Тадамичи Курибаяши
7 юли 1891 – 23 март 1945
Роден в: префектура Нагано - Япония,
Умира : о-в Иво Джима – Япония
Служба към: Японската императорска армия
Време на служба: 1914-1945
Чин: Генерал
Част: 109 дивизия, група армии Огасавара
Участва в: битката за Хонг Конг, битката за Иво Джима
Отличия:
Орден на изгряващото слънце със златна и сребърна звезда 2-ра степен
Орден на изгряващото слънце със златни лъчи и лента за врата, 3-та степен
Орден на свещената корона
Почетна лента на ордена на свещеното съкровище
Тадамичи Курибаяши (栗林忠道) е генерал лейтенант от японската имперска армия, най-известен като командир на гарнизона по време на по-голямата част от битката за Иво Джима през Втората Световна война (Тихоокеански театър).
Назначен от министър-председателя Хидеки Тоджо да поеме защитата на о-в Иво Джима, Курибаяши води армия от 21 000 души без въздушна или морска поддръжка срещу американските сили, наброяващи 100 000 войници и морски пехотинци. В предстоящата битка почти всички японски войници се бият до смърт. Само 216 се предават. Генералът умира към края на битката и е отличен от японското правителство за своята преданост, въпреки многократно превъзхождащия го противник и със съзнанието че той и подчинените му ще загинат при падането на острова. Курибаяши изпраща много писма към семейството си преди битката .Те са важни документи за събитията по това време.
Живот, преди войната
Курибаяши е роден в западнало семейство от самурайски произход. След като завършва гимназията в Нагано, той взима изпита в колежа в Шанхай. Въпреки, че се стремял да стане журналист, Курибаяши бил убеден от учителите си да се запише в академията на императорската армия. След като завършва през 1914 г., се обучава за кавалерийски офицер. През 1923 излиза от военния колеж с отлични оценки и получава почетен меч от Император Хирохито. Курибаяши се жени за Йошие Курибаяши през декември същата година. Те имат три дъщери и син.
Той бива назначен като заместник военен аташе във Вашингтон през 1928 година. Две години пътува из САЩ, водейки подробни военни и индустриални проучвания. За кратко учи в Харвард. Оценява много точно индустриалното превъзходство на САЩ по това време. В едно от писмата към семейството си, Курибаяши пише:"Безразсъдно е да се влиза във война с Америка." След като се връща в Токио, бива повишен в чин Майор и назначен за първи военен аташе на императорската армия в Канада през 1931г.
По време на престоя си в щабквартирите на армията в Токио, пише текстове за няколко военни песни. През 1940 година бива повишен в чин Генерал Майор.
Битката за Иво Джима
Преди битката Курибаяши е сигурен в две неща; Иво Джима ще бъде превзет и той ,заедно с гарнизона си ще загинат. Въпреки това, решава падането на острова да струва скъпо на американските сили. Генерал Курибаяши внимателно изучавал други островни десанти на американския флот и решил, че е най-разумно да не се хвърлят излишни сили за отпор още на брега. Вместо това, защитата на Иво Джима бива водена почти изцяло под земята. Все пак, за да задоволи командването ( тъй като тактиката му коренно се различавала от доктрината на императорската армия) той изпраща един батальон да се укрепи в близост до плажа.
Артилерийския обстрел от флота и въздушните удари най-вероятно унищожават защитниците още преди първите амфибии с пехотинци да бъдат спуснати на вулканичната островна почва.
Японците построяват подземна мрежа тунели,дълга повече от 30 километра (18 мили), с 5000 пещери и бункери на острова. Курибаяши издава заповед до хората си, че всеки от тях трябва да убие поне 10 вражески войника преди да загине. Той изрично забранил „банзай” атаките - за него те били неефективни, най-вече заради силния вик преди атаката, който предупреждавал врага отрано. Неговите хора действали чрез "тиха" атака, което объркало много американци, свикнали на шумните „банзай” атаки на японската армия при битката за Сайпан.
Причината за смъртта на генерал Курибаяши остава мистерия. Неговите хора дават противоречиви сведения, а останките му не били открити. Най-вероятно той загива при последната атака.Тялото му няма как да бъде идентифицирано, защото свалил отличителните за ранга му знаци за да се сражава като обикновен войник. По-малко известни теории за смъртта му включват „сепуку” или възможността негов другар да го е застрелял. САЩ обявяват Иво Джима за безопасен на 26ти март 1945 г., след като 6800 морски пехотинци загиват а повече от 17 000 са ранени.