Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Големите битки през ПСВ

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #46
    Четвърта армия

    Наскоро в един атлас видях, че през Първата световна война България има и Четвърта армия. Моля, кажете ми нещо повече за нея. Извинявам се ако повтарям този въпрос.

    Comment


      #47
      Четвърта армия е сформирана на 25.11.1917г. в състав: 10 Черноморска пехотна дивизия ( двубригаден състав: 1/10 бр. - 37 Пирински ПП - Ксанти, 38 Одрински ПП - Кърджали; 2/10 бр. - 39 Солунски ПП - Гюмюрджина, 40 Беломорски ПП - Дедеагач; 10 арт. полк ); 2 Конна дивизия ( 2 Конна бригада - 4 и 6 конен полк; 3 Конна бригада - 8 и 10 конен полк; 2 конен арт. полк ).Дислоцирана по линията - Тракия - Егейския бряг - Марица ).
      SEMPER AGRESSUS

      Comment


        #48
        Благодаря!

        Comment


          #49
          А можеш ли да ми кажеш колко е била числеността и ?

          Comment


            #50
            Съжалявам, не разполагам с такива данни ! Но по мои груби сметки - може би около 10 000 - 15 000 щика.
            SEMPER AGRESSUS

            Comment


              #51
              Благодаря за информацията!

              Comment


                #52
                Емден & Sturmpionier -

                За жертвите на Румъния в Тутракан и въобще за цялата война с румънците намерете книгата "Оръдията през ДЕКЕМВРИ" /моя грешка, бях написал през октомври/ на кап.Сава Стоянович - цветисти спомени от първа река.

                Ще пробвам да ви дам цитат.


                Оръдията през ДЕКЕМВРИ. Сава Стоянович, Военно издателство, 1993 г.; спомени за ПСВ"

                Тази книга и още една, на Георги Хр.Георгиев: "Един от първа дивизия" си струва да прочетете /ако не сте/.


                "....една голяма част от румънската войска се опитала да си пробие път по шосето и да избяга към Силистра. Затова в плътни маси - пехота, артилерия, кавалерия, се втурнали като отприщен бент и тясното дефиле, което представлява шосето .... и с отчаяни усилия опитали да скъсат нашия кордон. Обаче заприщени в тази фуния ...... и от наши пехотни части - две роти само, които ги посрещнали с вихров картечен и пехотен огън, а после и на нож - те биват разбити и прнудени да се върнат, като покриват с трупове шосето на едно протежение от 2 км. Хора, коне, обърнати ...коли и оръдия, ракли /за снарядите, който не знае - бел.аз/, пушки ... всичко на камара.....
                Тук особено се отличила ротата на пор.Руменов от 1-ви пех.полк, която била пратена в подръжка на този фланг. Федфебелът (или някой подофицер) начело само на един взвод храбреци се хвърля на нож върху изплашените румъни и успява да изтръгне из ръцете им едно полково знаме.
                .........Обаче всичко туй е нищо. Цялата таз, макар и грозна картина на локви и купища разкъсани конски и човешки трупове .. е нищо ...... Туй бе гледката на исполинския Дунав, който безучастно, тих и невъзмутим, влачеше хиляди човешки трупове. Бих го сравнил с Лета, но .........тук виждаш и главно чуваш живи хора как се гърчат в агония и издават сърцераздирателни писъци в предстмъртен страх.....
                Отначало не можах да разбера нищо...... Гледам: Дунав, по цялата му ширина (около 2-3 км) почернял от хора, които плуват. Из въздуха се носи някаква неопределена врява, като ... ученици в междучасие. .... когато се взрях по внимателно, .... ушите ми започнаха да чуват неумолимата прескотня на пушки и картечници, "откровението" като електрически ток блесна в мозъка ми във всичката си яснота и страхотия. Неволно раменето ми се свиха, главата се разтърси нервно и усетих студ като от треска. ТО беше нещо страшно и грозно - само претъпени нерви ....като нашите в този момент можеха безнаказано да изтърпят такава тежка сцена.
                След отбиването им от последната им опорна линия, отчаяни и ужасени от неумолимия и страшен български нож, румънците ..... се втурват към брега на реката, търсейки мостовете - единствената им останала надежда за спасение Уви, пред тях се изпречва страшната водна стихия. Тогава те се нахвърлят върху ... параходчета, шлепове и катери, които в бързината голяма част се потапят из вълните. ..... в отчаянието си, други се впускаха да къртят греди, дъски, корита, възсядаха ги или се обесваха на тях като корабокрушенци. ...... И едни голи, други полусъблечени се хвърлят във водата, със силата и енергията, които надеждата и отчаянието дават.....
                Сега пък гледай какво правят пижетата (шопите от дивизията на автора). Едни наклякали като соколи по .... брега, и с видимо удоволствие се наслаждаваха на гледката. То пък и наистина беше хубаво, дявол да го вземе, ...да гледаш широкия корем на обтегналия се Дунав, а азд него необятната влашка равнина. Други пък, пръснати на групи из лозята и склона, насочили пушки и картечници, само причакват вълните да донесат нещастните румънци по-близо и ги чукаха един по един. И рядко отиваше куршум напразно.......А съдбата пък на злочестите лодки и греди - тях пък ги преследваха и гълтаха като акули картечниците. .... Целият Дунав приличаше на грамаден сив дамски воал с гъсти черни точки. Това бяха хиляди глави и гърбове ....... И цялото това нещо си върви, полека, непрекъснато. ....................Само малка част, било с дървета, било плувайки отделно, бяха наистина щастливи да преплуват Дунава.
                Но кокото и да имаше в моята душа омраза към румъните, при тази ужасна гледка чувството на човещина пак заговори у мене. Отивам при войниците и им казвам:
                - Стига, момчета, м`анете ги вече, съжалете ги, и това им стига...
                -Маке - отвръща Пижо /на офицера си !!!/ - Оти он ме не пожали, кога тогаз ми завлече воловците и заарето, да ми осташе децата без леб! Нека сега пие вода да види благи ли беа кокошките ми.
                Според моята сметка, повече от 10 000 румънци погълна и отвлече Дунава този ден."

                Това е финалът на Тутраканската битка. Съотношението, доколкото знам, между българи и румънци е 1/5.
                Така че, немалкото румънско варварство е намерило отговор. Може да го наречете балкански, може и да е така, но това е на война. Едно бяло знаме би решило нещата.
                От друга страна, когато през 1913 г. стигат необезпокаявани Враждебна, румънците наистина отмъкват всичко, което ногат да докопат, не говорим за многото изстъпления. Те впрочем са налице в цяла Добруджа. Когато българските войски стигат през 1915 г. едно село, за съжаление му забравих името, го заварват цялото изклано - жени, старци, малки деца.
                По-късно настигат войсковата част, извършила това и я унищожават докрак. Което е интересното, с приклади. Авторът пише, че черепите на всички били разбити на самата позиция. ..........

                ПП
                Емден, на снимката ти май са австрийци. Личи им по светилте дрехи и по шапките.
                Last edited by ; 29-11-2005, 22:42. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

                Comment


                  #53
                  От Сава Стоянович имам "Тутраканска епопея. Част ². Добруджа през 1916г.", издадена през 1929г. Да не би да става въпрос за една и съща книга ?
                  SEMPER AGRESSUS

                  Comment


                    #54
                    Не.
                    Тази от 1996 е на базата на негови записки и писма до сестра му. Цитираната от теб, заедно с още една - "Спомени от освободителните войни на българския народ - 1912-1913 и 195-1917. чАСТ ПЪРВА - В Сърбия" /1926 г./

                    Моята е в документален стил, но с много художествен език, цветист и във "вазовски" стил

                    Comment


                      #55
                      Митове и легенди

                      Мисля че някъде бях споменал за една история от Световната война: Дивизията на ген. Колев обкръжава румънска част, разположена в тила и когато войниците се строяват за физзарядка, биват изненадани от българската кавалерия. Следва поголовна сеч. Тази история мит или реален факт е ?
                      SEMPER AGRESSUS

                      Comment


                        #56
                        Съвсем между другото гледам, че на 21 февруари са станали точно 90 години от началото на битката при Вердюн. На тази ден, войските на коронния принц Фридрих-Вилхелм преминават в решителна офанзива. По плана на Фалкенхайм.

                        А вчера, 25 февруари взимат първия форт Дуомонт!
                        Attached Files

                        Comment


                          #57
                          von Danitz написа
                          Съвсем между другото гледам, че на 21 февруари са станали точно 90 години от началото на битката при Вердюн. На тази ден, войските на коронния принц Фридрих-Вилхелм преминават в решителна офанзива. По плана на Фалкенхайм.
                          Ъъъ, дали "решителна" е подходящото определение за случая?
                          Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.

                          Comment


                            #58
                            Ми, не е чак толкоз важно, но да, решителна, разбира се, щом сме почнали, Фалкенхайм иска да удари жестоко по крепост , която знае, че няма да бъде оставена, че няма да има отстъпление, за да "обезкърви" французите. Нивел влиза в капана. Задачата на германците е да умрат с чест и с гибелта си да завлекат по един французин всеки. така при жертви от над 300 хил. жертви, французите ще са загубили цялото попълнение за годината. При загуби от 500 хил. ще са загубили войната. така че дори по по-високи профи критерии, настъплението е решително, защото преследва "решителни" цели!

                            А ето и карти http://www.vahs.org/wwi/maps.htm

                            Comment


                              #59
                              При загуби от 500 хил. ще са загубили войната. така че дори по по-високи профи критерии, настъплението е решително, защото преследва "решителни" цели!
                              Което само по себе си е също толкова реалистично колкото решителността на неограничената подводна война.
                              Загубата на 500хил. би била тежка за Франция, в един по дълъг период тя би могла да спомогне за загуба на войната, но сама по себе си не може да е достатъчна, може да създаде само предпоставки.
                              Но наистина това е само терминологичен въпрос, без особено значение.
                              Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.

                              Comment


                                #60
                                Според мен това сражение е решително в по-друг аспект - въпреки огромните жертви всички пристъпи на германската армия се разбиват в упоритата съпротива на френските войски, като боевете се проточват от февруари до юли. Тогава става ясно, че германците няма да успеят да пробият тази ключова позиция и последна сериозна преграда пред Париж, а войната на Западноевропейския театър постепенно се превръща в позиционна (окопна) и изтощителна (изключваме контранастъплението на англо-френските войски при река Сома).

                                А и друго - Вердюнското сражение добива характер на невиждана касапница, в която измират близо 1 милион души (358 000 французи и 600 000 германци) - до момента историята не е познавала толкова грандиозни битки с толкова големи жертви!
                                (\_/)
                                (°_°)
                                (> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.

                                Comment

                                Working...
                                X