Съобщение

**gollum** · 27-11-2003, 16:46

Блицкриг

Общо взето съм съгласен с всичко това, но бих искал да допълня малко:

* към първостепенните предпоставки бих добавил една чисто военна: кризата на стандартните методи за водене на военни действия, която става напълно очевидна през ПСВ изисква откриването на нови правила. Допълнително - появата на два нови войскови рода (авиация и мабилни сухопътни восйски) изисква нови форми на организация и доктрина за съвместни военни действия. Всичко това с неизбежност води до преосмисляне и търсения в областта на военната теория (и експерименти на практика, когато е възможно). Естествено, много по-активни в тези изследвания са държавите, които губят в ПСВ (директно (като Германия) или не успяват да постигнат това, което искат (като Италия или Япония)).

* към второстепенните бих добавил една чисто психологическа предпоставка:
Страхът от големи загуби - т.е., нежеланието да се следва доктрината за тотална война, "изобретена" през ПСВ. Това неизбежно подтиква към търсене на методи за ускоряване, изчистване и локализация на конфликтите. Аз бих приел като даденост, че никоя политическа сила към ВСВ не желае глобален конфликт - по-скоро всички се ориентират към локалните конфликти в своеобразната им форма, която възниква в периода между двете войни. Може да се каже, че блицкриг е социално-военна технология за разрешаване на глобалните противоречия чрез скоротечни локализирани конфликти (нещо подобно, макар и в друг план и с различни средства, и поради други причини се опитват да постигнат и САЩ в съвременния ни свят).

Що се отнася до останалите аспекти - ще се опитам да формулирам една малко по-особена добавка

:

Блицкриг в моите представи е много специфична и особена доктрина, която трудно би могла да се възпроизведе (или пък да пасне) на друга ситуация. Освен това се оказва, че сравнително лесно може да й бъде противопоставено ефикасно стратегико-оперативно противодействие. ДА се аргументирам:

- Блицкриг на оперативно и тактическо ниво е пряко насочена срещу традициите и доктрините от ПСВ - т.е., тя е високоефективна срещу линейни статични защитни построения (при които се разчита на тактическо маневриране на резервите за подсилване на застрашените участъцци в отбраната) и бавни планомерни настъпателни действия, при които стремежът е към пробиване на защитата и удар в тактическия фланг или тил. За успеха си доктрината разчита изцяло на подобно традиционо или естествено мислене на противника.

- Блицкриг разчита на много деликатен баланс между силите отделени за постигане на оперативни резултати и силите на противника - не само като количество и качество на войската, но и като ширина и дълбочина на географския театър на бойните действия (както и на специфичния му характер). Дори малко нарушаване на баланса (в резултат на непредвидена реакция на противника или не преценени сили) прави недостижим крайният резултат.

- Блицкриг е доктрина на привидния хаос - за разлика от традиционните чисто аналитични действия, тя се опитва да постигне резултат не за сметка на оперативно превъзходство в силите, а чрез внасяне на несигурност и хаотичност в информационния канал и преценките - т.е., разчита на фин баланс и преценка. В този смисъл, Блицкриг има чисто информационен характер и разчита основно на дисбаланс в информационният "метаболизъм" на командните системи - собствената и на врага.
Това означава, че като задължителни условия трябва да се извадат свързочна техника и организация на щабната дейност, който позволяват командване и контрол над военните действия в реално време на всяко ниво - от тактическото до стратегическото - правилното планиране трябва да осигури преценката на необходимите сили, но правилното командване и разпределение води до победа - чрез него може да се постигне необходимото локално усилване, така че и при стратегическо неравенство на силите в полза на противника, да може да се постигне оперативно превъзходство над него на необходимото място и за нужното време.

- Блицкриг е преди всичко изкуство на риска - т.е., за да се постигне рзултат трябва да се разчита на постоянно движение по "острието на бръснача", тъй като недостига на сила се замества с внасяне на несигурност - търгува се хаос за сила. В известен смисъл в това е и една от разликите между Блицкриг и Дълбока операция - тя разчита на превъзходство в силите и възможностите - т.е., към оперативното превъзходство на маньовъра добавя и смазващата маса на грубата военна мощ.

Бих обърнал внимание и на още един интересен според мен аспект - в немския вариант основна роля (освен специфичния акцент върху комуникацията) играят танковите съединения (и в перспектива, която така и не се претворява в реалност - обединения), който на тактическо ниво обединяват всички родове войска, прибавяйки им еднаква мобилност - това позволява танковото съединение да се превърне в универсално настъпателно средство с оперативен размах. На практика, Блицкрига е построен почти изцяло върху използването на тези съединения - те се врязват в тактическата зона на отбраната, те я преодоляват, разкъсват оперативната зона и действат в свободното оперативно пространство дълбоко зад вражеското построение. Неизбежно и даже задължителен елемент на риск е откжсването от пехотната маса, която остава далеч назад и играе изцяло второстепенна и третостепенна роля на устойчива база и средство за прочистване, когато всичко реално е вече приключило. В хемската схема всичко е подчинено на тези мобилни съединения - дори авиацията играе ролята на спомагателен тактико-оперативен елемент - еидн вид крилата артилерия, която да осигурява подпомага пробива на трудните места в тактическата отбрана и да осигурява откритите флангове и тил на мобилните съединения.
В този смисъл, мисля че успеха на Блицкрига се дължи на един психологико-информационен трик, а не на победа с военна сила - във исша степен уязвимите, крехки и неустойчиви мобилни съединения пробиват дупки и нарязават линията на вражеската отбрана, като сеят смут и хаос в комуникациите и командването, като по този начин изваждат от строя системата за обратна информация и адекватно взимане на решения. През цялото време те са многократно по-слаби от армията сред която вършеят, но не й позволяват да осъзанае това. Реално врагът се смята за победен дълго преди да е изчерпил действителните си сили и потенциал. Т.е., Блицкриг е своеобразно изкуство на убеждението и натрапванто на определена стратегическа картина на противника, в която той вижда себе си вече победен.

И затова доктрината започва да става неефективна и да губи от силата си, когато се опитват да намалят рисковия фактор заложен изначално в нея, чрез ограничаване на подвижността и дълбочината на пробива и изчакване на мудните, но устойчиви пехотни съединения. А още по-фатална се оказва неправилната преценка на необходимите ресурси и наличието на стратегически резерв, върху който не може да се влияе директно нито оперативно, нито тактически - това се случва през 1941-ва в СССР. На практика - наличието на ефективна комуникационна система, действаща в реално време или наличието на голям стратегически резерв от сили далеч зад линията на основните сили (т.е., дълбоко ешалонирана стратегическа отбрана) са достатъчни за противодействие срещу Блицкрига (дори и когато няма на лице нито сходна по ефективност организация, нито толлкова добре подготвен личен състав). В СССР се налага на няколко пъти да се повтаря блицкриг стратегията от нулата върху всеки следващ ешелон, но реалните ресурси се оказват достатъчни само за първото "приложение". А когато противникът вече се е запознал с доктрината, се налага вече да се действа "правилно" и аналитично, но за това е неободимо стратегическо превъзходство в силите, което обаче немската армия не може да постигне.
Това допълнително поставя един интересен, според мен, въпрос - за техническите ограничения в ширината и дълбочината на фронта на действие на Блицкрига - докъде се простира границата на ефективното му въздействие?

**Imperial** · 28-11-2003, 10:43

предположение

Гоги: поста ти ще изчезне след няколко дни, без да се обиждаш, но такива са правилата на този форум

Първо искам да се застраховам като отбележа, че през последните два дни препрочетох "Стратегия" на Лидъл-Харт точно във връзка с тази тема и следните ми съждения са в голямата си част под негово влияние, макар че смея да твърдя, че съм достатъчно запознат с ВСВм за да мога в някаква степен да преценя доколко е прав и за сега съм напълно съгласен с неговите постулати.

Сега искам да отбележа че не съм напълно съгласен с колегата Голъм по известна част от въпросите; с Воланд съм съгласен, но с известни бележки.

Трета бележка – в “Броня” в частта за “История” има статия за “Развитието на концепцията...” в която съм обобщил интересни неща за началото на цялата работа

Струва ми се, че и двамата се концентрирате твърде много върху чисто военния аспект на доктрината като под “военен” имам предвид традиционното значение на думата – провеждането на въоръжен бой между вражески сили. Така че ще си позволя да поставя нещата в различна светлина; всъщност нищо различно освен увеличаване на мащаба. Още веднъж ще се презастраховам като отбележа, че е най-вероятно хората, използвали тези концепции тогава, не са били напълно осъзнали същината и взаимовръзките им и в този смисъл е възможно известна част от съжденията ми да са спекулативни.

Blitzkrieg-a е съставна част от една по-голяма картина. Картината на блестящите политически успехи на Хитлер, предхождащи официалното начало на ВСВ. Картината на стратегическата му мисъл (като под “стратегически” нямам предвид военното значение на думата), която успява за 4-5 години да измени коренно картината в Европа като превърне Германия от стратегически изолирана и беззащитна държава, обградена от врагове, в най-могъщия фактор в Европа и то без един единствен изстрел. Всичко това се постига благодарение на редица ловки, но и доста рисковани политически ходове; този риск обаче е добре премерен, тъй като Хитлер добре е разбирал манталитета на управляващите в основните играчи – Франция и Англия. Тези му успехи са доказателство какво може да се постигне от умелия политик и в разрез с доктрината на тоталната война и съвсем крайната (и направо абсурдна) доктрина на Лудендорф, която твърди че “войната е най-мощното средство за изразяване на националната воля и жизненост и затова тя трябва да бъде основната цел на всяка държава”.

А идеята за “тоталната война”, а по-точно, за това, че единствената възможна победа е тази на бойното поле, постигната чрез числено превъзходство и търсенето на сражение при първа възможност, е базирана на постулатите на Клаузевиц, но всъщност на тяхното погрешно интерпретиране, за което той в известна степен сам е виновен поради крайно завоалирания си изказ; книгата му има разни гръмки фрази като “няма генерали които да са постигнали победа избягвайки сражение” и тн; а всъщност той сам казва, че това са идеализирани форми и на практика войната е крайно средство, приложимо само когато други не са останали. Но пруската военна мисъл, а оттам и всички останали европейски под нейното влияние приемат точно идеалния вариант без да осмислят същината и резултата е Първата Световна Война. Тук колегата Голъм не е прав – тази идея не се появява през ПСВ, тогава тя просто се разгръща в пълната си гротескна форма. Иначе се е развила няколко десетилетия по-рано.

В следствие на пълният й крах, както се осмисля когато се анализират поуките след войната, настъпва известен вакуум. Франция я наляга дрямката на победители и въобще никакви поуки не се вземат. Англичаните са пионери в “правилното” използване на танковете и въобще бронираната всъдеходна техника в отделни формации и работят много по развитието на тактиката им, но не развиват големи такива сили, защото последното не се смята за необходимо от висшето командване. Все пак те са най-вече морска сила, а и нова голяма война скоро не се очаква. В Германия по това време обаче идва Хитлер, който е силно въодушевен от всякакви технически нововъведения в армията. Ако не беше той, надали Гудериан и малката му група щяха да спечелят каквато и да е поддръжка и съответно немската армия щеше да си остане непроменена, макар и нарастнала. Най-вероятно щеше да е някакво подобие на френската.

Отклоних се от първоначалната си мисъл. Въпросът беше, че Хитлер правилно осъзнава печелившите стратегически принципи в политиката, които в пълна сила важи и за военната концепция за блицкрига. Той обаче не разбира напълно военното им приложение, макар че блестящите му военачалници го разбират (не че всички са такива, но тези които са) и това му струва войната. Обобщени за двете сфери, те са: основна цел е не физическата сила на противника, а неговата нервна система, това, което управлява силата му; ударът трябва да е изненадващ, на неочаквано място; ударът трябва да е върху най-слабите места на противника; ударът трябва да следва една линия на настъпление, която обаче да е такава, че да застрашава алтернативни цели, което означава, че 1) винаги постигането на поне една цел е гарантирано и 2) така се обърква и обезкуражава противника, защото той не знае къде да концентрира защитните си сили; ударът трябва да напредва с възможно най-голяма скорост за да достигне бързо до “нервната система” на врага, а това е тила, комуникациите, снабдяването, индустрията... Тези принципи могат да се обобщят по следния начин: основната цел е не унищожаването, а парализирането на противника, сломяването на желанието и възможностите му за съпротива. Така се постига най-голям резултат за сметка на минимални физически усилия за държавата. При използването на конвенционални военни средства, собствената държава страда диспропорционално на постигнатите успехи. Още повече, че по това време защитата е по-ефективния метод за водене на война (говорим за традиционни методи). Съответно използването на военни средства е абсолютно краен случай, дори тогава то трябва да е минимално. Като се има предвид ограничените ресурси на Германия, идеята някак си става съвсем естествена...

Та струва ми се колегите са пропуснали общата картина като са се концентрирали върху конкретната военна практика

Една техническа бележка: авиацията не е просто спомагателна част, без нейната поддръжка цялата концепция се срутва, така че танковете и авиацията са две съвсем равностойни сили.

Вече ми се спи така че ви връщам топката

**Sir Gray** · 28-11-2003, 13:09

Добра точка, Империал, наистина се концентрираме повече върху военната част

А всъщност идеите, които засягаш, са "войната на умовете" - победата винаги бива спечелена първо там, в ума, и така е било от началото на историята. А продължението един вид на Блицкрига е дипломацията на Бисмарк - където парализиращия и пораженчески ефект върху "нервната система" на вражеската нация се постига не с пряка сила, а само със заплахата от употребата на такава

Като продължение на поста на Голъм и като пояснение за това как изглеждат на практика теоретичните идеи мога да добавя, че като метод за постигане на споменатия хаос в операциите (и тук става въпрос разбира се за доколкото се може контролиран хаос или всъщност за ускоряване на флуидността на ситуацията до момент, когато врагът се оказва неспособен да обработва и реагира адекватно на потока данни, докато собствените сили все още се справят (поменатия от Голъм дисбаланс в информационния метаболизъм) е въведената от немците, а в последствие и във всяка модерна армия концепция за Auftragstaktik. Тя се характеризира с това, че предоставя на командващия на място инициативата относно средства и начини за постигане на зададена от горе цел, в рамките на плана и намеренията на по-визшия командващ. Така се увеличава значително капацитета на войската за преработка на информационния поток (или реагирането на непредвидени обстоятелства на бойното поле на практика), позволявайки на своите части да останат по-дълго в темп с развитието на ситуацията. Auftragstaktik е основата, на която се базира Блицкриг - без нея той не би могъл да съществува или би се видоизменил или в Дълбока операция, или в доктрината за Kesselschlacht, в зависимост от наличните стратегически ресурси. Auftragstaktik всъщност е инструмента, с който става възможно "движението по острието на бръснача", сиреч балансирането между по-сигурните традиционни планови методи с техните изисквания за превъзходство в ресурсите и пропадането в истински хаос, където и собствените части се объркват. Още Наполеон е казал, че в началото на една обграждаща операция точно кой кого обгражда е въпрос само на воля, Auftragstaktik дава едно много нужно рамо на собствената воля.

**gollum** · 30-11-2003, 15:10

Общо взето, напълно съм съгласен с изложението на Империал, само бих добавил, че се съсредоточихме на военната страна, може би защото другата сме я обсъждали многократно и за нас е нещо като общо място - нещо самоочевидно.
Имам възражение по един пункт - за доктрината за "тоталната война" - нито една от силите преди ПСВ няма подобна идея - нито на политическо, нито на чисто военно ниво (единствено в края на кампаниите на Наполеон може далечно да се отбележи приближаване към всеобхватност на войната - но причините и реалността, породена от тях са други). Като реалност тоталната война се появява именно след провала на замислите за ПСВ и нейният "баща" е Людендорф - той й придава плът.
Тук бих добавил, че доктрината за блицкриг също не се появява на перазно място - като динамика на процесите нейната основа може да бъде открита в плана на Шлифен, макар и като позитив, в който аналитичността и предсказуемостта (а може би по-точно - докртината за правилни действия без значение от ответните действия на врага) са довевени до възможния предел. Проблемът е, че технологията (като техника, но и като начин на разсъждение) е все още несъвършена, а връзката между крайната аналитичност и призрака на тоталния конфликт - неосъзната.
Второто ми, така да се каже, възражение (макар по-скоро да става въпрос за допълнение

) е към ролята на авиацията в немския блицкриг - наистина, тя е голяма, но определено не е самостоятелна - тя обслужва интересите на мобилните сухопътни сили. И това го подчертавам, в противовес на съвременната роля на авиацията в модерното развитие на блицкриг доктрината (което, както споменахме, почива на други политически и военностратегически предпоставки) - като самостойно средство, често - с основна роля във военната стратегия.

Сър Грей, напълно съм съгласен - това е една от основите - нещо което теоретиците на Дълбоката операция наистина не осъзнават - те все още са разсъждавали в рамките на опита от ПСВ.

**Imperial** · 30-11-2003, 20:00

ок

за авиацията: никъде не съм казал че е самостоятелна, напротив, двете "ръце" на блицкрига - бронираните части и авиацията - трябва да работят съвместно и всяка без другата няма големи шансове. Това имам предвид

Затова не съм съгласен да се каже че авиацията е просто спомагателна, защото по важност е наравно.

**gollum** · 16-01-2004, 13:00

Мисля че все още не сме изчерпали напълно темата, затова ще се опитам да се върна към началото и отново да извървя пътя дотук

.

Идеята и окончателната доктрина (отделен въпрос е дали съществува в отделен, "чист" и завършен вид) Блицкриг (за удобство ще го споменавам вече като БК - "Блицкриг") се раждат от две групи проблеми:

1. чисто теоретични търсения - търсения на решение на конкретни военни проблеми, засягащи ограниченията на аналитичната стратегия проявили се в Голямата война; както и от теоретичните, а по-късно и практически търсения на място за новите видове бойна техника и въобще - съчетаване на новите технологии в рамките на традиционната военна тероия. Ако първият проблем е основен, то втория е значително по-маловажен;

2. практическа стратегическа необходимост - държава, която има да решава външнополитически проблеми срещу по-силни стратегически противници се нуждае или от "чудесна" дипломация, или от военна доктрина, която би й позволила да победи по-силните противници, без непременно да се опитва да изравни потенциала си с тях (защото този трети път изисква много повече време и на практика е най-труден; всъщност, отказът от третата възможност е интересен проблем сам по себе си - преди ПСВ Германия върви именно по този път, при това много успешно - Голямата война съсипва всичко това, според мен показвайки именно несъстоятелността на военния път - но явно никой на място не си прави нужните изводи).

В рамките на конкретната реалност към доктрина БК се насочва само една държава, въпреки че пред първата група от проблеми са изправени военните във всички. Това, мисля, показва че чисто воените проблеми не са движещата сила. Наистина, разработки в това отношение се водят и в други държави, но поради външни причини те не са осъществени на практика. Това отрежда на втората група проблеми водещо място, въпреки че в техните рамки могат само да бъдат зададени параметрите на бъдещата доктрина - не и тя да бъде създадена.

Пред Германия стоят определени външнополитически проблеми, същевременно изглежда почти невъзможно те да бъдат разрешени по дипломатически път (тъй като надеждата на чудеса в подобни ситуации е глупост) - следователно се стига до извода, че е необходимо да бъдат разрешени по военен. Интересно е, че БК започва да се заражда предимно като стратегическа отбранителна доктрина - като начин за една голяма държава да се защити, когато е ограничена да притежава слаба и неадекватна на съвременното развитие на военната техника армия, която има близки потенциални врагове.
Основните очевидни противници на Германия са континентални държави и БК първоначално се оформя като чисто сухопътна доктрина. Същевременно, за всеки със що-годе стратегическо ориентирано мислене е ясно, че главните потинциални противници (които са, така да се каже "отговорни" за поражението в Голямата война) са държави, чиято мощ почива на морската им сила и които не могат да бъдат победени с континентална стратегия и средства.
В този смисъл, ако предположим, че пред Хитлер е стояла идеята за постигане на определена степен на доминиране на Германия в Европа и прилежащите й райони (нещо, което често му се приписва и нещо, което може да бъде определено и като цивилизационна цел на Германската империя в ПСВ, макар и по-скоро в културно-икономическо отношение), то той би трябвало да е осъзнал, че няма как да му се размине сблъсъкът с големите морски сили - Великобритания и САЩ. И ако с втората все пак конфликта на интереси е слаб, то с първата не е така (още повече, като се вземе предвид континенталната политика на Великобритания от поне две столетия насам). Въпреки всичко, Германия и БК, поне на повърхността, се базират почти изцяло върху сухопътната армия и в началото на развитието на въоръжените сили, акцентът е поставен там. Въпросът, който ми се струва интересен е "защо?".
На този въпрос може да се намери отговор по отношение на политическото ръководство - например, Хитлер не иска да се бори с Британската империя (може би осъзнавайки, че тя сдържа САЩ и всяко нейно отслабване засилва САЩ) и се е надявал да спечели играта само с дипломатически средства. Това обаче поставя и друг проблем - ако Хитлер не се е готвил сериозно за война, то програмата му за превъоръжаване изглежда твърде амбициозна и най-вече - времеемка; а още повече - в такъв случай опитите да се иградят грандиозни военно-въздушни сили и голям флот са съвсем безсмислени (още повече - флот със самолетоносачи). Особено ако не са подкрепени с необходимата дипломатическа игра - Германия е континентална държава и не може да се надява да спечели срещу някоя от големите морски сили сама.
Същевременно, поначало трите рода въръжени сили (сухопътна армия, авиация и военноморски флот) са организационно разделени, при това по такъв начин, че съвместното планиране и доктринална подготовка на практика няма как да бъдат осъществени. Нещо повече, ако се загледаме в съвременната (пък и тогавашната) обществена представа за БК то ще я видим като чисто сухопътна доктрина - т.е., средство, което по определение не може да разрешени военните проблеми срещу когото и да е от потенциално най-важните противници.
Аз виждам това като интересен проблем с няколко възможни разрешения (може и да са много повече, предполагам):

1. РАЗШИРЯВАНЕ НА РЕСУРСНАТА БАЗА (ресурсите са един от основните проблеми в ПСВ) - БК е временно военно средство, чиято основна цел е да спомогне за осъществяването на глобален план за разширяване на икономическата и ресурсна база до необходимото ниво. Т.е., средство, което ще ускори темпа на развитие, като комбинира третия път с първия (ограничената война като средство за създаване на база за ускорено иконимическо развитие, което на свой ред ще бъде средство за осигуряване на последваща политическа или военна офанзива) - т.е., ще позволи на Германия да се включи в "голямата игра" наравно с основните си опоненти.
БК подхожда на тази идея, дотолкова доколкото е изключително икономично средство, което позволява с малки потенциални загуби да се постигне значително разширяване на подконтролното пространство. Същевременно, пространството, в което може относително лесно да се осъществи подобно разширяване е достъпно изцяло за средствата на сухопътната армия.
Тук обаче виждам поне един проблем - не се подготвя никаква смислена политика, която да позволи "безболезненото" присъединяване и асимилация на заетото пространство, още по-малко - предлагането на смислена глобална цивилизационна цел, която да позволи обединяването на субконтинента (тъй като той би трябвало да се явява необходимата ресурсна база). В това отношение Германия определено е в по-лошо положение спрямо ПСВ.
Същевременно, обаче, БК отговаря на един друг проблем на отминалата Голяма война, които изглежда изключително важен, поне за военните теоретици - тенденцията на военните действия към статичност. А това е проблем, който не е пряко свързан с военния потенциал и възниква независимо от него. Т.е., в рамките на тази концепция БК би трябвало да има и по нататъчно развитие и да се използва и в "Голямата игра" - да се разпростре върху глобалните стратегически средства - флота и авиацията. Подобни разработки обаче в предвоенния период май не се водят.

2. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПОЗИЦИИТЕ ОТ ПРЕДИ ГОЛЯМАТА ВОЙНА (опит да се намери цивилизационната цел и позиции от преди ПСВ) - Целите наистина са ограничени - само разширение за сметка на малките държави с последващо в далечна перспектива разширение на потенциала за сметка на асимилация на придобитото пространство и ресурси, но без стремеж към военен сблъсък
В рамките на тази концепция глобалният сблъсък с големите противници се отлага в далечното бъдеще (или дори въобще се отрича) - в най-лошият случай след краткият интензивен период на мълниеносни малки войни би трябвало да следва дълъг период на мирно развитие - усвояване и включване в организма на държавата на придобитото - в най-добрия случай всичко се постига за сметка на дипломацията. По нататък борбата (ако въобще я има извън обичайното) би заела формата на научно-техническо и икономическо съревнование.
Против такава интерпретация свидетелства поведението на самия Хитлер - той се надява да осъществи целите си бързо, в рамките на активния си политически живот (т.е., докато е още достатъчно млад) - т.е., те трябва да бъдат достигнати бързо (явно не разчита на политическите си наследници). Допълнително, в рамките на тази концепция той би трябвало да не позволява на войната да се разраства - т.е., кампанията във Франция изглежда необмислена, още повече, че всичко може някак да бъде избегнато с дипломатически средства. Още по нелогични са действията му след победата над Франция.
Впрочем, в рамките на възстановяването на Германската империя (което изглежда като основна политическа цел в случая) е много лесно да се избегне ситуацията с Полша.
Разбира се, като довод в полза на подобна интерпретация можем да използваме случайността или по-правилно ще е да се каже - разминаването в разбирането и адекватността на дипломатическия диалог между страните (подобна причина общо взето довежда до фактическото начало на ПСВ, въпреки че тя е неизгодна за всички, на практика).

3. ИДЕОЛОГИЧЕСКИЯТ ВРАГ (новият кръстоносен поход) - Хитлер се стреми стратегически към война със СССР като своеобразен заместител на цивилизационната цел от ПСВ - т.е., форма на обединение на Европа под знамената на кръстоносния поход срещу Азия (едновременно географски и идеологически)
В рамките на тази концепция могат да бъдат изтъквани множество най-различни положителни доводи, но като цяло тя ми се вижда несъстоятелна. Нито едно действие на немската дипломация не подсказва подобни стремления - още повече, че подобен поход под знамената на антиболшевизма би имал някаква подкрепа сред не малка част от обществените слоеве сред повечето европейски държави. Но за целта би трябвало да се подсигурят сериозни съюзници. А търсенията в тази насока приключват с Италия и по-късно Япония. Първата не върши никаква работа срещу СССР (на практика, има известна полза от нея основно срещу Великобритания и донякъде - срещу Франция), а стратегическите интереси на втората все повече се ориентират срещу САЩ, а не срещу СССР. Впрочем, японската армия се стреми към ресурсите на континентална Азия и това създава определени стратегически търкания със СССР, но пък сухопътната армия е най-слабото звено на Япония (нещо, което би трябвало да е достатъчно очевидно поне за военните специалисти). Допълнително, Япония не може в достатъчна степен да подкрепи стратегически Германия срещу СССР, да не говорим, че нямат никакъв шанс да действат съвместно срещу него. Много по-ефективен съюзник е Япония срещу Великобритания (макар това да противоречи на дългосрочните й интереси), да не говорим, че в района на ЧЕрвено море/Суецкия канал наистина е било възможно да се обединят силите им (след успешните японски операции в Индийския океан съществува реална подобна възможност, но немците не са достатъчно заинтересовани).

4. ХИТЛЕР - КОНТИНЕНТАЛЕН СТРАТЕГ - Хитлер мисли в рамките на континенталната стратегия и поради тази причина развива средствата за достигане на нейните цели - сухопътната армия и ориентирани към поддръжката й ВВС
Немските военни и политически лидери, съдейки от опита си от ПСВ биха могли да заключат, че основната тежест пада върху сухопътните сили - те така и остават непобедени до края, воювайки на чужда територия, при това - сравнително успешно. ВВС имат много малък дял в събитията и изпълнява предимно поддържаща роля, спрямо пехотата и най-вече артилерията (макар по-далновидните мислители да виждат потенциала им). Същевременно, скъпоструващия и огромен немски флот не успява да извърши кажи-речи нищо - почти цялата война прекарва в незначителни операции или просто по пристанищата. При това, не успява да изпълни основната си роля - да пробие континенталната блокада.
Изглежда ми достатъчно обосновано сред немските лидери, замислящи възвръщането на престижа и значението на Германия, да се роди мисълта, че най-надеждното средство за поддържането на тези стремления ще е сухопътната армия (без значение с каква доктрина) и, разбира се, модната вече по това време авиация. Докато на флота се отреди едно по-второстепенно значение - все пак опитът би им показал, че той трудно обосновава съществуването си, при това изграждането му е много скъпоструващ и дългосрочен проект (особено откъм традиции, което съвсем не е проблем при сухопътните сили и дори авиацията).
Но все пак биха заключили, че на Германия и е необходим "някакъв" флот, друг е въпросът какъв точно (в крайна сметка избират компромисен вариант със силен акцент върху диверсионния флот - последното отново изхождайки предимно от опита от ПСВ).

Организационно трите рода въоръжени сили са разделени много строго и на практика почти няма управленски орган, който да координира съвместните им действия на стратегическо ниво (въпреки че на оперативно се случва на отделен театър временно да бъдат организирани под единно командване) - едниственото звено, което претендира да изпълнява донякъде тази роля - ОКВ няма никакъв реален потенциал за това (нито личностен, нито организационен, нито необходимия авторитет). Тази самостоятелност на моменти е дори прекалена - особено що се отнася до обощаване и предаване на опит, провеждане на подготовка за съвместни действия и научно-технически изследвания и разработки. Според мен, това е сериозен пропуск в развитието на стратегическата военна доктрина.
В полската кампания този фактор все още не оказва никакво действия, защото тя е изцяло сухопътна, при това ограничена като продължителност. Във френската кампания този фактор вече започва да се проявява в достатъчна степен, но съвсем очевидно става действието му след края й - когато Германия е поставена пред необходимостта да разреши по някакъв начин отношенията си с Британската империя. След като става очевидна невъозможността това да се постигне с директна дипломация (най-вече поради решимостта на Чърчил), а Германия не прави кажи-речи никакви опити да се подпомогне с индиректна, то става очевидна необходимостта от военни мерки. В този момент сухопътната ориентация на основната военна доктрина (БК) се превръща в голям проблем. Особено след като самостоятелната доктрината за БК на въздушните сили по една или друга причина се оказва неефктивна, а флотът въобще няма подобна доктрина. Интересното е, че дори не се прави реален опит да се осъществят някакви действия в тази насока, дори и импровизирани, при това - същността на БК е именно импровизацията (макар и подготвена организационно преди това). При това - вече има пример за прилагане на БК обединяващ флота, авиацията и сухопътните сили, при това, напълно импровизиран - Норвежката кампания. Наистина, формалните белези на класическия сухопътен БК там отсъстват, но за сметка на това го има основното му оперативно съдържание. И има едно допълнително условие, което спомага за успеха на операцията (който изглежда почти като по чудо) - обединението на наличните сили под достатъчно ефективно единно командване.
Т.е., ако още в предвоенния период беше разработена доктрина за съвместно използване на армията, ВВС и ВМС в рамките на доктрината БК, то това би повишило многократно ефективността им - най-вече на потенциално главните стратегически театри - срещу Велкобритания на север и в Средиземно море. А не, както се получава на практика - всеки род въоръжени сили да изгражда собствена, несвързана с останалите доктрина. Впрочем, известна връзка между доктрините на сухопътните сили и ВВС, от една страна и още по-слаба между ВВС и ВМС, от друга, все пак има.

**Imperial** · 19-01-2004, 13:22

gollum каза:
[B]Мисля че все още не сме изчерпали напълно темата, затова ще се опитам да се върна към началото и отново да извървя пътя дотук

.

Идеята и окончателната доктрина (отделен въпрос е дали съществува в отделен, "чист" и завършен вид) Блицкриг (за удобство ще го споменавам вече като БК - "Блицкриг") се раждат от две групи проблеми:

1. чисто теоретични търсения - търсения на решение на конкретни военни проблеми, засягащи ограниченията на аналитичната стратегия проявили се в Голямата война; както и от теоретичните, а по-късно и практически търсения на място за новите видове бойна техника и въобще - съчетаване на новите технологии в рамките на традиционната военна тероия. Ако първият проблем е основен, то втория е значително по-маловажен;

някак си не мога да се съглася, че "вторият е значително по-маловажен". Най-малкото защото двата проблема са неразривно свързани. Да се нарече "мястото на новата бойна техника" "маловажно" е според мен неадекватно, с оглед факта, че в следващата световна война именно тази нова бойна техника играе решаваща роля...

[b]В рамките на конкретната реалност към доктрина БК се насочва само една държава, въпреки че пред първата група от проблеми са изправени военните във всички. Това, мисля, показва че чисто воените проблеми не са движещата сила. Наистина, разработки в това отношение се водят и в други държави, но поради външни причини те не са осъществени на практика. Това отрежда на втората група проблеми водещо място, въпреки че в техните рамки могат само да бъдат зададени параметрите на бъдещата доктрина - не и тя да бъде създадена.

една бележка: всъщност англичаните експериментират и развиват маневрените операции на бронирани механизирани съединения с пълна радиовръзка и пр. и пр. първи, още през 30та например имат цяла бронирана бригада, построена според тези принципи. Проблемът е, че върховното командване въобще не се трогва и в общи линии до там си остават.

Митичните съветски настъпателни планове за завладяването на европа също в известен смисъл са "блицкриг", макар и не точно в смисъла в който го дискутираш тук.

по-нататък ще коментирам още...

**gollum** · 19-01-2004, 14:19

Ок, радвам се, че се пораздвижи дискусията

.

За английските опити знам, но те едниствено търсят начини да намерят рецепта за ефективно използване на бронетанковите сили в тактичеко и оперативно отношение - т.е., да им намерият място в армейската система. А това няма много общо с БК като концепция. Причината впрочем е от друго естество - на Великобритания БК не й е необходим поради две причини - империята се защитава от ВМС, а нейният изглежда най-силен по онова време (т.е., не е необходимо да се търси начин за победа с по-малки средства (защото да не забравяме, че БК многократно повишава значението на елемнта "риск" във военните операции, разчитайки да го размени за сила впоследствие)) и сухопътната армия изпълнява предимно полицейски задачи, следователно БК и още по-малко необходим. Наистина, в хода на последвалата война се оказва, че е необходима ефективна организация на бронетанковите войски, но тя може да се реши и отделно от доктрината за БК.
Проблемът при съветските теоретични разработки е, че те разчитат на съвсем различен принцип от БК (макар външно да си приличат) - при тях основният елемент е в постигане на предварително силово превъзходство на стратегическо и оперативно ниво във всяко едно отношение. Затова в съветските разработки се разчита на огромни по-мощ и сила ударни оперативни обединения (които обаче няма как по онова време да се осугирят с необходимата комуникация и маневреност) - инструмент много по-груб от този на БК в немската му реализация.
Всъщност и в двата случая става въпрос именно за "външни причини", които възпрепятстват поемането на пътя на БК във Великобритания или СССР.

Сега по първото ти възражение - наричам вторите причини маловажни, защото по отношение на военното изкуство те се отнасят към средствата, докато първите към целите. С други думи, мястото на новите видове техника и въоръжени сили е огромно и те стават основни през ВСВ и след това. Но с тях разполагат всички големи сили към началото на конфликта, въпреки това далеч не всички ги използват адекватно. В този смисъл принципите за използването им са значително по-съществени от самата техника. А от гледна точка на военното изкуство тези принципи не са нови.
Въобще, струва ми се че стратегическите проблеми винаги са едно ниво над практическите като значение - от тях може да се постигне изцяло нова същност, докато във вторите може да се постигне единствено високо ниво на изкусност в рамките на съществуващите същности.

След ПСВ се вижда, че устойчивостта на отбраната (която се изразява най-вече в това, че в оперативен мащаб отбраняващия се може да маневрира с резервите си с по-висока скорост , отколкото нападащия да вкарва резервите си в избраното място. Т.е., отбраняващия се винаги може да навакса темпа спечелен от нападащия) е основният проблем, който в крайна сметка довежда до неномралната продължителност и форми на конфликта. Този проблем е присъщ на военната теория от онова време, която е основана изцяло на аналитичен принцип - т.е., всеки аспект на военната кампания може да се анализира и изчисли в определени граници. При това положение обаче се стига до патова ситуация при близък потенциал на двете страни.
Наистина, технологията дава възможност да се повиши защитата, но заедно с това и нападението. Да се повиши огневата мощ, но това облагодетелства както нападението, така и отбраната (и нея в по-голяма степен). И най-вече - възможността да се повиши многократно темпа на движение (за сметка на моторизацията и пренасянето на войната в още едно измерение), както и възможността армията да се командва в приблизително реално време на много широк фронт (стотици километри в ширина и дълбочина). Всички тези технологични чудесии осигуряват съответните промени, но сами по себе си не преодоляват същността на основният проблем. Той е предолян за сметка на чисто човешки качества, върху които лежи организацията.
Всъщност, най-важният аспект на БК в теоретичен план не е толкова в комбинирането на родовете въоръжени сили (незавършено, както обясних в горния си пост, което в крайна сметка създава непреодолими проблеми) или във високо ефективното включване на новите същности в традиционната армейска система, а по-скоро в отказа от класическите постулати в полза на все по-големия риск. И всъщност БК в същността си е процес при който във системата война се вкарват все по-големи дози несигурност и риск, чиято цел е да изместят нормалния и ход - да я заведат в точка, в която състоянието на системата може да се измени рязко, без това изменение да е свързано с началната й структура. Само в подобен случай може по-слабата страна, която е обречена на загуба в началната структура на системата да постигне победа - заменяйки риск за силов потенциал.

Очаквам следващите коментари с нетърпение. После се надявам да се върнем на малко по-оперативни проблеми и да поговорим по-подробно за ролята на авиацията в БК. Подготвям нещо (то ония пост, който ми изчезна беше точно за това), върху което можем да спретнем дискусия.

**Imperial** · 10-02-2004, 00:28

разпокъсани общи мисли на базата на наскоро прочетени работи

- няма единна формулирана доктрина за "Блицкриг". Има отделни елементи във Внимание-Танкове!, но те са най-вече за правилното приложение на танковете. Има го обаче елемента, че основното въздействие трябва да е върху тила. Може би първият класически "блицкриг" е кампанията във Франция, чиито план е всъщност разработен от Манщайн.

- за сега ми се струва, че основната идея е винаги да си една крачка пред врага, така че той да не може дори да организира контраатака, защото след няколко часа ти просто вече ще си другаде. Освен това, по правило "блицнатият" няма да може да организира нищо, поради нарушаването на комуникациите, внасянето на хаос в армейската и тиловата организация и прегазването на мобилизационните центрове преди въобще да им стане ясно каквото и да е.

- въобще основната идея е, единственото ясно нещо за врага да бъде, че е победен.

- Франция през '40та е всъщност твърде подходяща цел за "блицване", понеже и така командната й система е в пълен хаос. Интересно какви биха били резултатите срещу подготвен противник; макар че в интерес на истината настъпление срещу такъв е против самата концепция.

- Блицкрига обаче си е почти изцяло немско творение, макар, че Гудериан е в голяма степен повлиян от разработките на Фулър, като цяло от гледната точка на немската военна традиция няма нищо революционно - концентрацията на сила в Schwerpunkt, инициативата и гъвкавостта на командването на всички нива, Kesselschlacht, алтернативните цели, всичко е развито преди и през ПСВ.

- струва ми се, че взаимодействието с тактическата ударна авиация за директна поддръжка на механизираните колони не е особено задължително, в случай че има самоходна артилерия със същата подвижност като танковете - немците обаче нямат такава в началото на войната и затова си разработват Щуките.

**gollum** · 10-02-2004, 11:08

За последното съм съвсем съгласен, още повече, че ония пост, който ми се затри беше в такъв дух. Макар че има какво още конкретно във връзка с авиацията да се обсъжда. и въобще, блицкриг се прилага от немците през ВСВ понякога сухопътно, но другите два рода нямат своя жизнена доктрина за БК. А още по-малко съвместна.

Към останалото бих добавил само едно - блицкриг превръща войната в темпова игра и съответно, той е базиран върху печеленето на темп докато противника го губи. И в този смисъл, планът на Шлифен (който така и не е осъществен през ПСВ) е също "Блицкриг".
Въобще, при по-внимателно вглеждане БК се оказва не доктрина, а по-скоро наименование на определена оперативно-стратегическа изкусност, която е достъпна понякога за отделни хора. Разбира се, на тактическо ниво има и определени "технически" принципи и похвати, които също "минават" за БК, но без подходящото оперативно планиране и ръководство те не са достатъчни (както се вижда съвсем ясно през войната със СССР).

**Ханс** · 16-02-2005, 18:40

Първо ще отбележа, че по-въпроса съм оставил една недовършена работа в раздел Военно Изкуство на ВСВ

Achtung Blitzkrieg! - Форуми Бойна Слава

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?p=105498#post105498

За дискусии по всякакви общо-културни, философски, исторически и др. теми, които не се вписват в специализираните форуми

Освен това моля предварително да бъда извинен за метода, който ще използвам по време на дискусията. Тъй като е натрупан значителен матерял по темата ще започна постепенно да "отговарям" по хронологичен ред. Тоест може често да повтарям нещо или да изпреварвам, но емоционалната ми реакция не ми позволява да конструирам отговор обхващащ всички постове.

-------

Струва ми се, че нито автора(създателя) на темата, нито някой друг се е опитал организирано да постави рамка на разглежданата тема. Проблемът , е че блицкриг е термин роден от перото на журналист неспециалист. По-късно към този термин се опитват да прикачат доктрина. Оставам с впечатлението, че блицкриг е доктрина не само създадена значително преди началото ВСВ, но и с стройна организация, значителна подготовка(не само техническа, но и идейна) и пълна яснота.
Аз не се наемам да отговоря на въпроса дали това наистина е било така.
Смятам, че отговора на въпроса "Какво е близкриг?" не може да мине без отговора на въпроса "Какво не е блицкриг?".
Нека се замислим къде да търсим. Лошото е, че всеки разбира блицкриг по свой начин. Без съмнение блицкриг е дейност свързана по някакъв начин с войната, но това не е достатъчно точно. Въпроса е дали блицкриг е метод, средство или пък цел, а е възможно и тяхна функция. Ако се вгледаме в поста на messire Woland то несъмнено блицкриг е описан като метод - той е начина по-които се използват средствата (армията в случая) за постигането на конкретна цел. Докато messire Woland говори за концепция Голъм използва много специфична и особена доктрина. В единият случай говорим за някаква общо взето ясна, но не подробна формула, в другия за подробно разработена теоретично обоснована.
От написаното оставам с впечатлението, че в представата на участниците в дискусията блицкриг е метода по-който немската армия постига определени успехи в началния период на ВСВ. Тоест всяко определение за блицкриг включва ВСВ, и германската армия.
Този тип стесняване на възможната дефиниция изглежда неприемлива за мен. Аз не смятъм, че военното изкуство е подвластно на разделение на немско, английско, руско, френско, американско, японско и т.н. Тоест смятам за необходимо да разширим дефиницията и да признаем, че независимо от лингвистичния произход на термина, нито един елемент от военното изкуство е национално ограничен, тоест е също толкова възможен американски или френски блитзкриг колкото и немски. Смятам, че всеки би се съгласил с последното. Сега опираме до другото ограничение, а именно времевото. Възможен ли е блицкриг извън ВСВ? Този въпрос е ключов в дискусията и ако намерим неговия отговор то ще имаме и ключа към разгадаването на пъзела.

Участниците в този форум определено са повлиани от идейте на ранния Фулър и Лидл Харт. Странното, че теориите на въпросните военни теоретици са меко казано спорни. Да се твърди, че блицкрига има нещо общо с въпросните британски мислители е съмнително. Достатъчно е да отворим коя да е предвоенна книга на въпросните господа за да се убедим в последното. Според Фулър бъдещата война ще е се води по подобие на войните на Фридрих Велики само дето ще има двигатели с вътрешно горене. Освен това много характерно за Фулер е пристрастието към геометричното начало. Фулър се обижда, когато се използва словосъчетанието военно изкуство вместо военна наука. За Фулър войната се подчинява на математически принципи. В края на живота си Фулър променя тези свой възгледи, но не и преди войната. Войната, която ни описва Фулер наистина се състоява, но само на един относително малък театър - Северна Африка.
Лидл Харт е още по-тежък случай от Фулър. Той създава доктрина (описана в Стратегия), според която целта на военното изкуство е да наруши психическото равновесие на противниковия главноломандващ. Това дори няма да го коментирам.

Интересно е да потърсим в коя сфера се вписва блицкрига. Със сигурност блицкрига е военно явление в рамките на разбиранията на Клаузевиц. Но дали той е стратегическо оперативно или тактическо действие? Странно, е че се говори за: "танкови дивизии", "взаимодействие с авиацията", "мобилност на щабовете", "Пробивът във вражеските линии", "овладяват мостовете, разрушават комуникациите и щабовете на противника", "избягват се всякакви фронтални стълкновения, възлите на съпротива се заобикалят"...
Общо взето се коментират някакви тактически елемнти(с много усилие може да ги прехвърлим в оперативното ниво). Но възможно ли е блицкрига да е тактика? Разбира се има и някои организационни елементи: "радиовръзка", "оперативно неподчинени на пехотата", "инициативни командири"... Но и организационната дейност не изглежда като описание на блицкрига. Комбинация от организационно-тактическа също не е подходящо.

В. Как се осъществява:
(аз само ще започна, допълвайте)
- Пробивът във вражеските линии се осъществява с комбинираните действия на всички родове войски;
- Танковите части трябва да се използват само съсредоточено;
- След като пробивът бъде осъществен, бронираните части се устремяват навътре, като овладяват мостовете, разрушават комуникациите и щабовете на противника;
- избягват се всякакви фронтални стълкновения, възлите на съпротива се заобикалят - те се оставят на идващата след мобилните съединения пехота;
- неутрализира се вражеската авиация, тъй като тя в противен случай би могла да създаде големи спънки на откъсналите се напред бронирани и моторизирани части;
- важно е частите да са в постоянно движение, да не се оставят да бъдат привързани в тежки сражения с бавноподвижни противникови части.

Ефекти:
Върху бавноподвижната пехота, намираща се на позиция надвисват следните опасности:
- губи връзка с щабовете си;
- прекъсва се снабдяването;
- появява се опасност от пленяване, седящите на позиция извън централните пътища, по които се движи настъпващия остават във вакуум, обградени и ако не постъпят заповеди за отсъпление обикновено попадат в плен в крайна сметка (така през 1941 г. попадат в плен около 3.2 млн. съветски войници);
- настъпва хаос, при който отбраняващия се изгубва инициативата, управлението и самообладанието си - в този ред. Щабовете и тиловите части се оказват в по-голяма опасност, отколкото предните части и това бързо дезорганизира и разрушава отбраната на целия район, в който се води настъпление.

Ето как се осъществява и какви ефекти има, НО дали наистина това е всичко свързано с блицкрига? Според мен изброеното е характерно за абсолютно всяко прилично настъпление, или греша?
Задавам своя въпрос Какво отличава блицкриг от неблицкриг.

**Ханс** · 16-02-2005, 20:02

А ето го и моето становище за Какво е това блитзкриг.
Според мен блицкриг трябва да бъде локализиран в областа на стратегията. Аз подкрепям становището, че съществуват две форми на водене на военни действия. Едната форма е съкрушение, а другата е изтощение. От тези форми се раждат и стратегическите форми въплащаващи ги - стратегия на съкрушението и стратегия на изтощението.
Съкрушението е насочено към отнемане възможността на противника за съпротивление, тоест унищоженито на неговите въоражени сили, окупирането на неговата столица, а в краен случай и на цялата територия на държавата му. Средството, което използва стратегията на съкрушението е решителното сражение (операция в съвремения му вариант). Тоест противниковата армия трябва да бъде унищожена в хода сражението и последвалото го преследване, ако това не е достатъчно и противника изправи нова армия то и тя трябва да бъде унищожена. Най-добрия начин да се принуди противника към сражение е чрез директна заплаха на неговата столица.
Разбира се за подобна стратегия е необходимо значително превъзходство, но то не е задължително да се изразява в численост(макар да е желателно).
Стратегията на изтощението не е насочена към отнемане възможността за съпротива, а към пречупване на волята му за съпротива. Тоест стратегията на изтощението не се нуждае от пълното унищожаване на противниковите въоражени сили. Изтощението разполага с несъизмерно по-голямо количество средства за решаването на поставените задачи в сравнение със съкрушението. Освен сражението, което не е задължително, нито да е генерално, нито да е решително, може да бъдат използвани различни икономически и военни средства. Изтощението не си поставя като цел победа в решително сражение, но ни изключва стремеж към генерално сраженние. За разлика от съкрушението при втората стратегия може да съществува цел от рода на превземането на една провинция(област) или дори само една крепост. Обект на операциите на съкрушението се явява противниковата армия, при изтощението обект на операцията може да бъде и географски пункт(град, река, проход...).

След като изяснихме двете понятия нека се насочим към историческите примери.
През 216г. при Кана Анибал постига можеби най-пълната победа в човешката история. Разполагаики с числено по-слаба армия Анибал успява да обкръжи и унищожи по-голямата част от 16 римски и съюзнически легиона. След тази победа Анибал не обсажда Рим, което ни изглежда следващата логична стъпка. Причината за това се състои в стратегическия подход на Анибал. Анибал е стратег на изтощението. И то съвсем основателно, великият картагенец е съзнавал, че не разполага със силите необходими за успешна обсада на Рим и затова поема по пътя на настъпление не срещу стените на Рим, а срещу волята на римляните за съпротива. Целта на Анибал е да разруши съюза между Рим и останалите латински градове, което от своя страна би склонило римляните да подпишат изгоден за Картаген Рим. Ако те се откажат от подобен мир, то Анибал би продължил своята дейност докато Рим отслабне достатъчно, а той самият се засили в степен, в която би могъл да застраши възможността за съпротива на римляните.

Друг интересен пример е Италянската кампания от 1800г. Бонапарт минава с резервната армия през Алпите, с което се озовава в тила на австрииците. Той обаче не се задоволява само със заплахата на тила, а се стреми към сражение, което се провежда при Маренго. Тъй като сражението е с обърнат фронт загубилата го страна е в безисходно положение. Австрииците са принудени да сключат мир.
Всъщност всички кампании на Бонапарт са от съкрушителен тип(минимални изключения). Великият корсиканец е наставление за приложение на стратегията на съкрушението.

Но защо толкова много се отклонихме от темата за блицкрига? В интерес на истината не сме се отклонили, според мен блицкриг е друго название за стратегията на съкрушението. Нима има чак толкова голяма разлика между 1870 и 1940 година? Нима разликата между 1806 и 1939 е значителна? А виждате ли прилики в 1812 и 1941 година?
Аз съм съгласен, че с течение на времето се изменя техническата основа на войната, но дали се изменя и стратегическата? И ако не търсим блицкриг в стратегията, то остава да го търсим в тактическите наставления и техническите справочници.

**gollum** · 19-02-2005, 14:03

Здравей, Hans Delbruck и добре дошъл на форума. Ще се опитам доколкото ми е във възможностите да отговоря на поставените от теб въпроси, и ако някъде ще си позволя да те критикувам, то това няма да е самоцелно, а по-скоро насочено към изясняването на конкретиката на някои въпроси, действие.

В своя текст общо взето се опитваш да формулираш (макар и накратко, което е неизбежно за всички ни предвид формата на дискусията) определена военна теория, целяща обхващане на цялата военна история и типологизация на конфликтитте, като достигаш само до два базови типа, които описват всички съществуващи конкретни проявления: война на съкрушение (или блицкриг) и война на изтощение. Освен това основно твърдение използваш второ, което впрочем неизбежно следва от първото, а именно, че промяната в технологиите (военни, икономически, социални, културни) или иначе казано цивилизационната еволюция не влияе на системата война на най-висшето й ниво - стратегическото. Също така, за да достигнеш до описанието на двата типа използваш поредица от дихотомии, които според те описват системата война (отбрана и настъпление; маневреност и позиционност; съкрушение и изтощение), като наблягаш, че на стратегическо ниво значение има единстевно последната двойка, върху която базираш и типологизацията си.
Разбира се, когато се опитваме да анализираме нещо то първата ни работа ще е да подредим инструментите си и образно казано да ги почистим - т.е., да изброим и определим всички понятия - мисловните оператори, които ще използваме в анализа. На този етап е позволено да се въвеждат всякакви определения и до голяма степен въпрос на избор е какво точно ще вкараме - в този смисъл, позволено е да вкараме в термина "блицкриг" каквото решим конкретно съдържание (същото важи и за останалите понятия, които ще използваме). Ще си позволя да отправя две критимни забележки от методологичен характер: проблем на текста ти е, че не си се опитал да извършиш това предварително усилие (вероятно предполагайки известно общо познаване и значение на термини като "нападение", "отбрана", "маневреност", "съкрушение", "тактика", "стратегия", "операция"), поради което определенията ти са неявни. Второ, ако подхождаме към очертаване на проблемната област откъм изброяване на нещата "които тя не е", рискуваме да попаднем в един от два възможни капана - или да извършим твърде абстрактен анализ, т.е., да вложим в понятията си дотолкова общ смисъл, че те да не ни вършат работа в по-детайлен анализ, или да изпаднем в описателство, което неизбежно ще се случи ако се опитаме да съставим истински списък на нещата които дадено нещо "не е" (тъй като поначало всяка същност е много по-малка от пространството на възможните или дори срещащите се същности). Да не говорим, че в края на това усилие ще имаме единстевно очертания на предметната област, но не и реална представа какво се намира в нея. Разбира се, желателно е да изпълним тази задача преди останалите, но същото може да се постигне и токъм по-краткия )"край" - т.е., ако опишем какво дадената същност Е (списък винаги по-кратък от обратния).
Тероията, която си съставил, както и въпросите, поставени от нея, несъмнено са интересни и заслужават обсъждане. Аз ще се опитам вместо да продължа по пътя на конкретната критика (подход недостатъчно конструктивен за този раздел), да дам своя вариант на отговор на тези основни теоретични твърдения в твоята конструкция, така както си ги описал по-горе.
Ще започна от базовия въпрос, който струва ми се е в основата на конструкцията ти: дали и доколко еволюционните промени в системата цивилизация влияят на системата война? Твоят отговор е, че това влияние е малко и се изчерпва до тактическото и евентуално до оперативното ниво, без да преминава на стратегическо обаче. Аз обаче не мисля така - промените в конкретните технологии, а следователно и в самата цивилизация влияят на всички нива на системата война, нещо повече те я моделират и променят на всички нива. Разбира се, темпът и мащабите на тази промяна варират според конкретната историческа ситуация. Тази връзка може на първо място да бъде показан теоретично - войната е една от възможните функции на цивилизацията, т.е., е нейно подмножество. Разбира се, можем да твърдим, че това подмножество е затворена система, но един поглед към историята на военната мисъл по-скоро би опровергал подобно твърдение.
Какъв все пак е характерът на промяната, която търпи системата война?
На този въпрос е трудно да се отговори конкретно без едно пространно и дълго изследване, каквото нямам време да извърша (а и не знам дали е по силите ми). Все пак въз основа на досегашните си занимания мога да формулирам един приблизителен отговор, но за да стигна до него първо трябва да формулирам конкретните нива. Могат ясно да се очертаят следните нива на системата война:

* тактическо ниво - всичко отнасящо се до непосредственото стълкновение на силите на противниците на бойното поле, тяхното въоръжение, начинът на приложението им и маневрирането на бйното поле, обучението и подготовката им за това.

* оперативно ниво - всичко отнасящо се до маневрирането, марша и снабдяването на силите между конкретните сблъсъци, както и до свързването на отделните сражения (тактически сблъсъци) в една обща картина, в която те преследват обща цел (всяко конкретно сражение обслъжва някаква задача при постигането на общата оперативна цел.

* стратегическо ниво - всичко отнасящо се до общите задачи и цели на войната, общото разпределение иманевриране на силовия потенциал и т.н.

Разбира се, тази схема е твърде обща, но би ни свършила работа като начало (реално войната може да се подели структурно на повече или различни елементи). Интересното тук е, че оперативното нивозапочва да съществува относително отскоро като самостоятелно ниво на военно действие, т.е., то е директен резултат от промяна в рамките на цивилизационните технологии и нейното въздействие върху системата война.
И така, промяната от технологично естество води до съответната промяна на военните технологии, което на първо място се отразява върху въоръжението и екипировката. В този смисъл, първата и най-мащабна промяна засяга непосредствено тактическото ниво - всяка съществена промяна в технологиите води и до съответната промяна на конкретните тактики. В определени ситуации постепенното натрупване на тактически промени бавно се отразява и на по-горните нива, но като цяло това влияние е слабо, ако не е подкрепено и от друг тип иновации: промяната в социо-културните "технологии" води до по-мащабни промени - както на оперативно (или "грандтактическо" в стария смисъл на това понятие) ниво, така и на стратегическо - т.е., до промяна в природата на самата война. Пример за подобна промяна, да речем, е съчетанието от индустирализация (възможност за масово производство на въоръжения) и създаване на национална държава (мобилизация на цялото население в рамките на системата война при нужда), които заедно водят до рязко нарастване на мащабите на системата война, както и на въздействието й върху останалите сфери на цивилизацията. Изобретения като железопътния превоз, телеграфът и радиото дават своето предимно оперативно и стратегическо отражение, т.е., променят природата на войната на тези нива.
Т.е., бихме могли да обобщим, че най-често системата война се променя на тактическо ниво, като тези промени са общо взето с малък цикъл. Значително по-рядко тя се променя на горните две нива, като тук промените са по-скоро с революционен характер, ане с цикличен. Важното е да се осъзнае, обаче, че между тези нива има пряка връзка и промяната в едно от тях е съчцетана с промяна и в останалите, макар и с по-малки мащаби и често по-трудна за проследяване и осъзнаване - примчината за ттова е, че промяната идва от към общата надсистема - цивилизация и на практика засяга всяко ниво, макар и по различен начин.
Стигаме до следващото - споменатите дихотомии, описващи системата война: настъпление-отбрана; позиционност-маневреност; изтощение-съкрунешине. Струва ми се, че в твоята представа те са ясно отграничени една от друга същности с конкректно и ясно определимо значение. В моята представа за нещата, обаче, това не е така - всяко от тези понятия (а и няколко други) имат свое конкретно значение на различните нива на системата война, но същественото е, че това конкретно значение и мястото му в общата картина се порменя от ниво към ниво. Например, в рамките на тактиката "нападение" и "отбрана" могат да бъдат съвсем конкретно определени и разпознати. Но на оперативно ниво едно отбранително в тактически смисъл сражение може да играе нападателна роля (или да подпомага офанзивна операция), както и обратното. Това с още по-голяма сила важи на стратегическо ниво. Т.е., макар на чисто тактическо ниво да може да бъде очертана дихотомията нападение-отбрана (положително-негативно военно действие), то на следващите нива противоречието се снема и значението се променя. Същото може да се отбележи и за позиционност-маневреност, за марш и т.н.
Ако се обърнем към упоменатото от теб като най-съществено разделение между "съкрушение" и "изтощение", то следва да отбележим, че те не образуват дихотомна двойка, а по-скоро са съпъстващи войната явления. Изтощението (attrition) е характерно за всякакъв тип военни действия и е пряк резултат от сражението - разликата е единстевно в темповете на изтощаване. Изразява се най-общо казано в намаляване на силовия потенциал (в следствие на механично износване на въоръжението и екипировката и на психическо износване на живата сила). "Съкрушението" сопред мен може да бъде определено като неутрализация на противниковите сили - независимо дали се постига чрез пряко унищожение или по друг начин, макар че ако разглеждаме на чисто тактическо ниво, то следва да говорим за съкрушението като форма на директно унищожаване на вражеска сила и екипировка в резултат на бойно въздействие. Т.е., по същество става въпрос за две явления, които са свързани с войната и се отличават по темпа си.
Разбира се, на стратегическо ниво можем да разглеждаме изтощението като форма на цялостно изтощение на цивилизационния потенциал на противника (а не толкова в чисто военния смисъл на понятието).
Но дали можем да формулираме "война на съкрушение" и "война на изтощение" като вид стратегически подход към проблема война? Според мен, по-скоро отговорът следва да е отрицателен. Общо взето, на стратегическо ниво войната се целеполага политически и съзнателно се започва единствено когато очакванията за нея са, че тя ще се "оправдае". Това, изразено с едно доста древно сравнение означава, че постигнатото след войната състояние трябва да е по-добро от това преди войната (тя трябва да завърши с мир по-добър от нарушения). Това поначало предполага, че винаги се започва кратка война. Защо? Отговорът е сравнително прост - от най-древни времена войната винаги е била изтощително за икономиката на водещата я държавна (или протодържавна) формация. Т.е., военните действия изтощават държавата значително по-бързо, отколкото мира. Следователно, всяка държава и политическото й ръководство поначало се стремят към кратки войни и планират войните именно като бързи (т.е., съкрушителни според твоето определение).
Разбира се, бихме могли да изтъкнем, че политическото (а и военно-стратегическото) ръководство достатъчно често се заблуждават при определяне на необходимите ресурси за дадена война, а следователно и по отношение на продължителността й. Но това не променя фактът, че войната поначало винаги се планира като възможно най-кратка и бърза (разбира се, конкретните значения на "кратка" и "бърза" варират много според контекста). Ако вземем за конкретен пример ПСВ ще забележим, че всяка от страните планира кратка война, при която в поредица от сражения (гранично, генерално) ще разбие живата сила на противника и ще заеме столицата на държавата му. Реалността се оказва съвсем различна (защо, ще поговорим малко по-долу) и реално победата се постига чрез икономическо изтощение (т.е., в твоя смисъл чрез война на изтощение). Но това не е война планирана като такава, а по-скоро первърнала се в такава. Единственият тип конфликти поначало планирани като изтощителни са невоенните войни - икономически, идеологически и т.н.
Тук обаче може да се въведе едно друго използвано понятие - "стратегия на непреките действия", която изразява определен тип война. Т.е., стратегия основана на постигането на целта чрез действия по периферията, а не срещу главните сили на противника. В известен смисъл може да се напише, че то се припокрива донякъде с използваното от теб "война на изтощение" (да речем, използванатае от Великобиртания флотска стратегия срещу континентален противник - "континентална блокада" е точно такъв пример). Но не винаги целта на подобна стратегия е постигането на "бавно задушаване", понякога се планират странични дейстивя, които да дадат обаче конкретен оперативен резултат - обезсмисляне на вражеска силна позиция, намаляване на оперативния му потенциал и т.н.
Впорчем, конкретните цели на дадена война определят каква ще е и конкретната война на стратегическо ниво. Доктрините, според които ще се подготвя, организира и екипира армията най-често зависят от други фактори. Да речем, далеч не винаги целта на войната е пълна победа над противниковата държава или съюз от държави - войната може да бъде ограничена (да речем, колониална) и в този смисъл да се цели заемането на конкретна територия, а не унищожаването на вражеските сили. И съответно в подобна война да бъдат задействани ограничено количество от силите на противниците. ВЪобще, струва ми се, че типовете конфликти са значително повече от два и във всеки случай е желателно да се стремим към по-богата типологизация, защото това би ни позволило повече аналитична свобода на действие и повече конкретни резултати.
ВЪобще, тук можем да намесим още една спомената от теб военно противоречие (макар и с друг характер) - "военна наука" или "военно изкуство". Според мен, отговорът на този въпрос не може да бъде окончателен и следва да се заключи, че войната като система е хаотична и следователно не се поддава на пълно описание и познаване (а оттук и предвиждане), котео означава, че не може да бъде научно позната. Реално създаването на "военна наука" е пряко свързано с европейския тип воюване и воена теоретизация (макар че определени форми на научност могат да бъдат открити и на други континенти) и преди всичко със създаване то на генералните щабове и тяхната система на организация. В този смисъл научността е опит да бъде намален риска при водене на война и да бъде направена системата война по-предсказуема и аналитична. Разбира се, военната наука има и множество конкретни тактически и оперативни приложения, където е достатъчно обоснована (инженерно-фортификационно дело, артилерийско дело и т.н.). Докато разглеждането на войната като изкуство е свързано с всички онези неща в нея, които я правят хаотична и неаналитична.
Ако се върнем към обсъждания въпрос за "съкрушителни войни" и "изтощителни войни", то бихме могли да заключим следното - вторият тип войни предполагат намаляване на риска, докато първите - увеличаване. Също така, вторият тип конфликт могат да се водят единствено от страна, която поначало превъзхожда противника си и това превъзходство само ще се задълбочава (говорим най-вече за цивилизационно, но и за чисто военно предимство (например, невъзможност да бъде съкрушен, военна неуязвимост). В този смисъл, сравнително рядко във войната история са налице условията за водене на успешна война на изтощение, като същевременно в повечето случаи голямото предимство, необходимо за да може да се води този тип война може да се трансформира в силово преимущество, т.е., може да се използва успешно във война на съкрушение.
Впрочем, ако се замислим за войните на изтощение, ще забележим нещо като закономерност - в подобни конфликти няма победители - поне не и сред силите, първоначално започнали конфликта. Всички губят в подобен род конфликти, като колкото по-добро е било първоначалното им положение, толкова по-голяма е загубата в повечето случаи.

Стигам и до кратък обзор на причините за трансформацията на ПСВ от "съкрушителна" в "изтощителна" (според твоята терминология). Дококото това е тема, която съм засягал и на доста други места, ще се опитам да карам максимално синтетично - първо, представата, че окопите, бодливата тел и картечниците превръщат войната в позиционна е неправилна, защото те са следствие, а не причина. Впрочем, представата, че всички състаки на системата война в този и вид и състояние, са били известни и отпреди ПСВ също не е съвсем точна - наистина, магазинните винтовки, картечниците, бодливата тел, полевите укрепления и артилерията (т.е., технологичните съставки) са известни и преди това. Разликата, обаче, е на друго ниво - в мащабите на войната (на оперативно и старетгическо ниво), в гъстотата на силите и в нараставнето на количеството използавни огенви средства. НА стратегическо и оперативно ниво това се изразява в огромен по размери общ фронт на непрекъснати тактически сражения, в които са задесйтвани огромно количество съединения (да речем, на Западния фронт са задействани в граничното сражение по 5 армии от всяка страна), което поставя катоосновен проблем координацията на взаимодесйтвието между тях, т.е., по същество пробелми от комуникационен и организационен порядък, които за тогава се оказват общо взето нерешими или трудно решими.
На тактическо ниво се оказва, че огневата мощ на артилерията а дотолкова нарастнала (т.е., едновременно скоростленост, качество и насищане), че е напълно достатъчно за да забави извънредно темпа на настъпление на противниковата войска. Т.е., получава се следната картина - темпът на тактическо настъпление се оказва изключително малък (освен ако не става въпрс за марш по свободна територия, но дори и в този случай темповете са сравнително ниски), като същевременно темповете на оперативно прехвърляне на войските се оказват неколкократно по-високи. Казано иначе, това което проваля маневрената война през люятото-есента на 1914 г. е фактът, че отбрнавящата се страна винаги успява да маневрира оперативно с ресурсите си по-бързо, отколкото нападащата да постигне съответната тактическа концентрация на войските си, за да преодолее отбраната и да постигне оперативно развитие на пробива. Тази тенденция е най-характерна за Западния фронт, който по същество се оказва сравнително малък по-мащаби (макар и много по-голям от всичко виждано дотогава), особено на фона на съсредоточените там войски. Същата зависимост се проявява и на останалите фронтове, но в много по-малки мащаби, причинени от по-ниската концентрация на силите и от по-слабо развитите ЖП комуникации.
Този конкретен проблем намира своето разрешение в рамките на няколко различни иновации, които се развиват след края на конфликта - използавнето на мотор и броня, за повишаване на тактическата мобилност на силите, използавнето на авиация за същата цел, както и за решаване на оперативни задачи (въздейстиве върху вкарваните в боя резерви и общи силов потенциал), въвеждането на радиовръзка и нови принципи на организация и координация, които позволяват по-успешно маневриране на силите на тактическо и оперативно ниво.

За да не претоварвам допълнително текста, ще се върна към конкретната тема, а именно понятието "блицкриг" и неговото определение и изнясняване. Накратко, желателно е поне поначало да свържем понятието с конкретна историческа рамка, в която то се появява (оттук идват споменаванията на Германия и ВСВ, макар че реално погледнато "блицкриг" може да бъде разглеждано като маневрена война и в този смисъл да бъде отведено малко по-назад във времето (в тази тема: http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=6476 накратко се споменават някои от възможните произходи на значението й)), а след това да видим доколко можем да го използваме по-общо и във връзка с други периоди и войни.
Накратко, на стратегическо ниво "Блицкриг" означава мълниеносна война, т.е., война с минимална продължителност. Единстевният начин тази задача да бъде осъществена е в най-кратки възможни срокове да бъде неутрализирана вражеската армия и в този смисъл, основната военна стратегическа задача е унищожаването на силовия потенциал на врага (а не заемането на конкретна територия или населено място). ЗА целта трябва да се осъществи следното - да се заплаши такъв обект, който противникът неизбежно ще защитава с всички сили, така че те да бъдат блокирани. Интересното е, че несъмнено това може да бъде наречена най-общо "съкрушителна война", доколкото се опитва с един удра да съкруши волята за съпротива на портивника. Но като цяло до този тип война прибягват единстевно държави ограничени откъм стартегически ресурси (Германия и Япония през ВСВ) - те нямат възможност да водят продължителна война (още повече, война на изтощение) поради което и използват стратегия за постигане на "мълниеносна" победа. Разбира се, както се разбрахме по-рано, всяка държава се стреми към постигането на "бърза победа" (в това число и Франция или Великобиртания, там обаче мислят постигането на победата по друг път). Разликата в случая е следната - поначало нито Германия, нито Япония притежават силово предимство над вероятните си противници (за сравнение - през ПСВ Цнтралните сили приблизително до вротия месец от войната разполагат със силово преимущество). В този смисъл, те не могат да се надяват да постигнат съкрушителен успех единствено за сметка на сила. Затова се използват определени иновации, които успяват да компенсират силовия недостатък. Можем да кажем, че в този смисъл "блицкриг" е на първо място определен стратегически подход, поризлизащ от определено стартегическо положение, като в рамките на този подход се компенсира недостатъка за сметка на максимизация на риска.
След това - определен оперативен подход към компенсирането на недостига от сили (за сметка на маневрирането им и прилагането им в най-слабата точка на противниковата позиция, а "съкрушението" се мисли по-скоро като неутрализация (до голяма степен психическа)). На последно място това са определени тактики, за които говорихме и по-горе.
В този смисъл, блицкриг не е определим само като война на съкрушение, поне според мен, а по-скоро като маневрена война (но най-вече навренеост на силите и възможност за бързото им съсредоточаване в ключови точки), война на максимизирания риск, за сметка на максимизиран резултат. Коренно противополжен подход възнамерява да използва да речем Франция в същата ситуация - те се надяват да водят война на минимизирания риск, която им гарантира сравнително бавен, но постоянен офанзивен темп (по 1-2 км на денонощие), като отново мислят войната по-скоро като бърза, отколкото като "изтощителна" (помнейки цената на ПСВ). Впрочем, тази тема може да се развие още по-конкретно, но в момента нямам време за това, така че може би ще почака

.

**Sir Gray** · 19-02-2005, 14:35

Първо здравей, Hans Delbruck

А след това ще си позволя малко коментари към твоите постове тук и във "Военно изкуство". Като цяло аналитичната ти база е разумна и стройна, срещу нея няма какво да се възрази. Но ми се струва, че допускаш грешки при правилното класифициране на отделните термини. Какво имам предвид: изначалното ти деление на съкрушителен и изтощителен тип война има смисъл, обаче после не развиваш тази структура в дълбочина, създавайки подвидове и структура, а директно приравняваш всяка "стратегия" или метод с единия или другия архитип, ако мога така да ги нарека. Така допускаш грешката да приравняваш "блицкриг" със съкрушителната стратегия (СС) като синоними за едно и също нещо, макар според мен, а и според многото примери, които може да ни даде историята СС включва голямо число модификации и подтипове. И ние тук използваме "блицкриг" като обозначение на един доста конкретен подтип, произлязъл от определени условия и разчитащ също така на конкретна ситуация за реализацията си (сиреч за да съществува, за да е налице блицкрига трябва ситуацията да отговаря на строго конкретни характеристики - те са описани в по-горните постове достатъчно добре (и за това обикновено свързваме блицкриг с немците и ВСВ))
Като илюстрация какво точно най-често разбираме тук под "Блицкриг" ще цитирам Голъм "Въобще, при по-внимателно вглеждане БК се оказва не доктрина, а по-скоро наименование на определена оперативно-стратегическа изкусност, която е достъпна понякога за отделни хора." Удебелението е от мен и за мен най-точно се доближава до съществувалия на практика БК. Оттам нататък в по-горните постове ще срещнеш и значително "по-разплути" като смисъл БК, но в тези случаи терминът е използван само като повръхностно обозначение, докато всъщност се разглеждат стоящите под повръхността на практиката теоретични обосновки и принципи (особено постовете на Голъм). Което обаче не значи, че тези теоретични системи са били развити още на времето, нито пък че някой е създал БК базирайки се на тях - ние по-скоро ги извеждаме пост фактум с идеята да поразровим на какви изначални теоретични принципи се базира успехът на практическия метод БК. И така, обвивайки и досъздавайки идейната и теоретичната част около метода, в крайна сметка създаваме една доктрина или даже идеология.
Но да се върна към твоята класификация. Описвайки СС с целта да поясниш, че тя не се различава от БК ти казваш:
"Съкрушението е насочено към отнемане възможността на противника за съпротивление, тоест унищоженито на неговите въоражени сили, окупирането на неговата столица, а в краен случай и на цялата територия на държавата му. Средството, което използва стратегията на съкрушението е решителното сражение (операция в съвремения му вариант). Тоест противниковата армия трябва да бъде унищожена в хода сражението и последвалото го преследване, ако това не е достатъчно и противника изправи нова армия то и тя трябва да бъде унищожена. Най-добрия начин да се принуди противника към сражение е чрез директна заплаха на неговата столица." Но изглежда ти убягва, че това се различава значително от БК - при него не противниковата армия(личния състав) е целта, а нервните връзки на тази армия. Разликата е огромна и точно по тази разлика се налага да дефинираме поне двата подтипа на СС - БК от една страна и от друга класическото решително сражение при Наполеон да кажем, или пък концепцията на Kesselschlacht при немците да кажем. Втория ми пример ще е най-нагледен за пояснение на разликата всъщност - при тази концепция, съществувала до ПСВ, че даже и до началото на ВСВ поне и от която после се доразвива БК, целта е точно чрез офензивни действия да се елиминира максимално бързо противниковата армия и така врагът да се принуди да капитулира. Но методът е съвсем друг - концентриран пробив на фронта, след което обаче не следват дълбоки нахлувания, ами атаки по така отворените/създадените флангове на врага и оформянето на верига от отделни обкръжения по фронта, в които се унищожава цялата вражеска сила. Вижда се, че целта на операцията е личния състав на врага, директното елиминирането на бойните му части. Докато при БК не се цели това, там пробивът е последван от дълбоко нахлуване с цел унищожаване на нервните връзки на армията (което се постига както физически чрез прерязване на комуникационните канали, така и психологически чрез внасянето на паника, затова не трябва да се подценява психомомента) Целите са съвсем различни. Така че не би трябвало да се приравнява БК със СС - БК описва един конкретен вариант на СС. Както и другите ти исторически примери всъщност - всички те са конкретни модификации и подтипове на общата СС, но с непренебрежими разлики помежду си, които не позволяват да ги приравним.
И само още една малка добавка - там където описваш конкретните "признаци" на БК и после питаш "Според мен изброеното е характерно за абсолютно всяко прилично настъпление, или греша?" ами аз бих казал, че грешиш

Те са характерни за всяко настъпление според днешните разбирания и днешната гледна точка. В различни периоди на историята обаче успехът на дадено настъпление съвсем не е определян от такива фактори, нито пък някой се е стремял към тяхното постигане (което предвид, че за тези "признаци" са нужни характерните условия от най-новото време е повече от очеизваждащо

). Всъщност съществували са достатъчно офенцивни доктрини, които изрично са забранявали подобни действия

Ах, изпревариха ме

чакай да видя сега дали Голъм е написал същите работи

Дописване след прочитането на горния пост:
Относно смисъла на изтощителната война:
Струва ми се, че е възможно да се мисли в такава схема. Да си представим случай, когато се стремим да ограничим/избегнем горещия конфликт поради прекалени загуби от него и се пренасочваме по начало към индиректна конфронтация. Хмм, това избива на Студена война... Но да кажем един вид органичаване на ресурсите, впегнати в горещите действия и пренасочването на по-голямата част обратно към цивилния живот с цел намаляване темпа на военно изтощение и увеличаване на цялостната издръжливост (ала ограничена война 17век)? Това в случай, че едно поорязано горещо усилие би било достатъчно да удържи масираното противниково такова, докато и в обратна посока важи същото - максимално наше горещо не би достигнало за скорошна развръзка на конфликта.
Но като цяло това влиза в графата "стратегия на индиректния подход", който термин по-добре описва тоя случай (макар аз под "изтощителна война първоначално нещо такова бях подразбрал (или доизмислил))

Съобщение

Блицкриг

Блицкриг

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment