Вчера, предупреден от преди месец, посетих публично събитие на приятелите на археологията и историята в Л. Гост лектор беше за мен до тогава неизвестният Ив Дефос (Yves Desfosses), музеен специалист и археолог, както сам си призна, специализирал, Бронзовата ера от Шампания. Този човек обаче, оказа се, и не само аз бях изумен, е превърнал първоначалното си задължение, малко по-късно в хоби, а днес в нов клон на науката - Археология на Първата световна война. Трябва да поясня, все пак, че това е възможно може би само в неговия регион. През 90-те години в Шампан-Аргон се прокарвало ново трасе за скоростните влакове, и както у нас, археолози-без обекти за лятото, били пратени на оглед пред трасето.
Металотърсачите зацъркали почти веднага, в околностите на Реймс, където жп-линията почти напълно повтаря линията на фронта от 1916-1918 година. Първата година на разкопки, Дефос прекарал в компанията на военните, заради огромното количество необезопасени боеприпаси. Напътствал ги с помощта на местните фермери, още една аналогия с находките на македонските селяни, тъй като те прекрасно знаели покрай заниманията си със земята, къде, какво изкача, и най-вече, къде може да има снаряди.
Десет години по-късно Дефос вече е написал книга и ходи по света да разказва. Тук наистина има нещо коренно различно. Архелогията като замисъл е да попълва незнанията на историята. В случая, е обратното. На терен излизат подземни градове, улици, многоетажни бункери, каквито човечеството не е виждало - вярно описани в историята, но само на живо изкопани, могат да дадат представа за истинските размери на технологичното противопоставяне на Западния фронт. Излизат и много, уви, непогребани останки на войници. Под много , попитахме, сигурно стотици хиляди.
Всякакви паралели с Македонския фронт свършват. И да е виждал български офицер Западния, едва ли е могъл да докладва точно, какво представлява (командировки е имало, но както и днес във всичко, съпоставките са невъзможни, а сравнението - излишно). Четири линии в продължение на 400 км, като това не е един окоп, а входове за съобщения, укрития, паралелни траншеи и подземни пътища, складове и бункери - от френска страна, от германска, три линии с малки железници, закрити позиции за тежки артилерийски...полкове, укрития за цели дивизии, подходи, съобщителни галерии, свързочни пунктове и лазарети.
На този фон, позициите на Русев в Мъглена са като индианска засада.
Тази карта изуми публиката - това са линиите, източно от Реймс. Самото им физическо присъствие е било извън възможностите за преодоляване. Дълбочината им достига до 25 км през 1918! Червеното е френската отбрана, германските траншеи са в синьо.
Металотърсачите зацъркали почти веднага, в околностите на Реймс, където жп-линията почти напълно повтаря линията на фронта от 1916-1918 година. Първата година на разкопки, Дефос прекарал в компанията на военните, заради огромното количество необезопасени боеприпаси. Напътствал ги с помощта на местните фермери, още една аналогия с находките на македонските селяни, тъй като те прекрасно знаели покрай заниманията си със земята, къде, какво изкача, и най-вече, къде може да има снаряди.
Десет години по-късно Дефос вече е написал книга и ходи по света да разказва. Тук наистина има нещо коренно различно. Архелогията като замисъл е да попълва незнанията на историята. В случая, е обратното. На терен излизат подземни градове, улици, многоетажни бункери, каквито човечеството не е виждало - вярно описани в историята, но само на живо изкопани, могат да дадат представа за истинските размери на технологичното противопоставяне на Западния фронт. Излизат и много, уви, непогребани останки на войници. Под много , попитахме, сигурно стотици хиляди.
Всякакви паралели с Македонския фронт свършват. И да е виждал български офицер Западния, едва ли е могъл да докладва точно, какво представлява (командировки е имало, но както и днес във всичко, съпоставките са невъзможни, а сравнението - излишно). Четири линии в продължение на 400 км, като това не е един окоп, а входове за съобщения, укрития, паралелни траншеи и подземни пътища, складове и бункери - от френска страна, от германска, три линии с малки железници, закрити позиции за тежки артилерийски...полкове, укрития за цели дивизии, подходи, съобщителни галерии, свързочни пунктове и лазарети.
На този фон, позициите на Русев в Мъглена са като индианска засада.
Тази карта изуми публиката - това са линиите, източно от Реймс. Самото им физическо присъствие е било извън възможностите за преодоляване. Дълбочината им достига до 25 км през 1918! Червеното е френската отбрана, германските траншеи са в синьо.