Номадите

[Хана]

Наименованието номади носи (непонятно защо за мен) негативен смисъл за някои хора. Въпреки това номадите са реалност в историята и като такава не трябва да бъдат предмет на емоционална, а на рационална оценка.

1. Социална и политическа организация
Номадите са сравнително добре организирани общества. Организацията им е предмино на родов принцип със силно изразено авторитарно управление на вожда. Родовият характер на номадското общество се изразява и в династичният характер на предаването на властта. Именно това авторитарно управление е фактор за успеха на номадските общества когато обаче имат късмета да са оглавявани от силни личности. Примери за това са Атила, Чингис хан, Тимур, началото на династията на Осман.

2. Стопанство и икономика
Освен животновъдството, коет в случая не е интересно, номадските общества са в по-голямата си част и воински и грабителски общества. Войната и плячката са част от тяхната икономика. Има и миролюбиви номади, които не се склонни към експанзия и инфилтриране в съседните култури, но те по правило са поизмряли. Номадите са сравнително по-устойчиви при природни и други бедствия, тяхната мобилност ги насочва винаги към търсене по-добрия начин на живот в сравнение с досегашния. Липсата на икономическа и фискална политика ограничава стопанската експлуатация в такива общества. Номадите имат развито занаятчийство в някои области: обработка на желязо например.

3. Военно дело
Военната организация се характеризира с голяма мобилност, постоянна мобилизация, дисциплина, силен корпоративен дух, високо ценене на воинската смелост и доблест, добре развита разузнавателна дейност. Военото дело на номадите е в основата на средновековната конница и изобщо на рицарството като социален слой, на рицарските идеали.

[gollum]

Между другото, номадските общества са традиционни, което на практика означава и че са много устойчиви и малко склонни към промяна на начина си на живот. Подобни общности могат да съществуват много дълго време без съществено де се променят, стига да няма външни причини (и по-рядко вътрешни) за такава промяна. Добър пример са бедуините или пък североамериканските индианци (които са предимно номади).
Същевременно "номадски" съвсем не означава, че те са в постоянно движение и никъде не се установяват. По-скоро става въпрос за цикличност на движението между няколко точки, която следва и изискванията на скотовъдството. Подобни общества ще имат няколко "седалища", където отсядат между сезонните миграции. Необходимостта да обработват кожа, метал и други материали, означава и нужда от места, където това да се извършва, както и известна привързаност към естествени находища.
Ние често си представяме, че едва ли не основният поминък на номадите е бандитизма или грабителската война. Но в не по-малка степен номадските общества се занимават и с търговия.

[Хана]

Ами номади има дори и в съвремието (дори и в България - катуните например), което показва наистина, че са устойчиви. Но това са от така наречените миролюбиви и в този смисъл - затворени номади. Воинстващите са влизали в контакт с други култури и побеждавайки ги, са приемали тяхния начин на живот, тяхната цивилизация. Интересното е, че имайки надмощие в чисто силово отношение, те са "попивали" и в крайна сметка са ставали зависими от уседналата цивилизация.

Имаше един много хубав анализ от някакъв руснак (или рускиня) на полу-номадския характер на османските турци в периода на възникването им, цитиран в "От Галиполи до Лепанто" на Хр.Матанов. Та там се обясняваше устойчивостта на Османската цивилизация точно с номадските й основи: агресивност, грабителство, подчиненост на върховен вожд - Осман и неговия род, строга йерахичност в държавната организация.

[Sir Gray]

Асимилирането на номадите в една новозавоювана уседнала култура е неизбежно. От една страна чисто числено номадските нашественици отстъпват на завареното земеделско население, макар в моментът на контакт, на завоюването да изглежда обратното поради високия мобилизационен потенциал на номадите. Което означава, че с течение на времето номадите се асимилират чисто родово.
От друга културното асимилиране или поне напасване започва от самият момент на експанзията. В точката, когато дадена социална група премине прагът на стабилната вътрешна динамика или бъде принудена от ресурсна липса да експандира, то промените в начинът на живот са неизбежни. Обикновено разбира се новите завоеватели оформят войнстваща аристокрация, като културно се опитват всячески да запазят стария традиционен начин на живот (последствие от силния традиционализъм на такива групи, споменат от Голъм). Юртите в палата на Чингиз Хан и в константинополските дворци на османците или ако искате днешните шатри на арабските шейхове са израз именно на това желание. Но в дългосрочен план вариантите са два - или новите аристократи лека полека се променят и асимилират напълно в завареното население, в който процес разбира се променят от своя страна и съществуващата преди тях култура (варварите в Западна Европа например) и който вариант всъщност е единствения, даващ някаква възможност на новата структура да просъществува. Другият е капсуловането на предишните номади в опитите им да запазят старите порядки и култура в новата среда, което довежда до изкуствено изолиране от промените в нея, традиционализиране до абсурдност и в крайна сметка загубване на водещото, аристократичното място сред завоюваните или на някой външен враг, или на самите завоювани. Пример за това са мамелюките в Египет.

[gollum]

То въобще за номадите трябва да се потърси авторитет, например, Гумильов .

Но това са от така наречените миролюбиви и в този смисъл - затворени номади.

Аз бих се опитал малко да уточня тази разлика между "миролюбиви" и "войнстващи" номади така - става въпрос все за едно и също традиционно номадско общество, но в единия случай то е било изправено пред предизвикателство, което е изисквало конкретни действия, зад а оцелее. Тези действия при част от тях водят до реорганизация и повишаване на военната активност и агресивността. Във вторият случай предизвикателствата не са били толкова силни. Може да се обясни и така - както във всяко друго общество, в номадското постепенно се повишава "налягането" за сметка на пасионарната част от населението (която е динамична) и на определени моменти предизвиква взривоподобни "изблици" на енергия, които се изразяват в агресия и създаване на номадски "империи". И се получава верижна реакция, защото подобен изблик на агресия се превръща във външен фактор за други номадски общности.
Така че "мирно" и "военно" са по-скоро състояния на номадска общност, отколкото различни типове номадски общности.

[Хана]

Има два интересни въпроса, свързани с номадите или изобщо с този тип отношения между варварска и напреднала цивилизация.
Защо при сблъсък с друга цивилизация, по-наппреднала в много отношения (икономическо, културно, дори военно понякога), номадите са по-силни? Примерите за подобни сблъсъци, в които варварите (не задължително скитащи) вземат връх и побеждават, са толкова много, че може със сигурност да се заяви, че това е правилото, а примерите за обратното са изключения.
И второ, което е малко по-лесно обяснимо, защо след тази си победа в чисто политически или държавнически план, победената по-висока култура все пак осъществява своята "нежна" революция и победа отвътре, възвръщайки си в нова, снета форма позициите? Примерът с България и Византия е брилянтен: към 9-10 век в ПБЦ българите са се претопили, говори се славянски език, изповядва се християнство, икономика, търговия и занаяти са заимствали много от Византия, от която първоначално е отвоювано жизненото пространство. На практика от номадите-прабългари (или полу-номадите да бъдем по-точни) в чисто културен и цивилизационен план нищо не е останало за поколенията.

[gollum]

Защо при сблъсък с друга цивилизация, по-наппреднала в много отношения (икономическо, културно, дори военно понякога), номадите са по-силни?

Преди да се впуснем в този въпрос може би си струва да не бързаме да приемаме това заключение като самоочевидно. Дали наистина това е правилото? Или обиконвено от историята изпадат всички несполучливи агресии от този тип и изпъкват успешните, върху чиято яркост ние заключаваме това?

[Хана]

Преди да се впуснем в този въпрос може би си струва да не бързаме да приемаме това заключение като самоочевидно. Дали наистина това е правилото? Или обиконвено от историята изпадат всички несполучливи агресии от този тип и изпъкват успешните, върху чиято яркост ние заключаваме това?

Ами не знам, може би наистина генерализациите не са уместни, но примери има достатъчно много, за да се изведе от тях тенденция, а не да се разглеждат като изключения - това имах предвид. А че победителите не ги съдят и затова историята помни само happy end-a и success stories - това си е така.

[Хана]

Тъй като темата възникна от предполагаемото противоречие между номади и неномади, кое е характерно за едните и кое за другите и наличието на крепостно строителство като доказателство за уседналост, ще доразвия в тази посока темата.

Номадството е демографска характеристика и макар и от нея да произлизат други, икономически, политически, културни следствия, основното си остава начина на живот в чисто териториален план.
В чисто политически план номадите не само могта да създават държави, но и по правило ги създават, при това има достатъчно примери за държави от имперски тип. Тези държави, които обсъждаме тук и в темата за волжските българи, са държави от феодален тип, със съотвентия тип екстензивно производство без създаване на принадена стойност. Основа на иконоческата система е животновъдството, но също така са добре развити занаятчийството, има и слабо развито земеделие, но все пак го има.
Искам специално да отбележа, че номадите са и строители, обаче строители предимно на крепостни съоръжения за военни цели, а не за жилищни за разлика от неномадите. Примери на такъв крепостен градеж има и при Чингис хан и другаде. Пример за такъв отбранителен градеж в първоначалния си етап на създаване е според мен и Плиска. Градежи на валове и ма и на други места в Северна България в местана на първоначално заселване на българите.
Чисто номадство по принцип не съществува, в един или друг момент номадите спират и остават на едно място за известно време. При намирането на подходящи условия желанието за преселение вероятно е отслабвало. Има един симптоматичен случай при наследниците на Чингис хан, когато се разгаря спор между "консерватори" - привърженици на скитническия живот и "революционери" - които искат да преминат към живот на едно място.
Интересно е според мен и че религиите на номадите са били от най-различен тип: от ранно християнство при берберите например, арианството при вандалите, политеизъм. Не съм много добър специалист по религите, но май монотеизмът на прабългарите е изключение и показва според мен известен път на цивилизационно и културно развитие.
Също така прабългарите не са живяли изолирано, те са контактували и мирно доста активно. Известен е престоят на Кубрат при Ираклий още преди преселението, а вероятно доста подобни случаи са останали и недокументирани.

[Batko Charly]

До колкото знам Чингиз, а и не само той въвежда система, където повишаване става по заслуги, не (само) по роднинска връзка.

[Хана]

В ОЧАКВАНЕ НА ВАРВАРИТЕ

Какво очакаме, стълпени на площада?
Днес варварите ще пристигнат тук.

Защо това бездействие в народното събрание?
Защо народните избраници закони не създават?

Защото върварите ще пристигнат днес.
Когато дойдат варварите, те ще донесат закони.

Защо ли императорът е станал толкоз рано,
пред най-големите врати тържествено е седнал
на трона си, замислен, със корона на главата?

Защото върварите ще пристигнат днес.
И императорът очаква да приеме
водача им. Дори му е приготвил
да му даде тържествен пергамент. Във него
му е написал много титли и названия.

Защо и преторите са излезли днес
с червените си златоткани тоги?
Защо са гривни сложили със много аметисти
и пръстени с блестящи, лъскави смарагди?

Защо са взели своите най-скъпоценни жезли,
със злато и сребро прекрасно украсени?
Защото върварите ще пристигнат днес,
а заслепяват ги такива скъпи накити.
Защо прочутите оратори не идват като друг път,
за да изложат свойте мисли в красиви дълги речи?

Защото варварите днес ще дойдат.
А те се отегчават от сложни красноречия.

*****
Защо започна изведнъж такова неспокойствие,
обърканост, лицата станаха така сериозни?
Защо внезапно улици, площади опустяха
и всички се прибират, умислени дълбоко?

Защото падна здрач, а варварите не дойдоха.
Завърнаха се пратениците от границата
и казаха, че варвари не съществуват вече.

Сега какво ще стане с нас без варвари?
Та тези хора бяха някакво си разрешение.

Константинос Кавафис

[Док Холидей]

уау
добро е

[г-н Никой]

Ще се опитам да внеса някои пояснение, уточнения и направо корекции по темата. Ще цитирам мнения и ще се спирам на всяко от тях.

Хана: “Родовият характер на номадското общество се изразява и в династичният характер на предаването на властта.”

Това е така, но още по-характерно за номадите, непреминали към окончателно усядане, е липсата на строго установена система и правила за унаследяване на властта, както и изборност на владетеля. Изборността е съществувала при хуни, парти и дори при прабългари и в трите случая се е осъществявала от съвета на най-видните велможи. Що се отнася до правилата за унаследяване, правото на първородния често е било пренебрегвано в полза на най-малкия син или на друг син или член на рода, който е проявил най-подходящите качества, за да е владетел. Правилото на пренебрегване на първородния е съществувало при (вървя в хронологичен ред): хефталити (ирански номади от Средна Азия), партите, скитите и индоарийците. Наред с това при номадите е имало и правило властта да се наследява не от баща към син, а от баща към неговия брат. И после евентуално от племенника на брата (сиреч сина на първия брат). Подобно правило е имало отново при партите, вероятно и при Сасанидите, със сигурност и при българите (“Шестоднев”: “И у българите князете стават според техния род – синът на мястото на бащата, братът на мястото на брата. И у хазарите чуваме, че е така”; Ибн Фадлан за волжките българи: “Според обичаите им, ако се роди внук, взима го дядото без бащата и казва: “Аз имам повече право от баща му да го отгледам, докато стане мъж”. Ако почине мъж, го наследява не синът му, а само брат му”). Като пример за изживяване на липсата на регламент при унаследяването може да се посочи Османската империя. Мехмед ²² е този, който въвежда твърдото правило султан да бъде първородният син. А времето на Мехмед ²² е времето на превръщането на държавата на османлиите от получергарски бейлик в световна имперска сила.

Голъм: “Добър пример са бедуините или пък североамериканските индианци (които са предимно номади).”

Примерът с индианците е погрешен. Трябва да се прави разлика между номади (като едни скити например) и ловци и събирачи, каквито са индианците. Индианецът не е пастир, той не гледа стада от бизони, просто убива 1,2 или колкото му трябват, за да се храни известно време. Това, което отличава номада от ловеца и събирача, е че той разчита за прехраната си основно на продуктите, осигурявани му от добитъка – месо, местни и млечни продукти. Риболовът и ловът са съпътстващи поминъци, допълващи, а не основни.
Хана и Голъм са изброили поминъците на номада, Голъм съвсем уместно е добавил и търговията. Тук ще направя едно уточнение. Под “търговия” при номада следва да се разбира не толкова търговия със стоки собствено производство, а повече установяване на контрол върху съществуващи вече търговски пунктове и артерии, от които да се черпят приходи от мита, такси и т.н. По тази причина номадите се стремят да обезпечат нормалното функциониране на търговските пътища, след като веднъж са сложили ръка на тях. Затова и гледат да не притесняват завоюваните градове, но пък ги отрупват с данъци. Тюрките например когато завземат в средата на V² век Средна Азия с минаващия през нея участък от Пътя на коприната, дават широки права на согдийците, търговския народ на Средна Азия, срещу съответните приходи от такси и мита. А за ревностното бранене на такива артерии може да се посочи фактът, че когато при император Домициан партите поискват помощ от римляните за защита на източнокавказките проходи от северните номади, римляните изпращат един легион, който обаче прониква чак в Хиркания с цел да установи контрол над Пътя на коприната и по възможност пряк контакт с китайците и кушаните. На което съответно партите погледнали със силно раздразнение като посегателство на монопола им върху тяхната част от великия търговски път. В този контекст може да се посочи и единият от членовете на договора между Тервел и Византия, в който се регламентира именно търговските отношения между двете страни.
Голямо традиционно перо в номадската търговия също така е заемала и търговията с роби. Тук вече робите са били стока “собствено производство”, защото самите номади са се били специализирали в хайки за лов на роби. Хазарите са типичен пример, но изглежда и дунавските българи са имали като важна експортна стока славянски роби (Ал-Масуди: “Ако между тях и византийците се сключи примирие, бурджан плащат, като им водят слуги измежду славяните и други като тях”; и повторено същото у ал-Бекри “За борджаните... Държавата им е обширна и воюват с румците, славяните, хазарите и тюрките. Но от всички тези най-опасни са румците поради близостта с тях... И когато румците сключват с тях мир, те (борджаните) дават на румците като данък девойки и момчета от пленените славяни”).

Хана: “Чисто номадство по принцип не съществува, в един или друг момент номадите спират и остават на едно място за известно време. При намирането на подходящи условия желанието за преселение вероятно е отслабвало.”

Хана, мисля, че имаш погрешна представа за това какво е номад. Номадът не е човек, който постоянно се мести на къси или далечни разстояния, а човек, който се изхранва преобладаващо със скотовъдство и допълнително от лов, риболов и военна плячка. Виж например евреите от ²² хил.пр.Хр. Териториално те са уседнали в един район на Близкия Изток, но ако отвориш Библията, ще видиш, че водят типичен пастирски, сиреч номадски бит.
Чисти номади няма, но не защото в един момент са спрели или пък са потеглили отново, а защото няма номади, които да са преживявали само от скотовъдство, лов и риболов. Номадите са били напълно наясно, че човек не може да е здрав без растителна (земеделска) храна и винаги са се стремяли да си я осигурят. Било чрез търговия/размяна, било чрез преминаване на част от номадите към земеделие (Херодот говори за скити-земеделци, ако не ме лъже паметта). Хуните в Централна Азия са били намерили друго решение. Завземат оазисните държавици в Тарим и им налагат данъци под формата на земеделска продукция. Смята се, че и аварите са постъпвали по същия начин спрямо покорените славяни в Панония.

Голъм: “Между другото, номадските общества са традиционни, което на практика означава и че са много устойчиви и малко склонни към промяна на начина си на живот. Подобни общности могат да съществуват много дълго време без съществено де се променят, стига да няма външни причини (и по-рядко вътрешни) за такава промяна.”
Сър Грей: “Обикновено разбира се новите завоеватели оформят войнстваща аристокрация, като културно се опитват всячески да запазят стария традиционен начин на живот (последствие от силния традиционализъм на такива групи, споменат от Голъм).”

И двамата сте прави. Номадът наистина не обича да се променя, той държи на традицията. Един интересен пример са партите. Първенство в империята им са имали земите в Месопотамия около Ктесифон и Вавилон и старите им земи в Партиена. Те са принадлежали като лично и родово владение на аршакидските царе. Когато партите обаче слагат ръка на огромни територии в Месопотамия чак до Армения и Приефратието, се образуват нещо като 2 фракции при тях. Едните – от старите партски земи – твърдо се придържали към обичаите на праотците, докато тези от Месопотамия, повлияни от семитската и елинистичната култура, били почнали да се “поевропейчват”. И при редовните междуоособици в Партия “източните” обвинявали “западните” в отстъпление от “бащината чест и слава”.
Обаче тенденцията към консерватизъм, традиционализъм и изграждането на елитаристичен статус в държавата сред покорените ще е обсолютно погрешно да се изтъква като дефиниращ номадството белег/маркер. Авари, парти, българи (вероятно), индоарийци, монголи са практикували такава система, но римляните също. Римляните умишлено са се държали обособени като военен и властови елит в държавата си, защото римските граждани не плащали данъци например. Но пък формирали военните и административни ресурси на държавата. Така че създаването на властови и държавно-милитаристичен елит не е изключително номадска характеристика.
Изграждането на елитаристична властово-държавна концепция може да има няколко мотива:
1. Страх от собствената си малобройност сред морето от покорени (типичен пример строгата кастова система при индоарийците), недоверие в чужди по произход военни единици във въоръжените сили, желание за запазване на извоювани привилегии спрямо покорената маса. Пример: парти, индоарийци, авари, но и римляни.
2. Съзнание за културно превъзходство над морето и масата от “варвари” и “роби”. Пример: гърците и македонците в елинистическите държави след разпадането на империята на Александър, римляните в рамките на империята си и в рамките на известния свят въобще.
3. Комбинация от 1 и 2. Пример: римляните. Но и казаците в Русия и Украйна спрямо руското и украинското население, смятано от тях за тъпа, тъмна и овча маса.
4. Еврейската елитаристична концепция е отделен случай, тук вече имаме религиозен мотив на “избрания народ” сред морето от гои.

[gollum]

г-н Никой, аз може би използвам понятието донякъде специфично (мой си проблем, разбира се), но за мен основното в "номад" не е "скотовъдството", а цикличността в движенията. Идеалният тип номад, ако ми позволиш да се изразя така, обитава голяма територия, по която се мести циклично (с поне два порядъка цикличност: сезонна и годишна (през някакъв брой години)), като местенето е свързано било то с изчерпване на използваемите ресурси, които територията осигурява, било то с нуждите на добитъка (когато скотовъдството е основният поминък, макар че и тук става въпрос донякъде за "изчерпване на потенциал"). Дължината на цикъла е свързана с времето, което е необходимо въпросната част от територия да възстанови възможностите си (затова може да е сезонно или по-дълго). Разбира се, много важен момент са годишните цикли на засушаване и овлажняване, защото те контролират възможностите на територията. Т.е. номадът не скита постоянно, а обикаля постоянно определена територия (съвременните монголци-скотовъдци, да речем, са добър пример - или същите тези бедуини).
Поради тази причина като "номадски" съм включил всякакви ловно-събирачески първобитни групи (като въпросните северноамерикански индианци). Поради същата причина може да се говори и за номади-земеделци в някои случаи (поне според мен). Определящо е не толкова "номадското скотовъдство", колкото самият "номадизъм", т.е. определен тип подвижност, която налага своя отпечатък върху всичко, от материалната до духовната култура. Дали скотовъдството е основно или това е лов и събирачество е по-скоро въпрос на развитие и на възможности на територията (наличие на животни, които се поддават на одомашняване). Всички останали характеристики позволяват обаче да се говори за един и същи тип "цивилизация" (във всеки случай, ако решим да правим някаква типология, разбира се.
Що се отнася до номадската търговия, тя като всичко останало може да е "чиста" търговия, т.е. придобиване на едни стоки отнякъде, произвеждани от другиго и пренасянето и продаването им другаде. Но я има и в спомагателен вид (която обслужва първата), т.е. продаване на собствената продукция, още повече, че скотовъдите номади имат такава, а същото в определена степен важи и за ловците-събирачи. Сред номадските култури се развиват и определени занаяти, чиято продукция също се продава и разменя (включително обработка на метали).
Ако се върна към основното понятие, то за мен "номадизмът" е присъщ на най-ранните човешки култури, като определени занаяти и умения така или иначе са възниквали като "подвижни", скитащи (и определено търговския е сред тях). Номадите са тези, които са пренасяли култура и умения от едно място на друго. И най-добре това понятие "ляга" на първобитните малки общности - с усложняването им (особено в посока на различни държавни формирования, които често се определят като "номадски"), определена част от тези характеристики се губи.

Що се отнася до традиционализма, най-точно ще е да се каже, че той е присъщ на всички традиционни култури. Номадските са само част от цялото. Споменах я изрично, защото някои са склонни да мислят, че подвижността означава същото и по отношение на културата и цивилизацията (така както се случва да срещна предразсъдъка, че номади е равносилно на скитници). Това са кажи-речи всички някога съществували и част от досега оцелелите такива. Традиционността е свързана с информационният метаболизъм и информационните технологии, както и със социалната структура. Променя се общо взето (видимо) в зората на индустриалната ера. Макар че това е обобщение, разбира се, градските цивилизации достатъчно скоро започват да се отдалечават от традиционализма - достатъчно е да въведеш първите информационни технологии (писменост).

[г-н Никой]

Мда, Голъм, явно всеки разбира по различен начин номадството. Впрочем за наше общо успокоение едва ли скоро ще се стигне до общоприемлива дефиниция на явлението.

Иначе за всеки, който се интересува от икономиката на номадите, препоръчвам една хубава студия на Никола ди Козмо отпреди 16 години.

Nicola Di Cosmo. “Ancient Inner Asian Nomads: Their Economic Basis and Its Significance in Chinese History.” In The Journal of Asian Studies, 53.4 (1994)

Не знам дали се намира онлайн, но в Народната библиотека я има със сигурност.