General Владимир Вазов-ПОКЛОН
Поклон пред паметта на героите от Дойран
Червеният цвят на Форуми Бойна слава е запазен за модераторска намеса. Главните букви се въприемат като повдигане на тон във всекидневната реч и не се толерират! фон Данитц- дежурен по корекциите
През 1915 г. България се включва в Първата световна война. Деветстотинхилядната българска армия атакува Сърбия, съюзник на Антантата. След епични сражения до края на ноември войските ни, разбили 550 000-а сръбска армия и изпратените им в помощ две френски и една английска дивизия, достигат сръбско-гръцката граница. По политически съображения (съюзниците ни Германия и Австроунгария се надяват да привлекат Гърция на своя страна) армията ни получава заповед да се окопае на границата. Започва позиционната война, която ще продължи до края и ще завърши на 25 септември 1918 г.
Фронтът преминава по високите била на македонските южни планини. Само при Дойранското езеро високата стена на Беласица се разлива в пет ниски паралелни планински вериги. Затова именно тук войските на Антантата ще се опитват да извършат пробив в българските отбранителни линии. Дойран ще стане арена на непрекъснати сражения, включващи ежедневни артилерийски, въздушни и патрулни схватки и три генерални щурма.
Това ще превърне битката за Дойран в най-голямото сражение в българската военна история * както по численноста на участващите войски и загиналите в боевете, така и по използваната огнева мощ. И в най-голямата българска военна победа в цялата ни вече почти четиринадесетвековна история.
За сведение: Дойран е арена на яростна битка и през Междусъюзническата война (юни-юли 1913 г.). Именно тук частите на полковник Каварналиев спират гръцко-сръбското настъпление към Струмица.
Пак тук на 24 и 25 ноември 1915 г. Втора дивизия разбива 10-а английска дивизия. В бягството си към Солун оцелелите англичани захвърлят не само оръдия, картечници и обози, но и личното си оръжие. Втора дивизия заема граничните височини и започва изграждането на дойранските позиции. Едва към лятото на 1916 г. към тях ще се придвижат части на френската и английската армия, прииждащи в Солун по море.
Първият щурм на съглашенците започва на 9 август 1916 г. След мощна артилерийска подготовка три френски дивизии тръгват на атака срещу българските позиции. Главният удар е насочен срещу височината Дуб. Българската артилерия открива бесен преграден огън и сериозно разстройва атакуващите вълни още в пунктовете на съсредоточаване. Оределите френски вериги са помитани от българските картечни роти на стотина метра от окопите. Когато оглушалите и обезумели от ужас французи стигат до българските окопи (само 2-3 пъти за 9 дни), идва редът на българската пехота и нейният “специалитет” * контраатака на нож. На десетия ден загубилият в убити и ранени 60% от бойците си френски главнокомандващ прекратява щурма.
На 3 март 1917 дойранските позиции са заети от Девета плевенска дивизия, командвана от генерал Владимир Вазов. Талантливият български пълководец изгражда пет паралелни позиции, инженерно оборудвани с бетонни бункери. Използвайки няколкото месеца затишие, Вазов хвърля тридесет и петте хиляди бойци и офицери в невиждан труд, изграждайки (понякога на 17 метра под земята!) система от бетонни и скални укрития, които да приберат всеки боец в случай на артилерийски обстрел. Войниците го псуват на поразия * докато те ежедневно копаят, заврени в скалите, бойците на дивизиите по фланговете на плевенци безгрижно се пощят на припек. След войната обаче Вазов всеки ден получава по 2-3 баници от Плевенско, Ловчанско, Троянско, Свищовско. Носят му ги жените на неговите войници, дошли по работа в София * в знак на благодарност, че опазил мъжете им. Изпреварвайки събитията, ще подчертая, че в решителния щурм именно благодарение на укритията Девета плевенска дава само 494 убити и 1208 ранени. Атакуващите ги англичани и гърци загубват над 60 000 само убити.
На 21 април 1917 г. с две дивизии (22-ра и 26-а) сменилият французите английски корпус започва втория щурм на Дойран. След тридневна артилерийска подготовка, при която са изстреляни 150 000 снаряда, англичаните тръгват смело в атака. Напредват в гъсти маси. Българските окопи са разорани и те смятат, че там не е останал жив боец. Едва след войната генералите им ще научат, че българските загуби от артподготовката са ... трима (!) ранени. Когато на 25 април в 0,30 часа английските вериги са само на няколко метра от окопите на българите, там ги посреща плътна картечна и пушечна стрелба. Люшналите се назад тълпи са сподирени от артилерийски и минохвъргачен огън. Тук-там български роти и полкове се хвърлят и в контраатака на нож. Към 3,00 часа атаката на англичаните е отблъсната по целия фронт. На бойното поле атакуващите оставят 8000 трупа. Заловени са стотици пленници.
Попълвайки загубите на 22-ра и 26-а дивизия и подкрепяйки ги с още една (60-а) дивизия, на 8 май 1917 г. английското командване предприема нов щурм на Дойран. Този път българската артилерия (над 200 оръдия) открива огън още преди пехотната атака. Англичаните са неприятно изненадани, тъй като знаят за оскъдицата от снаряди при българите и са свикнали артилерията ни да открива огън само при атака. Българските снаряди избиват цели роти още в окопите, рушат блиндажи по командни пунктове, “задушават” поддържащите атаката английски батареи. Объркани, англичаните все пак към 21,00 часа тръгват в атака. До 6,00 часа на 9 май атаките ще станат шест * всички отбити с огромни загуби. Само в предокопното пространство на 34-и троянски полк ще бъдат преброени 3300 тела на противникови войници и офицери. По данни на английски военни историци трите английски дивизии губят от 75% до 90% от състава си. Девета плевенска е непокътната и според английските историци, ако в този момент би тръгнала в контранастъпление към Солун, лесно би превзела главната база на Антантата на Балканите. (По това време резервите на английския корпус са повалени от малария край блатата на Солунското поле.) Но по заповед от Берлин българските войски остават по позициите си.
В средата на септември 1918 г. Антантата е готова за нов щурм. Замисълът е чрез два пробива * на французите при Добро поле и на англичаните и гърците при Дойран, шестстотинхилядната българска армия в Македония да попадне в “чувал”, да бъде ликвидирана, а България окупирана и извадена от войната.
При Добро поле, макар и с много жертви, французите пробиват фронта и настъпват бавно, очаквайки паралелния пробив при Дойран, за да не останат с оголени флангове. Всички погледи са вперени сега в ниските хълмове край красивото езеро. Тук Антантата е струпала колосални сили * четири английски, две гръцки и една френска дивизия. Девета плевенска е сама * дванадесетте ни дивизии са разтегнати по 600-километровия фронт от Бяло море до Елбасан в Албания. Резерви няма. Знаейки съотношението на силите, плевенци се готвят да умрат. Много офицери обличат парадните си униформи, войниците слагат приготвените за последно бели ризи. Смъртта на българския воин по стар обичай трябва да бъде красива. В тези мигове никой и не си помисля, че ще оцелеят почти всички, ще унищожат 47 000 неприятели и ще спечелят най-голямата ни победа в историята.
Артилерийската подготовка започва на 16 септември. По българите при Дойран са изстреляни 350 000 снаряда, включително и газови. Даваме 9 убити и 40 ранени. В 5,00 часа на 18 септември отново в гъсти маси три английски и една гръцка дивизия тръгват в атака. И в този момент заработва българската артилерия. Двеста и двадесет дула бълват огън. Генерал Вазов не пести снарядите, няма вече за кога.Четиристотин български минохвъргачки превръщат скатовете на хълмовете в ад. Четиристотин и четиридесет картечници правят огромни просеки в настъпващите. Огън бълват и 30 000 български пушки.
Английският генерал Милн е смаян. В спомените си той ще напише: “Два часа след началото на атаката две от дивизиите ми бяха изтребени.” В отчаянието си той праща резерва (една английска и една гръцка дивизия) в обход през Беласица. Там обаче е Единадесета македонска дивизия, чиито бойци смаяно наблюдават как англичани и гърци пъплят по почти отвесните скатове на планината. (Непроходимостта на тези склонове ражда през войната приказката, че не Единадесета дивизия пази Беласица, а Беласица пази Единадесета дивизия.) Когато атакуващите достигат на двайсетина метра от позициите на македонците, Беласица изригва огън като вулкан. В буквалния смисъл на думата * дивизията е снабдена с огнехвъргачки, които подпалват изсъхналите треви и храсти. Град от ръчни бомби, картечен и пушечен огън, разбира се, също съпровождат пламъците на огнехвъргачките. Десет хиляди гърци изгарят по скатовете на Беласица. Англичаните, настъпващи във втория ешелон, имат повече късмет. Подгонени от огъня на артилерията, те се укриват зад един железопътен насип и с големи загуби дочакват нощта, за да се изтеглят на изходните си позиции.
На 19 септември генерал Милн събира всичко, което може да носи оръжие (готвачи, санитари и т.н.), за да попълни оределите си части. Но и последната атака е удавена в кръв. Българската артилерия е побесняла, бие с барабанен огън, за първи път използва и газови снаряди. В края на деня английските тръбачи свирят отбой. Милн е загубил 47 000 англичани и 20 000 гърци. Загубите на френската дивизия остават неизвестни, но също са чувствителни. Вазов губи по-малко от 500 бойци.
Това е краят, генерал Вазов съобщава в София, че пред себе си фактически няма противник и моли да настъпи към Солун заедно с 11-а дивизия и непокътнатата 2-ра армия, заемаща фронта при Серес срещу слабобоеспособни гръцки части. В София обаче решават да използват победата при Дойран, за да се измъкнем с чест от войната. На започналите преговори за примирие в Солун, използвайки факта, че българската армия е практически непокътната, делегацията ни сключва споразумение, по силата на което армията ни се изтегля от Македония с цялото си въоръжение, а страната няма да бъде окупирана от войски на съседните държави.
Английските гробища край Дойран.
Няколко дни по-късно Девета дивизия марширува по улиците на Плевен заедно с 558 английски пленници, взети в плен в последния ден на войната.При предаването на териториите в Македония на Англичаните и изтеглянето на армиите ни от там, английският генерал издава една паметна заповед, която не е издавана преди, и никога повече никъде не е издавана:СВАЛЕТЕ АНГЛИЙСКИТЕ БОЙНИ ЗНАМЕНА НА ПОЛОВИНА! ПОБЕДИТЕЛЯТ ОТ ДОЙРАН МИНАВА!
За пръв и последен път държава победителка сваля бойните си знамена при марша на победената армия !
През 1936 г., на празненствата в Англия по повод годишнината от края на войната, е поканен и ген. Вазов. Дефилиращата английска знаменна рота свежда знамената само пред българския генерал. Правилно - само той нанесе поражение на англичаните в тази война.<ЦЪК>
ЕПИЛОГ
Стратегията, приложена от командващият IХ пехотна Плевенска дивизия генерал Владимир Вазов при Дойранската операция (15-18.09.1918 г.), се изучава в Европа, САЩ, Япония.Български бункер от Първата световна война, запазен над град Дойран, е влязъл в английските военни учебници по история.За тези боеве кореспондентите на английския вестник “Таймс” пишат : “„Местността пред „Борис“(име на една от българските позиции) нашите войници я нарекоха долината на смъртта. Тя прилича на дълбок кладенец и който влезе в него, рискува да бъде пребит, дори с камъни отгоре“.Английският генерал Милн е смаян. В спомените си той ще напише: „Два часа след началото на атаката две от дивизиите ми бяха напълно унищожени.“По-късно известният като враг на България Лойд-Джордж ще напише: “В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран”, там край Дойран “обикновения” български войник показва на света как се мре за род и родина.
“Цели камари от хиляди трупове задръстиха скатовете… Това не бяха наемници сенегалци или араби, а чистокръвни англичани от Лондон, Бирмингам и Кембридж..”Това са думи на големия български стратег и пълководец генерал Владимир Вазов, те описват може би най-голямата битка в новата българска история – Дойранската епопея .
Червеният цвят на Форуми Бойна слава е запазен за модераторска намеса. Главните букви се въприемат като повдигане на тон във всекидневната реч и не се толерират!