeland, that the fighters at the front need. For it is unthinkable that at the front hundreds of thousands and millions of good men should give their all while a small gang of ambitious and miserable creatures here at home tries to permanently circumvent this attitude. This time we are going to settle accounts as we National Socialists are used to doing it.
I am convinced that every decent officer, every brave soldier, will understand that, in this hour.
Probably only a few today can imagine what fate would have befallen Germany if the pot had succeeded. I thank Providence and my creator, and not because he has preserved me. My life is only worry, only work for my people. But I thank him, rather because he has made it possible to for me to go on carrying these worries, and to pursue my work as well as I can, before my conscience.
Every German, regardless of who he is, has the duty of countering these elements at all costs. Either arrest them right away or, if they offer resistance in any form, do away with them without more delay. Orders have been issued to all troops. They will be carried out blindly, with the obedience that the German army knows.
I may joyfully greet you in particular once more, my old battle comrades, in that it was granted to me again to escape a destiny that had nothing terrible in it for me, but that would have brought terror for the German people.
I also see in this an omen from Providence that I must carry on my work, and therefore I shall carry it on.

[Shelenberg]

Продължавам с представянето на антинациските организации. Днес ви представям:

Кръгът на Золф - Една от многото антинациски групи, в които се обсъждат идеите на кръга от Крайзау. При събиранията си в дома на фрау Ханна Золф, съпруга на бившия посланик в Япония, групата показва недискретност и презрение към Гестапо, което не е нещо нехарактерно за антинациските аристократи до един доста напреднал етап от войната. В този случай за Шеленберг от СД не е било трудно да внедри д-р Рецке в Кръга. Изчаквайки благоприятен момент до януари 1944 четири месеца след като е проникнал в групата, Шеленберг вече е сигурен, че няма какво повече да научи. Десетки хора са арестувани, включително фон Молтке и всички с изключение на фрау Золф, която избягва с намесата на посланика на Япония, са екзекутирани.

Кръгът от Крайзау - Съпротивителна групировка, наречена на името на имението на техния водач фон Молтке. На срещи през 1942 и 1943 се правят опити да се определят фундаментални принципи, на които да бъде основана една нова Германия, когато Третия райх рухне. Първо се обсъждат въпросите за църквата и отношенията с провинциите и университетите, след това децентрализирането на управлението и създаването отново на партии и профсъюзи (предвижда се унификацията Gleichschaltung да бъде отменена). Те предлагат връщане на законността и трибунали за военните престъпления, които да се ръководят от пълномощниците в провинциите при строго спазване на насоките за преустройство. Не се предвижда радикално променено общество, а до голяма степен възстановяване на старата Германия. Противопоставят се на преврат срещу Хитлер, но провеждат срещи с Бек, Гьорделер и Хасел. Поотделно (макар и не като група) много от членовете подкрепят юлския бомбен заговор от 1944 г. При чистката след него всички ръководни членове на кръга от Крайзау - фон Молтке, фон Трот цу Золц и Йорк фон Вартенбург - са екзекутирани.
Сред най-ярките членове на кръга от Крайзау са:
Протестанти: Хелмут Джеймс, граф фон Молтке, Петер, граф Йорк фон Вартенбург, Хорст фон Айнзидел, Карл Дитрих фон Трота, Адолф Райхвайн, Ото фон дер Габленц, Теодор Щелцер, Адам фон Трот цу Золц, Ханс-Бернд фон Хьофнер, Харалд Пьолхау, Еуген Герщенмайер.
Католици: Ханс Петерс, Ханс Лукашек, Паулус фон Хузен, Аугустин Рьош, Алфред Делп, Лотарн Кениг.
Социалисти: Карло Мирендорф, Теодор Хаубах, Юлиус Лебер.

Кръгът от Фрайбург - Антинациски дискусионен кръг от Фрайбургския университет. Патриотична и с дясна ориентация, тази група се ръководи от историка Герхард Ритер.

[Shelenberg]

Ами незнам дали някои ги чете, но аз съм решил да ви представя всички антинациски организации в райха. Днес ви представям:

Другарите от Айлбек - Антинациска нелегална организация, създадена през 1934 от социалдемократа Валтер Шмедеман. Групата, която е с база в Айлбек, район на Хамбург на изток от езерото Аусен-Алстер, издава нелегален вестник, поддържа куриерски служби до Чехословакия и Дания, и даже изнася тайно информация за състоянието на затворниците от концлагера в Ораниенбург.
Но методите на разпит в Гестапо довеждат до разкриване на антинациските групировки една след друга. През периода 1935-1936 над 60 души от групата Айлбек са арестувани, сред които и Шмедеман и много от тях са пребити до смърт при разпита от Гестапо в килиите в концлагера Фулсбютел. Самият Шмедеман е освободен след продължителни разпити и оцелява, като след войната става министър в провинция Хамбург.


МАН - Това е съпротивителна и антинациска организация. През 1934-1935 около 700 социалдемократи са арестувани в Бавария. Противодържавните дейности са съсредоточени в завода за тежко машиностроене на МАН в Аугсбург и вълните от арести убеждават Гестапо, че разколът е изкоренен. Но работниците там, предвождани от Бебо Вагер, се прегрупират в един действителен съпротивителен отряд с контакти в Австрия, Италия, Унгария и Швейцария. Характерно за групата на Вагер МАН е, че предприема на един ранен етап въоръжена съпротива, а към 1940 трупа оръжие и опит.
Броят на членовете на групата МАН не е известен, но вероятно е бил значителен. Когато през 1942 Гестапо отново нанася удар, се твърди, че са арестувани 50 от водещите членове. Сред тях е и Бебо Вагер. Докато е в затвора, той продължава да се занимава с антинациска литература, докато през август 1943 бива екзекутиран.


Червеният оркестър (Rote Kapelle) - Това е име, дадено от адмирал Канарис, на комунистическата шпионска мрежа в Западна Европа, разкрита през 1942 г. През 30-те години Леополд Трепер (1897-1974), евреин от Полша, комунист, работил в Палестина и след това обучаван в Русия от съветското разузнаване, установява контакт с германски дисиденти от една база в Белгия. Водещият германски дисидент Харо Шулце-Бойзен е бил редактор на антинациски вестник до арестуването му през 1933 г.; аристократичните му семейни връзки обаче го спасяват и той е нает в Министерството на въздухоплаването. Към 1938 той изпраща информация до Москва за германския легион "Кондор" в Испания и успява да разкрие нацисти, подозирани за агенти в международната бригада. Други от мрежата Червеният оркестър успяват да изпратят в Русия информация за германските военни запаси и планове, включително за настояването на Хитлер да бъде превзет Сталинград. Към 1942 около 100 радиопредавателя изпращат информация в Москва.
През август същата година Канарис и неговият Абвер разкриват организацията и Гестапо арестува 46 души, включително и Шулце-Бойзен. Радиоапаратурата е отнета и радистите са жестоко измъчвани. Всички мъже са обесени в Пльотцензее близо до Берлин, а Милдред Харнак (която е американска гражданка) е обезглавена там заедно с останалите заловени жени. Предавателите са взети от СД, които продължават да ги използват, изпращайки фалшива информация. Трепер е заловен във Франция, но оцелява след разпита и избягва през септември 1943 г. Останал невредим до освобождаването на Париж, след това е препратен в Москва. Там е осъден за съглашателство с Гестапо и изпратен за 10 г. в затвор, като накрая е освободен след смъртта на Сталин и му е разрешено да емигрира в Израел.
Червеният оркестър вероятно не е единственият (нито може би най-важният) руски източник на информация в Западна Европа. Един още по-успешен с кодово название "Луси" работи от Швейцария до края на 1943 г.

[Shelenberg]

Ами днес ще представя младежките съпротивителни организации, които съм пропуснал.


Младежка съпротива на нацизма - Поради самото естество на съпротивата и на гестаповската държава едва ли някога изобщо ще бъде възможно да разберем точните мащаби на съпротивата на германската младеж срещу нацизма. Тези мащаби определено са широки: в RSHA на Принц Албертщрасе в Берлин е създаден специален сектор за младежта. Най-очевидният знак за размера на младежката съпротива обаче е създаването на младежки концлагер в Нойвид. Извън тези факти е възможно да изброим само едно представително малцинство от тези, за които се знае, че са били осъдени за съпротивителна дейност: Хелмут Хюлмут, арестуван в Хамбург през 1942 по обвинение, че е слушал Би Би Си и е изготвял и разпространявал антинациски позиви. Хюлмут е осъден и екзекутиран през октомври 1942 на 17-годишна възраст. Йонатан Щарк, арестуван през 1943 г., който е отказал по религиозни съображения (той е от "Свидетелите на Йехова" , които аз лично ненавиждам просто защото това е секта) да положи клетва за вярност към Хитлер и да отбие военната си служба; Щарк е изпратен в Заксенхаузен, където продължава да говори, каквото мисли и е обесен през 1944 г. Михаел Китцелман, чиито преживявания на руския фронт го правят пацифист, е осъден на смърт в руския град Орел през 1942 г. Запазеният му дневник показва дълбочината на неговите антинациски убеждения.
Изглежда, че членовете на младежките съпротивителни групи са приели за свой символ еделвайса (от името на една католическа съпротивителна група първоначално създадена в Бавария). След като бива разкрита от информатори на Гестапо, групата се формира отново и се разпростира в много други части на Германия. През 1944 в Кьолн 12 нейни членове са публично обесени за назидание на другите младежи; а в известен период според Гестапо почти 1/4 от членовете на "ХитлерЮгенд" в рейнландския град Крефелд са свързани с групите "Еделвайс".
През лятото на 1942 в Берлин е разкрито движението на Вернер Щайнбринк и 12 от неговите членове са екзекутирани без присъда.
За групата на Алфред Шмид-Сас се знае, че през 1942 са разпространявали позиви и разлепвали афиши. Арестувани от Гестапо, четери момчета под 21-годишна възраст са осъдени на смърт, а едно момиче на 7 г. затвор.
От други групи е останало само името - Die Meute в Лайпциг, Kittelbach Piraten в Рур, 07 в Мюнхен и антинациската Verband в подножието на Алпите.
Със сигурност обаче може да се твърди, че най-добре организираното и най-резултатно съпротивително младежко движение в Германия е "Бяла роза". Мюнхенското Гестапо, което арестува членове на групата в началото на 1943 ги е следило почти 6 месеца. През това време неговите лидери са направили достояние своите антинациски разбирания на хиляди мюнхенски студенти, а симпатизанти на "Бяла роза" са били открити (и осъдени на смърт) чак в Хамбург.
Би било жестоко при толкова голям героизъм и толкова много пролята младежка кръв да твърдим, че тези съпротивителни движения не са допринесли нищо, или почти нищо за падането на Третия райх, но това е факт, от който не можем да избягаме. Въпреки това обаче, все пак можем да открием някакъв реален принос на младежката съпротива, която е вдъхновение за младите германци, а по-късно и потвърждение, че не всички германци (независимо на каква възраст) покорно са приемали изкусителната пропаганда на нациската държава.

Ами това беше от мен по темата за представянето на антинациските организации. Надявам се поне да сте им хвърлили по един поглед и да са ви били интересни или нужни за нещо и особено за Sir Gray, защото заради него почнах

[Shelenberg]

Мисля че в тази тема трябва да добавя и името:

Хелмут Фитц - едно от малкото известни имена на противниците на нацизма сред неграмотното население. През 1943 г. Фитц е арестуван, когато, олюлявайки се върху бъчва с бира на площада в едно баварско селце, сравнявал Хитлер (за зла участ) със свиня и други домашни животни.