Започвам в тази тема излагане и синтезиране на информацията (поне част от нея), до която се докопах покрай търсенията около онази тема за Битката на века
Преди всичко обаче мисля трябва да обърна внимание на един основен аспект: повечето ни данни са епизодични и то за наше съжаление от доста различни моменти на Средновековието. Най-много сведения имаме за 12-13 в (късното Средновековие го оставям настрана), също така от 8в (Карл Велики и франките), но от тъмните векове , 9ти и 10ти няма почти нищо (10 век е дотолкова зле, че често като се говори за него се споменава 10th Century Crash като нарицателно).
Като грубо обобщение на цивилизационното развитие, като в това включвам стопанско, социално и техническо развитие, можем да споменем следното (и да го имаме като едно наум в последствие при преценката на различните конкретни примери):
След разпада на империята на Карл Велики социално-организаторски Западна Европа се връща доста назад в посока разпокъсаност и изолираност. Същевременно викингските нашествия, както и известно клилматично застудяване причиняват и чувствително назадване в стопанската зона. Технологически обаче по времето на Карл из империята биват открити и разработени доста нови железни находища, които ще повишат доста достъпността на железните инструменти и ще изиграят голяма роля в подема от 10в нататък. Но нови технологии в земеделието не се откриват. С две думи в кря на 9ти век намираме едвам преживяващи, почти напълно изолирани една от друга и затворени в себе си групички хора сред простиращите се навсякъде дебри и пущинаци (може би тук е мастото да спомена една ширеща се заблуда, че понеже видите ли през Средновековието са изградени такива големи строежи и има такива центрове на голяма активност, то следователно нивото на общата цивилизация трябва да е било доста голямо. Нищо по-невярно от това! През Средновековието единственият шанс за физическото оцеляване на индивида е в групата, дали на селото, дали на града. И съответно популацията не се е разпростирала равномерно над цялата обработваема земя, ами се е концентрирала в малки, ограничени райони, между които на десетки километри се простира пълна пустош. Така се обясняват едновременно доказателствата за голяма локална активност (например големи каменни строежи в даден град) и същевременно толкова ниската средна гъстота на населението. Но да продължим =>)
Към 10ти/края на 10ти век западна Европа бавно се изправя от дупката на тъмните векове . За това развитие роля изиграват няколко фактора
- към края на хилядолетието вече почти навсякъде е разпространена 3-field-system при която обработваемата земя се дели на три части, 1/3 засята с летни култури, 1/3 със зимни и 1/3 е оставена пустееща с цел да не се изтощава почвата. Третинките се сменят на годишен ритъм. Тази система позволява 1. обработката на по-големи площи (понеже известна част не се обработва ) и 2. по-висок добив благодарение на запазването на плодородността на почвата.
- важно техническо нововъдение тежкия плуг. Това е значително утежнен модел, с железен връх (това дето всъщност копае), който се тегли вече от 6-8 вола. Благодарение на този плуг почвата бива обработвана значително по-добре оттичането на дъждовните/почвените води става възможно (западна и северна Европа по това време са доста влажни и блатисти), което заедно с третия фактор позволява отглеждането на по-сухолюбиви култури и значително по-голям добив. Значението на този нов плуг е толкова голямо, че стойността на манорите често се дава в това с колко плуга разполага съответното село.
- затопляне на климата, което влияе доста благодатно на земеделието. Това затопляне трае докъм 13в и на него донякъде се дължи възхода на Европа в този период и съответно последващото застудяване, заедно с чумата разбира се, се оказва един от основните фактори за драстичното свиване на популацията в 14в.
Та споменатите технически нововъденения, комбинирани с благодатните условия за земеделието позволяват лека полека на комуните да укрепнат и популацията да нарастне. Което от своя страна дава възможност да се появят/разрастнат надкомуналната социална организация управлението и търговията. Към 11в вече имаме една доста твърдо изградена феодална система и вече виждаме огранизирани социални формирования от нивото на район (Нормандия на Уилям Завоевателя например). Същевременно в този век се появяват и първите заченки на надкомунална търговия.
Тези процеси на стопанско и техническо развитие, водещи след себе си нарастване и укрепване на популацията, а оттам и на социалната организираност и глобалната търговия (за да се стигне през 13-14в до глобалните търговци Ханзата, Генуа, Венеция и зараждането на първия европейски финансов център Флоренция) продължават постепенно с времето докато през 13в се постига пик в развитието на средновековното общество. След този пик настъпват различни по естество и обхват кризи, които стабилно подкопават цивилизационното ниво .
От това изложение за нас е важно да помним, че в 10в ние се намираме съвсем в началото, че даже и преди него, на това бавно и постепенно развитие, продължило 300 и повече години. И съответно да правим мислено съответните нагласяния и корекции при четенето и оценката на конкретни източници, например при инвентарния списък на един манор от 12хх г да намалим значително числата, да държим предвид промените в цените и въобще стройността на определените вещи и тн. Затова ше гледам с удебелен шрифт да указвам точно от коя година е източника на информация.
Та ето сега няколко манора за изходна база. Тези примери съм подбрал като информативни, но те в никакъв случай не изчерват всички такива. Направо се учудих колко описания има на селца и поселища, при това доста подробни. Например Domesday Book е пълно описание, географско и стопанско на Англия от 1060-80г, поръчано от Уйлям Завоевателя . Така че поне за Англия имаме едни много стабилни общи данни (на базата на подобни данни е и формирането на общата европейска популация, представена в различните таблици, пуснати по-рано, което придава на последните доста добро ниво на сигурност, поне доколкото това е възможно за разглеждания период)
Но към примерите:
Нагледна карта за типичен манор (средно по големина селце), ок. 1200г:
Общи положения относно манорите:
Средна площ на обработваемата земя в северна/западна Европа 30 акъра (12 хектара), за южна Европа , Гърция 10 акъра (4 хектара).
Масово навлизане към 10в е твърдо установена система.
Съставни части (обобщено) обработваема земя, пасища, пустош и самата комуна.
- обработваемата зема бива ротирана на 3 етапа 1/3 винаги е оставена пустееща, за да не се изтощава почвата, 1/3 е летни посеви, 1/3 зимни
- пасищата са жизнено важни за добитъка овес не се отглежда и особено през зимата добитъка е много застрашен от глад
- пустеещите/необработваемите земи служат за пролетни пасища, за строителен/горивен материал (дърво) и за набавяне на горски/полски диви плодове, билки и дивеч. Значението му за хранителното осигуряване е голямо
- самото село е съставено от кирпичени колиби, най-често с едно единствено помещение, под от сбита пръст и сламен покрив. Често е имало малка градика към колибата, където са отглеждани малко зеленчуци/билки.
Описание (на английски) на типичните къщи от периода:
Описание на манор, типична комуна: есекс, Англия, 1265
- къща на манора (на първенеца), масивно стоителство, обикновено една голяма стая, с прилежащити помещения, кухня, складово помещение за храните. Един вид ферма, заградена с масивна ограда.
Извън оградата ( вътрешната порта ):
- къща за слугите
- конюшна
- допълнителни постройки за слугите (спални помещения)
- два хамбара
Цялото това е заградено с ров и ограда. Извън тази ограда има:
- още един хамбар
- краварник
- кочина за свинете
Няколко манора, взети от Domesday Book, най-близкия времево източник, 1086г.:
County of Wilts. Manor of Pewsey.
- Площ: 30 hides (1 hide издържа 1 семейство, ~ 40 хектара) 1200 хектара, от които:
24 ploughlands -- ниви (уточнение ploughland като площ е горе-долу 1 акър, това, което може да се изоре за 1 ден)
От тях Lord s lands, притежание на благородника, на който принаглежи манора:
6 hides плюс малко отгоре (~240 хектара)
3 плуга
6 крепостни (всъщност всички споменати тук хора са крепостни, но в различна степен. Тези специално са буквално слуги(почти роби), работещи на земята на благородника. Другите, споменати по-надолу са наематели на земята, обработват я и дават част( по-голямата) от продукцията на благородника. Свободните селяни със собствена земя са дотолкова редки, че са споменавани поименно дал съм един такъв случай) Това число, както и другите надолу, се отнася най-вероятно за работоспособните хора, вероятно само мъжете.
Селяните:
46 villeins
24 cottagers
1 borderer (различните наименования изразяват различна зависимост. Никой от тези не е свободен, не притежава собствена земя)
и те обработват
18 ploughlands
Към комуната има 7 мелници (воденици или животински вятърните мелници навлизат по-късно)
Пасището е 15 акъра = 6 хектара
Гора: 600х100м
ERNULFUS DE HESDING е свободен селянин, притежава 2 hides = 80 хектара земя.
Обща оценка на стойността на манора, с всичко по него ---- 28 паунда ~ 14кг сребро.
Малка вметка по стройността на цените:
1 паунд ~ 500 g сребро и има ок. 900г покупателна стойност за 2400 кокошки, или 80кг жито, или 3 ножа (!!! толкова са скъпи железните изделия), или 1 земеделска коса (!!!). В днешни пари би имал покупателна способност колкото ~7200 . Към покупателните стойности ще се върна задълбочено по-натам пак.
County of Wilts. Manor of Manningford Abbots.
Обща площ:
10 hides ~400 хектара, от които:
10 ploughlands
Lord s lands ( демесцен):
5,5 hides
2 плуга
5 крепостни
Селяните:
8 villeins
7 cottagers
имат 2,5 ploughlands
1 мелница.
Пасище: 10 акъра = 4 хектара.
Обща стойност --- 8 паунда ~ 4кг сребро
County of Hants. Manor of Micheldever.
Обща площ:
85 hides ~ 3400 хектара, от които:
72 ploughlands
Lord s lands ( демесцен):
9 ploughlands
22 крепостни
Селяните:
65 villeins
28 cottagers
имат 25 ploughlands
1 мелница.
Пасище: 30 акъра = 12 хектара.
Допълнително в този манор има 7 свободни собственици на земя, някои от които с достатъчно земя да бъдат водени като отделен под -манор в цялото.
Обща стойност: ~60 паунда = 30кг сребро.
Този манор е очевидно голям и доста богат, това е пример за голямо селище , по-точно за селище с няколко прилежащи ферми/дребни поселения.
Ще продължа по-натам, за сега толков успях
Преди всичко обаче мисля трябва да обърна внимание на един основен аспект: повечето ни данни са епизодични и то за наше съжаление от доста различни моменти на Средновековието. Най-много сведения имаме за 12-13 в (късното Средновековие го оставям настрана), също така от 8в (Карл Велики и франките), но от тъмните векове , 9ти и 10ти няма почти нищо (10 век е дотолкова зле, че често като се говори за него се споменава 10th Century Crash като нарицателно).
Като грубо обобщение на цивилизационното развитие, като в това включвам стопанско, социално и техническо развитие, можем да споменем следното (и да го имаме като едно наум в последствие при преценката на различните конкретни примери):
След разпада на империята на Карл Велики социално-организаторски Западна Европа се връща доста назад в посока разпокъсаност и изолираност. Същевременно викингските нашествия, както и известно клилматично застудяване причиняват и чувствително назадване в стопанската зона. Технологически обаче по времето на Карл из империята биват открити и разработени доста нови железни находища, които ще повишат доста достъпността на железните инструменти и ще изиграят голяма роля в подема от 10в нататък. Но нови технологии в земеделието не се откриват. С две думи в кря на 9ти век намираме едвам преживяващи, почти напълно изолирани една от друга и затворени в себе си групички хора сред простиращите се навсякъде дебри и пущинаци (може би тук е мастото да спомена една ширеща се заблуда, че понеже видите ли през Средновековието са изградени такива големи строежи и има такива центрове на голяма активност, то следователно нивото на общата цивилизация трябва да е било доста голямо. Нищо по-невярно от това! През Средновековието единственият шанс за физическото оцеляване на индивида е в групата, дали на селото, дали на града. И съответно популацията не се е разпростирала равномерно над цялата обработваема земя, ами се е концентрирала в малки, ограничени райони, между които на десетки километри се простира пълна пустош. Така се обясняват едновременно доказателствата за голяма локална активност (например големи каменни строежи в даден град) и същевременно толкова ниската средна гъстота на населението. Но да продължим =>)
Към 10ти/края на 10ти век западна Европа бавно се изправя от дупката на тъмните векове . За това развитие роля изиграват няколко фактора
- към края на хилядолетието вече почти навсякъде е разпространена 3-field-system при която обработваемата земя се дели на три части, 1/3 засята с летни култури, 1/3 със зимни и 1/3 е оставена пустееща с цел да не се изтощава почвата. Третинките се сменят на годишен ритъм. Тази система позволява 1. обработката на по-големи площи (понеже известна част не се обработва ) и 2. по-висок добив благодарение на запазването на плодородността на почвата.
- важно техническо нововъдение тежкия плуг. Това е значително утежнен модел, с железен връх (това дето всъщност копае), който се тегли вече от 6-8 вола. Благодарение на този плуг почвата бива обработвана значително по-добре оттичането на дъждовните/почвените води става възможно (западна и северна Европа по това време са доста влажни и блатисти), което заедно с третия фактор позволява отглеждането на по-сухолюбиви култури и значително по-голям добив. Значението на този нов плуг е толкова голямо, че стойността на манорите често се дава в това с колко плуга разполага съответното село.
- затопляне на климата, което влияе доста благодатно на земеделието. Това затопляне трае докъм 13в и на него донякъде се дължи възхода на Европа в този период и съответно последващото застудяване, заедно с чумата разбира се, се оказва един от основните фактори за драстичното свиване на популацията в 14в.
Та споменатите технически нововъденения, комбинирани с благодатните условия за земеделието позволяват лека полека на комуните да укрепнат и популацията да нарастне. Което от своя страна дава възможност да се появят/разрастнат надкомуналната социална организация управлението и търговията. Към 11в вече имаме една доста твърдо изградена феодална система и вече виждаме огранизирани социални формирования от нивото на район (Нормандия на Уилям Завоевателя например). Същевременно в този век се появяват и първите заченки на надкомунална търговия.
Тези процеси на стопанско и техническо развитие, водещи след себе си нарастване и укрепване на популацията, а оттам и на социалната организираност и глобалната търговия (за да се стигне през 13-14в до глобалните търговци Ханзата, Генуа, Венеция и зараждането на първия европейски финансов център Флоренция) продължават постепенно с времето докато през 13в се постига пик в развитието на средновековното общество. След този пик настъпват различни по естество и обхват кризи, които стабилно подкопават цивилизационното ниво .
От това изложение за нас е важно да помним, че в 10в ние се намираме съвсем в началото, че даже и преди него, на това бавно и постепенно развитие, продължило 300 и повече години. И съответно да правим мислено съответните нагласяния и корекции при четенето и оценката на конкретни източници, например при инвентарния списък на един манор от 12хх г да намалим значително числата, да държим предвид промените в цените и въобще стройността на определените вещи и тн. Затова ше гледам с удебелен шрифт да указвам точно от коя година е източника на информация.
Та ето сега няколко манора за изходна база. Тези примери съм подбрал като информативни, но те в никакъв случай не изчерват всички такива. Направо се учудих колко описания има на селца и поселища, при това доста подробни. Например Domesday Book е пълно описание, географско и стопанско на Англия от 1060-80г, поръчано от Уйлям Завоевателя . Така че поне за Англия имаме едни много стабилни общи данни (на базата на подобни данни е и формирането на общата европейска популация, представена в различните таблици, пуснати по-рано, което придава на последните доста добро ниво на сигурност, поне доколкото това е възможно за разглеждания период)
Но към примерите:
Нагледна карта за типичен манор (средно по големина селце), ок. 1200г:
Общи положения относно манорите:
Средна площ на обработваемата земя в северна/западна Европа 30 акъра (12 хектара), за южна Европа , Гърция 10 акъра (4 хектара).
Масово навлизане към 10в е твърдо установена система.
Съставни части (обобщено) обработваема земя, пасища, пустош и самата комуна.
- обработваемата зема бива ротирана на 3 етапа 1/3 винаги е оставена пустееща, за да не се изтощава почвата, 1/3 е летни посеви, 1/3 зимни
- пасищата са жизнено важни за добитъка овес не се отглежда и особено през зимата добитъка е много застрашен от глад
- пустеещите/необработваемите земи служат за пролетни пасища, за строителен/горивен материал (дърво) и за набавяне на горски/полски диви плодове, билки и дивеч. Значението му за хранителното осигуряване е голямо
- самото село е съставено от кирпичени колиби, най-често с едно единствено помещение, под от сбита пръст и сламен покрив. Често е имало малка градика към колибата, където са отглеждани малко зеленчуци/билки.
Описание (на английски) на типичните къщи от периода:
Описание на манор, типична комуна: есекс, Англия, 1265
- къща на манора (на първенеца), масивно стоителство, обикновено една голяма стая, с прилежащити помещения, кухня, складово помещение за храните. Един вид ферма, заградена с масивна ограда.
Извън оградата ( вътрешната порта ):
- къща за слугите
- конюшна
- допълнителни постройки за слугите (спални помещения)
- два хамбара
Цялото това е заградено с ров и ограда. Извън тази ограда има:
- още един хамбар
- краварник
- кочина за свинете
Няколко манора, взети от Domesday Book, най-близкия времево източник, 1086г.:
County of Wilts. Manor of Pewsey.
- Площ: 30 hides (1 hide издържа 1 семейство, ~ 40 хектара) 1200 хектара, от които:
24 ploughlands -- ниви (уточнение ploughland като площ е горе-долу 1 акър, това, което може да се изоре за 1 ден)
От тях Lord s lands, притежание на благородника, на който принаглежи манора:
6 hides плюс малко отгоре (~240 хектара)
3 плуга
6 крепостни (всъщност всички споменати тук хора са крепостни, но в различна степен. Тези специално са буквално слуги(почти роби), работещи на земята на благородника. Другите, споменати по-надолу са наематели на земята, обработват я и дават част( по-голямата) от продукцията на благородника. Свободните селяни със собствена земя са дотолкова редки, че са споменавани поименно дал съм един такъв случай) Това число, както и другите надолу, се отнася най-вероятно за работоспособните хора, вероятно само мъжете.
Селяните:
46 villeins
24 cottagers
1 borderer (различните наименования изразяват различна зависимост. Никой от тези не е свободен, не притежава собствена земя)
и те обработват
18 ploughlands
Към комуната има 7 мелници (воденици или животински вятърните мелници навлизат по-късно)
Пасището е 15 акъра = 6 хектара
Гора: 600х100м
ERNULFUS DE HESDING е свободен селянин, притежава 2 hides = 80 хектара земя.
Обща оценка на стойността на манора, с всичко по него ---- 28 паунда ~ 14кг сребро.
Малка вметка по стройността на цените:
1 паунд ~ 500 g сребро и има ок. 900г покупателна стойност за 2400 кокошки, или 80кг жито, или 3 ножа (!!! толкова са скъпи железните изделия), или 1 земеделска коса (!!!). В днешни пари би имал покупателна способност колкото ~7200 . Към покупателните стойности ще се върна задълбочено по-натам пак.
County of Wilts. Manor of Manningford Abbots.
Обща площ:
10 hides ~400 хектара, от които:
10 ploughlands
Lord s lands ( демесцен):
5,5 hides
2 плуга
5 крепостни
Селяните:
8 villeins
7 cottagers
имат 2,5 ploughlands
1 мелница.
Пасище: 10 акъра = 4 хектара.
Обща стойност --- 8 паунда ~ 4кг сребро
County of Hants. Manor of Micheldever.
Обща площ:
85 hides ~ 3400 хектара, от които:
72 ploughlands
Lord s lands ( демесцен):
9 ploughlands
22 крепостни
Селяните:
65 villeins
28 cottagers
имат 25 ploughlands
1 мелница.
Пасище: 30 акъра = 12 хектара.
Допълнително в този манор има 7 свободни собственици на земя, някои от които с достатъчно земя да бъдат водени като отделен под -манор в цялото.
Обща стойност: ~60 паунда = 30кг сребро.
Този манор е очевидно голям и доста богат, това е пример за голямо селище , по-точно за селище с няколко прилежащи ферми/дребни поселения.
Ще продължа по-натам, за сега толков успях
Comment