Средновековна Албания

[DelaRea]

Пускам тази тема, за да опишем и обсъдим средновековните държави на територията на съвременна Албания.
Знам, че във форумът вече има подобна тема - "Историята на Албания" - http://forum.boinaslava.net/showthre...E1%E0%ED%E8%FF
Тук темата е подобна, но и малко по-различна - да обсъдим държавните образования в средновековна Албания - една тема, която, колкото повече се задълбочаваш в нея, толкова ти е по-интересна.
Ето я географията, след малко започваме с историята.

[DelaRea]

Първата средновековна албанска държава в съвременник на Втората българска държава. Няколко години след въстанието на Асеневци, подобно нещо се случва и в Албания. Името на първата албанска средновековна държава е Арбър или Арберия.

Княжество Арбър

Първата самостоятелна държава на територията на днешна Албания е Княжество Арбър или Арберия, просъществувала между 1190-1225 година. Феодалното княжество се формира на отвоювани от Византия земи - в северна Албания, със столица Круя (наричана и със старото си име Арбанон).

Царството на семейство Прогони е първата албанската държава през Средновековието, но преди 1204 г., Албания е била автономна княжество на Византийската империя. Титлите, които имат владетелите му - „Архонт” (държана от Прогоните) и „panhypersebastos” (държана от Димитри) са знак на византийската зависимост.

Основател на княжеството е Прогон (1190-1198), а след него властват Гин (Гьон) (1198-1208 г.) и Димитър (1208-1216 г.). След падането от власт на династията на Прогон начело на княжеството застава Григорий Камона (1216-1253) и Гoлeм (1253–1255). Княжество Арбър се разпада през 1255 година и става част от Кралство Албания.

Прогон е първият албански владетел, известен по име, архонт на крепостта Круя и околностите му между 1190 и 1198 г. Той се споменава заедно с двамата си сина в един надпис от манастира „Св. Мария” в северна Албания и за него се знае малко. След смъртта му, той е бил наследен от синът си Гьон, който вече носи семейното име Прогони.

Гьон Прогони е архонт на Круя от 1198 г. (или 1200 г.) г. до смъртта си през 1208 г.. Той наследява баща си, Прогон, ставайки вторият владетел на държавата от семейството, и сам е наследен от по-малкият си брат Димитър.

Димитър Прогони е третият и последен владетел на албанците от семейството Прогони, управлява от 1208 до 1216 г. Той управлява от крепостта Круя и успява да доведе Албания до нейния максимум. Първоначално влиза в съюз с Рагуза, Венеция и сръбското кралство, но по-късно се обръща срещу Венеция. Знае е се, че най-близкият съюзник на Димитър и негов подчинен е друг архонт на име Димитър Габа III.

Съюзи и конфликти

През 1208 г. Димитър се жени за Комена Неманич, дъщеря на сръбския войвода, по-късно крал Стефан Неманич (1196-1228). В резултат на това албанците влизат в един съюз, но и във васална зависимост на Сърбия при конфликта им с Венеция.

В същото време се разгаря борбата между двете клона на рода Неманич (между Вукан и Стефан). Надпис от онова време споменава семейство Прогони като подчинени на сърбите и отбелязва зависимостта им към Младен и Георги Неманич.

Георги Неманич обещава военна помощ, ако Димитър атакува венецианска територия, за което двамата подписват договор на 3 юли 1208 г.. Това обаче прави албанците врагове на Венеция, което им носи само беди до 1212 г.

В търсене на съюзници, Димитър подписва договор с Рагуза през 1209 г. и започва преговори с папа Инокентий III, като му предлага да премине в лоното на католическата църква. Това се счита за тактичен ход, с който Димитър се опитва да установи връзки със Западна Европа срещу Венеция. Приятелството с папата обаче е с кратка продължителност, и скоро се прекратява, а албанците остават православни до смъртта на Димитър през 1215 г.

След като Димитър Прогони, властта се остава в ръцете на жена му Комена, която скоро се жени за гръцкия севаст Григорий Камонас. В следствие на този брак, той идва на власт в Круя.

Григорий Камонас е гръцки архонт на Круя около 1215 г. Хоматиан го споменава само с името (титлата му) Севастос. Той се жени два пъти - първия път за дъщерята на Гьон Прогони, след това се за сръбската принцеса Комена Неманич, дъщеря на крал Стефан Неманич и вдовица на Димитри Прогони, с което наследява властта. Той укрепва връзките със Сърбия, поразвалени след едно сръбско нападение на Скутари и обезпечява държавата си чрез този православен съюз. Той имал дъщеря от Комена, който се омъжила за Голем от Круя, който ще наследи и престола.

Голем е албанец, господар на Круя и Елбасан около 1254 г. Той се жени за дъщерята на севаста Григорий Камонас и Комена Неманич и по този начин е имала право на върховенството на тъста си. Той е и последният владетел на Княжество Арбър.

По време на конфликтите между Михаил II Комнин на Епир и император Йоан III Дука Ватаци на Никея, Голем и Теодор Петралифа, които първоначално са били съюзници на Михаил, избягали при Йоан III през 1252 г. и тогава за последно се споменава в изворите сред други местни лидери, в среща с Георги Акрополит в Дуръс в 1256 г.



Прави впечатление гербът на първите албански владетели - той препраща по-скоро към герба на Петър Делян и Самул от времето на Първата българска държава, и няма нищо общо с по-късния албански герб.

След падането на Константинопол в ръцете на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход през 1204 г. една част от териториите на съвременна Албания са временно под контрола на венцианци, друга - на византийците от Епирското деспотсво на Комнините, както и на Сръбското кралство на Неманичите. Междувременно, Карл Анжуйски създал неголямото, но стратегическо важното кралство Албания със столица Дуръс (или Драч) - 1271-1333, 1355-1368 г. .

[DelaRea]

Кралство Албания

Кралство Албания всъщност не е държава на албанците, а е класическа кръстоносна държава на албанска територия.

Кралство Албания (на латински: Regnum Albaniae) е владение, съществувало през периода 1272-1368 г. на територията отнета от Епирското деспотство през 1271 г..
Създадено е от Карл I Анжуйски, който си присвоява титлата „Крал на Албания“.
Кралството се е простирало от град Драч на юг по адриатическото крайбрежие, при неясно определени граници около Бутринт. Анжуйците правят опит за териториално разширение на изток в посока Константинопол, но той пропада след провала на обсадата на Берат (1280–1281 г.). След византийска контраофанзива и "сицилианската вечерня" територията на кралството намалява за сметка на Епирското деспотство. Притежание на кралството остава само град Драч и околностите, които са превзети окончателно от Карло Топия през 1368 г. а през 1392 г. неговият син предава града на Венецианската република.

Владетели на кралство Албания:
Крале:
- Карл I Анжуйски (1272 - 1285)
- Карл II Анжуйски (1285 - 1294)
Князе:
- Филип I Тарентски (1294 - 1332)
- Роберт (1332)
Херцози:
- Йоан (1332 - 1336)
- Карл (1336 - 1348)
- Йоана (Джоана) (1348-1368) и съпругът и Луи (Людовик д’Евре) (1366-1368) и (1376)

Capitaneus et vicaris generalis in regno Albaniae – Капитан и неговия общ архиерейски наместник в царството на Албания
- Gazzo Chinardo (1272)
- Anselme de Chaus (May 1273)
- Narjot de Toucy (1274)
- Guillaume Bernard (23 September 1275)
- Jean Vaubecourt (15 September 1277)
- Jean Scotto (May 1279)
- Hugues de Sully le Rousseau (1281)
- Guillaume Bernard (1283)
- Gui de Charpigny (1294)
- Ponzard de Tournay (1294)
- Simon de Mercey (1296)
- Guillaume de Grosseteste (1298)
- Geoffroy de Port (1299)
- Rinieri de Montefuscolo (1301)

Marescallus in regni Albaniae – Маршал на Албания
- Guillaume Bernard
- Philip d'Artulla (Ervilla)
- Geoffroy de Polisy
- Jacques de Campagnol
- Gulielm Blinishti (1304)
- Andrea I Muzaka (1318)




Понеже от една страна Кралство Албания не е "албанска държава" а е по своята същност "кръстоносна държава" на територията на Албания, затова е претупваме толкова набързо, но понеже е твърде интересна и показателна сама по себе си, то ще се върнем на подробностите за нея по-късно в темата.
Отново обръщаме внимание на гербът на държавата - тук вече се появява коронованият орел, но все още е едноглав.

[DelaRea]

Княжество Албания

В средата на XIV в. (1336-1355 г.) цялата територия на Албания останала под властта на сръбския цар Стефан Урош Душан. През 1368 г. властта в Драч взел Карло Топия – първият етнически албанец на престола, който създал княжество Албания.

Княжество Албания

Кня́жество Албания (1368—1443) с център в град Драч е създадено от Карло Топия през 1368 г.
Фактически, то се явява правоприемник на кралство Албания. От 1308 г. територията на бъдещото княжество с център Дуръс (Драч) съставлявало неаполитанското херцогство Дурацо, което било основна част от кралство Албания, което към този момент се превърнало само в титулярно образование. Когато през 1368 г. властта в херцогството преминала от неаполитанските херцози към етническия албанец Карло Топия, и той приел новия за времето си титул "принцепс на Албания".

През 80-те години на XIV век властта в княжеството за кратко преминала в ръцете на сръбската (зетска, черногорска) династия Балшичи, но скоро се върнала в ръцете на албанския род Топия. През 1392 г. голяма част от територията на княжеството преминала под властта на Венецианската република, а принцепсите контролирали само околносттите на града Дуръс. Благодарение на действията на Скендербег принцепс Андреа II Toпия успял да възстанови контрол над голяма част от територията на държавата, а през 1444 г. княжеството, заедно с други албански владения, било обединено в Лежската лига.

Владетели
- 1368—1382 г. Карло Топия (първо управление)
- 1382—1385 г. Балша II
- 1385—1388 г. Карло Топия (второ управление)
- 1388—1392 г. Джиержи Топия
- 1392—1428 г. Андреа I Toпия
- 1428—1444 г. Андреа II Toпия

[DelaRea]

Кой е Карло Топия?

Карло Топия е син на Андреас Топия, а майка му е дъщеря на Роберт Анжуйски, който пък е внук от Карл II Анжуйски на Карл I Анжуйски, основателя на Неаполитанското кралство и първи албански крал. Карло Топия е независим албански владетел с център Драч. Ползва се с подкрепата на Римската курия. През 1381 година възстановява манастира "Свети Йоан Владимир", където и е погребан. Карло отраства след ранната смърт на родителите си в замъка Круя.

През 1358 година Карло Топия предявява апанажни права над Албания и до 1387 година успява да наложи властта си над редица албански територии, които са считани за Анжуйски принципал до Епир на юг. През 1362/63 година безуспешно обсажда Драч за да го отнеме от Йоана фон Анжу, и в крайна сметка през 1367 година сключвайки споразумение с венецианците за подкрепа получава на следващата 1368-ма властта над града.

Това от своя страна води до конфликт с Балшите от Зета. Балша II Балшич прави четири опита до 1382 година да отнеме Драч от Топия, и в крайна успява, но го задържа само до 1385 година. Оставяйки без подкрепа срещу силните Балши, Карло Топия се обръща за помощ към османците, канейки ги за пръв път в Албания. В битката при Балши на Саврово поле, Балша II заедно с брата на Крали Марко Иваниш Мърнявчевич намира смъртта си съсечен от ятаганите на войската Хайредин паша, който се притичва по заповед на Мурад I на помощ на Топия.

На 17 август 1386 Карло Топия сключва стратегически съюз с Венеция, поставяйки апанажа си под сюзеренитета на морската република, тъй като турците настъпват през Драч към Зета опостушавайки владението му.

През 1386 година прави неуспешни опити да завладее Валона от вдовицата на Балша II - Ксения Иванина Комнина.

Срещу задължението за предоставяне на зърно и припаси, Карло продава на венецианците правата си върху апанажа, чувствайки безпомощността си пред настъпващите османци на Балканите. Венецианската република от своя страна се задължава да предостави флота от галерите си за защита на Драч и владението на Топия.

През януари 1388 Карло умира, като е наследен от сина си Георги Топия. Карло Топия сключва династичен брак с Войслава Балшич, дъщеря на основателя на династията Балши. От брака си има три деца (две дъщери и един син, който го и наследява):
- Георги Топия, женен за Теодора Бранкова;
- Елена Топия, женена за Сергиан Марко Барбадиго (първи брак) и Константин Балшич (втори брак);
- Войслава Топия, женена за Н. Курсачио (първи брак) и в 1394 за Прогон Дукагин, владетел на Алесио (втори брак);

Карло Топия има още две деца от втория си брак с Марица, дъщеря на Гьон Кастриоти, след избухването на конфликта за Драч с Балшите:
- Мария Топия, женена за Филипо ди Марамонте;
- Ничета Топия, женен за дъщерята на Комнин Шпата, който има дъщеря Мара Топия женена за Балша III Балшич;

[DelaRea]

В средата на XIV в. (1336-1355 г.) цялата територия на Албания останала под властта на сръбския цар Стефан Душан.

След смъртта му обаче, цялото "душаново царство" се срутва, точно толкова бързо и внезапно, колко се е и създало. В следствие на това - всеки местен властел започва да се държи сякаш е независим владетел. Това създава предпоставки за създаването на няколко албански държавици. Ще се постараем да ги изброим всичките. Те са следните:

Валонско княжество 1332 - 1417
Деспотат Ангелокастрон и Лепанто 1358 - 1374
Артски деспотат 1358 - 1416
Княжество Гирокастро 1386 - 1434
Княжество Кастриоти 1389 - 1444
Княжество Дукагини 1387 – 1444
Княжество Музаки 1335 - 1444
Княжество Арианити 1432 - 1444

[DelaRea]

Българска Албания или държавата, които никой не иска

Първото албанско независимо княжество, на което ще се спрем, е това, което можем да наречем "българска Албания". Наричаме го такова, защото владетелят му е "българин родом" и носи имената Иван Асен Шишман Комнин (на латински: Yoan Komnin Asen, на гръцки: Ίωάννης Κομνηνός Ἀσάνης, Iōannēs Komnēnos Asanēs). Ако не друго, това донякъде обяснява теорията за "България на три морета".

Но ето и повече подробности:

Валонско княжество е средневековно княжество, съществащо през XIV—XV в. на територията на съвременните албански области Вльора, Фиери и Берат.

В началото на XIV в. град Валона принадлежал на Византия. През 1340-те години, възползвайкисе от гражданската война в империята, сръбският крал Стефан Урош IV Душан го завладял и поставил за негов управител своя шурей (брат на жена му Елена) Йоан Асен, брат на българския цар Иван Александър, давайки му титлата "деспот".

Иван Комнин е син на деспот Срацимир и Кераца Петрица. Установява се за управител в Кутмичевица може би по предварителна уговорка между брат му, българксият цар Иван Александър и сръбския крал Стефан Душан. След сватбата на сестра му Елена със Стефан Душан в Скопие на Великден 1332 година отпътува окончателно за Валона. Неговите потомци остават да управляват областта и през 15 век.

Иван Комнин (както и двамата му братя и две сестри) е от династията на Асеневци и Шишмановци. Получава титлата деспот от Стефан Душан след коронацията му за цар, а апанажното владение получава преди август 1345 г., когато земите на Северен Епир са присъединени към възникващото Душаново царство. Център на деспотата е средновековният град Авлона (Валона). Деспотът осъществявал търговията на Венеция и Дубровник с източни подправки (черен пипер и др.) и захар, като получавал приходите и от митницата в Авлона.

За да заздрави своя контрол над територията, Йоан Асен бързо забравя "своя род и родина", както и кой и за какво го е поставил на престола и започнал да се представял за приемник на епирските деспоти. Оженил се за Анна Палеолог, вдовица на епирския деспот Йоан II Орсини, взел традиционната фамилия на епирските деспоти "Комнин", въвел в двора си византийските одежди и започнал да пише официалните документи на гръцки език.

След смъртта на Стефан Урош Душан през 1355 г. Йоан Комнин Асен започнал да се държи като независим владетел на собствена държава.

Иван Комнин заедно с наследниците си и сестра си Елена получава почетно гражданство на републиката на "Свети Марко" (Венецианска република) на 2 май 1353 г. Стефан Душан пък търси флотската помощ на Венеция за грандиозните си планове по превземане на Константинопол. След смъртта на Душан Иван Комнин застава на страната на еднокръвния му брат Симеон Синиша в конфликта срещу цар Стефан Урош поради втория си династичен брак с Анна Палеологина (правнучка на Михаил VIII Палеолог). Подкрепата за Симеон е неуспешна и през 1356 г. той губи Белград. Получава помощта на Венеция в конфликта с Никифор II Орсини Дука за Епир и Тесалия.

От първия си брак с неизвестна по име за историята съпруга има две деца:
- Александър Комнин
- Иванина Комнина, женена за зетския владетел Балша от 1372 г. (по други сведения с майка Анна Палеологина)

Йоан Асен Комнин обаче починал от чума през 1363 г, и след него до 1368 година управлявал неговият син Александър.

Александър Комнин е "севаст на Валона" и "господар на Канина и Валона". Наследява земите по адриатическо крайбрежие от баща си. Белград не е негово владение, тъй като е отнет от властта на баща му заради подкрепата за Симеон Синиша. Продължава да управлява част от апанажа наследен от баща му и да търгува с Венеция и Дубровник. Най-вероятно намира смъртта си в Чирменската битка на Марица (26 септември 1371), защото от 1372 година владението преминава за управление от тъст му - Зетския владетел Балша.

През 1372 г. дъщерята на Йоан, чието име не е запазено в хрониките и я наричаме просто Иванина (дъщеря на Иван). Според други (сръбски) източници, тя е дъщеря на Иван Асен Комнин от втората му съпруга - деспотица Анна Палеологина и се нарича Ксения.

Така или иначе, тя се омъжва за Балша II от династията на Балшичите, и му донесла като зестра градовете Валона, Канина и Химара. При това събитие много от жителите на Валона избягала на остров Сазани и потърсили защита от Венеция.

Балша II се борил за властта над Албанското княжество с Карло Топия, който пък се обърнал за помощ към османците. През 1385 г. Балша II загива в битката при Саврово поле, а неговата вдовица получила обратно територията, която и била наследствена (но загубила безвъзвратно Белград-Берат) и я управлявала, заедно със своята дъщеря Ружица.

За да получи помощ срещу османците, вдовицата на Балши предложила през 1386 г. да предаде на Венеция Валона, но венецианците отказали, понеже градът бил безащитен от сушата. След победата на османците в битката при Косово поле, ситуацията за малките балкански властели станала още по-опасна и вдовицата отново и отново се обръщала за помощ към Венеция (и отново и отново получавайки откази).

След смъртта на Иванина Асен през 1396 г. княжеството се управлявало от дъщеря и Ружица, която през 1391 г. на свой ред се омъжила за Маркоша Жаркович.

Мъркоша Жаркович (от дубровнишката канцелария е записан на латински: Merchxe Xarchonich или Merchse) е канино-валонски деспот и син на зетския властел Жарко и Мария Теодора, дъщеря и най-голямото дете на Велбъждския деспот Деян от първата му съпруга Владислава, роден през 1363 г..

През 1391 година Мъркоша се жени за единствената наследница на Авлонското деспотство Ружица Балшич. Бракът е неканоничен, т.к. Мъркоша е завареник на Георги Балшич, а Ружица е дъщеря на Балша II Балшич (брат на Георги). Бракът е позволен от охридския архиепископ пред вид на голямата турска опасност за деспотството в Кутмичевица и поради факта, че между двамата няма кръвно родство. По-сетне произлиза спор за законността на брака, вследствие на който Мъркоша чрез своя пратеник монах Атанасий отправя запитване до цариградската патриаршия за каноничността на брака си с Ружица. Цариградският патриарх му отговаря, че неговият брак е тежък и необичаен, обаче той не го осъжда, нито отменява, щом охридският архиепископ е счел, че е за добре да го благослови по снизхождение. Мъркоша е отразен в патриаршеските актове от това време като братовчед-родственик на император Мануил II Палеолог (вероятно по сватовска линия, посредством неговата братовчедка и дъщеря на вуйчо му Константин Драгаш - Елена Драгаш).

Мъркоша и Ружица също постоянно се обръщали за помощ към Венеция пред лицето на растящата османска заплаха и все така получавали откази. След смъртта на Мъркоша през 1415 г. Ружица останала единствена начело на княжеството, което през 1417 година било завладяно от османците.

[DelaRea]

Княжеството на Музаки

Княжество Музаки или Княжество Берат (1335-1444) било създадено от деспот Андреа II Музаки през 1335 г. и негова столица бил град Берат. То просъществувало с прекъсвания до 1444 г, когато се присъединило към Лежската лига.

Владетелите са следните:
- Андреа II Музаки (1335-1372)
- Теодор I Музаки (1372-1389)
- Теодор II Музаки (1389-1417)
- Теодор III Музаки (1417-1444)

Най-ранното споменаване на член на семейството Музаки е през 1090 г., като лоялен командир на Алексий I Комнин в творбата на Анна Комнина. Една от първите забележителни членове на семейството е Андреа I Музаки, който бил привлечен като съюзник на Карл Анжуйски и награден с титлата севастократор. Друг от семейството обаче – Гьон I Музаки останал верен а византийците и бил хвърлен в тъмницата от анжуйците през 1279 г., но под натиска на местните албански благородници по-късно е освободен.

В края на 13-ти и началото на 14-ти век, членовете на семейството контролират район между реките Девол и Вьоса. Aндреа I управлявал в периода 1280-1313 г., Андреа II, с известни прекъсвания, в периода между 1319 и 1372 г. През 1319 трима членове на семейство Музаки дори се опитали да получат помощ от папата. За тяхната лоялност към Византия, главата на семейството Андреа II е провъзгласен за деспот през 1335 г., а други негови роднини правят кариера в Константинопол.

Въпреки това, новият деспот Андреа одобрил антивизантийското въстание от 1335-1341 г. в своята област и се съюзил с анжуйците на 30 декември 1336 г. Андреа станал васал на Роберт Тарентски и като доказателство за верността си дал един от синовете си заложник в Дуръс.

През 1336 г. сръбския крал Стефан Душан успява да изтласка анжуйците от Албания, включително и от територията под контрола на семейство Музаки. Знае се само за едно-единствено сражение, при което албанците на Музаки побеждават сърбите при планината Пелистер през 1340 г. Въпреки че анжуйците успели да си върнат Дуръс, Душан продължил разширяването си и в периода на 1337-45 вече завладява Канина и Валона.

След смъртта на Стефан Душан през 1355 и разпадането на сръбската империя, семейство Музаки си възвръщат контрола над Берат и Костур.

След смъртта на Андрей II през 1372 потомците му, наследили владенията. Теодор I наследил Берат, докато Костур е наследен от брат му Гьон (1337-1389).
Теодор I управлявал владенията си до смъртта си в битката при Косово поле през 1389 г.
Неговият наследник Теодор II, бил в спор с Крали Марко за контрола над Костур. В края на 1411 г. войските на Топия претърпят тежка загуба от силите на Теодор по време на една схватка и това събитие е записан във венециански източник от 29 февруари 1412 г.

Берат, както и всичките владения на семейство Музаки са покорени от османците през 1417 г., но Теодор III Музаки продължил да управлява семейните владения. Някои членове на семейството дори приемат исляма и стават верни служители на султана – като Якуб бей, син на Теодор, който е санджакбей на османския санджак Албания по време на въстанието от 1432-36 г. Това въстание е потушено, но скоро е последвано от друго, през 1437-38 г. и Теодор Музаки е един от основателите на Лежката Лига през 1444.

[DelaRea]

Княжеството на Арианитите

Княжество Арианити (1432-1444) било основано от княз Герг Арианити през 1432 г. То възникнало при разпада на Княжеството на Музаки и било обединено с други княжества в Лежската лига през 1444 г. Единственият му владетел е бил
- Герг Арианити (1432-1444)

Арианити са албански благородническа фамилия, управлявала обширни територии в Албания и съседните области, от 11-ти до 16-ти век. Техен домен е долината Шкумбин и стария път Via Egnatia, и достига до днешния град Монастир.

Първият от семейството вероятно е женен за потомка на владетелят Голем от Круя. „Големи” се използва като прозвище на някои от членовете на семейство Арианити. За пръв път това става в документ от канцеларията на Алфонсо V от Арагон, където Герги Арианити се споменава като Ариант Голем де Албания през 1452 г., а Марин Варлети го споменава като Arianites Thopia Golemus. Името може да произлеза от славянската дума „голям”.
Освен това, всички Арианити използва Komneni (Комнини) като втора фамилия от средата до края на 14 век като средство за укрепване на техния благороден статут и териториални претенции.

Отделно от това, Ариантите имат връзка и с Шпата. Фамилното име Shpata появява в латинските извори от края на 14 и началото на 15 век по отношение на определен Comin Spata, който би могъл да бъде Komnen Arianiti, баща на Герги Арианти, който също се споменава в съвременните документи като Aranit Spata. Не е ясно дали Арианити се свързват чрез женитба със семейството Шпата, а ако това е така, то приемането и на фамилията трябва да се е случило едва през 14-ти век.

Първият безспорен член на семейството е севастът Алексий Арианити, за който се споменава в 1274 г. в споразумение между Карл Анжуйски и някои албански благородници, които се заклели във вярност към Кралство Албания. Има още два документа от 1304 г., единият от Филип I, княз на Таранто, а другият от Карл II в Неапол, между имената на албански благороднически фамилии, на които са признати преди привилегии, се включва името на семейство Арианити. В писмо от 1319 г., на папа Йоан XXII, изпратено до някои албанските благородници, е включено и името на protolegator Gulielm Arianiti (Guillermo Aranite protholegaturo).

Може да се предположи, че Арианити са били важно благородно семейство от средновековна Централна Албания. Значението на това семейство произтича от притежаването и контрола на важни части от Via Egnatia, който обслужва множество конвои търговия със зърно, сол и други продукти. Семейство Арианти трябва да имат съдействието на Павле Куртик, чийто владения са по средното течение на река Шкумбин и на жупана Андреа Гропа, владетел на град Охрид. При всяко положение, семейство Арианти се свърза чрез бракове и женитби с останалите видни албански фамилии по това време. Семейството имало и герб с два орела. A документ показва, че Герги Арианти си е поръчал и флаг, който да бъде ушит в Рагуза.

Според Марин Barleti баща на Герго Арианти е Komnen Arianiti. Този Комнин Арианти се е оженил за дъщерята на Николе Захария Sakati, владетел на Будва. От този брак той имал трима синове (Герги, Музака и Владан), и една дъщеря, омъжена за Павел (Pal) Дукагини.

След османските завоевания, Арианитите са загубили богатите източни райони на своите владения и започна да преследва по-активни и агресивни чужди политики, особено след 1430, когато Герги Арианти има серия от победи над османската армия.

[DelaRea]

Княжеството Гирокастро

Княжество Гирокастро или Аргирокастро (1386-1418) е създадено от Гьон (или Йоан) Зенебищи през 1386 г., като обхваща района около Гирокастро. Той е завладян от турците през 1414, но Зенебищи е в състояние да обедини местното население и да възстанови владението си, преди да бъде най-накрая победен от османците през 1418 г.

През 1380 г., Гьон Зенебищи е назначен за севастократор и префект на Vagenetia (днешен Чамерия)., също е владетел на Парга. Той се е предал на турците след първата им инвазия и е принуден да даде сина си като заложник в Одрин впридвора на султана. Синът приема исляма и става известен като Хамза бей, военен лидер. Малко след Битка при Балши в 1385 г. и представянето му на османците, Йоан въстанал и завзел крепостта на Аргирокастро, насърчавани без съмнение от нападението на Янина от албанците на Акарнания. През 1386 г. той официално приема титлата княз на Аргирокастро, пост, който заема до премахването му княжество.

Гьон Зенебищи е женен за Ирина, дъщерята на Шпата, деспот на Арта. Така той се превърна в зет на Шпата и шурей на жената на Исав де Бунделмонти, деспот на Епир.

През април 1399 Исав, подкрепен от някои албански кланове, напада Гьон Зенебищи. Армията на Исав обаче е разбита и той самият заловен, да бъде освободен през юли 1400 г., след като флорентинците, възползвали се от неговото управление, плащат голям откуп.

През 1412 г. Зенебищи се съюзява с деспотът на Арта Шпата и побеждава армията на Карло Toкo, който няколко месеца по-рано е превзел Янина.

През 1414 г., Зенебищи е победен от турците. Той избягва на венецианския о-в Корфу, но с връща след две години, заради въстанието на планински племена. С подкрепата на Венеция, той възстановява Гирокастро, но умира на Корфу през 1418 г. През същата година турците, след продължителен обсада, завземат Гирокастро.

Синът на Гьон, Дeпa Зенебищи, също бяга на Корфу. Той се завръща на континенталната част и обсажда Гирокастро през 1434 г., но е убит в битка със силната Османската армия през 1435 г.

[DelaRea]

Двете деспотства

Деспотат Ангелокастрон и Лепанто

Деспотството Ангелокастро и Лепанто (1358-1374) е независимо владение в Епир.
Обособено е в Етолия и Акарнания след поражението на Никифор II Орсини в битката при Ахелой през 1358 г. Просъществува до 1374 г., когато деспот Гин Буа Шпата обединява територията му със съседното Артско деспотство.

Артски деспотат
Артското деспотство (1358 - 1416) е създадена след поражението на последния владетел на Епирското деспотство - Никифор II Орсини, на река Ахелой от албанските властели. Следствие от победата в битката при Ахелой, албанските властели обособяват два нови деспотата - единият в Арта, а другия в Ангелокастро и Лепанто - Деспотство Ангелокастро и Лепанто.

Това става възможно благодарение политиката на Стефан Душан, който за да завладее за себе си тези територии, както и за да си осигури лоялността на албанските кланове, им предоставя широки правомощия с местна автономия, след присъединяване на териториите към царството.

Двете деспотства са на Петър Льоша с център Арта, и на Гин Буа Шпата с център крепостта Ангелокастро. Територията на деспотата след присъединяването през 1374 година на Ангелокастро и Лепанто се простира от Коринтския залив на юг, до река Ахерон на север, разделяща деспотството от съседното владение на Зенебищи.



През април 1378 г. великият магистър на ордена на хоспиталиерите, Жан Фернандес де Ередиа, се опитал да завладее Арта, но претърпял неуспех и дори сам паднал в плен. Срещу огромен откуп, албанците продали Ерендия на османците.

Скоро епирския владетел Тома II Прелюбович, предложил на Артския деспотат съюз, който обаче не просъществувал дълго. С времето разногласията между Арта и Епиром се задълбочавали, и през 1375 г. Гин Буа Шпата нападнал столицата на Епира, Янина. Албанците обаче не успели да превземат града. По-късно, Гин Шпата се оженил за сестрата на Тома, Елена, но дори и това не спряло войната между двете съседни държави. През 1380 и 1382 г. Тома дори се съюзява с османците срещу Шпата.

През същия период Шпата започна война срещу Леонардо I Toко, владетел на Кефалония и Лефкада.

Шпата умира на 29 октомври 1399 г., а след неговата смърт държавата започнала да запада и започнала борба за власт между наследниците му. В края на краищата, на 4 октомври 1416 г. Артският деспотат бил окончателно покорен от Карло I Токо.

Владетели:
- Петър Льоша - 1359 - 1374
- Гин Буа Шпата - 1375 - 1399
- Сгурос Шпата - 1400 - 1401
- Мурик Шпата - 1401 - 1415
- Якуп Шпата - 1415 - 1416

[DelaRea]

Северните държави

Освен описаните вече държавици в южната част на съвременна Албания, успоредно с тях се създават и две такива в северната част на страната. Това са държавите на родовете Дукагини и Кастриоти

Княжество Дукагини

Княжество Дукагини (1387-1444) е владение в района на Метохия в днешно Косово и Северна Албания (подножието на Албанските Алпи) на фамилията Дукагини, които са местни албански властели в Душановото царство. Столица е била крепостта Леже.

Княжеството е създадено от братята Пал и Лека I Дукагини и след това управлявана от потомци на Пал l - Тануш и Пал II, който взема участие в Лигата на Лежа. Синът на Пал - Леке Дукагини III е един от най-известните личности в албанската история, има го и в българския юнашки народен епос под името - Дете Дукадинче.

Владетели:
1. Пал I Дукагини;
2. Лека I Дукагини;
3. Тануш Дукагини;
4. Пал II Дукагини;
5. Лека III Дукагини;



Пал II (Павел) Дукагини (1411-1458) и неговият сродник Никола Дукагини първоначално са били поданици на Леке Захария, венециански васал, който придобил владения около Шкодра. Никола убива Леке и Дукагините започват да властват над селата си - Буба, Салита, Гуричучи, Башина (Salita, Gurichuchi, Baschina), като венециански васали. По-късно Пал и Никола са част от Лигата на Леже, която търси освобождение на Албания от Османската империя.

[DelaRea]

Княжество Кастриоти

Княжество Кастриоти (1389-1444) възниква след косовската битка, на територия на бившите душанови владения в днешна Северна Албания. Княжеството е основано от Гьон Кастриоти (Йован, Йоан или Иван Кастриоти) и просъществува до включването му в Лежката лига от Скендербег.

Фамилията Кастриоти



Най-старите писмени данни за средновековната албанска аристократична фамилия Кастриоти са от 1368 г, когато се споменава за Кастриоти, господар на Канина, присъствал на церемонията по обявяването на владетеля на Валона, Александър Комнин (син на Иван Комнин Асен, брата на цар Иван Александър), за почетен гражданин на Дубровник.
Предполага се, че името Кастриоти идва от село Кастри, близо до Дрин. През 1395 г. фамилията завзема замъка Круя, а впоследствие завладяват още крепости и стават господари на княжество Кастриоти. Като благодарност от Венеция за съпротивата си срещу османците, княз Гьон Кастриоти през 1413 година е вписан в регистъра на венецианските благородници и получава герб с двуглав орел.

Териториален обхват на княжетсвото
От господството на Гьон Кастриоти (Йован или Иван Кастриоти), до кончината на Скендербег, княжеството заема следните области: Тирана, горното течение на р. Мат, Мирдити, днешния албански Дебър, крепостта Круя.

История на княжеството
Кастриоти се утвърждава за самостоятелен владетел в района на днешна Средна Албания след косовската битка. През 1395 година завзема крепостта Круя и се обявява за княз на Круя. Впоследствие завладява още крепости и става господар на Матя, областта Дебър, Голо бърдо, Река, Черменика, Урака, Гьонима и планинската област на Тирана (Бенда и Тамадея). Кастриоти е отбелязан като крупен дарител на Хилендарския манастир в Света Гора, заедно с децата си.

Гьон Кастриоти е женен за Войслава Трипалда (дъщеря на владетеля на Полог), от която има пет дъщери и четири мъжки рожби, които са оженени:
- Мара - за Стефан Църноевич в Зета;
- Влайка - за Джовани Мусачи Топия;
- Елена - за Павел Балшич;
- Ангелина - за Владан Арианити Комнин Топия;
- Марица - за Карло Мусачи Топия;
- Станиша, женен за роднина на Комнини от Валона и Канина, със син Бранило;
- Костадин (Константин);
- Репош;
- Георги Кастриоти (Скендербег);

Първоначално Кастриоти се противопоставя на Баязид, но се вижда принуден да са признае за васал, да плаща данък и да изпрати четиримата си сина в Одрин, като гаранти за лоялност към османците. Гьон и тримата му братя, заедно с Крали Марко и Константин Драгаш, участват като васали във военните походи на османския султан.
След поражението на Баязид край Анкара, клана Кастриоти възвръща управлението на родовите си владения.
В периода 1410-1415 г., Круя се управлява от династията Топия.
През 1415 г., османците си възвръщат града. Местни османски владетели на Круя стават Мурат Бей и Али Бей, съответно през 1415 и 1432 г., а през 1443 г., тази длъжност заема Хасан бей, син на Айдън Бей и Елена Музаки. През 1443 г., Круя отново става владение на Кастриоти, след като османски управител става сина на Гьон Кастриоти - Георги Кастриоти (Скендербег).

[DelaRea]

Лигата от Леже

Лежката лига (2 март 1444 - 25 април 1479) е конфедеративно образувание на всички албански княжества от Северна Албания, създадена на общо събрание на албанските благородници в Лежа (Алесио) на 2 март 1444 година.

Скендербег организира срещата на албанските благородници от фамилиите Арианити, Дукагини, Спата (Шпата), Топиа, Музаки и лидерите на свободните албански княжества от високите северноалбански планини в град Лежа. На срещата е договорено да се организира обща съпротива срещу османските нашественици. Лигата е конфедаративно образувание, като всяко княжество съхранява своя суверенитет (по-точно автономия при управлението на вътрешните дела). Лежската лига имала свой паричен фонд, съставена от отчисления на феодалите, членове на лиги, както и от части на доходите от добивът на сол в Дуръс. Лигата е оглавена от Георги Кастриоти Скендербег, а след смъртта му от Лека Дукагини.

Геополитически причини за формированието
След завръщането си от османска служба Скендербег провокира под натиска от папата формирането на общоалбански съюз за съпротива. Действията му са зле координирани с тези на Янош Хунияди и с тези на престарелия и напатил се от турците деспот Георги Бранкович, поради което албанските отряди, ръководени от Скендербег, закъсняват за решителната нова битката на Косово поле през 1448 г., която е загубена от християнските сили. Тази загуба предопределя завоюването на Моравското деспотство десетина години по-късно (1459 г.) и албанските владения (1479 г.) от османските турци.

Членство, сблъсъци, численост на въоръжените сили
Членове - съучредители на лигата са:
1. Пал Дукагини
2. Петър Шпата
3. Георги Балшич
4. Андрей II Топия
5. Теодор Музаки
6. Стефан Църноевич
7. Скендербег

Първоначално общата численост на албанското опълчение е 8000 войни, а по-сетне достига до 10 хиляди. Финансова подкрепа за военната им издръжка лигата получава от Кралство Унгария, Неаполитанското кралство и Венецианската република, а борбата срещу неверниците е духовно поставена под егидата на папата.
Най-голямата победа лигата под предводителството на Скендербег постига при османската обсада на Круя, като на 14 май 1450 година османците понасят тежко поражение, в следствие на което крепостта е запазена под сюзеренитета на Скандарбег, овладял отново бащиното си владение десетина години по-рано. Под водачеството на Скендербег лигата успява за кратко да отвоюва от османците градовете Дебър и Охрид.

През юни 1466 г., Мехмед II Завоевателя прави нов опит за завоюване на Круя начело на армия от 150 000 войни, който отново е неуспешен. Смъртта на Скендербег през 1468 г. не е края на албанската борба за независимост, а тя продължава този път под водачеството на Лека Дукагини до 1479 г., когато албанските владетели са принудени да сложат оръжие пред все по-засилващата се военна мощ на Османската империя.

Битки
Лежката лига и Османската империя провеждат общо 25 битки, като 24 от тях завършват с победа за Скендербег. Единствената загуба за лигата е в битката за Берат (N:13).
1. Обсада на Петреля (1443/1444)
2. Обсада на Шелуци (1443/1444)
3. Първа обсада на Светиград (1443/1444)
4. Битка при Торвьол (1444)
5. Първа битка на Мокра (1445)
6. Битка при Отонет (1446)
7. Битка при Дрин (1448)
8. Битка при Ороник (1448)
9. Втора обсада на Светиград (1449)
10. Обсада на Круя (1450)
11. Обсада на Модрица (1452)
12. Втора битка на Мокра (1453)
13. Обсада на Берат (1455)
14. Битка при Ороничеа (1456)
15. Битка при Абулена (1457)
16. Скендербег в италианската експедиция (1461-1462)
17. Първа македонска кампания (1462)
18. Втора македонска кампания (1463)
19. Битка за Охрид (1464)
20. Първа битка при Вайкал (1464)
21. Втора битка при Вайкал (1465)
22. Битка при Кашари (1465)
23. Обсада на Круя (1466)
24. Обсада на Круя (1467)
25. Обсада на Круя (1478)

[DelaRea]

Скендербег

Душата и умът на албанската съпротива е Георги Кастриоти, наричан още Скендербег.

Син на албанския владетел Гьон Кастриоти, след потушаването на антиосмански бунтове в Албания през 1433 година той е даден на султан Мурад II като заложник.Там приема исляма под името Искандер-бей или Скендербег и се прославя, сражавайки се за турците. Под негово командване са били 5000 османски кавалеристи.

През 1438 година султан Мурад назначава Скендербег за управител на Круя. В края на 1443 година той вдига въстание и заема Круя и наследствените си земи около града, разбива османците при Черни Дрин, а след това, като сключва съюз с Кралство Унгария, заставя Мурад II да снеме обсадата на албанския град Круя. През ноември 1443 г. е обявен за глава на княжеството Кастриоти.

Когато османците отнемат принадлежащите на неговото семейство имоти в Круя, Скендербег се отрича от исляма и вдига въстание. Сключва през 1444 г. военнополитически съюз с Венеция и с вождовете на различни племена, обединени в „Лигат Лежи“, и разполагайки с неголеми кавалерийски отряди, базирани в Круя, той разгръща партизанска война в Северна Албания.

По това време Скендербег разширява владенията си чрез брачен съюз с рода Арианити и се превръща в заплаха за венецианските владения. Подтикван от венецианците, през 1448 година султан Мурад започва поход срещу него и превзема крепостта Светиград, но прекратява кампанията, заради новата заплаха от Унгария и Влашко. Скендербег изглежда влиза в съюз с Янош Хуняди, но така и не му изпраща подкрепления и той е разбит във Втората Косовска битка. През 1450 година Мурад обсажда без успех Скендербег в Круя, завземайки останалите му владения, но в края на октомври обсадата е вдигната, а малко по късно султанът умира.

С не по-малък успех Скендербег се съпротивлява срещу султан Мехмед II, и даже след превземането на Константинопол от турците през 1453 г. сключва изгоден за Албания мир. Признат е (1461) от султан Мехмед II за управител на Албания.

Неаполитанският крал Фердинанд му дава титлата херцог на Сан Пиетро, като награда за помощта срещу херцога на Анжу. През 1463 г., с благословията на папа Пий II, Скендербег скъсва мира с турците и отново им нанася няколко поражения.

През 1465 година Мехмед се опитва да използва Скендербег като посредник за сключване на мир с Венеция, но той му отказва. Вероятно по тази причина на следващата пролет султанът потегля с голяма войска към Албания. Достигайки централната част на страната, той организира масови кланета и изселва населението от равнините, където изгражда крепостта Елбасан, след което през есента основните османски сили се оттеглят.

В самия край на 1466 година Скендербег заминава за Италия в търсене на помощ — в Рим не получава нищо, но неаполитанският крал Феранте I му дава пари, храни и оръжие. След връщането си в Албания в началото на следващата година Скендербег отблъсква османските части, разположени около Круя и обсажда Елбасан. През пролетта обаче османските войски навлизат в Албания и установяват контрол над почти цялата страна с изключение на няколко крепости — към края на годината само градовете Шкодра, Дрищ, Леш, Круя и Драч остават под венециански контрол.

Самият Скендербег изоставя Круя и отива в пристанището Леш, където умира на 17 януари 1468 година.