Падението на Сасанидска Персия

[monte christo]

ЗДР, колеги

Дълго време се чудех, как точно да бъде кръстена тази тема. Дали да се казва "Битката при Кадисия и разгрома на Персия" или "Краят на Сасанидски Иран" или нещо от този род!? Както и да е...

Отначало смятах да разгледам само битката при Кадисия. Но, след това, като се поразмислих, реших да оставя темата с "отворен код". т.е нека всеки, който поназнайва нещо от този период, да се включи по-нататък и така, лека-полека да проследим края на тази велика държава от миналото.

Според мен, тук в БС, никога не се е обръщало достатъчно внимание на арабските нашествия и завоевания от първата половина на VII век. Колкото и странно да звучи за някои участници, това е факт! По-принцип, в BG, сме склонни да се интересуваме повече от арабските обсади на Константинопол или пък от самите Кръстоносни походи - все събития, които за нас българите, по презумпция са "по-интерсни", понеже, малко или много, сме били намесени и имаме някакъв пръст в тях.

Съгласете се, че ние българите на практика нямаме , почти никакви познания за първите десетилетия от съществуването на Ислямската цивилизация. Нещо повече дори - ние нямаме необходимите познания, не само за политическата история на арабските племена, но и в социалната, стопанската, та даже и в религиозната сфера.

Същото важи и за Сасанидски Иран. Като, че ли това е по-правилния термин, отколкото Сасанидска Персия. Но, последното име е толкова дълбоко вкоренено в съзнанието на учените, както и в нашето, та няма смисъл да се повдига спор. Досущ, както термина Византия - неправилно наричаната от нас (Източна) Римска империя. Самата Сасанидска държава се е наричала Eranshahr. Съответно и жителите и са иранци, а не персийци, специално от областта Парс (Фарс).

Ние знаме твърде малко и за Сасанидския период на Иран. Почти всички сме се интересували само от Ахеменидски Иран и сблъсъка му с елинистическия свят. Тук искам да се заемем с непосилната задача, да съставим ТОЧНА хронология на последните години от съществуването на Сасанидската цивилизация.


следва...

[monte christo]

една малка ретроспекция...

Как ли щеше да изгледжда нашия свят, ако Шахиншаха Хозрой II Правез не беше наредил екзекуцията на Лахмидския цар Нуман II през 602 г.?!?

Как ли щеше да изглежда света, ако през 627 г., персийския пълководец Шахрбараз, не беше играл двойна игра?!?

Въпроси, все без отговори...

В началото на двайсетте години на VII век. след Христа, Сасанидския Шахиншах, наистина се чувства Цар на Царете. Какво повече може да се желае? Владее територията от река Инд до Витиния и Галатия в Мала Азия, от Каквказка Албания до Киренайка и самия Горен Египет, владее Киликия, Сирия и Палестина, владее арабските царства на Гассаниди и Лахмиди, владее Йемен и Оман, владее Хорасан и древната Бактрия. Владее всичко, което някога са владели Ахеменидите. Eто, най-накрая, техните наследници - Сасанидите, са възстановили някогашната мощна държава.



Но, красивата приказка свършва в началото на 628 г., когато римляните достигат канала Нахраван и са доста близо до Ктезифон! Какво да прави стария Шахиншах сега? Как и защо, неговите пълководци допуснаха подобно нещо? И докато Шахиншаха се чуди, недоволните аристократи, взели, че го свалили от трона, убили го и издигнали на престола неговия син Кавад II.

Новият Шахиншах сключил мир с омразните римляни и се задължил да им върне всичките земи, които персите по-рано завоювали. Империята, отново започнала бавно да се свива. Но, не щеш ли, само след няколко месеца царуване, през същата 628 г., Кавад взел, че умрял! Дали от болест или пък е бил отровен? Това за нас, няма никакво значение, любезни ми читателю, но значение имало за самите перси, защото го наследил неговия син Ардашир III.

Малък, седем годишен хлапак, който вместо да играе на воля, трябвало да си играе на Шахиншах. Разбира се, че на придворните аристократи, също им се играело на шах и осемнадесет месеца по-късно, през април 630 г. един от тях - нашия стар познайник Шахрбараз, изпратил в небитието, мъничкия Ардашир.


следва...

[monte christo]

След убийството на Ардашир III, престола бил зает от узурпатора Фарухан Шахрбараз. Той бил първия "официален" владетел, който не произхождал от старата династия. Самият Фарухан бил оприличаван от съвременниците си на глиган; толкова ловък и агресивен бил той във военното дело, та му лепнали прозвището Шахрбараз, Глиганът на империята, респективно Стълбът на империята. По време на службата си на предишните шахове, Шахрбараз заемал най-високия военен пост - Eran Spahbod, аналогичен на военен министър, главнокомандващ персийската армия и понякога ръководител на посланическите мисии.

По време на войната с Ираклий, изникнало взаимно недоверие между Шахиншаха Хозрой II и неговия най-добър пълководец Шахрбараз. Факт е, че след неуспешната обсада на Константинопол през 626 г., Шахрбараз с неговата армия, останал един вид неутрален във войната между перси и ромеи. С голяма доза сигурност, може да се твърди, че неговото неучастие в битката при Ниневия, ускорил края на войната.

През април 630 г. , когато Шахрбараз узурпира трона, в Армения нахлули от север, през Кавказ, други стари врагове на Сасанидски Иран - западните тюрки, подпомагани от хазарите. Шахрбараз изпратил 10 000 елитна конница за сдържане на нашествието, но тя попаднала в засада и била разгромена.

Близо месец и половина по-късно, през юни 630 г., Шахрбараз бил убит в дворцов преврат, целящ възстановяване Сасанидите на персийския престол.

Новият Шахиншах бил... жена, казваща се Пурандохт, известна също и като Буран, Поран и т.н. Дъщеря на стария Хозрой II Правез и леля на убития Ардашир III. Опитала се да внесе политическа стабилност в империята. Задача, оказала се непосилна за една жена. Провинциалните губернатори, както и представителите на военната аристокрация - васпури, за момента били обхванати от твърде големи центробежни сили.

От друга страна, краткото и управление се запомнило с оживлението на империята, понижаване на данъците, сечене на монети, както и реконструкция на обществени сгради, пътища и мостове. През 631 г., една година, след като идва на власт, Пурандохт вече не е императрица - навярно умира, възможно отровена или абдикира?!

Следващият Шахиншах бил... отново жена! Казвала се Азармидохт, дъщеря на Хозрой II Правез и сестра на Пурандохт. Според Табари, новата императрица царувала само няколко месеца. След това ни съобщава, че през същата 631 г., както вече ни се наложи да уточним, генерал Фарух-Ормузд, управител на Хорасан, поискал да се ожени за нея. Явно се стремял към короната по един интересен и легален път.

Датският професор Артур Кристенсен ни съобщава, че с намаляване броя на представителите на Сасанидската династия, все повече губернатори и военни аристократи се изкушавали от мисълта за царската корона. И повечето не мислели за тази в Ктезифон. Било твърде опасно за тях. Случаят с убийството на Шахрбараз било ясен знак, какво може да се случи на всеки претендент, който не е от династията. Тези, които все пак имали някаква роднинска връзка с управляващата династия, откъсвали дадена провинция и се обявявали за независими.

Според Кристенсен, два прецедента имали катастрофални последици за единството и независимоста на стария Иран в тези твърде съдбоносни за него дни. Първият е бунта и узурпирането на властта от Бахрам Чобен през 590 г., веднага след убийството на Хормизд IV, преди още Хозрой II да се възцари. Вторият прецедент, четири десетилетия след първия е самото узурпиране на царския престол от Шахрбараз. Събитие, разстресло из основи дворцовия и провинциален живот.

Но, да се върнем към нашите герои. Императрица Азармидохт, разбира се гордо отказала предложения и брак. Нещо повече - отказва всякакви преговори, като дори нарежда застаряващия кандидат да бъде премахнат! Ние, разбира се, не знаем, как точно са протекли потенциалните интриги за отстраняването на генерал Фарух-Ормузд, но е факт, че той бил убит!

И ето, че стигаме до една личност, която по-късно ще бъде възпята като мегагерой в иранския фолкор и в чудната поема Шахнаме на Фирдуси става въпрос за Рустам. Син на Фарух-Ормузд. Веднага след убийството на баща си, през 631 г. изненадващо овладява столицата Ктезифон. Сваля от престола императрица Азармидохт и нарежда да бъде ослепена!


следва...

[Guy de Mont Ferrand]

Ех, Рустам ми е любим герой още от детските ми години (Тогава бях гледал един жесток руски сериал, направен по "Шах-наме". Книгата, разбира се, прочетох малко по-късно...). Хиляди адмирации за темата

[monte christo]

Ги, този сериал, не го ли бяха излъчвали, преди около 25 години?!? И да е бил винаги в петък - деня на съветската тв? Защо имам някакви смътни спомени? Няма да се учудя, ако събира прах, някъде в Замунда/Руски филми

[tonev]

През април 630 г. , когато Шахрбараз узурпира трона, в Армения нахлули от север, през Кавказ, други стари врагове на Сасанидски Иран - западните тюрки, подпомагани от хазарите. Шахрбараз изпратил 10 000 елитна конница за сдържане на нашествието, но тя попаднала в засада и била разгромена.

това е много странен момент...

иначе поздравления за темата... точно в този времеви отрязък е и формирането на СВБ, обект на толкова много спорове...

[monte christo]

По-правилно е да го наричаме Ростам или Ростем, но така сме свикнали с неговото популярно за нас име, че просто няма как другояче, освен Рустам. Рустам Фарухзад бил назначен за Eran Spahbod, още по времето на императрица Пурандохт. Дали е заел този висок пост през 630 г. или през следващата 631 г., ние можем само да гадаем. Факт е, че когато детронира Азармидохт, той вече е бил главнокомандващ на армията.

Освен, че бил военен министър, Рустам бил и губернатор на Хорасан и принц на Азербайджан, както своя баща навремето. В него период, всички губернатори "получавали" и владеели "своите" земи - един вид наследствени феодални владения.

През същата 631 г. (но, неизвестно точно кога - дали преди детронирането на Азармидохт или след това), Рустам завоюва Източна Армения от нейния римски (ромейски) марзпан Вараз Тиротс II Багратуни и я присъединява към своите лични владения. Вече ни е известно, че в епохата на марзпаната в Източна Армения, самия Шахиншах одобрявал кандидатурата на даден арменски принц и чак тогава се пристъпвало към назначението му за марзпан. Същевременно самия марзпанат, се ползвал с относително широка автономия под върховенството на Сасанидите.

Знаем, че ябълката на раздора между Рим и Иран, винаги е била древна Армения, разкъсана на две части от противниците - Западна и Източна.
Ако, не се заблуждаваме, с мирните договори от 628 г., и тези от 630 г. Източна Армения, преминавала под юрисдикцията на Рим. Не знаем, обаче в Константинопол, как са погледнали на анексирането на марзпаната. Надали им е станало много приятно Със сигурност, обаче можем да твърдим, че до нова война не се е стигнало заради Източна Армения, макар, че ромеите от сега нататък, винаги ще имат едно на ум, спрямо действията на Рустам.


Другото интересно за нас, любезни читателю е това, че самия Рустам потъва за цяла година, в някакъв, своего рода исторически вакуум. Какво имам предвид?


Рустам се появява в персийските източници, чак на следващата 632 г. Вече като подръжник на младия Шахиншах Йездигерд III.

Но какво е станало преди това? Кой наследил Азармидохт?


следва...

[monte christo]

И така стигаме до възможно най-мътния и не особено добре разгадан период, дори в наши дни.

Кой наследил Азармидохт, след като тя била свалена от Рустам и по негова заповед ослепена!? След като Рустам овладял Ктезифон, защо на следващата 632 г., пак е трябвало да го овладява, за да постави на престола младия, шестнадесет годишен Йездигерд III?

И тук, щем, не щем, трябва да започнем с хипотезите?

Знае се за един претендент на име Хормизд VI, който е възможно да бъде някакъв роднина на Сасанидите. Още с убийството на стария Хозрой II през 628 г., той не искал да признае властта на Кавад II Широй и се обявил за независим. Дали по някакъв начин е овладял столицата през 631 г.? Или е бил поканен от аристократите? И, ако е бил поканен, от кои по-точно? Дали от Рустам? Но, защо Рустам ще трябва да се отвоюва столицата през 632 г.? И от кого по-точно? Дали защото, Хормизд VI е искал да отстрани по някакъв начин всесилния Eran Spahbod и младия законен наследник Йездигерд? И въобще, колко още претендента е имало за короната в Ктезифон в периода 631 г. - 632 г.


Вече със сигурност се знае, че Йездигерд III се възкачва на престола на 16 юни 632 г. и то след доста вътрешни конфликти. Първи братовчед на убития Ардашир III, младия Йездигерд, трябвало да стане Шахиншах, веднага след като навърши пълнолетие. Това било компромисното решение на дворцовите аристократи при издигане кандидатурата на неговата леля Пурандохт през 630 г., когато узурпатора Шахрбараз бил свален.

И така, след Хормизд VI, на престола през 632 г. се възкачил отново млад Шахиншах, като главните действащи лица в управлението на държавата били двамата регенти - Рустам и Фирузан.


следва...

[monte christo]

И докато, всички ние знаем ролята на Рустам, то каква е била ролята на Фирузан? По стара източна традиция, владетелят би трябвало да има близък съветник до себе си, така наречения везир. Навярно, Фирузан бил точно такъв. Но, какви са властта и възможностите на везира в Сасанидски Иран и до сега не е точно изяснено. Знае се, също така, че с течение на времето, двамата регенти започнали да се ненавиждат.


Една друга опасност, обаче се задала на хоризонта и на която било отсъдено, да се превърне в кошмара на Сасанидски Иран - надигането и експанзията на Исляма. Дворцовите борби и честата смяна на владетелите (за четири години се сменили седем), навярно отеквали далеч зад пределите на Сасанидите.

През месец април 633 г. в плодородната Месопотамия се появили арабите-мюсюлмани. Този път това не приличало на пореден арабски набег за плячка - идвали за да завладеят земята. Самият брой на арабите-мюсюлмани го потвърждавал.

Тук е мястото да отбележим, че някога в плодородната югозападна Месопотамия с център Хира се намирало васалното арабско царство на Лахмидите, които владеели и североизточна Арабия. Но, след като, през 595 г. лахмидския цар Нуман II изоставил езичеството и приел несториянството, традиционната проперсийска политика на Лахмидското царство, започнала да се отклонява. Претенциите на Лахмидите, макар и съюзници, са опасни за персите, които зависят твърде много във военно отношение от арабите. През 602 г. Нуман II е екзекутиран по заповед на Хозрой II. В страната е изпратен наместник. Две години по-късно племето бану бакр вдига въстание против персите и разбива изпратените срещу него персийски отряди. След седем години е сложен край и на културната автономия - страната е присъединена към Сасанидска Персия.

Изпратеният от Халифа Абу Бакр пълководец Халид ибн ал-Уалид, отначало се притеснява от персийската армия. След хитри маньоври, той я изморява и започва сражение при Казима, което е спечелено от арабите-мюсюлмани. Персите са неприятно изненадани още един път от смелостта на мюсюлманите в друго сражение край Ефрат, което също губят. Видяло се, че врагът е необикновенно амбициран и физически и психически много добре подготвен.

Налагало се да се действа и без да има време за обучение, набързо да се свикват войници от цялата територия на държавата. Месец по-късно персите претърпяват срашно поражение при Уаладжа. А само след няколко дни, макар и след жестока съпротива, следва персийския тотален погром от арабите при Уллаис. Добре, че нашествениците нямали голяма армия с която да тръгнат направо към Ктезифон.


следва...

[monte christo]

На този етап, регентите не могли да се справят с новото предизвикателство. Били изненадани от силно мотивирания противник. Трябвало да преминат към отбрана и изчакване. Нямало време да се създава боеспособна армия. Градовете и гарнизоните в Ирак били изоставени на произвола на съдбата.

Последвалата окупация на Ирак през лятото, от двора на Шахиншаха гледали на практика безучастно. Едва през ноември 633 г. имало някакви опити за частична мобилизация, които завършили трагично. Арабите-мюсюлмани на три пъти, в три различни нощи изненадали събиращите се контингенти от перси и съюзните християнски арабски племена. Рустам за сетен път се убедил, че насреща му седи много хитър и доблестен войник в лицето на Халид ибн ал-Уалид.

През януари 634 г. паднал приграничната крепост Фираз. Мюсюлманите били пълни господари на приефратските земи. Но не щеш ли, в края на март или началото на април 634 г. Халид ибн ал-Уалид бил отзован, като със себе си взел 9 000 души. Другите 9 000 той поверил на Абу Убаид ал-Сакафи, който останал в Ирак.

Точно този момент смятал да използва и Рустам. Изчакал края на лятото. След кратка подготовка изпратил пълководеца Джабан срещу Абу Убаид.
Но, в сражението при Намарак през септември 634 г. арабите отново победили. Персите направили неуспешни опити за интервенция и при Баросма и Каскар - арабите просто били по-добри войници.

През ноември 634 г. Рустам решава да изпрати най-добрия си пълководец Бахман срещу арабите на Абу Убаид. Този път 10 000-та персийска армия била добре подготвена, като напълно възможно е половината от нея да са били Jund-i-Shahanshah или Имперската Охрана. Просто вече нямало други войници и се налагало да се използват не само гарнизоните но и самата гвардия.

Близо до Куфа, около един мост, Бахман изчакал арабите на Абу Убаид да преминат реката. След което се завързало много ожесточено сражение, в което персите за пръв път взели превес и победили арабите. Близо 6 000 арабски войници били убити и издавени. Самият Абу Убаид ал-Сакафи също бил убит.


следва...

[monte christo]

Дългоочакваната персийска победа над ислямските завоеватели, не стоплила сърцето на Рустам. В Ктезифон избухнал бунт против него, ръководен от Фирузан. Регентите в последно време плетяли интриги един срещу друг и сега Фирузан решил да се възползва от ситуацията, защото града бил оголен откъм военни части. Бахман веднага бил извикан обратно да помогне за потушаване на бунта и така била изпусната златната възможност, арабите да бъдат въобще прогонени от Ирак.

След като Абу Убаид ал-Сакафи бил убит в битката при моста, командването на останалите живи, около 3 000 души било поето от Мотана. Преди заминаването си обратно към Ктезифон, Бахман оставил приблизително същия брой войници на Михран с ясната заръка да намери и доунищожи арабите. Но при Байуб през същия месец, Мотана подлъгал в засада персийския отряд и Михран едва се спасил. Ситуацията оставала патова. При всички положения, обаче на арабите им се наложило да се изтеглят почти до Персийския залив, понеже не разполагали с подкрепления и този трихиляден отряд не бил в състояние да контролира почти нищо. Така Южен Ирак бил очистен от нашествениците.

Глътка въздух за новата упрявляваща клика в Ктезифон. Повече не срещаме никаде другаде името на Фирузан. Или е бил убит или му се налага да бяга, защото главните действащи лица в двора на Шахиншаха към нея дата били трима души: Рустам, неговия брат - Хуразад, който бил велик шамбелан и някой си Задой, може би евнух, за който не намираме никакви други сведения, поне засега.


Навярно този своеобразен триумвират е поискал ръката на ромейската принцеса, защото научаваме, че през 635 г. Шахиншаха Йездигерд III се оженил за внучка на Ираклий в знак на добра воля, забравяне на миналото, вечен мир между двете държави - Рим и Иран и съответно, координиране на действията срещу общия неприятел.

И докато ромеите, все пак имали доста неприятности с арабите в края на 635 г. то в Сасанидската държава, кипяла трескава подготовка срещу мюсюлманите. Навярно представяни като какви ли не кръволоци, искащи да пият кръвта на малките деца и да изгасят Свещеният огън Адур-Гушнапс, да се гаврят с зороастрийските жреци, да поробят свободните иранци и т.н. Рустам избрал Ктезифон за място на рекрут и обучение на армията. Край града, бил издигнат голям лагер, в който всеки ден се вливали желаещи да участват в свещената война срещу арабите.

През пролетта на 636 г., малко след падането на Емеса под арабска власт, в източните провинции на Римската империя започнали да се събират несметно число войници. Същевременно персийците изоставали доста с набирането и обучението на войската. Пролетта също изминавала в подготовка, докато през месец май, огромната 80 000 армия на Император Ираклий вече очаквала заповеди. Наложило се ромеите да поизчакат малко за началото на офанзивата, за да могат персите да привършат своите приготовления.


следва...

[Кухулин]

Много интересно четиво. Забавно е да се разглеждат едни и същи събития от няколко различни гледни точки

[monte christo]

Така притиснат от две страни, Халифата също събирал войници, но на каквито и да било мобилизационни чудеса не бил способен. Сирийската армия в този период била с първостепенно значение. Халифът Омар, се възползвал от неочакваната пауза в действията на ромеите и успял да изпроводи 6 000 души в помощ на Абу Убейда ибн ал-Джарра и Халид ибн ал-Уалид.

След дълъг размисъл, през месец май 636 г. Омар решава лично да оглави Иракската армия, но след военен съвет възлага командването на Саад ибн Аби-Уакас, братовчед на Мохамед. Същият месец, Саад потегля с около 4 000 души от лагера си покрай Медина и месец по-късно се присъединява към арабската армия, която се концентрира в Северна Арабия. Според инструкциите, дадени му от Халифа, Саад трябвало да се придвижи от Шараф към Кадисия, както и да се вслушва винаги в съветите на полевите командири.

Кадисия е малък градец, разположен на западния бряг на река Атик, приток на Ефрат, на около 40-45 км от Куфа и почти същото разстояние от Хира. През юли 636 г. арабите разгръщат лагер там. През цялата Сирийска и Иракска кампании, халифа Омар бил изключително активен. Макар и далеч от боините действия, той ежедневно получавал точни сведения и издавал напълно актуални заповеди. Саад ибн Аби-Уакас получава заповед да бъде внимателен и в никакъв случай да не влиза в сражение с каквито и да било персийски отряди. Главните арабски сили в момента били заети със Сирийския фронт - предстояло решаващо сражение с ромеите и силите в Ирак били твърде малобройни за каквато и да е офанзива.

Наложило се Халифа Омар да отмени забраната, която била наложена от предишния Халиф Абу Бакр на арабските племена, участвали против Исляма във Войната на Отпадналите (Войната Ридда) и които нямали право да участват в държавните дела по какъвто и да било начин! Дори и при така обявената мобилизация, Халифа пак бил недоволен, защото силно се съмнявал в бойните качества на повечето арабски племена. На него му трябвали ветерани и истински вярващи!

По-късно, когато арабите спечелили голямата битка при Ярмук, Омар наредил на главнокомандващия сирийската армия Абу Убейда ибн ал-Джарра, незабавно да изпрати контингент от около 5 000 души ветерани в Южен Ирак на помощ на Саад ибн Аби-Уакас.

Възможно е по нареждане на Халифа, Саад ибн Аби-Уакас да е изпращал емисари първо при Рустам, а след това и до самия Шахиншах в продължение на няколко месеца. Омар явно се опитвал да печели време. Какво точно се е обсъждало ние не знаем. Със сигурност едно от посолствата на арабите (ако не е и единственото) водено от An-Numan ibn Muqarrin, излязло с предложение персите да приемат Исляма или да заплащат джизия. Засвидетелствано е, че Йездигерд III бил оскърбен от това предложение и на свой ред се постарал да оскърби пратениците, като наредил на слугата си да захлупи кошче за боклук, върху главата на Asim ibn Amr, който бил един от членовете на посолството.

Персийската армия достигнала околностите на Кадисия също през юли 636 г. и се установила на източния бряг на споменатата река Атик. Преди това, армията била свикана и концентрирана в околностите на Ктезифон - персите не повторили уникалната си глупост да събират войсковите си части в непосредствена близост до врага. Всички помнели как завършили предишните сражения при Уаладжа и Уллаис, когато вместо да се съединят в една голяма армия, допуснали арабите да ги разбият в две оделни сражения!

От друга страна, макар и огромна този път (около 60 000 души) персийската армия не обладавала така нужните й качества - тоталната мобилизация не можела да замени кадровите войници, загинали в предишните битки.


следва...

[monte christo]

БИТКАТА ПРИ КАДИСИЯ

Бил построен силно укрепен лагер край Сабат , навярно с ров около него, както и възстановен стария мост над река Атик - единственото място, от където можело да се достигне от арабска страна до персийския лагер. Рустам от своя страна, помнел добре лошата бдителност на самите перси и на спомагателните арабски християнски племена, които се оставили да бъдат изненадани от три страни, на три пъти в три нощни сражения! от професионалните войници на Халид ибн ал-Уалид през ноември 633 г. Става въпрос за кланетата в Музайа, Сании и Зумайл!

В персийската армия се наброявали около 45 000 пехотинци, около 15 000 тежковъоръжени конници (от които, катафрактите въоръжени с копия и клибанарии, въоръжени съответно с боздугани и мечове) както и спомагателен корпус от 33 индийски бойни слона. Пехотата била разделена на четири големи корпуса. Конниците също били разпределени по равно на четири части и имали спомагателни функции. Равномерно разпределили и слоновете - по 8 за всяка "дивизия".

Както споменахме преди, Саад бил в непрекъснат контакт с Халифа, на който постоянни изпращали сводки дори за географската особеност на земята, където се концентрирали арабите за предстоящата битка. Арабската армия на този етап била приблизително към 25 000 души, от които близо 7 000 били конници. Саад ибн Аби-Уакас обаче по него време страдал от една неприятна болежка-радикулит на кръстно-поясната област и всяко едно напрягане на тялото го тормозело много. Наложило се за свой представител да назначи Халид ибн Арфата (Khalid ibn Arfatah), който щял да предава заповедите му на другите началници. Саад се разположил удобно в стария царски дворец в Кадисия, от където бойното поле се виждало много добре.


==========================
ден 1 - 16 ноември 636 г.
==========================

На 16 ноември 636 г., когато персите засипали и пресекли един канал на река Атик, за да се посрещнат за бой с арабите, Рустам разгърнал своята армия в следния ред: дясното крило се командвало от Ормуздан (Hormuzan), дясната половина на центъра от Джалин (Jalinus), лявата половина на центъра от Берзан (Beerzan) и лявото крило от Михран (Mihran). Рустам се разположил на малка височина, някъде зад десния център, близо до западния бряг на реката, от където имал отличен изглед на бойното поле. При него се намирала и една скъпоценна за персите реликва - прословутото знаме-хоругва Дерафш Кавиан (Derafs-e Kavian, Derafsh-e-Kaveyan), символизиращо не само персийската мощ, но и самата държава - Eranshahr. Между всеки един корпус имало празно пространство от около 150 метра. Така получения фронт бил с дължина над 4 км.




Арабската армия също била разделена на четири корпуса и подобно на персийската - всеки един на около 150 метра от другия. Зад всеки корпус пехота имало по един конен полк. Армията била сформирана на племенна основа и всеки човек се борел до свой близък роднина или приятел. Дясното крило се командвало от Абдула ибн ал-Мутим (Abdullah ibn Al-Mutim), десния център от Зура ибн ал-Хауийя (Zuhra ibn Al-Hawiyya), левия център от Асим ибн Амр (Asim ibn Amr) и лявото крило от Шурабил ибн ас-Самт (Shurahbeel ibn As-Samt) Извстни са имената и на двама от военачалниците, командвали конни полкове - Джарир ибн Абдулла (Jareer ibn Abdullah) командвал десния конен фланг и Адаад ибн Каис (Ath'ath ibn Qais), командващ конния десен център. Разстоянието между двете армии било приблизително 500 метра.

[monte christo]

Сражението започнало, както обичайно-с много дуели. След като няколко персийски офицери били убити при тези сблъсъци от елитните арабски мубаризун (Mubarizun), Рустам за да предотврати потенциалните загуби на своите военачалници, заповядал на лявото крило да нападне арабския десен фланг. Персите от крилото на Михран, засипали със стрели арабското крило, което понесло значителни загуби в жива сила. Дошъл момента на слоновете. Абдула ибн ал-Мутим веднага заповядал на конниците под командването на Джарир ибн Абдулла да спрат придвижването на слоновете.

Персите, обаче реагирали светкавично - техните тежки конници, преградили пътя на арабската конница от крилото. Слоновете продължили заплашително да напредват, следвани от персийската пехота на Михран. Ситуацията излязла извън контрол, когато конете на арабите подушили миризмата на слоновете и панически побегнали, без ездачите върху тях да могат да ги контролират за момента. Пехотата останала без подръжка. Преди още слоновете да се врежат в тълпата изплашени пехотинци и за да се предотврати тоталния хаос, арабското крило започнало да отстъпва.





Саад ибн Аби-Уакас изпратил заповед на Адаад ибн Каис да подпомогне със своят конен полк отстъпващото крило. През това време конниците от крилото се поокопитили. Арабската конница ударили отляво във фланг персийските катафракти, които трябвало на свой ред да отстъпят. Същевременно Саад изпратил заповед на командващия десния арабски център Зура ибн ал-Хауийя, също да подпомогне дясното крилото с един полк пехота. Така персийското ляво крило попаднало под флангови удари и насрещна контраатака. Започнало да се огъва. Зедно със слоновете, трябвало да се отстъпи максимално бързо.





След като първоначалната атака била отблъсната, Рустам заповядал на своя десен център под командването на Джалин и на дясното крило под началството на Ормуздан на свой ред да атакуват. Слоновете пак изплашили мюсюлманската пехота. След изключително интензивна стрелба с лъковете, арабите отново трябвало да отстъпят. Персите с тяхната конница, опитали удар тип "клещи" с цел обкръжение на лявото арабско крило и ляв център. Арабската конница била неутрализирана от комбинираната атака на слоновете и персийската тежка кавалерия.





Тежък момент за арабите, но Саад изпратил заповед на Асим ибн Амр на всяка цена да се справи първо със слоновете. Стратегията на Асим била гениална: арабските пехотинци да се стремят да срежат кожените колани с които, персийските водачи препасвали животните. Чрез тези колани се закрепяли дървените кули на слонския гръб. В случай, че се неутрализират водача и персийските стрелци от кулите по гърбовете на слоновете, стратегията трябвало да се доразвие в следния етап: плашене на животните с викове и крясъци, тормозене с върховете на копията и натирване обратно към вражата пехота. По този начин щели да се отворят цели коридори за арабска контраатака. В ранния следобед стратегията започнала да проработва...