Битката при Анкара

[ALIEN]

Темата е много интересна и гледам, че някой хора ги интересува числеността на войските, както и мен ако трябва да съм честен. Не мога да посоча точен брой, но четох, че с всички свой санджаци ( провинции ) и съюзници, които с гордост е изброявал Баязид е можел само да разсмее Тамерлан, ако си говорим за числеността на османците, която видях, че някъде тук е посочена на 150-200 хил. представете си с каква армия е разполагал Тамерлан.

[viking heart]

Е хайде сега да го разсмее....Тамерлан не е имал милиони.

[ALIEN]

Не, едва ли е имал милиони, но е много вероятно да е имал 2-3 пъти повече войска, пак казвам, не знам със сигурност броя на армията му, но Вера Мутафчиева в една от книгите си казва точно това, че с броя на войските си Баязид е можел само да го разсмее. Друго интересно нещо е, че в разгара на битката, макар и предаден от много от войските си Баязид е можел да изтръгне победата, но е бил пленен и боя прекратен.

[viking heart]

По моему, изходът от битката е бил предрешен още в момента, в който левия фланг на Баязид рухва и еничарите му са застрашени в тила от мобилната конница на Тамерлан. Сръбските конници буквално са били смазани под натиска на монголите. Волята на еничарите да се сражват почти до смърт не е в състояние да промени нещата, защото тактически Тамерлан печели и контролира битката. Отчаяната борба на турците просто забавя сражението. Баязид просто не е запомнил едно от основните правила на войната: "Не подценявай противника". А пленяването му е било въпрос на време, след смазващата атака на Тамерлан.

[Guy de Mont Ferrand]

Това, че Нешри пише, че (цитирам по памет): "Малко останало османците да победят джагатайците", след като Солак Караджа се присмял на султан Баязид, според мен си е чисто изхвърляне, за да представи пълното поражение от монголите в малко по-благоприятна светлина.

[viking heart]

Да, така е. Но аз си мисля, че колегата Benzin може би имаше в предвид нещо друго. Нещо може би свързано с една хипотетична идея, че Тамерлан не умре тогава, а просто се поведе една война между двете империи, която както той посочва ще бъде продължителна. Или съм разбрал грешно..

[Sir Gray]

Повече аргументи биха били добре за яснотата на дискусията. И няма да се налага да разчистваме несъдържателни постове

[Guy de Mont Ferrand]

Да, така е. Но аз си мисля, че колегата Benzin може би имаше в предвид нещо друго. Нещо може би свързано с една хипотетична идея, че Тамерлан не умре тогава, а просто се поведе една война между двете империи, която както той посочва ще бъде продължителна. Или съм разбрал грешно..

Според мен Thorn просто се майтапеше...
А за каква продължителна война говорим, след като османците са разбити в първото сериозно сражение и то така, че самият султан пада в плен? Тамерлан не е имал намерение да преминава проливите- иначе може би щеше да бъде въвлечен в една доста по-продължителна военна кампания. Там той не е разполагал със съюзници, както в Мала Азия, а християнските владетели, на които Баязидовият син Сюлейман прави големи отстъпки, са били обединени в страха си пред него (слухът за кървавите му завоевания отдавна е достигнал и до най-отдалечените кътчета на Европа). Подобно на времената на първите монголски нашествия и на Никейската империя и кралство Акра, които тогава подкрепят селджукските турци и мамелюците, те предпочитат (уж) по-малкото зло- да застанат зад гърба на вече разгромените османци. И така ако Тимур Хан беше преминал на Балканите, той щеше да бъде посрещнат от обединените сили на сърби, ромеи, латинци, власи, българи, невлизалите още в бой с него турски гарнизони (каквито без съмнение са били оставени от Баязид) и спасилите се тук от битката при Анкара военни части заедно със Сюлейман. Тогава може би войната щеше да се проточи...Между другото, по някое време преди това Тимур е декларирал пред мохамеданските духовници в империята си, че отива да води "свещена война" против неверниците- джихад, но това явно е било само с пропагандна цел, тъй като през цялото си царуване той почти не воюва с християни- освен в Грузия и срещу родоските рицари в Смирна.

[Guy de Mont Ferrand]

Нашествието на Тимур-ленг е оставило в паметта на османските турци дълбоко впечатление. То е засвидетелствано в техния фолклор, включително и в приказките и анекдотите за Настрадин Ходжа, турският "Хитър Петър". Следната историйка може би ще е интересна за вас:

Титлата на Тамерлан

Веднъж Тамерлан казал на Настрадин Ходжа: "Ходжа, ти знаеш, че всички халифи от династията на Абасидите са носели отличителни титли. Един бил наречен " Моафик-биллах", друг "Мутавакил ал-Аллах", трети "Мутасим-биллах". Чудя се ако аз бях един от тях, каква ли би била моята титла?"
Ходжата отговорил веднага: "О, Господарю на света, за теб няма никакво съмнение. Твоята титла щеше да бъде "Науз-биллах" (букв.от арабски: "Боже, спаси ни от този човек!")".

[Guy de Mont Ferrand]

интересно узбекско сайтче за Тимур- Ленг

[Guy de Mont Ferrand]

Едно последствие от битката при Анкара било превземането на кръстоносната крепост Смирна от войските на Тимур-ленг. Позволявам си да опиша накратко тук този крайно любопитен епизод на сблъсък между западни рицари и монголи:

Рицарите хоспиталиери на Родос и техният велик магистър Филибер дьо Наяк по всяка вероятност били известени от шпионите си за предстоящата инвазия, а може би били предизвикани от Баязид Илдъръм (който се срещнал на бойното поле с великия магистър в злощастната битка при Никопол през 1396 г.) и по това време взели мерки за защитата на крепостта, която им била поверена още от авиньонските папи. Великият адмирал на ордена Буфилио Паницати посетил Смирна на два пъти през 1402 г. Основните приготовления по защитата били концентрирани върху скалистия полуостров, където се издигал замък, защитаващ входа към пристанището. Той бил отделен от материка със своевременно изкопан дълбок ров. По този начин крепостта изглеждала непревземаема и хоспиталиерският гарнизон бил самоуверен. От Родос продължавали да пристигат амуниции, хранителни припаси, войски и парични суми. След като отхвърлили поканата на Тимур за васална клетва, той повел центъра на своята армия срещу града и го обсадил на 2 декември, 1402 г., като там няколко дни по-късно към него се присъединили и лявото и дясното крило на войската му. Почти веднага неговите сапьори и обсадни машини започнали да "работят", съсредоточавайки се върху няколко пункта от фортификациите. Той също така наредил на един от военачалниците си да построи масивна платформа от дървени стълбове, за да възпрепятства вражеските кораби да влизат в пристанището. След това, когато цялата армия се обединила, Тамерлан наредил масиран обстрел на стените, което оцелелите защитници определили като "втори Потоп". Два дни по-късно на миньорите на Тимур им се отдало да сринат външните крепостни стени; те изгорили подпорите им, стените рухнали и "чагатайците" нахлули през тях в Смирна. Съпротивата на рицарите била краткотрайна и безмилостно смазана, тези, които оцелели, избягали към корабите си, но малцина успели да се измъкнат. Няколкото хоспиталиерски кораба, които идвали на помощ, обърнали платната и избягали, тъй като се уплашили от огромните катапулти на Тимур. Населението, както се полагало според мюсюлманските закони на непредал се град, било поголовно изклано.

[Guy de Mont Ferrand]

А ето какво пише за битката при Анкара почти съвременният на събитията и много близко живеещ "късновизантийски" историк Дука:


"На разсъмване Баязид построил своите легиони. С призиви за бой той стоял там, чакайки скитите да нападнат първи. Скитите, от своя страна, изпълнявали заповедите си без звук или врява или какъвто и да е било шум, работейки като неуморни мравки. Баязид започнал да бръщолеви и да проклина своите благородници. Той остро смъмрил командирите и (заповядал) да ги бичуват тъй като не се били построили правилно за битка. Един командир, сражаващ се под знамето на Айдън, чувайки, че неговият господар Айдън се бил присъединил към своя брат, изоставил позицията си и, взимайки знамето, се присъеднил към врага заедно с 500 тежковъоръжени бойци. Войските от Сарухан направили същото. Бойците от Ментеше и Гермиян, като видели владетелите си да викат и да сигнализират, също дезертирали и отишли при противниците им. Баязид, като гарга (рошава- бел. моя ) бил постепенно лишен от перата си. Скитските бойци го обграждали докато накрая кръгът не бил затворен.

Стефан Лазаревич, шуреят на Баязид, наблюдавайки тези маневри от страна на Баязид със своите 5 000 сръбски тежковъоръжени конници, отказал да приеме поражението. Той и неговите бойци атакували скитите с бойно настървение, насочвайки копията си в лицето на скитите. Когато скитите видели тяхната свирепа и безстрашна атака, те отворили редиците си и ги пропуснали през тях. Скитите изстреляли стрелите си в тила на конниците, удряйки хълбоците на конете. Те обаче не успели да причинят много вреда на ездачите, тъй като те били покрити с черна броня. Щом сърбите се обърнали, скитите отново отворили редиците си и ги пропуснали през тях. Мнозина паднали и от двете страни. Стефан дошъл близо до Баязид и се опитал да го убеди да избяга, но не успял. Много кучета вече го били обградили и силни бикове преграждали пътя му. Стефан, който видял какво става и предугадил какво ще се случи, взел своите мъже и най-големия син на Баязид- по име Сюлейман и ударил отново по центъра на врага. Разпръсквайки ги с голяма мощ и събаряйки мнозина от конете докато той самият изклал велико множество, той едва успял да пробие засадата. Скитите били събрани близо (един до друг), движейки се от външния кръг към претъпкания център. Стефан избягал, поемайки по пътя, водещ към Бруса и Сюлейман отишъл с него.

Скитите безжалостно колели бягащите турци докато Баязид, поради своя краен прилив на кръв (от гняв), се изкачил на едно възвишение в средата на полето с около 10 000 освободени роби, наречени еничари. Останалите избягали в безредие. Щом скитите, (увлечени) в преследване на турците, видели Баязид (уловен) в средата на мрежата, като костур, давещ се за въздух, била дадена заповед: "Нека никой не бъде убиван". Те съблекли пленниците голи и ги освободили. Един божествен закон бил предаван между потомците от поколение на поколение- не само между римляните, но и между персите, трибалите и скитите- че когато враговете са от същата религия, трябва да им се взима само плячката, те самите не трябва нито да бъдат взимани в плен, нито убивани извън бойното поле.

Тогава робите на Баязид се нахвърлили като лъвове върху скитите. Благодарение на своя далеч по-голям брой скитите надвили турците; какво биха могли да направят десет срещу сто скити. Всички били изклани. Такива били бедите, които били сполетяли Баязид, че скитите дошли наблизо и му казали: "Слез от коня, господарю Баязид, и ела насам. Темир-хан те вика". Противно на желанието си, той слязъл от коня си, който бил арабски и струвал много пари. Те вместо това му оседлали едно малко пони и, качвайки го върху него, го отвели при Темир-хан."

превод: мой

бележки:

скити = татари, монголи

Темир-хан = Тимур

[viking heart]

Благодарности на Ги за интересния материал.

[Guy de Mont Ferrand]

Btw една забележка по повод на Халикарнаския мавзолей и "вграждането му" в стените на замъка Св. Петър (известният днешен турски курорт Бодрум). Една страница назад в темата изказвам предположението, че братята-хоспиталиери може да са действали по идеологически причини. Тази хипотеза косвено се потвърждава от писмата на рицаря- йоанит Саба де Кастилионе от началото на 16 век. Човекът се опитвал да събира антики от Егейските острови за колекцията на една италианска графиня, която била негова възлюбена. Обаче останалите братя сметнали това за идолопоклонничество и се наложило да се обърнат към един от роднините на великия магистър за съдействие. Това се случва около век след построяването на Бодрум т.е. вероятността за пълно пренебрежение и даже радост при употребата на "езическите релефи" се засилва.

[Thorn]

Рицар –йоанит, т.е. монах и с възлюбена?!

Абе какво се учудвам – през 1525 тевтонците решили, че вече им е писнало да са монаси и въобще закрили ордена. Станали светско херцогство, при това протестантско