Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Българската азбука

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Българската азбука

    Тази идея ми я подхвърли Импереца. Някакъв негов учител по История на Русия в колежът му, му казал, че Кирил и Методий били изпратени от Византия в Русия за да направят азбуката на всички славяни.
    Затова аз тук ще постна кратко резюме, горе долу непросветените в този форум да добият представа кое как е!

    Просветители на българския народ, съпокровители на Европа
    Делото на светите братя Константин-Кирил и Методий надхвърля рамките на българската история и слага своя отпечатък върху развитието на славянството и цялата европейска цивилизация. Създаването на славянското писмо е едно от най-забележителните и най-важни събития в историята на българската и изобщо на славянската култура. Пък и колко от създателите на оригинални писмени системи са имали историческия шанс да останат в паметта на потомството?
    Официалните светски източници дават доста оскъдна информация за живота и делото на двамата братя, но за сметка на това съществува богата житийна литература, в която основните моменти на техния жизнен и творчески път са подробно представени.
    Методий е роден през 815 г., а Кирил - около 820 г. в Солун, в семейството на друнгария Лъв, заместник на солунския стратег, и Мария. Дългият спор за произхода на двамата братя вероятно никога няма да завърши. Но един съществен аргумент за славянския им корен е отличното познаване на славянския език в произведенията им, който показва, че са написани именно на говорения от славяните в района на Солун диалект. Родината и народността на Кирило-Методиевия език се определят решително и от един довод, който не се среща в ранните жития, но се появява в някои по-късни, включително и в т. нар. Солунска легенда. Там се твърди, че след диспут с иконоборците Константин-Кирил участвал в кръщаването на големи маси славянско население по долината на река Брегалница в Македония. Възможно е наистина двамата братя да са били в България, където са проповядвали християнството на славянски език и са прокарали онзи път, по който тръгват по-късно учениците им, дошли тук от Моравия. Краткото житие на Кирил недвусмислено изтъква, че той е бил по род българин, с което очевидно подчертава славянския произход на майка му.



    Както ни съобщават изворите, Кирил създава славянското писмо и превежда най-необходимите текстове за просветната си дейност сред славяните още във Византия, преди да се отправи за Велика Моравия през 863 г. Там ги изпраща византийският император по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията. Трудностите при това идват най-вече от уникалното обстоятелство, че трябва да се превежда на език, който още не е литературно изграден и в който липсват думи за редица религиозни, философски и културни понятия. Създадените при превода неологизми убедително свидетелстват, че за Кирил и Методий славянският език е близък, майчин. Постиженията в развитието на езика, талантливо предаденото значение на абстрактните категории, показват, че братята са гениални преводачи.
    До 862 г. Кирил и Методий превеждат т. нар. Изборно евангелие /избрани евангелски текстове за четене в неделни и празнични дни/, Хризостомовата /Златоустовата/ литургия. Служебник /молитви и четива за различните църковни служби/, части от Псалтира и Требника. Естествено Кирил е могъл да избере за литературен език на славяните само онова славянско наречие, което познавал най-добре - солунското. И ако при създаването на азбуката се изявява като отличен фонетик, при превода на някои от свещените книги /Апракоса - Изборното евангелие/ той се проявява като тънък познавач на българската народна реч от IX век и гениален преводач.

    Кирил и Методий остават в Моравия около три години и половина. Поради възникналите конфликти с немското духовенство те отиват да защитят делото си пред папата в Рим. Те пристигат там през 867 г. Блестящият полемичен дар на Кирил принуждава папа Адриан II да признае официално славянските книги. В римската църква “Св. Марина” е отслужела литургия на славянски език.
    В Рим Кирил се разболява и на 14 февруари 869 г. умира. Погребан е в базиликата “Св. Климент” в Рим. Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни да смъртта си на 6 април 885 г.
    Създаденият от Кирил и Методий славянски литературен език е старобългарски. Назоваването му с други имена, като старославянски или староцърковнославянски, не е основателно. При това тук не става дума за измисляне на изкуствен език, а за живата, обработена реч на един народ. Старобългарският не е употребяван само като книжовен език за църковни нужди, той е служел на народа в неговото развитие, а оттам ляга и в основата на средновековната култура. Така българите записват в летописа на европейската цивилизация епохални постижения на една ранна култура, която вдъхновява духовното развитие на почти цяла Източна Европа
    Преводите на светите братя полагат основите на славянските литератури и на практика заявяват и защитават тезата за равенството на славяните и включването им в тогавашния официално признат културен кръг на цивилизованите народи. Според академик Иван Дуйчев Кирил и Методий са едни от най-забележителните личности от европейското средновековие и в известен смисъл са свързващото звено между славянските народи, Византия и Запада.

    Създаването на нова азбука, пригодена за славянската реч, и възникването на нова, славянска книжнина с помощта на тази азбука предизвиква истинска културна революция в живота на тогавашния християнски свят. На едно многочислено славянско население се признава правото да има азбука и книжнина. Кирило-Методиевото дело разрушава и неофициалната концепция за “трите свещени езика” - иврит, гръцки и латински, която до известна степен е била пречка за културното развитие на останалите европейски народи. При голямата тогава културна и езикова общност между отделните славянски клонове книжовният език на Кирил и Методий и техните ученици бързо и лесно се превръща в общославянски книжовен език.
    Отначало църквата празнува поотделно паметта на всеки от двамата братя на датите от смъртта им - св. Кирил на 14 февруари, св. Методий - на 6 април. За първото обединяване на празника им научаваме от сведението в Проложното житие в пролога на Станислав от 1330 г., според което той е на 6 април. Но поради Великия пост, когато църковния устав забранява тържествено да се чества паметта на светците, за ден на празника им е избран 11 май. Сборникът на московския Успенски събор - паметник на старобългарската писменост от XII век, поставя празника на двамата тъкмо на тази дата. Св. Св. Кирил и Методий са в основата на широко разпространения сред българите в Македония култ към светите Седмочисленици. От средата на миналия век техният празник е възстановен с решението на Светия всерусийски синод за празнуването на 1000-годишнината от моравската мисия на двамата братя.
    Възникването на славянската писменост, чиито създатели са Св. Св. Кирил и Методий, бележи огромна промяна не само в историческия живот на славяните, но и на цялата европейска цивилизация. И не е никак случайно, че през 1980 г. първият папа славянин Йоан Павел II обяви двамата Солунски братя за съпокровители на Европа.

    То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

    #2
    Честита Нова Година!

    Глаголицата е първата славянска азбука. Названието й идва от думата глаголъ 'дума', като това название е възникнало късно в Хърватско. Има основания да се предполага, че старото название на глаголицата е било кирилица по името на нейния създател Константин-Кирил Философ. С глаголица са били написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които Кирил и Методий и техните ученици са разпространявали християнството в Моравското княжество и Панония през IX век.

    Доказателствата, че глаголицата е била създадена от Константин-Кирил са следните: 1. Глаголицата е оригинална азбука. Начертанията на буквите, техният състав и тяхната подредба показват, че създателят на тази азбука е бил запознат с различни буквени системи и е бил отличен познавач на византийската писменост. Същевременно той е бил отлично подготвен филолог, който е съумял да създаде нова оригинална азбука, вътрешно организирана върху определени лингвистични принципи; 2. Глаголицата отразява звукови особености, някои от които днес срещат в т. нар. рупски български говори - тракийски, родопски, източномакедонски. Такива говори са по тип и запазените славянски говори от Солунско. 3. В ранните глаголически ръкописи се срещат думи и форми, които са явни следи от дейността на Кирил и Методий в западнославянски говорни области; 4. "Сказание за буквите" на Черноризец Храбър свидетелствува, че първата славянска азбука е била създадена от Константин-Кирил Философ. Списъкът на буквите в "Сказанието", който се възстановява по най-древни по текст преписи, съвпада по състав с най-ранните запазени абецедари (азбуки) - Преславския, Мюнхенския, Парижкия Abecenarium Bulgaricum, както и със запазените старобългарски творби с акростих.

    Техниката на писане на глаголичексите букви е уникална - линиите се състоят от слети една в друга чертици, всяка от които има посока от ляво на дясно или от горе на долу.

    Буквите в глаголицата имат свои имена, повечето от които биват приети и за кирилските букви: азъ, боукы, вeди, глаголъ, добро, естъ и пр. Буквите имат и числена стойност - първите десет за единиците, вторите - за десетиците, третите - за стотиците. Има разлика в означаването на числа в глаголицата от една страна и в гръцката азбука и кирилицата - от друга. Численият ред в глаголицата е оригинален и не следва гръцкия буквен ред.

    Глаголицата е имала широко разпространение в България след идването на Кирило-Методиевите ученици. С глаголица се е пишело във всички старобългарски книжовни средища. С глаголица или с глаголица и кирилица са пишели старобългарските книжовници от IX, X и XI в. В Североизточна България са открити и многобройни надписи, писани с глаголица. В продължение на няколко века глаголицата и кирилицата се употребяват заедно, като постепенно кирилицата измества глаголицата. Отделни откъси или думи, писани с глаголица се откриват в кирилски ръкописи до XIV в.

    Comment


      #3
      900 дена под обсада!

      няколко въпроса по темата:


      1. Бях останал с впечатлението, че Глаголицата е приемана за "изкуствена" азбука и не била достатъчно лесна и ефективна. Сега обаче виждам, че доста време е била използвана. Защо Кирилицата се налага?

      2. След смъртта на Кирил и Методий, как стигат учениците им до Българското царство?

      3. Кой и как занася славянското писмено в Русия?

      4. Принципен въпрос - от една страна, просветителите са изпратени официално от Византия. От друга страна, съм останал с впечатлението, че във Византийски интерес е културната асимилация като се проповядва само на гръцки и пр. Къде е всъщност византийския интерес?
      albireo написа
      ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

      Comment


        #4
        Кирилицата е втората славянска азбука. Появила се е в България, по всяка вероятност в края на IX век. През X и XI век ирилицата се е употребявала наред с глаголицата, през XII век постепенно започва да я измества. В основата на кирилицата е гръцкото унциално (уставно) писмо. Към гръцките букви са добавени и знаци за характерни славянски гласни и съгласни - Б, Ж, Ц, Ч, Ш, Щ, Ю и др. Като изключим буквата Б, която има успоредици в начертания на гръцко "бета", добавените букви за славянски звукове имат своя първообраз в глаголическите начертания.

        Така кирилицата е гръцко писмо с добавени букви, които по своя произход са свързани с името на св. Кирил. Още в първите паметници кирилицата се открива като оформена буквена система. Това говори за намесата на някоя личност в нейното създаване. От Краткото житие на св. Климент научаваме, че светецът е измислил и други "форми на буквите", а в Първото гръцко житие на св. Наум пише, че Климент е обучавал с букви "подхождащи на езика на обучението". Тези сведения се свързват с други свидетелства от изворите, от които се научава, че "много български свещеници мъчно разбират написаното на гръцки език, с чиито букви били упражнени само за четене." Силното гръцко културно влияние е било характерно както за района на Кутмичевица, където е учителствувал Климент, така и за района на столицата Плиска, където гръцкия, наред с латинския език, се е употребявал в администрацията.

        Сигурно е, че засега не са открити надписи или ръкописи с кирилица, възникнали преди идването на Кирило-Методиевите ученици в България. Черноризец Храбър свидетелствува, че в продължение на много години славяните пишели с латински и гръцки букви "без оустроениe".

        Спорно е, къде за първи път се употребила кирилицата. Ясно е едно - няма никакви основания да се предполага, че разграничението между двете азбуки е вървяло според географски признак. И двете азбуки са се употребявали, както около столиците Плиска и Преслав, така и в Охрид.

        Кирилските букви имат същите имена, каквито имат глаголическите. Числена стойност имат само онези кирилски букви, които са заети от гръцки. За означаване на числа гръцките букви са били използувани в българската държава от прабългарите и славяните и преди създаването на славянската писменост.

        Още в началото на X в. кирилското писмо е получило широко разпространение в България. Надписи, писани с кирилица, се откриват в различни краища на тогавашната българска държава. От България кирилицата се приема като писмо в Русия, Сърбия, Босна, Влашко, Молдова. Още преди XI в. в Русия се създават книжовни центрове, в които се преписва и се създава богата книжовна продукция.

        През XX в. кирилицата става писмо и на много неславянски народи от бившия СССР. За нуждите на книгопечатането по времето на Петър I в Русия се създава и т. нар. граждански кирилски шрифт. Този шрифт прониква в България като "просветително" писмо през първата половина на XIX в. и до ден днешен българите пишат с този вариант на кирилицата.

        Библиография
        Добрев, Ив. Кирилица. - В: Кирило-Методиевска енциклопедия, т. 2, София: УИ "Св. Климент Охридски", 1995, 301-316;
        Бояджиев, А. Св. Климент Охридски и кирилицата. - Кирило-Методиевски студии, кн. 13, София, 2000, 86-111.

        Comment


          #5
          Д-р Горан Благоев, БНТ


          Покръстването на българите и спасяването на старобългарската писменост, създадена от светите Кирил и Методий и доразвита от техния ученик Св. Климент Охридски, се оказва акт, който надхвърля политическите амбиции на княз Борис да издигне държавата като равноправен субект на Европейския югоизток. Създадената от България християнска култура спомага за приобщаването и утвърждаването на южните и на източните славяни към православната цивилизация. Един от големите български приноси в това отношение е християнизирането на Киевска Русия.
          Древноруската Йоакимовска летопис разказва, че покръстителят на Русия Св. княз Владимир приема християнството от българите. Сред руските хуманитаристи тази теза има и привърженици, и противници. Актът е извършен през 988 г. - повече от един век, след като България става християнска държава. В ръкописа четем още, че “българският цар Симеон изпратил в Русия учени йереи (свещеници) и книги”. Вероятно става въпрос за мисия на български духовници, благословена лично от българския владетел. Тя е осъществена или по времето на великия киевски княз Олег, с когото се предполага, че цар Симеон е сключил някакъв военнополитически съюз, или при неговия син Игор. Но и в двата случая тази православна мисия предхожда най-малко с половин век покръстването на Киевска Русия. Показателен е и фактът, че духовният наставник на Игоревата съпруга - Св. княгиня Олга, първата жена-християнка от руската династия - е презвитер Григорий, българин по народност. Вероятно е, той да е изиграл важна роля за популяризиране на християнството във великоруския княжески двор. Затова подсказва и неприязънта, с която го “удостоили” византийските власти, когато Григорий посетил Константинопол през 957 г. като член на делегацията, водена от княгиня Олга. Самата Олга не успяла да утвърди християнството в Русия - синът й Светослав гледал с пренебрежение на Христовата вяра. Но колкото и да е абсурдно, походите, които той предприел към България и които в известна степен допринесли за отслабването и завладяването й от Византия, дали силен тласък за проникването и разпространението на православието и старобългарската литература в руска среда. Ето защо актът на Светославовия син Владимир през 988 г. е логичен резултат от близо едновековното проникване на разбираемата за русите старобългарска писменост и свързаната с нея православна духовност.
          Любопитен факт е, че езическа Русия била обект на духовно влияние не само от страна на православна Дунавска България. Интерес към русите, които още не са познавали единобожието, проявявала и мюсюлманската Волжко-Камска България (основана от Аспаруховия брат Кубер). През 986-а, две години преди покръстването, в Киев идват мисионери-българи, изповядващи мюсюлманската вяра. Те предлагат на княз Владимир да приеме исляма. Така за кратко Киевска Русия изпитва влиянието на българите от две страни - от югозапад и от североизток. След покръстването Владимир на свой ред решава да разпространи християнството във Волжко-Камска България. Тази мисия при волжките българи той възлага на “философа” Марко Македонянин. Прозвището му показва, че вероятно става дума за български духовник от западните предели на Балканите. Тъй като ислямът вече имал силни позиции във Волжко-Камска България, мисията на Владимировите пратеници била неуспешна. Но според летописите в същата година на пратеничеството в Киев били кръстени “четирима князе български”. Те вероятно са принадлежали към аристокрацията на волжка България, но имената им не са запазени. Така православието, дадено на Киевска Русия от Дунавска България, станало достояние и за някои от волжките българи, които са братовчеди на българите от Балканския полуостров.
          Св. Киприан Българин, стенопис от църквата “Св. едмочисленици”, XX в., София
          Преди да приеме християнството, Владимир естествено живеел според езическите руски обичаи, които му позволявали да има повече от една съпруга. Една от тях била българска княгиня. Житието на бъдещия княз-покръстител разказва, че тази българка с благороднически произход имала също толкова важно значение за разпространението на православието в Киевска Русия, каквото има и нейният съпруг. Тя родила на Владимир двама синове, които станали негови любимци - Борис и Глеб, които при кръщението си били наречени Роман и Давид. Тези имена са характерни за Преславско-охридската традиция в именуването на нашата аристокрация: по това време България е управлявана от цар Роман, а Давид е един от комитопулите, оглавили съпротивата срещу Византия. Не е изключено кръщелните имена на Владимировите синове да са още един аргумент, подкрепящ българския произход на майка им. Впоследствие Борис (Роман) и Глеб (Давид) станават първите светци и мъченици на Руската църква. Владимировото житие разказва, че българската му съпруга дошла в Киев със своя личен свещеник Михаил, който бил духовният й наставник. Името на този свещеник съвпада с името на първия Киевски и Всерусийски митрополит. Според житието на Св. княз Владимир при покръстването на Русия свещеник Михаил бил изпратен в Константинопол (център на източноправославната йерархия), за да бъде ръкоположен за епископ. По-достоверни обаче са данните от Йоакимовската летопис, според която Владимир се обърнал към Константинополския император и патриарха, да му изпратят “митрополит Михаил, мъж изключително учен и богобоязлив, същински българин, с четирима епископи и много йереи, дякони и псалтове от славяните (българите)... По съвет на Владимир митрополитът постави епископите в градовете: Ростов, Новгород, Владимир, Белгород.” Така първият духовен глава на Руската църква и първите руски епископи са българи по народност. Митрополит Михаил Болгарин е бил или архиерей на служба към Константинополската патриаршия, или митрополит от източните епархии на Българската патриаршия, които по това време вече са били завладени от византийците. Вероятно този велик българин, светителствал в Киев някъде до края на Х в., е въвел сред новопокръстения руски народ старобългарския като богослужебен и държавно-административен език. Така се осъществява първото южнославянско влияние в руската култура, което е по-правилно да се нарича българско...
          Михаил Болгарин е първият от 8-те български архиереи, които в различни периоди от време оглавяват престола на великоруските митрополити или заемат други митрополитски катедри в Русия. Най-известният от тях е Св. Киприян Българин - роден в Търново през първата половина на ХIV в., произхождащ от известния болярски род Цамблаковци, ученик на Св. Теодосий Търновски и духовен брат на Св. Патриарх Евтимий. През 1373 г. Константинополският патриарх Филотей, който имал дългогодишно приятелство с Киприян, го изпраща с мисия в руските земи. Българският духовник трябвало да помири Московското княжество и Литовската държава, чийто конфликт застрашавал единството на Руската църква. Литовските князе недоволствали, че духовният глава на Русия - Великоруският митрополит, поддържал само московския княз и не посещавал западноруските земи. Съществувала опасност тези райони да приемат католицизма. През 1375 г. Киприян бил ръкоположен за Киевско-литовски митрополит и станал духовен баща на литовския княз Олгерд. Той установил и тесни духовни връзки с живелия по това време Сергий Радонежки, един от най-почитаните руски светци. Московският княз Дмитрий Донски обаче отказвал да приеме Киприян за духовен глава на Русия и го прогонил от своите владения, подлагайки го на унижения и малтретиране. Едва една година след смъртта на Дмитрий Донски - през март 1390 г., Киприян бил посрещнат тържествено в Москва като Всерусийски митрополит. По време на своето светителстване той успял да обедини в духовно отношение руските земи и да издигне авторитета на Московското княжество. Киприян Българина активизира колонизирането на Руския север с православни манастири. Той основава и най-стария запазен московски манастир - Савино-Стожеровския. Въвел в руска среда Патриарх-Евтимиевата правописна реформа, преодолял опитите на западноруските земи да приемат католицизма и станал свидетел на трагичния край на родната му България, Киприян бил радетел за изглаждане на отношенията между православния Изток и католическия Запад. След падането на Търново под османска власт той искал да се свика Вселенски събор, който да провъзгласи обединението на всички християни срещу османските завоеватели. Но това така и не станало - Киприян починал 9 години след завладяването на българската столица, негов роден град. С много почести бил погребан в Успенския събор в Кремъл, където почиват главите на Руската църква. През 1472 г. е канонизиран за светец. Със своята книжовна дейност Св. Киприян Българина изградил истински духовен мост между българската и руската православна култура. Десетилетие след смъртта му престола на великоруските митрополити заел неговият племенник - Григорий Цамблак, който написал за своя чичо, обръщайки се към руския народ: “Него нашето отечество откърми, пък на вас Бог го дари; и нему вие за много се наслаждавахте; ние се лишихме. И вие с него се украсявахте, а ние от желание за него тъгувахме, и с него вие преуспявахте, като растяхте в заповедите Господни!” Имената на Киприян и Григорий Цамблак са свързани с времето на второто българско влияние в руската култура. След тях на руска земя светлината на българското православие разпалват Григорий Болгарин (ср. на ХV в.); Киевско-Литовския митрополит Йосиф Болгаринович (кр. на ХV в.); Нектарий Велешки, митрополит на Велес и архиепископ на Охрид до кр. на ХVI в., принуден да търси спасение от турците в Русия и ръкоположен за архиепископ на Вологда в началото на ХVII в. В началото на XVIII в. един от последните Охридски архиепископи Филотей също намира убежище в руската земя и е ръкоположен за епископ на Смоленск. Междувременно от средата на ХV в. започва и обратният процес - облагородена и укрепвана от високите постижения на средновековната българска православна култура, Руската църква започва да изпраща средства и книжнина към поробените християни на Балканите...

          Comment


            #6
            Един разговор в темата за Прабългарите ме подсети че тук може да се поговори за историята на писменността в древноста и през средновековието и мястото на славянската писменност в нея с оглед на възможни връзки и влияния.


            Какво е писменност?



            Има много начини да се даде определение за писменност и писмена система.

            В "World's writing systems", Peter T. Daniels определя писменността като:
            система от малко или повече трайни материали използвани да се предаде речта в такъв вид че да може да се възстанови изцяло или в определена степен без помощта на говорещия.

            В Blackwell Encyclopedia of Writings Systems, Florian Coulmas определя писменните системи като:
            система от видими или докосваеми знаци използвани да предадат части от речта в организиран вид, с цел записване на съобщения коитомогат да бъдат разчетени от всеки един който знае езика и правилата по които тези части са били организирани в система.

            Всички писмени системи използват видими знаци с изключение на тези за незрящи (като Брайловата). Такава е и причионата да се употреби прилагателното докосваеми в горното определение.

            В "A History of Writing", Steven Roger Fischer казва че нито едно определение може да обхване всички писмени системи които съществуват или са съществували някога. Затова той определя че завършената писменна система трябва да изпълни следните изисквания.

            1.Завършената писменност трябва да има за цел комуникация.
            2.Завършената писменност трябва да съдържа графични знаци нанесени на трайна повърхност или електронен носител.
            3.Завършената писменост трябва да използва знаци които се отнасят зависимо към части на речта или електронно програмиране по такъв начин че комуникацията да е осъществима.


            Произход на писмеността

            Сред много древни общества писмеността е заемала безкрайно важно място. Често тя е толкова уважавана че е описвана в митове и боговете са приписвани за нейни създатели.

            Например в древен Египет, за създател на писменоста е обявен бог Тот (Dhwty на Египетски), който е бил не само писар и историк на боговете но също така е отговарял за календара и е създал изкуството и науката.В някои египетски митове , Тот е представен като създател на речта и притежател на силата да превръща речта във видими обекти.Това е тясно свързано с вярването на египтяните че за да може личността да постигне безсмъртие името му трябва да бъде повтаряно или изписано някъде завинаги.

            В месопотамия, Шумерите вярвали че бог Енлил е бил създател на писмеността.В Асирия и Вавилон са смятали бог Набу за откривател на писмеността и писар на боговете. Подобно на Египет Месопотамските богове също са можели да превръщат речта в материални обекти.

            Сред Мая, върховното божество Ицамна е било както създател на света така и отговорен за писмеността и календара. Колкото и да е странно Ицамна,не е бил бог писар. Това задължение се е падало на двойка богове маймуни.

            В Китай създаването на писменноста не се е приписвало на боговете но на древният мъдрец Цанг Чи който е бил министър в двора на легендарният император Хуанг Ти (Жълтият император) Въпреки че не е божествено това откритие се е случило в митологични времена , и е служило за комуникативен инструмент между небето и земята както се вижда от изписани гадателни кости през исторически времена.

            Дали като средство за общуване с боговете или като магическа сила , писмеността несъмнено е питежавала божественни свойства в античните общества. Така че писмеността е била не само средство за комуникация но и средство чрез което елита е узаконявал власта си над неграмотните обикновенни хора.

            През 19 век учените са смятали че писмеността е възникнала в месопотамия и оттам се е разпространила по целия свят. За това говорят и фактите: В месопотамия ранни форми на писмеността се появяват през 4000 год пр.н.е. в Египет през 3100 пр.н.е. в долината на Инд 2500 пр.н.е. на остров Крит 1900 пр.н.е. Китай 1200 пр. н. е . и Централна Америка 600 год. пр.н.е. При подобни разлики изглежда напълно логично разпространението от един център ако не на конкретната писменност то поне на идеята за писмеността.

            В днешни дни учените смятат че писмеността е възникнала независимо на няколко места по земята. Най-рано писмеността възниква в градовете на Шумер. Първите писмени знаци са били картини на реални обекти наречени пиктография. Проблемът с пиктографията е че могат да се предават само видими материални обекти но не и абстрактни понятия и идеи. Постепенно щумерите запичват да изнамират знаци за абстрактните понятия наречени идеограми. Постепенно тези знаци биват опростявани за да бъдат по удобни за писане. Но голямата крачка е направена в третото хилядолетие когато група умни писари започват да използват писмени знаци за изобразяване на части от речта. Тоест това е началото на фонетичната писменост.

            Comment


              #7
              Жестока тема, давайте да видим какво ще изкараме. Аз винаги при споровете за езика ни и произхода му, се въздържам от коментари, щото е отделна и много обширна тема. Азбуката е точно откъдето трябва да се започне дискусията.

              Привет!
              Contra la estupidez, hasta los dioses luchan en vano.

              Злобата крепи човека, а мързела го грози!
              (собствен патент)

              Comment


                #8
                Мдаа, ще добавя и един отклик.

                1. Четох някъде,че наш езиковед лансира хипотез (и доказва),че славянското наречие на което е базирана азбуката е северно, от отвъд Стара Планина. Тва от друга страна служи за основа на друго твърдение, че братята са потомци на български благородник на ромейска служба, или най-малкото,че майка им е от северна България.

                2. Като наричаме езика старо-български моментално се натъкваме на един куп усложнения, което същевременно не означава,че названието му е погрешно. Разбира се трябва да уточним какво се има под старо-български. Основната теория за спойката на българския народ гласи,че тва става след Покръстването и особено след въвеждането на новия писмен език и литургии на български. Какво точно обаче означава 'български' по онова време? За да съжителстват няколко различни по характер етнически групии да се разбират, явно има зараждане на 'лингва-франкa', което в последствие може да послужи за основа или "трамплин" за преминаването към нов език и неговото развитие. Няма обаче как да накараш пра-български боляри да говорят на чужд език, особено като те колят и бесят- удома си.

                3. Също имам съмнежи към конвенционалното тълкуване на моравската мисия и политиката на Византия. Византия никога не е имала друго предвид освен романизирането, демек, погърчването, на всеки субект или бъдещ субект на империята. Такъв си е проблема с тях в България. Те ни натрисат гръцки попове и литургии на гръцки. Аргумента за тихата им политика спрямо западните славяни заради Рим е уважителен, но според мен не основен, а по-скоро втoростепенен.

                Има основание да се твърди,че именно Борис стои зад тяхната мисия, и докато се чудех дали тва не е още една от мнoгoбройните пpo-националистически аргументи, скоро се натъкнах на същото мнение в книга, която ми е под рака, писана, от американски професор.

                4. Самурайо, ти написа следното:
                "Трудностите при това идват най-вече от уникалното обстоятелство, че трябва да се превежда на език, който още не е литературно изграден и в който липсват думи за редица религиозни, философски и културни понятия."

                Ей тука вече играта загрубява!!! От известно време са мъча да разясня няколко мътни и заплетени момента, така,че хора, вие, които сте вещи в лингвистика помагайте, може и да стигнем донякъде. Моята онсовна идея за езика ни е,че се е наложил в Сърбия и особено в Русия като нов език, които те са възприели до голяма степен, поради липсата на вече свой собствен писмен и равит език. Оттам и голямото ранно българско културно влияние в Русия. Понеже обаче става въпрос за писмен език, може да се говори за неговот въвеждане отгоре на долу, следвaйки йерархията на държавната пирамида. Oт тази гледна точка може да се каже,че културния им и църковен език си остава силно повлиян и до голяма степен взаимстван от българския, докато простолюдието говори на присъщата му версия. Това според мен обяснява зaщо нямаме граница с Русия, а все пак се разбираме без особени трудности.

                Няколко подточки:
                -Изучаването на Руски като част от соц.лагера също допринася до доброто
                разбиране

                -Руското влияние след Освобождението е огромно и езика ни допълнително се слaвянизира и русофизира. Тва разбира се е как културата функционира- ние им даваме, после от тях вземаме...

                -В Русия (Киевска особено) също има много наследници на кубратова българия . За тва може и новата писменост да му е дошла добре на Светослав.

                -Сърбия си е била българска провинция, особено Белград и Браничево.

                5. Последно, искам само да поясня, че изхождам от позиция, където поставям под съмнение доминирането на славянския елемент в езика и етноса ни. Питам се често дали е възможно именно пра-българското да е играло голяма (или по-голяма от считаното досега) роля и да е възприето от много славяни като част от езика им.
                Contra la estupidez, hasta los dioses luchan en vano.

                Злобата крепи човека, а мързела го грози!
                (собствен патент)

                Comment


                  #9
                  Imperial написа
                  няколко въпроса по темата:


                  1. Бях останал с впечатлението, че Глаголицата е приемана за "изкуствена" азбука и не била достатъчно лесна и ефективна. Сега обаче виждам, че доста време е била използвана. Защо Кирилицата се налага?
                  .....
                  Не мога да кажа защо кирилицата се налага, но мога да предположа защо не е отхвърлена веднага. Защото, както беше споменато и тук, преди въвеждането на "собствена" писменост се е пишело с гръцки букви. Освен това всички духовници, които са можели да четат, са знаели гръцки - или поне аз така си мисля, защото все пак не е имало преводи на свещените книги на български (или славянски, или старобългарски - в случая името не е важно).
                  Кирилицата от типографска и, бих казал, от информационна гледна точка има някои недостатъци. Естествено, първото не е стояло на дневен ред, но второто винаги ще е от значение, дори повече при писането на ръка. Имам предвид, че някои букви са с твърде близки начертания, което може да доведе до объркване. И въпреки това тя се е наложила. Предполагам, че защото е било по-удобно на грамотните хора, които са знаели гръцки. На мен поне ми е трудно да чета на гръцки (може би и заради промяната на кирилицата във времето) - не че знам гръцки, а пък изобщо не си представям как бих четял арменски или грузински. Сигурно нещо подобно се е случвало и у нас.
                  Естествено, точно арменският и грузинският са пример за обратния процес. Така че може би тук има известна роля и случайността.

                  Comment


                    #10
                    .

                    1. Четох някъде,че наш езиковед лансира хипотез (и доказва),че славянското наречие на което е базирана азбуката е северно, от отвъд Стара Планина. Тва от друга страна служи за основа на друго твърдение, че братята са потомци на български благородник на ромейска служба, или най-малкото,че майка им е от северна България
                    Всъщност основната теза е че езика на първите кириловски текстове е на славянският диалект от солунско.

                    Диалектът на селото със запазените следи от носови гласни (дъмб, мънч "мъж", гъмба, гръмб) е изходна база данни за историята на българския език. Непреставащият и до днес славистичен научен интерес към него е оправдан, защото според учените солунската говорна област е представител на състоянието на целия старобългарски език.
                    "Говорът на с. Зарово, Солунско. С оглед към лексикалната му система" Мария Вачева ст. н. с. д-р Славка Керемидчиева

                    (http://bgbook.dir.bg/book.php?ID=5575 )

                    Но има и друга хипотеза:

                    Трендафил Кръстанов открива най-старата славянска книга

                    Старши научният сътрудник от Църковноисторическия и архивен институт при Българската Патриаршия намира във Ватиканската библиотека най-стария препис на първата славянска книга. Ръкописът е на кирилица, на старобългарски език, писан през Х век.
                    До откритието на Трендафил Кръстанов в науката кирило-методиевистика се твърди, че най-старият точно датиран и локализиран славянски ръкопис е "Остромировото евангелие" от 1056-1057 година, писано също на кирилица. Това евангелие е преписано от източнобългарски паметник в Новгород. Въз основа на него и на останалите най-стари славянски ръкописи, като "Асеманиево евангелие", "Савина книга", "Супрасълски сборник" и др. руски и гръцки езиковеди, историци и литератори градяха своите обемисти научни теории. Най-често те подценяваха силно значението на говоримия български език от старобългарската епоха за развитието на славянската култура.
                    Смяташе се, че руската редакция на църковно-славянските ръкописи от 11-и век е тази, която дава културен тласък на цялото славянство. От своя страна, гръцките учени държаха на твърдението си, че повечето черковно-славянски книги са преводи от гръцки и благодарение на техния език славяните получават първата си културна ориентация за света.След като Кръстанов разчита 186 страници от %Ватиканския палимпсест", което е 93% от целия текст, и след като го сравнява с другите най-стари славянски ръкописи, той има достатъчно основание да обяви, че ръкописът е български паметник от 10-ти век. Това е най-старият препис на първата славянска богослужебна книга, която според "Житие на св. Кирил", е преведена от Константин Философ още преди Моравската мисия от 863 година. И според италианската легенда Кирил е

                    носел готов превод на евангелието.

                    "Следователно, твърди Кръстанов, това е най-древният препис на първата българска и въобще славянска книга. Правен е в Мала Азия, в манастира Полихрон. Сто години преди това в Мала Азия, в областта Витиня, се преселват да живеят 208 000 славяни от Южна България - от Тракия и Родопите. Тези славяни носят със себе си своя югоизточен български говор и го запазват. Когато Кирил превежда от гръцки изборното евангелие, (празнични църковни четива от Великден нататък), той го прави на езика на същите български славяни от Витиня. Така с ръкопис на живия български югоизточен говор светите братя отиват във Венеция и Рим и се борят против триезичниците, за да бъде богослужението на език, разбираем за народа, а не на мъртвите латински и старогръцки езици.
                    (http://www.segabg.com/12042003/p0090003.asp )

                    В горната статия има и друго интересно макар и не по темата:

                    През последните години изследователят има и други открития. Едно от тях е свързано отново с Ватиканската библиотека. В гръцки кодекс 2492 той намира сведение за епископското седалище на Климент в град Велеград, сега Берат в Албания от 906 до 916 г., който тогава е бил в провинция Западна България. (Това се отбелязва и досега в папския годишник.) Оказва се, че Св. Климент никога не е имал титлата Охридски епископ или архиепископ, а е бил Велички епископ. Оттук става ясно, че св. Климент е създал своя школа в Девол и Велица, провинция Западна България. Той е известен като Охридски чудотворец, защото е погребан в Охрид.

                    2. Като наричаме езика старо-български моментално се натъкваме на един куп усложнения, което същевременно не означава,че названието му е погрешно. Разбира се трябва да уточним какво се има под старо-български. Основната теория за спойката на българския народ гласи,че тва става след Покръстването и особено след въвеждането на новия писмен език и литургии на български. Какво точно обаче означава 'български' по онова време? За да съжителстват няколко различни по характер етнически групии да се разбират, явно има зараждане на 'лингва-франкa', което в последствие може да послужи за основа или "трамплин" за преминаването към нов език и неговото развитие. Няма обаче как да накараш пра-български боляри да говорят на чужд език, особено като те колят и бесят- удома си.
                    Названието старобългарски не е съвсем точно но ние си го наричаме така - погледнато от плоскоста на съвременният български език названието е издържано защото развитието му има три етапа старобългарски среднобългарски и новобългарски. От друга страна по това време е съществувал и българският на прабългарите а езика който се приема в църквата е бил славянски така че от тази гледна точка бихме го нарекли старославянски. В Русия го наричат Черковнославянски а на запад Old Church Slavonik. На практика кирилометодиевият език е съществувал до около 10 век - след това претърпява неизбежните промени и бихме могли да говорим за регионални варианти - Български, Руски, Срубски , Глаголически в Хърватско и Босна, Румънски и Галически. Във всяка една от тези страни кирилометодиевският или старобългарският претърпява изменения предизвикани от различията в езика. Често се казва че това е бил говорим език - тоест разбираем. Свойство на говоримите езици е че постоянно се променят. Сиреч сто години след като Кирил и Методий с превели евангелието дори и в България това вече не е бил говорим език, макар и навярно разбираем. В Българското езикознание е прието че основните промени в езика настъпват по време на Османската империя което поставя като основна причина влиянието на турският език. Също така е прието че през 10 век започва образуването на българската народност от славяни прабългари и старо балканско население. Нима едно такова езиково асимилиране на големи групи хора неговорещи славянски не е довело до сериозни езикови промени а в същото време турският който е говорен от управляващата група която никога не се е вливала в българската народност го е направил. И доколко надписите на старобългарски от 10 до 14 век отразяват процесите в говоримият Български? .......

                    5. Последно, искам само да поясня, че изхождам от позиция, където поставям под съмнение доминирането на славянския елемент в езика и етноса ни. Питам се често дали е възможно именно пра-българското да е играло голяма (или по-голяма от считаното досега) роля и да е възприето от много славяни като част от езика им.
                    Приема се че до 1 век праславяните са живели в района около реките Лаба и Висла. Около 3- 4 век те нахлуват в Панония и Дакия 5 и 6 век продължават на юг като достигат крит островите в егейско море и пелопонес. В 7 век праславянският вече се е разклонил ако не на отделни езици то поне на отделни диалекти. Диалекта на славяните от т.н. българска група се е говорел в Панония, Дакия, Мизия,Тракия и Македония. Общо взето на територията на Първото Царство. Спомнян си че имаше монография която разглеждаше селищни имена с характерните жд (бълг) дж (сръбс.) която потвърждава това. Интересно е каква е причината за тези езикови проблеми като вземем под внимание факта че прабългарите са населявали именно - Мизия и Влашко , Македония и Панония.
                    Last edited by ; 30-01-2005, 19:12.

                    Comment


                      #11
                      Още една интересна статия:

                      http://www.slovo.bg/old/litforum/120/imretot.htm

                      Господин професоре, разрешете ми да Ви поставя още няколко въпроса по тази тема. Как според Вас да наричаме езика на Кирил и Методий?

                      - От функционална гледна точка – старославянски (тъй като се е използвал като литературен език), от гледна точка на неговия генезис – старобългарски.
                      .....

                      - Г-н професоре, кои въпроси, свързани с пребиваването на Методий в Панония, все още не са намерили задоволителен отговор?

                      - По време на сравнително краткия си престой в Панония Методий е живял в Блатен град (днешния Залавар). От трите църкви, за които знаем, че са свързани с неговата дейност, са намерени две. Не е открита третата църква. Намерена е обаче още една по-малка църква, построена от частно лице за частни нужди. За нея не се споменава в изворите.

                      - Пребиваването на Методий в Панония оставило ли е следи в унгарския речник?

                      - Да, има такива следи. Те присъстват в унгарската църковна терминология. С Кирило-Методиевата традиция са свързани следните думи: дякон, кръст, поп, жалба, събота, груб, коледа, поклонник. Още Янош Мелих посочва, че тези чуждици имат старобългарски произход.

                      Comment


                        #13
                        Тази тема стана адски интересна.
                        Въпросът ми е следният. Кирил и Методий, коя азбука са написали-Кирилица, Глаголица или и двете?
                        Втори въпрос-какво ще кажете за хипотезата, че Константин Кирил-Философ е отровен с арсеник?
                        То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                        Comment


                          #14
                          Ами-имат пръст в написването и на...Методиевицата!
                          Виж тук: http://metodii.com/

                          Comment


                            #15
                            Мога ли и също да добавя,че когато става въпрос за българското културно влияние върху славянския свят, преславската, охридската и последно търновската школа си остават едни от най-бурните центрове на славянска книжнина до падането на 2БЦ
                            Contra la estupidez, hasta los dioses luchan en vano.

                            Злобата крепи човека, а мързела го грози!
                            (собствен патент)

                            Comment

                            Working...
                            X